Решение по дело №2782/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 551
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Емил Иванов Дечев
Дело: 20201100202782
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                    П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

           Гр.София, 13.08.2020 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 16 състав в публично съдебно заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Председател:

ЕМИЛ ДЕЧЕВ

 

 

Секретар

Б.Гешева

Прокурор

М.Райдовска

сложи за разглеждане докладваното от съдия Дечев,ЧНД  № 2782 по описа за 2020 г.

 

На именното повикване в 13.30 часа се явиха:

 

Осъден М.С.А.
– нередовно призован, не се явява.            

За същия има данни, че се намира в затвор във ФРГ.

За него се явява, с уведомително писмо от САК, адв.И.Б..                                                                             

На основание чл.12, ал.4 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание „ЛОС“ или на мерки, включващи „ЛОС“ /по-нататък наричано само Закона/, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:          

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на засегнатото лице М.С.А.  – адв. И.С.Б. от САК.         

ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.

Адв.Б. – Да се даде ход на делото.   

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

   ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличност на засегнатото лице по наличните материали по делото:           

М.С.А. – роден на *** г. в гр.Кунеитра Сирия, сирийски гражданин, неженен, с ЛНЧ **********, с лична карта на чужденец с хуманитарен статут №********, издадена на 07.06.2018 г. от МВР.               

ПРОКУРОРЪТ – Нямам искане за събиране на доказателства.

Адв.Б. - Нямам искания, няма да соча доказателства.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ     

ДОКЛАДВА на страните Удостоверение по чл.3 от Закона.

СТРАНИТЕ:/Поотделно/ - Няма да сочим нови доказателства.

СЪДЪТ      

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства.                        

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ  - Моля ви да признаете и изпълните присъда, наложена от РС в Лауфен в Република Германия по отношение на М.С.А.. Считам, че са изпълнени изискванията на закона. Със същата присъда той е признат за виновен и е осъден на наказание „ЛОС“ за срок от 3 години и 3 месеца, като крайният срок за изпълнение на наказанието „ЛОС“ е 24.06.2022 г., касае се за продължавана престъпна дейност, съотнесена към нашия НК към престъпление по чл.281, ал.2, т.2 и 5 от НК, за което е предвидено наказание от 1 до 6 години „ЛОС“. В този смисъл считам, че наказанието „ЛОС“ следва да бъде прието за изпълнение, така както е посочено в удостоверението и присъдата на чуждия съд, при общ режим на изтърпяване. Моля да приспаднете и времето, през което той е бил с мярка за неотклонение и е търпял наказание там.

Адв.Б. – Присъединявам се изцяло към становището на представителя на СГП. Считам, че са изпълнение законовите изисквания, приложени са необходимите документи във връзка с тази процедура и считам, че искането следва да бъде уважено.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

След съвещание, СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:          

Производството е по реда на чл.12 и следващите от ЗПИИСАННЛСМВЛС /наричано по-нататък само Закона/.                      

Образувано е във връзка изпратено удостоверение от Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на Принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания „Лишаване от свобода“ или мерки, включващи „Лишаване от свобода“ за целите на тяхното изпълнение в ЕС, което удостоверение се отнася до сирийски гражданин М. С. А., който е пребивавал в България на адрес ***.

От така представеното удостоверение и останалите доказателства по делото се установява, че исканото лице А. е бил осъден с влязла в сила присъда № 2 Ls 620 Js 1032/19, постановено на 03.02.2020 г. на Районен съд Лауфен ФР Германия, влязло в сила на 11.02.2020 г., с което съдебно решение М. С. А. е бил осъден на 3 години и 3 месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление  „Подпомагане на незаконно влизане и пребиваване“.

От изпратените от немските власти удостоверение по чл.3 от Закона в оригинал на немски и преведено на български език, както и от съдебното решение се установява, че А. е признат за виновен за извършено престъпление на незаконно прекарване на чужденци през граница в група и професионално в три случая на реална съвкупност, в един случай в идеална съвкупност със злоупотреба с официални документи, което представлява нарушение на чл.97, ал. 2 и ал. 1 от немския закон за пребиваване и престъпление по чл.281, ал.1, чл.25, ал.2, чл.52 и чл.53 от немския НК, което е било извършено за периода от 2016 г. до 06.07.2016 г., за периода от 05.01.2018 г. до 12.01.2018 г. и на 08.02.2019 г. 

Съдът констатира, че това престъпление, за което е наложено с влязла в сила немска присъда наказание „Лишаване от свобода“ от 3 години и 3 месеца попада в групата престъпления, посочени в чл.8, ал.2, т.13 от Закона, за които не се изисква двойна наказуемост.

На следващо място, Съдът взе предвид също така, че удостоверението по чл.3 е относимо към влезлия в сила акт, т.е. налице е решение на компетентен съдебен орган на държава-членка на ЕС, което представлява наказателно решение на съд, с което е била ангажирана наказателна отговорност на трайно пребиваващия в България М. С. А., т.е. представлява съдебен акт по смисъла на чл.1 от Закона, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“. Този съдебен акт съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и на изискванията на Приложение 1 от българския закон.  Адресът в гр.София определя и местната компетентност на СГС за признаване на съдебния акт.

Не са налице основанията за отказ  от признаване на решението, предвидени в чл.15 от Закона, а именно предоставено е пълно удостоверение по чл.3 от Закона,  лицето се намира на територията на издаващата държава, макар да не е дало съгласие. В същото време, макар той да не е български гражданин, той има местоживеене в Република България в гр. София, кв. Надежда. Признаването на съдебното решение няма да е в противоречие с принципа non bis in idem. Съдебният акт е постановен във връзка със деяние, което да е престъпление и по българското законодателство. Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, същият не се ползва с имунитет, възрастта му е такава, че той представлява лице, което може да бъде наказателно отговорно, към момента на получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, съдебният акт е постановен в съдебен процес, на който осъденият е присъствал.

Предвид факта, че исканото лице е осъдено на 3 години и 3 месеца „Лишаване от свобода“ и че той е неосъждан, видно от българската справка за съдимост, така наложеното му от немски съд наказание, следва да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

С оглед изложеното, Съдът счита, че са налице условията за признаване изпълнението на представеното решение на Районен съд, гр. Лауфен,  ФР Германия, съобразно чл.8 от Закона, поради което и на основание чл.12 от Закона следва да се признае и изпълни наказанието на осъдения във вида, в който е наложен от съда във ФР Германия, без да се налага приспособяване на основание чл. 13 от Закона.

СЪДЪТ  констатира, че когато е било издадено удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 28.11.2008 г., осъденият е имал изтърпени общо 429 дни към дата 29.05.2020 г., като общата продължителност на наказанието е 1186 дни, отговарящи на 3 години и 3 месеца. Така определеното наказание би следвало да бъде изтърпяно до 24.06.2022 г. Предвид факта обаче, че не се установя дали  в тези дни са включени дните, през които той само е търпял наказание „ЛОС“, или са включени дните, през които той е бил задържан под стража, или те съответно не се били изчислени, Съдът счита, че към настоящия момент не може да извърши приспадане на наказанието, поради което същото би могло да се осъществи без процесуална пречка на един по-късен етап от прокуратурата, която ще отговаря за изпълнение на наказанието на осъдения по реда на чл. 417 от НПК.

Отделно от това, към настоящия момент, Съдът не може да се произнесе относно приспадане на изтърпяното наказание, предвид факта, че немските съдебни власти не са посочили първоначалния момент на изтърпяване на наказанието „ЛОС“, както и първоначалния момент на задържането под стража, евентуално в рамките на ДП, за да може този начален момент на изтърпяване да бъде включено в решението по настоящото дело, като началния момент от който се приспада това време на задържане и време на изтърпяване до момента на наказание „ЛОС“ от вече признатото наложено наказание, съгласно чл.12, ал.9 от Закона.

Предвид изложеното и на основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, СЪДЪТ

                                            Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ № 2 Ls 620 Js 1032/19, постановено на 03.02.2020 г. на Районен съд Лауфен ФР Германия, влязло в сила на 11.02.2020 г., по което сирийският гражданин М.С.А. – роден на *** г. в гр.Кунеитра Сирия, женен, с ЛНЧ **********, с лична карта на чужденец с хуманитарен статут №********, издадена на 07.06.2018 г. от МВР е бил признат за виновен за престъпления по чл.281, ал.1, чл.25, ал.2, чл.52 и чл.53 от немския наказателен кодекс, съответстващи на престъпления по чл.281, ал.2 вр. ал.1, т.5, вр. чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание от 3 години и 3 месеца „ЛОС“.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното му наказание „ЛОС“.                             

Заверено копие от решението да се изпрати на СГП за предприемане на действия при изпълнението, като на основание чл.18, ал.4, т.1-4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, да се предостави информация относно изпълнение на наказание, начало и край на УПО, бягство на лицето ако има такова и окончателно изтърпяване на наказанието, от съда на компетентния орган                    на издаващата държава.                                                         

Заверено копие от решението да се изпрати на ВКП и МП.                                      

Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава за приложимите правни разпоредби, относно предсрочното освобождаване, както и за признаване на съдебното решение.                                                  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес пред САС.    

Препис от протокола от съдебното заседание да се издаде на служебния защитник.      

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.10 часа.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                СЕКРЕТАР: