№ 3055
гр. С........... 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА Н.ОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
д.адесети февру.и през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.ия М. С.ова
при участието на секрет.я ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа доклад.ото от В.ия М. С.ова Гражданско дело №
20231110154401 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образу.о е по повод искова молба вх. № 274952/04.10.2023 г. на „С. в.“ АД, ЕИК
*********, срещу В. И. Д., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно осно.ие чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за призна.е на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми: 1./ сумата в размер на 1 410,84 лева – главница,
представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане
на отпадъчни води и пречист.е на отпадъчни води в имот, находящ се в гр. С................
начислена по фактури, дължими за периода 28.05.2020 г. – 28.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на пода.е на заявлението за изда.е на заповед за
изпълнение – 15.09.2022 г. до окончателното плащане и 2./ сумата в размер на 43,93 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 28.06.2020 г. – 28.05.2022 г. г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50413/2022 г. на СРС, 29
състав.
В исковата молба, уточнена с писмена молба от 26.10.2023 г., ищецът твърди, че
между него и ответника – в качеството на собственик на процесния имот, съществува
валидно облигационно отношение с предмет доставка на В и К услуги до имот с адрес: гр.
С........... ж. к. „............... По силата на чл. 8 от Н.едба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединя.е на потребители и за полз.е на водоснабдителни и канализационни системи,
получа.ето на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи
или от съответния регулаторен орган. По силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Н.едба № 4 от
14.09.2004 г. ответникът има качеството на потребител на В и К услуги за процесния
недвижим имот и е обвързан от договор за продажба при Общи условия. За исковия период
по п.тидата на имота е открита договорна сметка ............. и на база отчетените показания
ищецът е издавал ежемесечни фактури за имота, във връзка с които ответникът не е
извършил дължимите плащания.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове по основателност. Оспорва се качеството на ответника на потребител на
В и К услуги за процесния недвижим имот, като в тази връзка се поддържа, че качеството на
такъв има вещният ползвател на имота – индивидуализиран в представения с ОИМ
нот.иален акт. Оспорва се и доставката на В и К услуги до процесния имот, вкл. тяхната
стойност. Поддържа се, че по делото липсват доказателства за техническата годност на
общия водомер в сградата – етажна собственост, в която се намира ап.тамент № 29.
Навеждат се доводи за неравноправност на клаузи в ОУ на ищцовото дружество. В
депозираното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение е наведено възражение за погася.е на
процесните вземания по давност.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изиск.ията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно осно.ие чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал.
1 от Закона за водите, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска с правно осно.ие чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите се обуславя от осъществя.е на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1./ ответникът да има качеството потребител на В и К услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение; 2./ за процесния период ищецът
да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. Установя.ето на тези предпоставки съобразно правилото на
чл. 154 ГПК е в доказателствена тежест на ищеца по делото. При тяхното установя.е, в
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
По главния иск
По делото е приложено заповедно дело № 50413/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от материалите по което се установява следното:
На 15.09.2022 г. „С. в.“ АД е депозирала пред СРС заявление за изда.е на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. Д., ЕГН **********, за следните суми: 1./ 1 410,84
лева – главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна
вода, отвеждане на отпадъчни води и пречист.е на отпадъчни води в имот, находящ се в гр.
С................ начислена по фактури, дължими за периода 28.05.2020 г. – 28.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на пода.е на заявлението за изда.е
на заповед за изпълнение – 15.09.2022 г. до окончателното плащане и 2./ 43,93 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 28.06.2020 г. – 28.05.2022 г. г.
С разпореждане от 17.10.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 50413/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
на сумата 79,10 лева, от които: 29,10 лева – държавна такса, както и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчен лично на длъжника на
23.12.2022 г.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал писмено възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, в която е изложил конкретни съображения по същество
на спора, оспорвайки наличието на облигационно правоотношение между него и
дружеството – заявител. Позовал се е и не изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установя.е на вземанията
си по исков ред.
2
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
Първият спорен между страните въпрос е дали за процесния период те са били
обвързани от валидна облигационна връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдя.е и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спаз.е изиск.ията на този
закон.
Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К)
услуги са тези по пречист.е и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречист.е на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните тер.ии (населените места и селищните образу.ия), както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Н.едба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединя.е на
потребителите и за полз.е на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че
потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж и право на полз.е, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти (в
този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените Общи условия на ищцовото дружество).
Получа.ето на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от съответния
регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публику.ето им в
централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Н.едбата. Следователно, за установя.е на
обстоятелството, че ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги през
исковия период, от страна на ищцовото дружество следва да бъдат ангажирани
доказателства, въз основа на което да се установи, че В. И. Д. е бил собственик или вещен
ползвател на процесния обект, находящ се в гр. С........... ж. к. „.............., или наемател на
същия.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нот.иален акт за д.ение
на недвижим имот със запазено право на полз.е № 180, том I, рег. № 1689, дело №
138/2016 г. на нот.иус С. Ф. с рег. № 508 на НК, от който се установява, че на 18.03.2016 г.
И. В. Д. и Д. Г. К. са д.или на сина си В. И. Д. следния свой собствен недвижим имот,
придобит по време на брака им и представляващ тяхна съпружеска имуществена общност
/СИО/, а именно процесният ап.тамент № 29, находящ се в гр. С........... ж. к. „Л.. Съгласно
пункт II от нот.иалния акт д.ителите И. В. Д. и Д. Г. К. си запазват заедно и поотделно вещно
право на полз.е върху прехвърления имот – пожизнено, безвъзмездно и необезпокоя.о.
Видно от представена по делото справка по недвижим имот от Агенция по
впис.ията – Служба по впис.ията – гр. С., след датата на д.ението на ап.тамент № 29 –
18.03.2016 г., до датата на изготвяне на справката – 24.10.2023 г., не е вписано извърш.ето на
разпоредителни действия с вещни права върху процесния имот.
По реда на чл. 186 ГПК по делото е изискана и представена справка № СОА24-
ДИ11-5925/1/28.11.2024 г. от Столична община – Дирекция „Общински приходи“, отдел
„Люлин“, съгласно която данъчно задължените лица за имот с административен адрес: гр.
С................ за периода 28.05.2020 г. – 28.05.2022 г. са лицата И. В. Д. и Д. Г. К..
3
При така събрания доказателствен материал и при липсата на доказателства за
осъществя.ето на последващи юридически факти, които да са довели до промяна в правата
върху процесния недвижим имот, съдът приема, че считано от придоби.ето му на 18.03.2016
г., негов единствен собственик е именно ответникът В. И. Д.. Същевременно обаче, видно от
пункт II от Нот.иален акт за д.ение на недвижим имот със запазено право на полз.е № 180,
том I, рег. № 1689, дело № 138/2016 г. на нот.иус С. Ф. с рег. № 508 на НК, е че върху имота,
находящ се в гр. С................ има запазено пожизнено вещно право на полз.е в полза на
д.ителите по него - И. В. Д. и Д. Г. К. „заедно и поотделно“. С оглед на тези данни за
учредено пожизнено вещно право на полз.е върху имота в полза на трети за настоящото
дело физически лица, съдът приема, че ответникът не е пасивно материално легитимиран да
отгов.я за претендираните суми за доставени В и К услуги до имота. При наличие на титуляр
на вещно право на полз.е върху имота именно вещният ползвател се намира в облигационно
правоотношение с доставчика на В и К услуги, доколкото собственикът разполага само с
голата собственост, а фактическата власт върху имота бива упражня.а от ползвателя.
Възприетото разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на
ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с
полз.ето на вещта. По делото няма нито твърдения, нито ангажирани доказателства
запазеното право на полз.е да е било погасено. Ето защо, съдът е длъжен да приеме, че през
процесния период върху имота е съществувало вещно право на полз.е и именно вещният
ползвател е материалноправно легитимиран да отгов.я за задълженията за предоставени В и
К услуги. С оглед на това, ответникът, в качеството му на гол собственик на имота, не се
намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, не се явява клиент на В и К
услуги и не отгов.я за задълженията, което обуславя извод за неоснователност на предявения
главен иск.
Предвид гореизложеното, при липсата на облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на В и К услуги за процесния имот и период, въпросите
дали такива услуги са доставени, в какъв обем и на каква стойност, се явяват без значение за
крайния изход от спора.
По акцесорния иск
С оглед на неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху претендираното главно вземане.
Относно разноските:
Предвид този изход на делото право на разноски има ответната страна.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се про.е по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство се претендира присъждане на разноски за платен
адвокатски хонор. в размер на 500,00 лева, за което се представят доказателства за реално
извърш.е. Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът в заповедното производство
има право на разноски по реда на чл. 6, т. 5 от Н.едба № 1/2004 г. за минимални размери на
адвокатските възнаграждение, като по отношение на него правилата по чл. 7, ал. 2 от същата
Н.едба са неприложими. Същевременно съгласно практиката на СЕС, обективирана в
Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4,
п.аграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че н.едба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
х.актер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато
тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан
4
от праговете, разписани в Н.едба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
отделен случай, след извърш.е на преценка относно правната и фактическа сложност на
делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия. С оглед горното и
като съобрази правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от
процесуалния представител на длъжника действия, съдът намира, че справедливият размер
на сторените разноски за заповедното производство възлиза на сумата от 100,00 лева,
каквато сума следва да се присъди на длъжника.
В исковото производство се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на ответника – адвокат И. А. Н., на осно.ие чл. 38, ал. 2
ЗАдв. При съобразя.е на правната и фактическа сложност на делото, конкретно извършените
процесуални действия, цената на предявените искове и разясненията, дадените в Решение от
25.01.2024г. на СЕС, в полза на адвоката следва да се присъди сумата в размер на 400,00
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С. в.“ АД, ЕИК ................... със седалище и адрес на
управление: гр. С........... бул. „Ц. Б. III“ ..........., Б. Ц. И. Ц. Б., срещу В. И. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Б............... положителни установителни искове с правно
осно.ие чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за призна.е на установено в отношенията между страните,
че В. И. Д., ЕГН **********, дължи на „С. в.“ АД, ЕИК ................... сумата от 1 410,84 лева
– главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречист.е на отпадъчни води в имот, находящ се в гр.
С................ начислена по фактури, дължими за периода 28.05.2020 г. – 28.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на пода.е на заявлението за изда.е
на заповед за изпълнение – 15.09.2022 г. до окончателното плащане, и сумата от 43,93 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 28.06.2020 г. – 28.05.2022 г. г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50413/2022 г. на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА „С. в.“ АД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управление: гр.
С........... бул. „Ц. Б. III“ ..........., Б. Ц. И. Ц. Б., да заплати на В. И. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Б............... на осно.ие чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100,00 лева –
сторени разноски в производството по ч. гр. д. № 50413/2022 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „С. в.“ АД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управление: гр.
С........... бул. „Ц. Б. III“ ..........., Б. Ц. И. Ц. Б., да заплати на адвокат И. А. Н., САК, с адрес:
гр. Б............... на осно.ие чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата в размер на 400,00 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на В. И. Д., ЕГН **********, в
производството по гр. д. № 54401/2023 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжал.е пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връч.е на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5