Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 / 1.2.2022г. , град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………МАРИЯНА ТАСЕВА ........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер….....1018.....по описа за............2020…...............година,
установи:
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба от И.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му
адв. С.Х.Г. с адрес на
кантора на АД „Т. и Г.”***, с която е предявил срещу ответника С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл. 227, ал.1 б. „в„ от ЗЗД – за отмяна
на дарения обективирани в договори за дарения, както
следва: 1.Дарение извършено с нотариален акт № 14 том I дело № 23 от 12.
01. 1993 г. по регистъра на РС Карнобат, с който И.С.Г. и З.Т.Г. даряват на С.И.С.
правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Соколово, общ.
Карнобат, обл. Бургас, представляващ дворно място от 1230 кв. м. , от които 230
кв. м., с неуредени регулационни сметки, образуващо парцел (УПИ) № III-13 в
квартал 4 по плана на село Соколово, при граници: улица, И.С., гробище и М.С.,
без стопанските постройки в него, до размер на 1/ 2 ид. част, собственост на
дарителя И.С.Г.; 2. Дарение
извършено с нотариален акт № 17 том VIII рег. № 9344 дело № 4411 от 10. 12.
1999 г. по регистъра на нотариус Т. В. в района на РС Карнобат, с който И.С.Г.
дарява на С.И.С. правото на собственост върху недвижим имот- земеделска земя,
находящ се в землището на с. Соколово, ЕКАТТЕ 67920, общ. Карнобат, обл.
Бургас, представляващ Нива с площ 3.000 дка, трета категория, в
местността „Гергеири”,съставляваща поземлен имот № 021031, при граници: № 021029-
Й.Е.И., № 021030- С.С.С., № 021032- наследници Н.С.Н., № 000026-полски път; 3. Дарение извършено с нотариален акт №
102 том XI рег. № 8345 дело № 1535 от 14. 07. 2008 г. по регистъра на нотариус
Т. В. в района на РС Карнобат, с който И.С.Г. дарява на С.И.С. правото на
собственост върху недвижими имоти- зедемеделска земя, находящи се в землището
на с. Соколово, ЕКАТТЕ 67920, общ. Карнобат, обл. Бургас,
представляващи: Нива с площ 12.501 дка, трета категория, в местността
„Чанова чешма”,съставляваща поземлен имот № 022007, при граници: № 000054- полски
път, № 022008- С. В. Г., № 022018-Ж.И.Д.; Овощна градина с площ 3.001
дка, трета категория, в местността „Кераната”, съставляваща поземлен имот №
038002, при граници: № 038001-Т.С.Т., № 000142- полски път, № 038003- М.В.Й., №
001490- полски път,
поради
отказ на дарения С.И.С. да даде необходимата издръжка на дарителя И.С.Г..
С
исковата молба ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати всички
направени от него съдебно деловодни разноски по делото, включително и
адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изпаднал
в трайна невъзможност да се издържа от своите доходи, тъй като получава пенсия
от 474 лв. и няма друг източник на доходи. Твърди, че освен придружаващите
старостта заболявания, страда от болки в костите и ставите по цялото тяло, има
затруднения при ходене и силни болки в дясна тазобедрена става, като е медицинските
показания са за поставяне на изкуствена тазобедрена става (алопластика на дясна
ТБС). Твърди, че с дохода си, не може да покрие всички необходимите разходи за
домакинството- отопление, вода, ел. нергия, хигиена, дрехи, поддръжка на битови
уреди, жилище и т.н., и има нужда и от допълнителни средства за закупуване на
медикаменти, както и разходите си за адекватно лечение и грижи, включително и
за извършване на операция, чиято цена възлиза на 5000 лв. Изпаднал в нужда от
допълнителни средства за задоволяване на първостепенни и жизненоважни
потребности. Твърди, че на 01. 11. 2020 г. ответникът и съпругата му посетили
имота си в с.Соколово. Ищецът уведомил сина си за необходимостта от извършване
на операция и го помолил всеки месец да го подпомага е парична сума от поне 200
лв.. Ответникът се отнесъл грубо, а съпругата на ответника избутала ищеца извън
двора, при което той паднал и загубил за кратко съзнание. Получил наранявания
по тялото си. Ищецът твърди, че е престанал да се надява ответникът да се грижи
за старините му и да обезпечи живота му. Твърди, че ответникът реализира доходи
и може да отделя сума за месечна издръжка на своя баща. Ищецът твърди, че е поискал от надарения издръжка, с помощта на
която да задоволи потребностите си в минимална степен, която ответника С.И.
отказва да даде. Счита, че след като надареният не откликва на нуждите на
дарителя от осигуряване на издръжка, същия проявява неблагодарност, поради което
у него се поражда правен интерес от предявяване на иск по чл. 227, ал. 1 б. „в”
от ЗЗД за отмяна на даренията извършени с цитираните нотариални актове.
Съдът
е извършил проверка на исковата молба и е счел същата за редовна и предявения
иск за допустим, като е изпратил препис от същата за отговор на ответника С.И.С.,
по реда на чл. 131 и сл. от ГПК на когото
е указал да даде писмен отговор в едномесечен срок, като му е указал
задължителното съдържание на отговора по чл. 131 ал. 2 от ГПК и последиците от
неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за възможността му да
ползва правна помощ ако имат необходимост и право на това.
В
императивният срок ответника е подал писмен отговор по така предявения иск
срещу него, като счита същия за допустим, но неоснователен. Твърди, че
никога не е получавал покана за плащане на каквито и да било суми
представляващи издръжка, а още по малко е отказвал даването на такава. Едва с
получаването на исковата молба е узнал за нуждата от издръжка на дарителят и
заявява, че е заплатил издръжка за месец февруари 2021 г. и ще заплаща такава
всеки месец, докато дарителят се намира в нужда. Заявява, че през годините е
предоставял финансова помощ на дарителят, като сумите са били предавани в брой
и без отчетни документи поради близките родствени връзки с дарителят. Заявява,
че също така, че ищецът сам се е поставил в ситуация на евентуална нужда, като
безвъзмездно се е разпоредил с останалите си недвижими имоти в полза на трети
лица.
Ищецът с исковата молба и ответника с отговора
на същата молба са предявили писмени доказателства, които съдът е допуснал и
приел. Същите са направили искания за допускане на гласни доказателства, както
и са направили доказателствени искания.
В
съдебно заседание, чрез процесуалният си представител, ищецът подържа исковата
молба на изложените основания, желае решение, с което същата да бъде уважена. Оспорва
твърденията изложени в отговора на исковата молба. Ответникът чрез
процесуалният си представител подържа подаденият отговор и желае исковата
претенция да бъде отхвърлена. Твърди, че още със запознаването с исковата
молба, след като е установил, че ищецът има претенции за издръжка в размер на
200 лева е потвърдил желание да му заплаща такава в посоченият размер, като на
24. 02. 2021 г. е направил превод на сумата от 200 лева, за което представя
доказателства. Сумата е била върната от ищеца. Твърди, че е предал на ищеца
сумата от 3943 лева на 20.07. 2017 г., която сума е получена от продажбата на
недвижим имот, която сума е следвало да покрие разходите за посочената в
молбата оперативна интервенция.Твърди, че многократно е предавал по малки суми
в брой без искане на отчетни документи поради родствената връзка. Твърди, че
ищецът сам се е поставил в ситуация на евентуална нужда,
като безвъзмездно се е разпореждал с останалите си недвижими имоти, като през
2019 г. е извършил две дарения на идеални части от недвижими имоти, съответно
на С.Д.Д. и И. Г.Г., с което ясно и недвусмислено е показал, че до 01. 10. 2019
г. не само не е имал нужда от средства за да се издържа, а е дарявал
безвъзмездно свои имоти на трети лица.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът
И.С.Г. е баща на ответника С.И.С.. На 12. 01. 1993 г. между ищецът и съпругата
му З.Т.Г. от една страна и ответника С.И.С. от друга е бил сключен договор за
дарение, обективиран в нотариален акт №
14 том I дело № 23 / 1993 г. по регистъра на РС Карнобат, по силата на който И.С.Г. и З.Т.Г. даряват на С.И.С. техен син,
недвижим имот в село Соколово, Бургаска област- дворно място от 1230 кв. м., от
които 230 кв. м., с неуредени регулационни сметки, образуващо парцел III-13 в
квартал 4 по плана на селото, при граници: улица, И.С., гробище и М.С., без
стопанските постройки в него. Изрично в нотариалният акт е записано, че
регулационните сметки за предаваемите се 230 кв. м. към парцела се уреждат и
заплащат от дарения.
На
10. 12. 1999 г. между ищецът и ответника е сключен договор за дарение, по
силата на който ищецът Г. дарява на ответника С. собствената си земеделска земя
в землището на с.Соколово с ЕКНМ 67920, общ. Карнобат, а именно НИВА от 3.000 дка, трета
категория, местността „Гергеири”, имот № 021031-по плана за земеразделяне, при
граници: имоти 21029 Й.Е.И., 21030 С.С.С., 21032- наследници Н.С.Н., 26-полски
път.
С
нотариален акт № 102 том XI рег. № 8345 дело № 1535 от 2008 г. за дарение на
земеделска земя от 14. 07. 2008 г. на Нотариус Т. В., рег. 323 на нотариалната
камара и район на действие РС- Карнобат, ищецът Г. е дарил на ответника собствената
си земеделска земя в землището на с. Соколово с ЕКАТТЕ 67920, община Карнобат: НИВА от 12.501 дка.,
трета категория, местност „Чанова чешма”, поземлен имот 22007, при граници,
имоти: № 54- полски път, № 22008- С. В. Г., № 22018-Ж.И.Д.; ОВОЩНА ГРАДИНА с площ 3.001
дка, трета категория, местност „Кераната”, поземлен имот № 38002, при граници,
имоти: 38001-Т.С.Т., № 142- полски път, № 38003- М.В.Й., № 1490 полски път.
С
договор за покупко продажба на недвижим имот от 20. 07. 2017 г. обективиран в
НА № 187, том ІІІ, рег. № 2345, дело № 444 от 2017 г. на нотариус М.С. с рег. 581
в регистъра на нотариалната камара, ответника С.И.С. е продал на „КРУШЕВО“АД,
свой недвижим имот земеделска земя в землището на село Детелина, община
Карнобат, област Бургас ЕКАТЕ 02765, а именно НИВА от 3, 943 дка., четвърта категория в
местността „ЧАРДАК ЧЕШМА“ за сумата от 3943 лева.
От
представената справка № 197893 / 19. 02. 2021 г. за периода 01. 01. 1999 до 19.
02. 2021 г. на Агенция по вписванията на
името на И.С.Г.- ищеца, е видно, че същия на 01. 10. 2019 г. заедно с още седем
други лица е дарил 54/432 ид. ч. от
поземлен имот от 8199 кв. м. в местност ДО СЕЛО, община Карнобат, с.
Детелина. На 14. 01. 2019 г. ищецът и
дъщеря му М.И.Г. са дарили на И. Г.Г. 11/12 ид. ч. от поземлен имот с площ 1250
кв. м. в местност ДО СЕЛО, община Карнобат, с. Соколово.
По
делото безспорно е установено, че ищецът И.С.Г. живее сам в собствен имот в
село Соколово, община Карнобат. Също така безспорно е, че същия получава пенсия
с законовите добавки в размер на 474 лева. Ищецът е на възраст 90 години към
предявяване на исковата претенция. Безспорно също така е, че същия страда от
характерни за възрастта му заболявания и
болки в костите и ставите по цялото тяло, има затруднения при ходене, със силни
болки в дясната тазобедрена става. Според издадената му етапна епикриза № 574 /
27. 10. 2020 г. от семеен лекар д-р Т.К., от ренгенография на тазобедрена
става, са налице данни за коксартроза 4 ст. в дясно. Пациента е показан за поставяне на изкуствена става на дясна
тазобедрена става-алопластика на дясна ТБС- цена на операцията 5000 лева.
Поделото
се назначи и съдебно счетоводна експертиза, заключението на която е прието от
съда. Съдът цени отчасти заключението на назначената експертиза,а именно в
частта относно месечната стойност на изписаното на ищеца от личния лекар, лекарство
„Фламексин“ на месечна стойност 21, 90 лева, както и относно определеният за
2020 г. праг на бедност за едно лице определен според статистически данни в
размер на 454, 17 лева. Не цени експертизата в частта относно необходимите суми
за лекарства в размер на 50 лева, които са единствено по данни на ищеца.
Безспорно
по делото е, че след получаване на исковата молба по делото ответника с
пощенски запис от 24. 02. 2021 г. е превел сумата от 200 лева на ищеца Г., като
изрично в разписката за превода е отбелязано, че се касае за издръжка за месец
февруари. Именно за сумата от 200 лева месечна издръжка се твърди, че е
претендирал ищецът от ответника. Ответника също така е изразил готовност да
заплаща посочената сума като месечна издръжка на ищеца.
По
делото не е оспорено твърдението, че ответника също е пенсионер. Не е доказано
и не се твърди за конкретен размер на получаваната от него пенсия.
В
хода на делото е разпитана като свидетелка М.И.Г., дъщеря на ищеца и сестра на
ответника. Съдът цени показанията на същата съобразно разпоредбата на чл. 172
от ГПК, като има предвид нейната заинтересованост в полза или вреда на една от
страните, като е преценил същите с оглед всички други данни по делото. В
показанията си същата твърди, че отношенията между баща и и брат се влошили от
три години. Твърди, че не знае баща и да е получавал парични средства от брат и,
твърди, че брат и не се е интересувал от баща им, не го посещавал и не
контактувал с него. Свидетелката се опита да наведе твърдения, че баща и е бил
бутнат или ударен от брат и на 01. 11. 2020 г., каквито твърдения се изнасят и
в исковата молба, но същите останаха недоказани и не се подкрепят от каквито и
да било други доказателства. Изнесени бяха и други твърдения, но същите се оказаха
предположения на свидетелката и пресъздадени изявления на ищеца по делото.
По
делото бе разпитан свидетелят Съби И.И., без дела и родство със страните, който
потвърди, че на 20. 07. 2017 г. е присъствал при предаването на пачка с пари от
ответника на ищеца, като в последствие ответника му е казал, че баща му го
тормози за пари и е продал земята си за сумата от около 4000 лева, която е дал
на ищеца за лечение. Свидетелят изрично подчертава, че лично не може да каже в
какви копюри е била пачката и каква сума е предадена. Твърди, че през годините
ответника винаги е посещавал баща си и му е носил торби дали с храна или с нещо
друго. Твърди, че ответника и ищеца не контактуват от около година и половина,
като причина е било скарване между ищеца и съпругата на ответника. Твърди, че
ищеца е гонил ответника и той не може да стой на това място. Съдът кредитира
показанията на свидетелят И. като незаинтересовани, последователни и
непротиворечиви.
От
така събраните доказателства съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск с оглед изложените в същия обстоятелства е иск за отмяна на дарение, поради
отказ на надарения да даде издръжка на
дарителя, от която той се нуждае- чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно
съдебната практика, за да е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД е
необходимо установяването на няколко кумулативни предпоставки: изпадането на
дарителя в трайна нужда от издръжка, отправяне на покана до надарения за заплащане
на такава и отказ от страна на последния за предоставяне на издръжка съобразно
с възможностите си. За да се достигне до извода, че дарителят е изпаднал в
трайна нужда от издръжка, е необходимо да се установи, при доказателствена
тежест за ищеца, съобразно че той не е в състояние да задоволява нуждите си със
средствата, с които разполага, и то за немалък период. Нужно е да се установи с
какви средства разполага дарителят и какъв е размерът на сумата, необходима за
покрИ.е на потребностите му за един нормален начин на живот, съобразно с този,
който обичайно води, като се вземе предвид неговата възраст, здравословното му
състояние и всички конкретни обстоятелства, но с една средна мярка с оглед
социалната среда на дарителя. Именно това са и релевантните за настоящия правен
спор факти, които подлежат на доказване в процеса.
От
така представените доказателства от ищецът съдът намира, че същия не доказа
нито една от посочените по горе кумулативни предпоставки за уважаване на иска.
Видно от извършената съдебно счетоводна експертиза ищецът получава пенсия в
размер на 474 лева, като е определен праг на бедност за 2020 г. в размер на
454, 17 лева средномесечно и когато към тях се прибавят и лекарствата за същия
в размер на 21, 90 лева, необходимата сума възлиза на 476, 07 лева, което е
само с 2, 07 лева повече от пенсията на ищеца. Никъде по делото не са доказа,
че същия не е в състояние да задоволява нуждите си и то в продължителен период от време.
Недоказано
остана и твърдението на ищецът, че същия е поканил ответника да му заплаща
издръжка. Такива доказателства липсват. Нещо повече, веднага след получаване на
исковата молба безспорно се доказа, че надарения ответник е превел с пощенски
запис искана сума от ищеца, която му е била върната от ищеца, което по своята
същност е една индиция, че ищецът не желае издръжка, от която уж се нуждае, а
желае с някакви други цели да отмени направеното от него дарение използвайки
като предлог нуждата си от издръжка. Освен това съдът счита, че по делото
никъде не се доказа с какви средства разполага ищецът, като единствено бе
посочено и се изследваше размера на неговата пенсия, но не и обстоятелствата
дали същия разполага с влогове или реализира доходи по други начини. Съдът
счита, че въпросните обстоятелства- трайното изпадане в нужда от издръжка и
невъзможност да се осигури задоволяването на нуждите на ищеца от средствата с
които той разполага останаха недоказани от ищцовата страна, чиято е
доказателствената тежест и същата при условията на пълно и главно доказване
следваше да ги установи по един
безспорен и категоричен начин.
На
следващо място не се доказа в кой момент и по какъв начин е поискана издръжката
от ответника. Твърдението, че същия не дава такава не може да се приеме като
доказателство, че е поискана.
Твърденията
на свидетелката Г., че през 2019 г. баща и е имал нужда от издръжка
противоречат с установеното по делото безвъзмездно отчуждаване от страна на
ищеца на недвижими имоти чрез дарение, кагато се твърди, че самият той е имал
нужда от пари.
В
Тълкувателно решение № 1 от 21. 10. 2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1 / 2013 г.,
ОСГК, е прието „Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може
да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява
основание за отмяна на дарението по този законов текст, са - трайната нужда от
издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на
последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава
необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на
дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.“
Посочено е, че систематическото тълкуване на нормата на чл. 227, ал. 1, б. „в“
от ЗЗД сочи, че недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима
форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да
се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Такава високо
укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и
осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и
обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това
отказва да я даде.
По
делото такива обстоятелства не бяха доказани.
Съдът
счита, че в случая е именно налице хипотезата посочена в Тълкувателно решение №
1 от 21. 10. 2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1 / 2013 г., ОСГК, „С оглед на изложеното, право на отмяна на
дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва
да даде поисканата от него издръжка, от която той трайно се нуждае и за което
дареният има материална възможност, освен в случаите, при които поради липса на
достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе
си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на
дарителя.“
В случая се цели точно това промяната на
волята на дарителят, като същия транформира направеното дарение в договор за
издръжка или гледане и то явно с друг от наследниците си.
С
оглед изложеното съдът счита, че следва да отхвърли предявения иск по чл. 227,
ал. 1, б. „в“ от ЗЗД от ищеца И. С.Г. против ответника С.И.С. като
неоснователен и недоказан.
Съдът се занима и с разноските по чл. 78 от ГПК, като
предвид отхвърлянето изцяло на иска, направените разноски на основание, чл. 78,
ал. 3 от ГПК от ответника следва да
бъдат възложени на ищецът.
Ответника претендира съдебни разноски в размер на 1000
лева изплатено адвокатско възнаграждение.
От процесуалният представител на ответника е
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие- пълномощното с отговора на исковата молба, а договора за
правна защита и съдействие по последното по делото съдебно заседание. В
договора е записано като начин и срок за плащане :изцяло по банков път при
подписване на договора, посочено е, че сумата от 1000 лева е платена по сметка,
но не са представени доказателства за
това. Предвид задължителната съдебна практика въведена с ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, „Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане- ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка.“, настоящия съдебен състав счита, че следва да
отхвърли направеното искане за присъждане на адвокатско договорно
възнаграждение в размер на 1000 лева поради липсата на представени
доказателства за заплащане на възнаграждението от ответника.
Мотивиран от гореизложените си
съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.С.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. С.Х.Г. с
адрес на кантора на АД „Т. и Г.”***
срещу ответника С.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 227, ал.1 б. „в„ от ЗЗД – за отмяна на дарения
обективирани в договори за дарения, както следва: 1.Дарение извършено с нотариален акт №
14 том I дело № 23 от 12. 01. 1993 г. по регистъра на РС Карнобат, с който И.С.Г.
и З.Т.Г. даряват на С.И.С. правото на собственост върху недвижим имот, находящ
се в с. Соколово, общ. Карнобат, обл. Бургас, представляващ дворно място от
1230 кв. м. , от които 230 кв. м., с неуредени регулационни сметки, образуващо
парцел (УПИ) № III-13 в квартал 4 по плана на село Соколово, при граници:
улица, И.С., гробище и М.С., без стопанските постройки в него, до размер на 1/
2 ид. част, собственост на дарителя И.С.Г.; 2. Дарение извършено с
нотариален акт № 17 том VIII рег. № 9344 дело № 4411 от 10. 12. 1999 г. по
регистъра на нотариус Т. В. в района на РС Карнобат, с който И.С.Г. дарява на С.И.С.
правото на собственост върху недвижим имот- земеделска земя, находящ се в
землището на с. Соколово, ЕКАТТЕ 67920, общ. Карнобат, обл. Бургас,
представляващ Нива с площ 3.000 дка, трета категория, в местността
„Гергеири”,съставляваща поземлен имот № 021031, при граници: № 021029- Й.Е.И.,
№ 021030- С.С.С., № 021032- наследници Н.С.Н., № 000026-полски път; 3.
Дарение извършено с нотариален акт № 102 том XI рег. № 8345 дело № 1535 от
14. 07. 2008 г. по регистъра на нотариус Т. В. в района на РС Карнобат, с който
И.С.Г. дарява на С.И.С. правото на собственост върху недвижими имоти-
зедемеделска земя, находящи се в землището на с. Соколово, ЕКАТТЕ 67920, общ.
Карнобат, обл. Бургас, представляващи: Нива с площ 12.501 дка, трета
категория, в местността „Чанова чешма”,съставляваща поземлен имот № 022007, при
граници: № 000054- полски път, № 022008- С. В. Г., № 022018-Ж.И.Д.; Овощна
градина с площ 3.001 дка, трета категория, в местността „Кераната”,
съставляваща поземлен имот № 038002, при граници: № 038001-Т.С.Т., № 000142-
полски път, № 038003- М.В.Й., № 001490- полски път, поради отказ на
дарения С.И.С. да даде необходимата издръжка на дарителя И.С.Г.,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на пълномощника на ищецът Иван С.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. С.Х.Г. с
адрес на кантора на АД „Т. и Г.”*** за
заплащане на направените по делото съдебни разноски в размер на 872, 48
лева за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение на вещо
лице.
ОТХВЪРЛЯ искането на пълномощника на ответника адв. Н.Р. от БАК за заплащане на съдебни разноски в размер на 1000 лева поради
липсата на представени доказателства за заплащане на възнаграждението от
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: