Определение по дело №295/2022 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 286
Дата: 16 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Ана Божидарова Ангелова-Методиева
Дело: 20221400200295
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 286
гр. Враца, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Ел. В. Ст.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200295 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Л.
Д. Ц., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата, личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Служебният защитник адв.Г.С. от АК - Враца поддържа молбата за УПО, като
излага подробни съображения, че подзащитния му е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание. Същият посочва, че риска от рецидив и вреди е среден, но
следва да се вземе под внимание поведеинето му в затвора. Според адв. С., л.св. за
престоя си в затвора е изявил желание да участва в програми за полагане на труд и за
подобряване на уменията му за мислене, но същия не е одобрен поради изискването за
вакантните места за степен на грамотност. Същият е посещавал курс по християнски
ценности, не е участвал в конфликтни ситуаци нито със служителите на затвора, нито с
лишените от свобода. Счита, че с изтърпяното до момента от него наказание са
постигнати целите на чл.36 НК, поради което, моли да бъде уважена молбата на л.св.
Ц..
1
Инспектор Г. Х.- старши юрисконсулт към Затвора – Враца, изразява становище
за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият макар и да има положително
отношение към плана на присъдата, опитва се и полага усилия за изпълнение на
договорените цели и задачи, но същите все още не са изпълнени в пълен обем. Все още
не е изградено изцяло критично отношение към деянието му. Предвид
гореизложеното, становището на администрацията на Затвора – Враца, е че л. св. не
отговаря на изискванията на чл. 439а НПК, поради което предлага молбата му да не
бъде уважена.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното
становище на затворническата администрация към Затвора - Враца следва да се
отбележи, че макар у л. св. да е налице известен прогрес в поведението си към
настоящия момент, не може да се направи категоричен извод, че той демонстрира
достатъчно критично поведение към проявите си до този момент, поради което се
счита, че същия не дава достатъчно доказателства за своето поправяне, има наложено
дисциплинарно наказание и възпитателната работа с него следва да продължи.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С Определение постановено на 08.02.2022г. по НОХД № 26/2022г. по описа на
PC - Враца, Ц. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.
2 НК съдът му е определил наказание "лишаване от свобода" за срок от 7 /седем/
месеца, при първоначален "строг" режим.
Осъденият е постъпил в Затвора Враца на 14.02.2022г., и до момента
фактически е изтърпял 4 месеца и 2 дни. От работа му се зачитат 2 дни или общо
изтърпяно до момента наказание е в размер на 4 месеца и 4 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 2 месеца и 26 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се
стреми да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи
за промяна не са устойчиви.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 78
точки.
2
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени
зоните: "Криминално минало" – многократно осъждан за извършени умишлени
престъпления; "Отношение към правонарушението" – отчетено е, че осъдения е слабо
критичен към собственото си поведение и не поема пълна отговорност за извършеното
и неосъзнава напълно факторите, допринесли за криминалното му поведение и не е
достатъчно настойчив да промени това свое поведение; "Образование и обучение"-
неграмотен, без наличие на образователна степен, с формално отношение към
повишаване на образователния ценз; "Управление на финансите и доходите"- има
трудности при покриване на основните си нужди, поради липсата на постоянна
трудова заетост;"Умения за мислене" – не разпознава проблемите си и не отчита
собствения си принос в тях, не винаги ги решава по адекватен и законосъобразен
начин, без да предвижда негативните последици от действията си.
Рискът от вреди е отчетен с ниски стойности за служителите и останалите
лишени от свобода. Има нагласи за безпроблемен престой.Рискът от суицид и
самоувреждане е с ниски стойности. Рискът от извършване на бягство е нисък.
Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности.
Като цели в плана на присъдата са били заложни формиране на самокритичност
и осъзнаване причините за извършеното престъпление, пълноценно оползотворяване
на престоя, ограничаване участието в субкултурни дейности и формиране умения за
решаване на конкретни житейски ситуации.
Извършена е ревизия на риска от рецидив, поради допуснати неточности при
първоначално изготвената, като са отчетени стойности от 70 т.
От доклада на социалният работник е видно, че при извършената оценка е
констатирано, че Ц. устно изразява съжаление за извършеното деяние, но омаловажава
сериозността му и възможните негативни последици в личен и обществен план.
Отчетена е слаба мотивация за промяна без да е наясно по какъв начин ще бъде
постигната. Въпреки трудностите при намиране на работа поради липсата на
образователен ценз и не осъзнава, че липсата на грамотност е основния източник
затова.
За престоя си в Затвора, Ц. има наложено дисциплинарно наказание, съгласно
Заповед №1164/11.05.2022г. на основание чл.101, т.1 ЗИНЗС с "писмено
предупреждение". Същият не е награждаван.
Л.св. Ц. не е устройван на работа, поради липсата на образователен ценз и
професионална квалификация.
Същият не е включен и в корекционна програма "Умения за мислене", поради
липсата на определено ниво н грамотност.
Отчетено е, че л.св. Ц. е включен в курс "Християнски ценности", който
3
посещава редовно.
Не са отчетени случаи да е участвал в конфликтни ситуации или прояви на
агресия.
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към престъпните му
действия, склонен е към импулсивни постъпки, податлив на негативно влияние.
Неосъзнава тежестта на извършените закононарушения, които са от идентичен
характер. Не са налице доказателства за действителното поправяне на осъдения,
поради което е посочено в доклада, че възпитателното въздействие следва да бъде
продължено, в посока изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно
поведение и формиране на гъвкав модел на мислене и поведение.Посочва се в доклада
към затворническото досие, че плана на присъдата не е изпълнен в пълен обем.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Ц. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
Констатираните частични положителни промени по отношение участието му в
курс на религиозна тематика, съдът намира, че все още не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. В случая са налице източници на
информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил
напълно. Приложените мерки за корекция не са дали нужните резултати за ефективна
промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. За престоя си в Затвора,
Ц. има наложено дисциплинарно наказание, съгласно Заповед №1164/11.05.2022г. на
основание чл.101, т.1 ЗИНЗС с "писмено предупреждение". Същият не е награждаван.
4
В случая, корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради
което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално
снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за осъдения
институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една
потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за
лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода Ц. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно половината от наложеното му наказание
"лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Л. Д. Ц., роден на *** в
гр.Враца, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан,
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено му с
5
Определение постановено на 08.02.2022г. по НОХД № 26/2022г. по описа на PC -
Враца, с остатък 2/два/ месеца 26/двадесет и шест/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6