Решение по дело №9/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260107
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 17 юли 2023 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20211800900009
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260107

 

гр. София, 06.12.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 9, по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Г.А.П., ЕГН **********, чрез адв.А.Х.Г. от САК, съдебен адрес:*** е предявила срещу „З. К.Л.И.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от адвокат Т.П. от САК, обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (главен иск) и чл.409 от КЗ (акцесорен иск) - за заплащане на сумата от 75000,00 (седемдесет и пет хиляди) лева (половината от 150000,00 лева, поради съпричиняване 50%), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на баща й А.Й.Г., ЕГН **********, починал в резултат на ПТП, настъпило на 12.03.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 13.01.2021 г. (датата, от която изтича тримесечния срок за отговор или изплащане на обезщетение) до окончателното й изплащане.

            В исковата молба се твърди съпричиняване от страна на А.Й.Г. в размер на 50%, което ищцата е отчела при определяне на размера на претенцията си.

Към момента на ПТП виновният водач е притежавал валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника, по силата на която и на основание чл. 432, ал. 1  от КЗ застрахователят е длъжен  да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди.

Сочи, че починалият е неин баща и били свързани с дълбока емоционална връзка и обич. Изключително тежко приела неговата смърт и понастоящем продължавала да изпитва постоянна скръб.

Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. Г. от САК.

С отговора си ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва  механизма на ПТП, твърдяната вина и противоправност на поведението на сочения за виновен водач на товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“ с рег. № РА 5596 ВТ – В.И.Ж.. Твърди се, че вина за ПТП има само починалият А.Й.Г. – водач на Рено Мастер с рег. № 078М167., оспорва и  съществуването на твърдените от ищцата неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на А.Й.Г., тъй като бил без поставен обезопасителен колан по време на ПТП, в противен случай нямало да почине.

Ответникът признава наличието на действаща към датата на ПТП застрахователна полица № BG/02/117002982698 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 11.11.2017 до 10.11.2018 г., между ответника и собственика на процесния товарен автомобил, както и настъпването на застрахователното събитие, описано в и.м. – ПТП, но оспорва механизма на настъпването му и причинно-следствената връзка с настъпилата смърт на бащата на ищцата. Претендира съдебни разноски от 3400 лева, съгл.представен списък по чл.80 от ГПК.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

За безспорно между страните е прието наличието на действаща към датата на ПТП застрахователна полица № BG/02/117002982698 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 11.11.2017 до 10.11.2018 г., между ответника и собственика на процесния товарен автомобил.

От изложеното в исковата  молба, отговора на ответника, както и от приетите по делото САТЕ и СМЕ се установи, че на 12.03.2018 година, към 18,40 часа, товарен състав с влекач „ДАФ”  ФТ  ХФ 105, с регистрационен номер РА 55 96 ВТ,  с водач В.И.Ж. и прикачено  към него полуремарке „Хенгер” с регистрационен номер РА 86 54 ЕЕ, върху което е бил натоварен челен товарач (фадрома) е бил паркирал в областта на дясната лента за движение по отношение посоката на движение от село Главиница, към центъра на град П., по   второкласен път №37 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 133+000, в близост до фирма „Федон”. Челната част на състава е била насочена в посока към центъра на град П. Платното за движение в този участък е било в прав, равнинен участък, двупосочно с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична, бяла прекъсната линия „М3”, асфалтовото покритие е било сухо.

В същото време и условия на движение, в посока от село Г., към центъра на град П., със скорост от около 70 км/час, в същата дясна  пътна лента се е движил товарен автомобил „Рено Мастер”, с регистрационен номер (транзитен) 078 М 167, управляван от А.Й.Г. Движейки се по описания начин, товарният автомобил с дясната си челна част се е ударил в лявата задна част на полуремаркето, в дясната челна част на кофата на челния товарач. В зоната преди удара, този автомобил не е оставил каквито и да е  следи, указващи реакция на водачът му със системите за управление – кормилна и спирачна, съответно за намаляване скоростта, спиране или предприемане на действия по заобикаляне на опасността.  След удара товарният автомобил „Рено Мастер” е останал почти в мястото на удара, като следствие на реактивните сили, задната част на товарния автомобил се е изместила в ляво, по отношение първоначалната си посока на движение и се е установил в мястото, описано в протокола за оглед на местопроизшествие. Към момента на удара около задната част на полуремаркето на товарния състав се е намирал в качеството си на пешеходец В.И.Ж., пострадал с фрактура на черепа. В резултат на ПТП е починал водачът на товарния автомобил А.Й.Г., а с телесни увреждания е пострадала пътуващата в същия автомобил – Т.Г.

Според заключението на САТЕ от техническа гледна точка причините за настъпване на удара се намират в субективните действия на водача на товарния автомобил А.Й.Г., който в зоната на ПТП, непосредствено преди удара в товарната композиция не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил. ПТП е настъпило в условията на сумрак, но видимостта пред фронта на автомобила е била не по-малка от 200 метра, при прав участък. Липсват и следи от спирачен път преди удара. В такъв случай, водачът на товарния автомобил, виждайки паркиралия товарен състав пред него е имал възможност да намали скоростта си на движение и да спре или да го заобиколи, ако е необходимо преди мястото на удара и по този начин да предотврати ПТП. На мястото, където е бил паркиран товарния състав, се е създавала опасност и пречки за движението и на останалите участници в движението, тъй като при извършване на заобикалянето на състава, попътно движещите се превозни средства, за да спазят безопасната странична дистанция, са щели да бъдат принудени да навлязат в лентата за насрещно движение, поради което паркирането на товарния състав в мястото, където се е намирал по време на ПТП е било забранено. Няма данни обаче към момента на ПТП да е имало насрещно движещи се превозни средства, нито друга обективна опасност, както и такива спрелият товарен камион да е бил аварирал или не (от материалите по ДП има данни за спукана гума на спрелия камион), нито да са били поставени от водача му съответните и изискуеми по ЗДП светлинни или други сигнализиращи знаци, насочващи вниманието на останалите участници в движението за предстояща опасност.

                Според заключението на СМЕ, констатираните травматични увреждания на починалия А.Й.Г. се дължат на удари  или върху твърди тъпи предмети със значителна енергия на въздействието, като гръднокоремната травма може да бъде получена при удар на тялото на пострадалия във волана на автомобила, а ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, не би получил тежката съчетана травма на гърди и корем. При извършената аутопсия на трупа не са установени контактни увреждания по гърдите и корема, които биха се получили от ударното действие на обезопасителния колан в момента на  произшествието. При конкретния механизъм на пътнотранспортното произшествие при използването на обезопасителен колан от страна на А.Й.Г., същият не би получил тежките травматични увреждания, довели до леталния изход.

От показанията на свидетеля Трепка П. (дъщеря на ищцата и внучка на починалия водач) преди смъртта на дядо й, двете с майка й живеели заедно в неговия дом, като ищцата и баща й се намирали в отлични взаимоотношения, на взаимопомощ и силна привързаност. Ищцата приела много тежко смъртта на баща си и към настоящия момент продължавала да скърби за него. 

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен, приложим за настоящия казус.

В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с исковата молба писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца – вх. № 13126/13.10.2020 година, по описа на З.„Л.И.“ АД, по която на 19.10.2020 година застрахователят е изискал от ищцата допълнителни документи на осн.чл.106, ал.3 от КЗ.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства (СМЕ, САТЕ, материали по ДП и постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.10.2019 година на прокурор при ОП-П., постановено по пр.пр.№ 1016/2018 година), че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП са били субективните действия на починалия водач А.Г.

Съдът приема, че изключителна вина за реализиране на ПТП и настъпване на фаталния вредоносен резултат носи водачът А.Г. – починалия наследодател на ищцата, тъй като при видимост от 200 метра, на прав участък, без други движещи се превозни средства на пътя, не е видял спрелия товарен състав, не е предприел никакви възможни действия да го заобиколи или спре (липсват следи от спирачен път), движел се е с превишена скорост, без поставен обезопасителен колан, поради което при пълно и неоправдано невнимание, при липса на опит и рефлекс за избягване или намаляване на удара го е осъществил, без наличие на  обективни и/или непреодолими фактори в обратна посока.

Горното мотивира съда да отхвърли изцяло така предявените искови претенции, като неоснователни.

           

По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение от 16.06.2021 година, на СОС, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК тя следва да бъде осъдена да заплати на ответника общата сума от 3400,00 (три хиляди и четиристотин) лева, от които 3000 лева –платено адвокатско възнаграждение и 400 лева –депозити за СМЕ и САТЕ, съгл.своевременно и надлежно представен списък по чл.80 от ГПК от адв.Т.П..

            Съдът счита, че платения адвокатски хонорар от 3000 лева на процесуалния представител на ответника не се явява прекомерен, тъй като е близък до минималния, определен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата от 2780 лева.

           

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО, на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ предявените искови претенции от Г.А.П., ЕГН **********, чрез адв.А.Х.Г. от САК, съдебен адрес:*** срещу „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 75000,00 (седемдесет и пет хиляди) лева (половината от 150000,00 лева, поради съпричиняване 50%), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на баща й А.Й.Г., ЕГН **********, починал в резултат на ПТП, настъпило на 12.03.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 13.01.2021 г. (датата, от която изтича тримесечния срок за отговор или изплащане на обезщетение) до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Г.А.П., ЕГН ********** да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК сумата от 3400,00 (три хиляди и четиристотин) лева.

 

Решението е постановено при конституирането на В.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ :