Решение по дело №588/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260119
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20204340100588
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

    РЕШЕНИЕ

 

     

 

гр. Троян, 23.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд,  четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Д. Ютерова

 

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора …………………….  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 588 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Т.Б.Т. *** е предявил срещу Т.И.Н. и Х.Н. ***, равандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и акцесорен иск по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК. За установяване обстоятелствата по същия са ангажирани писмени и гласни доказателства, в съдебно заседание ищеца се явява лично и е представляван от адвокат К.Н. от ЛАК, който от името на доверителя си моли съда да уважи иска така, както е предявен и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху процесния имот.

Ответниците Т. и Х. Н. са представили отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен, тъй като същите твърдят, че са придобили собствеността върху процесния имот на основание придобивна давност. В с. з. ответниците се явяват лично и са представлявани от адв. К.Д.от ЛАК.

От приложените писмени доказателства: Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1 том 1, нот. дело № 1/2000 г. на ТРС, Скица на Поземлен имот № 15-708161 от 06.08.2020 г., скица на сграда № 15-708184/06.08.2020 г., нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 101, том 4, н.д. № 613 от 2019 г. на нотариус Б. Кожухаров, удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО001694/06.08.2020 г., изд. от отдел „Местни приходи“ при Община гр. Троян, приходна квитанция № 2302 от 22.01.2019 г., издадена от отдел „Местни приходи“, справка по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ – Троян за периода от 05.08.1920 г. до 05.08.2020 г. по партида № 76103 от 21.12.2018 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, том 5, н.д. № 813 от 2008 г. на нотариус М. Гладкова, приходна квитанция № 37155 от 21.04.2020 г., приходна квитанция № 9964 от 19.02.2020 г., разписка № 0400011224449762 от 08.07.2020 г., разписка № 0400011224449713 от 08.07.2020 г., молба от Т.Б.Т. от 30.09.2020 г., писмо изх. № ********** от 12.11.2020 г., писмо изх. № И-518/17.11.2020 г. на „ВиК Стенето“ гр. Троян , декларация от Т.Б.Т. и Заявление за спиране подаването на вода за имот от Д.Б.Д. от 08.01.2019 г. и от показанията на разпитаните свидетели Д.Ц.П., Г.И.Б.,В.М.А., В.Д.Т., Р.А.Н. и Н.Т.Е., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се в процеса, че ищецът Т.Б.Т. и Д.Б.Д., която е майка на ответницата Т.Н., са брат и сестра.

Видно от представения нот. акт № 1 т. І по нот. дело № 1/2000 г. на Троянски районен съд родителите им Б.М.и Х.М.са дарили на двете си деца по 1/4 ид. част от Поземлен имот с идентификатор 73198.505.385 по КККР на гр. Троян, находящ се в гр. Троян, ул. „Д.Г.” № 15 /по КККР - № 13/, целият с площ от 430 кв. м, урбанизирана територия, като Т. бил надарен с цялата сграда с идент. № 73198.505.385.4 - друг вид сграда за обитаване с площ от 39 кв. м. и цялата стопанска постройка, построени в южната част на имота, а Д. Д. – с „целия южен близнак“, адекватно отразен и изписан в КККР като двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застр. площ от 50 кв. м, мазе и целия гараж, построен в южната половина на имота. Дарителите са си запазили правото да ползват имота безвъзмездно до смъртта си.

С нотариален акт № 125, т. V, нот. дело № 813 от 2008 г. на Нотариус М.Г., Д. Д. е дарила на двете си дъщери Д. Д. и ответницата Т.Н. описания горе имот, придобит чрез дарение от своите родители, а именно: ¼ ид. част от ПИ с идентификатор 73198.505.385 по КККР на гр. Троян, заедно с двуетажна жилищна сграда /южен близнак/ с идентификатор 73198.505.385.6 с мазе и гараж с идентификатор 73198.505.385.3.

С нотариален акт № 101, т. IV по нот. дело № 613 от 2019 г. на Нотариус Б.К., ответницата Т.Н. и съпруга й Х.Н. са признати за собственици на процесния имот, придобит чрез дарение от ответника, а именно 1/4 ид. част от Поземлен имот с идентификатор 73198.505.385 по КККР на гр. Троян, находящ се в гр. Троян, ул. „Д.Г.” № 15 /по КККР - № 13/, целият с площ от 430 кв. м, урбанизирана територия и цялата сграда с кад. № 73198.505.385.4 - друг вид сграда за обитаване с площ от 39 кв. м.

През лятото на тази година, Т. случайно узнал, че целия имот е обявен за продажба. Познат на ищеца проверил на място, и се оказало, че вратата на постройката е разбита и багажа на ищеца е изхвърлен. Т. проверил документите за имота и установил, че през 2008 г. сестра му е дарила нейния дял на децата си Т. и Д., а през 2019 г. ответниците по реда на обстоятелствената проверка са се снабдили с нот. акт и са признати за собственици на неговата част от имота.

Относно твърдените от страните факти, съда е изслушал и възприел свидетелските показания на допуснатите свидетели.

Свид. Д.П.излага, че живее в съседство на процесния имот, познава страните, била е близка с майката на Т.Т. – Т.. Често са си ходили на гости, докато тя е била жива. Майката на ищеца е споделяла на свидетелката, че е поделила имота на двете си деца, като предната къща е дарена на дъщеря й, а задната постройка е преписана на Т.. Т. ***, но често си е идвал, докато майка му е била жива, помагал й е, поддържал е дръвчета в двора. Свидетелката излага, че Т. я завела веднъж в пристройката да й покаже, как е подредена, когато ищеца си дойде, да има къде да спи. Т. е живеела в къщата до смъртта си, а дъщеря й е живеела на друго място. Т.Н. често е идвала при баба си, която много й е помагала и е гледала децата й. Петрова излага, че не е виждала ответницата да прави ремонт на пристройката на Т. и не е виждала тя да ходи там. Петрова излага, че е видяла след смъртта на Т., ответницата да изнася легла от имота.

Докато е била жива Т., Т. много се е грижил за нея и често я посещавал. След като е починала е бил на погребението, а след това и на помен.

Свид. Г.Б.също излага, че живее в близост до процесния имот. Също излага, че често е виждала Т. *** при майка си Т.. Преспивал е там, помагал й е. Т. е споделяла на свидетелката, че лятната кухня е преписана на Т., а къщата е за дъщеря й Д.. Б. излага, че много отдавна е влизала в пристройката, която е била обзаведена. Много често Т. е идвал със семейството си, отивайки за селото на съпругата му. Майката на ищеца е казвала на свидетелката, че са гледали животни и Т. като заколят бройлери, прасе по коледа й носил месо. Д. от 2000 г. е в И., а двете й дъщери са идвали да наглеждат баба си, но по-скоро тя им е помагала – готвила им е, гледала е децата им. През лятото свидетелката е била на улицата и е видял роми да изнасят покъщнина, според нея от лятната кухня, от собствеността на Т.. Ищецът не е казвал, че се отказва от дела си, грижил се е за дърветата в двора. Б. излага, че не знае пристройката да е била опасна за живеене. На пристройката Т. не е правила ремонти, отпред в тяхната къща си е правила ремонти. Изливала е бетон на първия етаж.

Свид.  В.А.е братовчедка на Т. и Д.. Живее в гр. Ловеч. Идвала е инцидентно в Троян след 2008 г. докато майката на ищеца е била жива. Братовчедка й Д. е заминала да работи в И., но преди това е живеела на друго място в града. В къщата, където е живяла майка й, Д. е правила ремонт, а пристройката е била на Т.. Свидетелката описва какво представлява пристройката  на ищеца – едното помещение е кухня към двора надолу, а другото е стая за спане, имало е ъглови легла.

Свид. В.Т.е приятелка със сестрата на ищеца – Д. от много години, познава семейството й. Излага, че е виждала брат й два пъти, като втория път е било на погребението на майка им. Т. излага, че по принцип Д. е полагала всякакви грижи за целият имот, включително за къщата и постройките. След като тя заминала за И., Т. се е грижила абсолютно за всичко. Ответницата е правила подобрения в имота - навес, в пристройката, ангажирала е майстори. Свидетелката излага, че не е виждала ищеца и не знае дали е поемал разходите за ремонтите. 

Свид.Р. Н. е майка на ответника Х.Н., излага, че сина й и снаха й през лятото са били в имота, поддържали са го още докато бабата на Т. е била жива. Свидетелката излага, че друг човек в имота не е виждала. Майката на Т. живее в И. и като си е идвала в България също е била там. Н. знае за извършени ремонти в имота. Имало е течове по покрива, тапети са лепили. Н. описва имота – отпред е къщата, след това има навес и отзад са две стаи, в които тя е влизала, но е било отдавна. Знае, че ответниците са изнасяли мебели, от пристройката, тъй като се били наводнени и съсипани.

Свид. Н.Е.излага, че се занимава със строителство. Познава Т.Н., която го е наемала и ме у плащала да ремонтира неин имот на ул. „Д.Г.“. Свидетеля е работил в двора и в къщата още докато е била жива баба й. Ремонт е правен и на навеса, на покрива. Пристройката се е наводнявала и свидетеля излага, че я закърпил с киреч и са налепени тапети. Ремонтните дейност са били периодични в рамките на две-три години. Е.не знае там да е имало и друг собственик. Сменял е патрони на портата на пътя, който се бил счупил.

 При изложената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че така предявения иск по чл. 108 от ЗС се явява основателен и доказан. Съображенията за този извод са следните: ревандикационния иск е иска, предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик на процесния имот без правно основание. В случая за успешното доказване е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: ищеца да докаже своето право на собственост върху процесния имот, факта, че имота в момента се владее от ответниците и то без правно основание.

Относно главните възражения на страните за конкуренцията на правата им. Отправната точка, от която съда следва да направи правните изводи е факта, че и двете страни претендират правото си на собственост въз основа на процесните и описани горе нотариални актове.

Съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Следователно, ако ищеца не разполагаше с нот. акт, той следва пълно и несъмнено да доказва липсата на законовите основания ответниците да придобият имота. Но в случая ищеца Т. има документ за собственост, и следователно всяка страна следва да докаже твърденията си.

В тази връзка пълномощника на ищеца е цитирал практика на ВКС /пр. Решение № 65 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 2424 /2017 г. на ВКС, II ГО -Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределянето на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154 ал. 1 от ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

Относно възражението на ответниците, че същите се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на придобивна давност, следваше в процеса да се установи обективно и несъмнено владение, упражнявано от тях в продължение на 10 години, това владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно и ответника да не се е противопоставил на това.

В процеса следваше да се докажат конкретни действия на ответниците по отношение на собственика, че го отстраняват от неговите идеални части от имота и не го допускат, като важното тук за давностния срок е неговата начална дата с оглед преценката на съда дали същия е изтекъл.

Съществен елемент от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС,  намерението за своене на владелеца, т. е. владението на вещта като своя, да е противопоставено на собственика. Практиката на ВКС приема, че такова изискване съществува, но само в хипотеза, при която съсобственик придобива по давност идеалните части на останалите съсобственици - тогава е необходимо демонстриране на намерението за своене, така че то несъмнено да стане достояние на другия съсобственик, за да бъдат отблъснати претенциите му.

Като елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно /да не е установено с насилие/, явно /фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това/, не е установено по скрит начин, постоянно упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица, непрекъснато /не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца, като се съобразява презумпцията на чл. 83 ЗС/ и несъмнено няма съмнение, че владелецът държи за себе си.

От ангажираните от ответниците доказателства категорично не се установява наличието на горепосочените условия за придобиване по давност на имота на ищеца. Не се установява ответниците да са установили владение върху частта на ищеца, нито периода на такова владение, нито дали е било явно, несъмнено и непрекъснато.

Друга особеност в случая е, че съгласно нотариалния акт за дарение от 04.01.2000 г. дарителите са запазили правото на ползване на имота до смъртта си, т. е. владението се е осъществявало от Б.М.и Х.М., като последната е починала през 2017 г., или едва с прекратяването на това право със смъртта на М. е било възможно превръщането на държане от страна на ответниците, във владение. Т. и Х. Н. са признати за собственици на процесния имот по давностно владение с нот. акт от 01.10.2019 г., т. е. две години след смъртта на ползвателката, който факт съда приема за неверен, тъй като към този момента не е бил изтекъл законовия давностен срок от 10 години.

В случая съда следва да обсъди и вида на съсобствеността – ищеца и неговата сестра /праводателката на ответниците/ са придобили правото на съсобственост на дворното място, и всеки един от тях е придобил собственост на самостоятелни обекти /сгради/ в процесния имот.

Съгласно практиката на съдилищата, при разделната собственост при някои хипотези може да се приложи правилото на чл. 69 от ЗС и намерението за своене да се предполага, т. е. да не е необходимо да се доказва, то при съсобственост - независимо как е възникнала /от правна сделка, или наследяване/, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, може да се каже със сигурност дали страната владее цялата вещ за себе си или упражнява законовото си право по чл. 31 ал. 1 от ЗС да си служи с общата вещ, владението и може да бъде окачествено като несъмнително.

При това положение ще следва предявения главен иск по чл. 108 от ЗС да бъде изцяло уважен.

По реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен нотариален акт № 101, т. IV по нот. дело № 613 от 2019 г. на Нотариус Б.К., като последица от уважаването на главния иск, поради своята акцесорност.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще  ответниците да заплатят на ищеца разноски по делото в размер на 718,50 лева по представен списък по чл. 80 от ГПК.  

Водим от изложеното съдът

 

                              Р       Е       Ш     И       :

         

          ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от ЗС за установено по отношение на Т.И.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Х.Н.Н., ЕГН **********, адрес: ***, че Т.Б.Т., ЕГН **********, адрес: *** е собственик на следния недвижим имот - 1/4 ид. част от Поземлен имот с идентификатор 73198.505.385 по КККР на гр. Троян, находящ се в гр. Троян, ул. „Д.Г.” № 15 /по КККР - № 13/, целият с площ от 430 кв. м, урбанизирана територия, заедно с цялата сграда с идентификатор 73198.505.385.4 - друг вид сграда за обитаване с площ от 39 кв. м. и ОСЪЖДА ответниците да предадат на ищец владението върху така описания имот.

          ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК нотариален акт № 101, т. IV по нот. дело № 613 от 2019 г. на Нотариус Б.К., рег. № 337 НК.

ОСЪЖДА Т.И.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Х.Н.Н., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на Т.Б.Т., ЕГН **********, адрес: *** сторените от него деловодни разноски в размер на 718,50седемстотин и осемнадесет лева и 50 стотинки.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                               Районен съдия: