Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260180 28.02.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7839 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Т.П.П.,
ЕГН ********** против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1, пр.2, вр. с чл. 82, вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е потребител на ел.
енергия за битови нужди и клиент на ответника за имот в ….., ИТН …..
Вследствие на обявеното с Решение на НС
от 13.03.2020 г. извънредно положение в страната и наложените по този повод
ограничения на социално- икономическия живот, изпаднал в затруднено материално
положение и забавил плащането на дължими суми за потребена ел. енергия за
периода 09.03.2020 г. – 08.05.2020 г., съгласно фактури от 16.04.2020 г. и
16.05.2020 г. на обща стойност 143,85 лева, вследствие на което на 28.05.2020
г. било преустановено ел. захранването в имота му.
Още на другия ден платил дължимите суми,
ведно с лихви. За възстановяване на захранването бил уведомен, че следва да
плати такса от 7 лева, която погасил на 05.06.2020 г., макар да счита
начисляването й за незаконосъобразно.
Твърди ответното дружество виновно да не
е изпълнило договорните си задължения да възстанови ел. снабдяването до 12 часа
на деня, следващ плащането на задълженията, съгл. чл. 34, ал. 1 ОУ и чл. 124
ЗЕ. Поради това, претендира за присъждане на сумата от 120 лева - обезщетение за
неизпълнение на договорното задължение по чл. 34, ал. 1 ОУ ЕС за периода
30.05.2020 г. – 05.06.2020 г., ведно със
законната лихва от постъпване на ИМ
в съда до окончателното погасяване. Отделно се претендира и сумата от 5001 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – дискомфорт, стрес и цялостно неудобство, вследствие на
неизпълнението на задължението за възстановяване на снабдяването с ел. енергия,
за периода 30.05.2020 г. – 05.06.2020
г., ведно със законната лихва от
постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор. Признава качеството на потребител на ищеца. Твърди да: не
е преустановил снабдяването с ел. енергия за обекта; не е принуждавал ищеца да
заплаща цена за възстановяване на снабдяването, като условие за това действие.
Поддържа да е преустановил прилагането на клаузите от ОУ, обявени за
неравноправни с влязло в сила Решение на ПОС. Клаузата на чл. 31, ал. 1 ОУ не
била прилагана, като ответникът не отправил искане до оператора на ел.
разпределителната мрежа за преустановяване захранването на обекта. Следвало да
се има предвид, че дружеството извършвало услуги, пряко свързани с
лицензионната му дейност и не предоставяло мрежови услуги, в т.ч. и
„възстановяване на ел.захранването на прекъснат за неплатена енергия
потребител“, при което сумата от 7 лева не била начислявана и събирана от
потребителите. Цената за възстановяване се начислявала на крайните клиенти от
мрежовия оператор, а не от крайния снабдител. Тази сума се явявала дължима по
договора за пренос на ел. енергия.
Оспорва да е прекъсвал доставките с ел.
енергия на обекта на ищеца, като нямал право и възможност да ги възстанови,
дори и да събере такса. Оспорва да дължи търсеното обезщетение, т.к. липсвало
неизпълнение на конкретни задължения по договора. Оспорва и ищецът да е
претърпял сочените в ИМ неимуществени вреди, за които да се дължи обезщетение в
търсения размер, както и да е налице причинна връзка с действие/бездействие на
дружеството. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С Определение № 261334/18.02.2021 г., на
страната на ответника, като трето лице помагач е конституиран ЗК „Уника”
АД, ЕИК ********* /застраховател по
договор за застраховка, покриващ отговорността за нанесени имуществени или
неимуществени вреди на трети лица, в резултат от осъществяваната от ответника
дейност, съобразно полица с № 20005F21005/30.12.2019/. В предоставения срок е
постъпило становище, с което исковете се оспорват по основание и размер.
Признава се наличието на застрахователно правоотношение, покриващо съответните
рискове. Поддържат се изцяло доводите на ответника. Той не бил законово и
договорно овластено лице да преустановява и възстановява ел. захранване на
обекта. Тези действия били от компетентността на мрежовия оператор. ЕВН ЕС не
било страна по материалното правоотношение, поради което исковете следвало да
бъдат отхвърлени. Оспорва обезщетенията като прекомерни.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на исковете, в тежест на ищеца е да докаже положителните факти,
от които извлича благоприятни за себе си последици, в т.ч. да установи пълно и
главно наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по договор
при ОУ за продажба на ел. енергия за процесния имот; че е налице твърдяното
виновно неизпълнение на поети от ответното дружество договорни задължения – да
възстанови снабдяването с ел. енергия на обекта, в предвидения по ОУ срок след
отстраняване на причината за преустановяването му, в резултат на което се дължи
търсеното обезщетение за неизпълнение, съгл. ОУ на ЕС, за неспазване на срока за
възстановяване на ел. захранването в търсения размер; че ел. захранването е
възстановено на 05.06.2020 г., след заплащането от страна на ищеца на такса за
това; по иска за обезщетение за неимуществени вреди – следва да докаже освен
горните предпоставки и пряка и непосредствена причинно – следствена връзка
между твърдяното неизпълнение и вредите, както и размера на обезщетението.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи всички твърдения
и възражения в отговора, в т.ч. – онези свои правоизключващи възражения, които
са за положителни факти, вкл. че е изпълнил точно поетите договорни задължения
по повод снабдяването с ел. енергия, както и, че не е страна по правоотношение
с клиента, което да касае задължения за възстановяване на прекъсната ел.
енергия, а при установяване на всички елементи от фактическия състав от ищеца,
следва да докаже, че е погасил.
Третото лице – помагач следва да докаже
своите твърдения и възражения, в т.ч., че размерите на претенциите са завишени.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.
1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата,
че: ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди и клиент на ответника за
имот в ….., ИТН …; имал неплатени задължения за потребена ел. енергия за
периода 09.03.2020 г. – 08.05.2020 г., съгласно фактури от 16.04.2020 г. и
16.05.2020 г. на обща стойност 143,85 лева, вследствие на което на 28.05.2020
г. било преустановено ел. захранването в имота му; на 05.06.2020 г. ел.
снабдяването било възстановено; че в процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор при ОУ за продажба на ел.
енергия за процесния имот; че за периода 12 ч. на 30.05.2020 г. до 12 ч на 05.06.2020 г., имотът не е бил
електроснабден; че на 29.05.2020 г. ищецът е погасил всички свои задължения за
главници и лихви във връзка с издадените фактури от 16.04.2020 г. и 16.05.2020
г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК в о.с.з./.
Съдът приема тези
обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото
писмени доказателства.
Наличието на облигационно правоотношение
по договор при ОУ е безспорно. След възникването му постигнатите уговорки
стават задължителни за страните и те дължат спазването им - чл. 20а, ал. 1 ЗЗД.
Факт е, че предвид неплатени задължения на ищеца, електроснабдяването за имота
му е било преустановено на 28.05.2020 г. На следващия ден, дължимите суми за
главници и лихви са били платени, но
въпреки това, ел. снабдяването не е било възстановено от ответника. Същият има
такова закрепено задължение, съгласно чл. 34 ОУ – според ал. 1 - ЕВН ЕС възстановява снабдяването с електрическа
енергия след отстраняване на причините за преустановяването му. Такова задължение е и законоворегламентирано в чл.
124 ЗЕ. След като са отстранени причините за преустановяване снабдяването с ел.
енергия, чрез заплащане на дължимите и просрочени суми, ведно с лихви,
ответното дружество е било длъжно да възстанови снабдяването с ел. енергия за
имота на ищеца. Това не е сторено до 05.06.2020 г., въпреки наличието на
договорно и законово задължение за ответника, поради което е налице неизпълнение
от негова страна, за което се дължи и търсеното обезщетение. Не се приемат
възраженията в ОИМ, т.к. облигационното правоотношение е възникнало именно с
ЕВН ЕС и той е задълженият субект, съгласно посочените норми, да възстанови
снабдяването с ел. енергия за имота на потребителя. Дали извършва тази си
дейност чрез трети лица /ЕВН ЕР/, е без значение за обвързаността при
изпълнение на задълженията му спрямо ищеца като потребител. Други условия за
възстановяване на захранването, освен отпадане на причините за прекъсването –
които в случая са свързани с плащането на дължими суми, не са предвидени в
договора между страните, поради което и обвързването на изпълнението на това
задължение на ЕС с плащане на такса към трето лице, се явява незаконосъобразно
и във вреда на потребителя. Ирелевантно е дали ответникът е прекъснал ел.
снабдяването или това е направено чрез ЕВН ЕР. Относимото е единствено, че
ответникът съгласно договора е имал задължението да осигури и възстанови ел.
енергията след плащане на дължимите от ищеца суми. Това не е сторено до
посочената дата, поради което и за исковия период, с оглед виновното
неизпълнение на договорните задължения, ЕВН ЕС дължи претендираното
обезщетение, на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 34 ОУ и чл. 62, ал. 3 ОУ ЕВН
ЕР /ред. действаща в исковия период/, което предвид периода на неспазване на
уговорения срок за възстановяване на ел. енергията, възлиза на исковата сума от
120 лева. Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Относно
иска за обезщетение за неимуществени вреди - съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 4/2012 от
29.01.2013г. на ОСГТК на ВКС, както нарушаването на общата забрана да не се
вреди другиму, така и нарушаването на договорно задължение, могат да причинят
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Когато неимуществените
вреди са причинени от неизпълнението /или неточното изпълнение/ на договорни
задължения, на обезщетение подлежат вредите, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
Факт е, че за посочения период от 6 дни,
имотът на ищеца, в който живее, не е бил електроснабден, поради неизпълнението
на задължението на ответника да осигури възстановяването на подавана ел.
енергия. Принципно ноторни в 21 век са всички дейности от битов и личен
характер, свързани с потреблението на ел. енергия и необходимостта й за
нормално съществуване. Относно конкретно твърдените неимуществени вреди, са
ангажирани гласни док. средства, чрез разпит на свидетеля П. П. – с. на ищеца.
Заявява, че живеел заедно с б. си на адреса, т.к. ищецът бил в недобро
здравословно състояние, след болничен престой. Поради епидемиологичната
обстановка в страната, изпаднали в затруднено материално положение, вкл. за
плащане на сметки към ЕВН, но молбата им за разсрочване на задълженията била
отхвърлена. След спиране на тока, възникнали редица неудобства – изпразнили
хладилника от продукти, ползвали ел. енергия от съседи, нямали топла вода, вкл.
за хигиенни нужди, поръчвали храна от близко заведение, поради невъзможност да
готвят сами. Грижата за трудноподвижния му баща и предвид липсата на
електроенергия, била затрудняваща. Ищецът бил много огорчен от създадената
ситуация и обиден на проявеното отношение, ежедневието му било значително
затруднено.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, вкл. като съобрази нормата на чл. 172 ГПК, тъй като са ясни,
последователни, непротиворечиви и житейски логични, няма док., които да им
противостоят, нито причина да не бъдат ценени като правдиви.
Всички елементи на ФС и на тази
претенция са доказани, вследствие на виновното неизпълнение на поетите
задължения по договора от страна на ЕВН ЕС, ищецът несъмнено е претърпял вреди,
дискомфорт, редица битови неудобства, които и предвид влошеното му здравословно
състояние и необходимостта от чужда помощ и грижи, са се отразили негативно на
личността му. Начинът на съществуване без ток за посочения период в едно
модерно общество неминуемо е довел до притеснения и потиснатост. Вредите са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорното задължение на
ответника да възстанови електроснабдяването до жилището. Още при пораждането му
е могло те да бъдат предвидени, доколкото са напълно закономерна последица от
липсата на достъп до електрическа енергия във всяко съвременно домакинство.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този смисъл, справедливостта по чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики. В настоящия случай,
предвид доказаните от събраните гласни доказателствени средства неудобства,
съпътствали живота на ищеца, чието здравословно състояние е и влошено,
необходимостта от чуждо съдействие за всички битови и ежедневни нужди /за
хранене, хигиенни и пр./, както и с оглед периода от време на невъзстановено
ел.захранване, съобразявайки и ежедневните проблеми и стрес, с които е трябвало
да се справя, поради липсата на постоянен достъп до електрическа енергия в дома
му, съдът приема, че адекватен и справедлив размер на обезщетението е сумата от
1000 лева. Същият е достатъчен да постигне обезвреда и е съответен на
доказаните неудобства, като за разликата до пълния предявен размер искът се
приема за завишен и несъответен на установените вреди.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете
страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил
искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 250,04 лева – ДТ,
от която се дължат 54,69 лева.
Претендира
се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да
бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал.
2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ и по съразмерност, възлиза на 128,17 лева,
който следва да бъде присъден лично на пълномощника.
Ответникът
претендира юрк. възнаграждение, което на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от
ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП, съдът определя на минимума от 100 лева, а по
съразмерност се дължат 78,13 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да плати на Т.П.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, следните суми: 120 лева
/сто и двадесет лева/ - обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за
възстановяване на снабдяването с ел. енергия след отстраняване на причините за
преустановяването му по отношение на имот ….. за периода 30.05.2020 г. – 05.06.2020
г.; 1000 лева /хиляда лева/ -
обезщетение за неимуществени вреди – дискомфорт, стрес и цялостно неудобство,
вследствие на неизпълнението на задължението за възстановяване на снабдяването
с ел. енергия след отстраняване на причините за преустановяването му по
отношение на същия имот за посочения период, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда – 06.07.2020 г. до
окончателното погасяване, както и сумата от общо 54,69 лева /петдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/-
разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 5001 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да плати на основание чл.
38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., на а. С.П.М.,
с личен номер …., сумата от 128,17 лева /сто
двадесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение по
съразмерност за процесуално представителство на ищеца Т.П.П. в производството
по настоящото дело.
ОСЪЖДА Т.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, сумата от 78,13 лева
/седемдесет и осем лева и тринадесет стотинки/ - разноски по делото по
съразмерност.
Решението
е постановено при участието на ЗК „Уника” АД, ЕИК *********, като трето
лице-помагач на страната на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.22/:
IBAN:
*** – …….
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП