МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №16 ОТ 29.05.2019 Г.
ПО НОХД №425/2018 Г. НА НПРС
Подсъдимата З.М.Р.
е предадена на съд за това, че в периода от 14.08.2009 г. до 07.08.2014 г. в
гр. Н., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на интернет
платформа за незабавни съобщения „***“, мобилна телефонна връзка посредством
мобилни телефонни номера: +***от мобилната телефонна мрежа на ***;
+***, +***от мобилната мрежа на „***“, както и чрез Офис „***“ ЕООД гр. Н.
– подагент на „***“ – и чрез офис на „***“ АД в гр. Н.
– финансови институции, поддържащи система за изплащане на експресни
международни парични преводи „***“, с цел да набави за себе си имотна облага,
получила парични преводи, както следва: с
формуляр за изпращане на паричен превод, референтен № *** от 14.08.2009 г. –
сумата от 300 евро, равняваща се на 586,67 лв., изплатени на 14.08.2009 г. в
офис на „***“, филиал Н.; с формуляр за изпращане на паричен превод, референтен
№ *** от 15.10.2009 г. – сумата от 90 евро, равняваща се на 176,02 лв.,
изплатен на 15.10.2009 г. в офис на „***“, филиал Н.; с формуляр за изпращане
на паричен превод, референтен № ***от 12.11.2009 г. – сумата от 1200 евро,
равняваща се на 2346,99 лв., изплатен на 12.11.2009 г. в офис на „***“, филиал Н.;
с формуляр за изпращане на паричен превод, референтен № *** от 30.11.2009 г. –
сумата от 800 евро, равняваща се на 1564,66 лв., изплатен на 30.11.2009 г. в
офис на „***“, филиал Н.; с формуляр за изпращане на паричен превод, референтен
№ *** от 12.05.2010 г. – сумата от 130 евро, равняваща се на 254,25 лв.,
изплатен на 12.05.2010 г. в офис на „***“, филиал Н.; с формуляр за изпращане
на паричен превод, референтен № ***от 09.06.2010 г. – сумата от 300 евро,
равняваща се на 586,74 лв., изплатен на 10.06.2010 г. в офис на „***“, филиал Н.;
с формуляр за изпращане на паричен превод, референтен № *** от 24.06.2010 г. –
сумата от 90 евро, равняваща се на 176,02 лв., изплатен на 24.06.2010 г. в офис
на „***“, филиал Н.; с формуляр за изпращане на паричен превод, референтен № ***от
24.08.2010 г. – сумата от 100 евро, равняваща се на 195,58 лв., изплатен на
24.08.2010 г. в офис на „***“, филиал Н.; с формуляр за изпращане на паричен
превод, референтен № *** от 16.09.2010 г. – сумата от 90 евро, равняваща се на
176,02 лв., изплатен на 17.09.2010 г. в офис на „***“, филиал Н.; с формуляр за
изпращане на паричен превод, референтен № *** от 06.12.2010 г. – сумата от 500
евро, равняваща се на 977,91 лв., изплатен на 06.12.2010 г. в офис на „***“,
филиал Н.; с формуляр за получаване на референтен номер *** на 30.03.2012 г. –
сумата от 90 евро, равняваща се на 176,02 лв.; с формуляр за получаване на
референтен номер *** на 02.11.2011 г. – сумата от 90 евро, равняваща се на
176,02 лв.; с формуляр за получаване на референтен номер *** на 06.08.2013 г. –
сумата от 80 евро, равняваща се на 156,47 лв.; с формуляр за получаване на
референтен номер ***на 26.08.2013 г. – сумата от 80 евро, равняваща се на
156,47 лв.; с формуляр за получаване на референтен номер *** на 02.10.2013 г. –
сумата от 70 евро, равняваща се на 136,91 лв.; с формуляр за получаване на
референтен номер ***на 01.11.2013 г. – сумата от 250 евро, равняваща се на
488,96 лв.; с формуляр за получаване на референтен номер *** на 22.11.2013 г. –
сумата от 70 евро, равняваща се на 136,91 лв.; с формуляр за получаване на
референтен номер ***на 06.02.2014 г. – сумата от 120 евро, равняваща се на
234,70 лв.; с формуляр за получаване на референтен номер *** на 26.03.2014 г. –
сумата от 130 евро, равняваща се на 254,26 лв.; с формуляр за получаване на
референтен номер *** на 10.06.2014 г. – сумата от 130 евро, равняваща се на
254,26 лв.; като възбудила и поддържала заблуждение у П.К. ***, Р.П, че ще
заживее при него и ще сключи брак с него в Ирландия, с което му е причинила
имотна вреда в големи размери – 9211,96 лв., представляващи левовата
равностойност на 4710 евро престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
От страна на
пострадалия П.К., чрез процесуалните му представители адв.
С. И. и Д. Й. *** е направено искане за конституирането му като частен
обвинител, като с нарочно определение на съда пострадалият е конституиран като
частен обвинител.
От страна на
пострадалия П.К., чрез процесуалните му представители адв.
С. И. и Д. Й. *** е предявен и граждански иск с цена на иска 9 211,96 лв.,
представляващи обезщетение за причинени му имуществени вреди, като сумата се
претендира ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното
плащане. Предявеният граждански иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство и пострадалият е конституиран и като граждански ищец
по делото.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, а именно по реда на съкратеното съдебно следствие, където
подсъдимата се признава за виновна и заявява, че признава всички посочени в
обвинителния акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Новопазарската районна прокуратура в лицето на прокурора М.
Глушков поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано безспорно. Моли,
подсъдимата да бъде призната за виновна, като съдът ѝ наложи наказание
при отчитане на смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, а именно
наказание лишаване от свобода между средния и минималния размер, предвиден в
закона, като изтърпяването на това наказание бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Частният
обвинител П.К., чрез представителите си, също поддържа обвинението. Счита, че
обвинението е доказано и подсъдимата следва да бъде призната за виновна.
Изтъква се от представителите на П. К., че като смекчаващо вината на
подсъдимата обстоятелство следва да се отчете единствено чистото ѝ
съдебно минало. Представителите считат също, че на Р. следва да се наложи
наказание лишаване от свобода между средния и минималния размер, чието
изтърпяване да бъде отложено условно с максимално предвидения изпитателен срок.
По отношение
на предявения граждански иск, то гражданският ищец, чрез представителите си, го
счита за основателен и доказан и моли той да бъде уважен.
Служебният
защитник на подсъдимата З.М.Р. - адв. Б. И. ***
намира, че обвинението спрямо Р. е доказано, тъй като направеното от
подсъдимата самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото. Относно
следващото се наказание, моли съдът да го определи при наличие на многобройни
смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, като приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1 от НК и наложи наказание в минимален размер, чието изтърпяване бъде
отложено с изпитателен срок. Не изразява становище относно предявения
граждански иск.
Подсъдимата
изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание. Не изразява
становище относно гражданския иск.
Като съобрази
всички доказателства по делото, събрани на досъдебното производство, както и
направените от подсъдимата признания, съдът счете за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимата З.М.Р. ***, живуща ***. Тя е омъжена за свидетеля М.А.Р.
и има две деца – син и дъщеря, които са пълнолетни.
През лятото на
2008 г. подсъдимата се запознала със свидетеля П.К. ***, Р.П, който по това
време живеел в Д., И.. Запознанството между двамата се случило в електронната
мрежа чрез програмата „***“. Моментът на запознанството между двамата бил много
кратко след развода на свидетеля К. и той имал нужда от някой до себе си.
Подсъдимата се представила, че е от гр. В.и така двамата започнали да
контактуват. Разговаряли на руски език, като Р. обяснила, че компютъра, който
използва е стар, без камера и затова не могат да се виждат. Тя дала на
свидетеля два номера на мобилни телефони - +***, +***от мобилната мрежа на „***“,
на които последният да я търси. Никой от тези номера не бил регистриран на
името на подсъдимата. Впоследствие тя давала и други номера на мобилни
телефони, като за смяната им обяснявала, че не разполагала със средства да
зареди ваучери и операторите изключвали телефоните. Тогава свидетелят К.
изпратил на подсъдимата ирландска СИМ-карта, регистрирана на негово име с номер
+***от мобилната телефонна мрежа на ***, за да могат двамата безпроблемно да се чуват. Така двамата
започнали да поддържат контакти помежду си, като подсъдимата заявила, че има
желание да замине при свидетеля в И., да заживее с него и да сключат брак. През
месец август 2009 г. подсъдимата казала на свидетеля, че има нужда от средства
за дрехи и подготовка за пътуването ѝ при него. Тогава, на 14.08.2009 г.
с формуляр за изпращане на паричен превод, референтен № *** от същата дата
свидетелят изпратил сумата от 300 евро, равняваща се на 586,67 лв., които били
изплатени на подсъдимата на 14.08.2009 г. в офис на „***“, филиал Н.. През
месец октомври 2009 г., с формуляр за изпращане на паричен превод, референтен №
*** от 15.10.2009 г. свидетелят К. изпратил и сумата от 90 евро, равняваща се
на 176,02 лв., изплатени на подсъдимата на същата дата в офис на „***“, филиал Н..
На следващия месец свидетелят изпратил на Р. средства за закупуване на
самолетен билет до В.– с формуляр за изпращане на паричен превод, референтен № ***от
12.11.2009 г. той изпратил сумата от 1200 евро, равняваща се на 2346,99 лв.,
изплатен на 12.11.2009 г. в офис на „***“, филиал Н.. В действителност
подсъдимата нямала намерение да отпътува за И., нито да заживява със свидетеля,
още по-малко да сключва граждански брак с него, а имала намерение да го принуди
да ѝ изпрати средства, които тя да използва за свои нужди. Малко след
като получила сумата от 1 200 евро подсъдимата се обадила на свидетеля и
му казала, че е претърпяла ***в гр. С. на път за летището и си е счупила лявото
бедро, а шофьорът на таксито починал. Казала му, че е настанена в болница в гр.
В.на лечение, тъй като вследствие катастрофата имала болки в кръста и проблеми
с ***. Помолила свидетеля за помощ със средства и с формуляр за изпращане на
паричен превод, референтен № *** от 30.11.2009 г. свидетелят изпратил сумата от
800 евро, равняваща се на 1564,66 лв., изплатена на 30.11.2009 г. в офис на „***“,
филиал Н., които подсъдимата да използва за лечение и рехабилитация, тъй като
тя му обяснила, че лечението ще е дълго и включвало ***. Разбира се, тези
твърдения на подсъдимата не отговаряли на истината. Тя не претърпяла ***и не
посещавала болнично заведение, а целяла отново да накара свидетеля да ѝ
изпрати пари, които тя получила и похарчила.
През
следващата 2010 г. свидетелят К. продължил да изпраща на подсъдимата парични
суми, за да й помага, а и защото подсъдимата му казвала, че здравословното й
състояние се влошава и лекарите не ѝ препоръчвали пътуване, а и
свидетелят бил уверен, че подсъдимата има чувства към него, каквито имал и той
към нея. Така през 2010 г. той изпратил на подсъдимата следните суми: с
формуляр за изпращане на паричен превод, референтен № *** от 12.05.2010 г. –
сумата от 130 евро, равняваща се на 254,25 лв., изплатен на 12.05.2010 г. в
офис на „***“, филиал Н.; с формуляр за изпращане на паричен превод, референтен
№ ***от 09.06.2010 г. – сумата от 300 евро, равняваща се на 586,74 лв.,
изплатен на 10.06.2010 г. в офис на „***“, филиал Н.; с формуляр за изпращане
на паричен превод, референтен № *** от 24.06.2010 г. – сумата от 90 евро,
равняваща се на 176,02 лв., изплатен на 24.06.2010 г. в офис на „***“, филиал Н.;
с формуляр за изпращане на паричен превод, референтен № ***от 24.08.2010 г. –
сумата от 100 евро, равняваща се на 195,58 лв., изплатен на 24.08.2010 г. в
офис на „***“, филиал Н.; с формуляр за изпращане на паричен превод, референтен
№ *** от 16.09.2010 г. – сумата от 90 евро, равняваща се на 176,02 лв.,
изплатен на 17.09.2010 г. в офис на „***“, филиал Н.; с формуляр за изпращане
на паричен превод, референтен № *** от 06.12.2010 г. – сумата от 500 евро,
равняваща се на 977,91 лв., изплатен на 06.12.2010 г. в офис на „***“, филиал Н..
През 2011 г.,
2012 г. и 2013 г. Р. отново обещавала на свидетеля, че ще отиде при него, което
обещание нямала намерение да изпълнява и той продължил да ѝ изпраща
средства. Обещавала му, че ще отиде по Коледните празници, но отново
обяснявала, че не може заради здравословни проблеми. Заявявайки, че ще
пристигне при свидетеля подсъдимата го молила за помощ със средства, за да
пътува и свидетелят изпращал. Изпращал и за лечение на заболяването, което
подсъдимата твърдяла, че има. През този период свидетелят К. изпратил следните
суми: с формуляр за получаване на референтен номер *** на 30.03.2012 г. –
сумата от 90 евро, равняваща се на 176,02 лв.; с формуляр за получаване на референтен
номер *** на 02.11.2011 г. – сумата от 90 евро, равняваща се на 176,02 лв.; с
формуляр за получаване на референтен номер *** на 06.08.2013 г. – сумата от 80
евро, равняваща се на 156,47 лв.; с формуляр за получаване на референтен номер ***на
26.08.2013 г. – сумата от 80 евро, равняваща се на 156,47 лв.; с формуляр за
получаване на референтен номер *** на 02.10.2013 г. – сумата от 70 евро,
равняваща се на 136,91 лв.; с формуляр за получаване на референтен номер ***на
01.11.2013 г. – сумата от 250 евро, равняваща се на 488,96 лв.; с формуляр за
получаване на референтен номер *** на 22.11.2013 г. – сумата от 70 евро,
равняваща се на 136,91 лв.
Подсъдимата
успявала да заблуди свидетеля, че действително има намерение да отиде при него
и да заживее там, и след като за такъв продължителен период не успяла,
свидетелят решил самият той да дойде в Б.. Не успял, обаче да реализира това си
намерение, тъй като провеждал продължителна рехабилитация във връзка с негово
заболяване на ***. През 2014 г. продължил да изпраща на подсъдимата средства,
все с убеждението, че тя ще пристигне при него. Изпратените суми през 2014 г.
били следните: с формуляр за получаване на референтен номер ***на 06.02.2014 г.
– сумата от 120 евро, равняваща се на 234,70 лв.; с формуляр за получаване на
референтен номер *** на 26.03.2014 г. – сумата от 130 евро, равняваща се на
254,26 лв. и с формуляр за получаване на референтен номер *** на 10.06.2014 г.
– сумата от 130 евро, равняваща се на 254,26 лв. Така общата сума на паричните
преводи през целия този период била 4710 евро, равняваща се на 9 211, 96
лв.
Свидетелят П.К.
разбрал, че е измамен от подсъдимата, когато през месец юли 2014 г. тя отново
му поискала средства, за да може да отпътува при него. Казала му, че ще си
плати сметките, ще си вземе билет и ще замине. Дори му показала билет, издаден
от компанията „****“. В заявения ден на пътуването, обаче подсъдимата се
свързала със свидетеля и му казала, че е арестувана на летището в гр. С. за
притежание на наркотици, тъй като багажната й чанта била сменена с багажа на
друг пътник. Подсъдимата поискала от свидетеля сумата от 10 000 евро, за
да бъде платена гаранцията й. Тя изпратила на свидетеля съобщение с имената на
лицето А. Т. С., обяснявайки, че това е нейният адвокат с номер *********.
Свидетелят К. извършил проверка и се оказало, че адвокат с такива имена няма.
Обадил се на летище София, откъдето го информирали, че инцидент със задържано
лице за наркотици няма. Обадил се и на самолетната компания „***“ и от там
разбрал, че билет, какъвто подсъдимата му показала, не е издаван. В продължение
на няколко дни свидетелят контактувал с подсъдимата, въпреки, че вече знаел, че
тя го мами, но искал да събере повече информация. Така впоследствие свидетелят
разбрал, че подсъдимата не живее и никога не е живяла в гр. В.; че е бил
заблуден и за външния вид на подсъдимата; както и разбрал, че тя не е имала
никакво намерение да пътува за И., да установява съжителство със свидетеля, или
да сключва брак с него. Свидетелят се обърнал към услугите на частен детектив в
гр. В.и така разбрал, че е комуникирал с лице от ромски произход, което живее в
гр. Н..
Гореописаните
факти съдът прие за установени безспорно от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, надлежно събрани по реда на НПК и
представляващи годно доказателствено средство,
приложени по ДП №20/2015 г. по описа на ОСО при ОП гр. ***, а именно: протокол
за претърсване и изземване от 14.04.2016 г. и фотоалбум от 14.04.2016 г.;
протокол за разпит на свидетеля П.К. от 26.02.2016 г.; протокол за разпит на
свидетеля М.А.Р. от 14.04.2016 г.; протокол за разпит на свидетеля А.М.А. от
14.04.2016 г.; протокол за разпит на свидетеля Е. Ф.С. от 15.04.2016 г.;
протокол за разпит на свидетелката Д.Д.Ц. от
09.06.2017 г.; заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза от 19.04.2016
г.; протокол за извършена експертиза №2016/КСМ-184 от 01.11.2016г.; протокол за
извършена експертиза №2017/ИКУ -100 от 31.05.2017 г.; протокол за извършена
експертиза № 2017/ИКУ -173 от 15.08.2017 г.; протокол №188 от 12.10.2017 г.;
протокол №24 от 01.02.2018 г.; протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от 10.10.2017 г.; заключение за извършена
съдебно-счетоводна експертиза от 10.06.2018 г.; протокол за оглед на веществени
доказателства от 15.04.2016 г.; протокол за оглед на веществени доказателства
от 15.04.2016 г.; протокол за оглед веществени доказателства от 15.04.2016 г.;
протокол за оглед на веществени доказателства от 15.04.2016 г.; протокол за
оглед на веществени доказателства от 15.04.2016 г.; протокол за оглед на
веществени доказателства от 15.04.2016 г.; протокол за оглед на веществени
доказателства от 15.04.2016 г.; протокол за оглед на веществени доказателства
от 18.04.2016 г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 15.04.2016
г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 18.04.2016 г.; протокол за
оглед на веществени доказателства от 18.04.2016 г.; протокол за оглед на
веществени доказателства от 18.04.2016 г.; протокол за оглед на веществени
доказателства от 18.04.2016 г.; протокол за оглед на веществени доказателства
от 18.04.2016 г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 18.04.2016
г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 18.04.2016 г.; протокол за
оглед на веществени доказателства от 18.04.2016 г.; протокол за оглед на
веществени доказателства от 18.04.2016 г.; протокол за оглед на веществени
доказателства от 18.04.2016 г.; протокол за доброволно предаване от 28.07.2017
г. писмо от 24.01. 2018 г. с изх. № 16-000339; приемо-предавателен
протокол от 08.01.2018 г.; копие от лична карта на подсъдимата; оригинали на документи предостави от ***,
касова бележка и фактура №02102224041/07.07.2015 г.;
копия на документи представени от
пострадалия; както и представените веществени доказателства: черен лаптоп с
надпис „***“, модел ***, модел №***, сериен №***; черно зарядно
за лаптоп марка ***, сер. №***;
*** със сребрист капак
с черна ивица, с надпис „***“,
модел ***, сериен № ***и две жълти лепящи етикетчета с ръкописен текст „***“; 6 бр. СИМ карти, иззети
по време на претърсване и изземване /в бял хартиен плик/; Мобилен телефон ***, черен на цвят, плъзгащ,
с червена клавиатура, с ИМЕЙ: ***, сериен номер: ***, с батерия ***,
***, без СИМ
карта; Мобилен телефон ***,
черен на цвят с тъмносиви бутони и тъмносин кант отстрани, с място за две
СИМ-карти, няма поставени сим карти; ИМЕЙ ***; ИМЕЙ ***,
със сериен номер: ***; с поставена в него батерия ***,
***; Мобилен
телефон, черен на цвят, с повреден корпус в горната част, с надпис „***“, модел
***, с ИМЕЙ ***, с поставена в него батерия
BL-6P „***“ , без поставена СИМ
карта в него; Мобилен телефон марка „*** ***“, с ИМЕЙ №***г.; СИМ –карта, с фабр. № ***; Преносим персонален компютьр /лаптоп/,
марка „***“ сьс сериен № ***; 3 бр. документи за паричен превод
/оригинал/ от ***-иззети с протокол за претърсване и изземване от
14.04.2016г. от дома на З.Р.; 2 бр.
документи за парични преводи /оригинали
/ предоставени от *** , касаещи паричен превод
от ***; 16 бр. документи за парични преводи /оригинали/ предоставени от ***
, касаещи паричен превод от ***; 76 бр.
документи за парични преводи /оригинали/ предоставени от П.К., изпратени от него З.Р., чрез *** , за периода от
2009 до 2014 г.; Формуляр за получаване
на парични преводи с референтни номера, предадени с протокол за доброволно
предаване от 02.06.2015 г.; а и признанията, направени от страна на
подсъдимата, които се подкрепят от всички доказателства по делото.
Анализът на
събрания доказателствен материал сочи, че с деянието
си подсъдимата З.М.Р. от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с
чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Видно е,
че подсъдимата е възбудила и поддържала заблуждение у свидетеля К., с цел да
набави за себе си имотна облага, като с това му е причинила имотна вреда.
Подсъдимата с действията си е накарала свидетеля да повярва, че тя има сериозни
намерения да замине при него и да се обвърже с него, като е поддържала тази
заблуда с отделни конкретни действия в продължение на период около пет
години. Р. директно е заявила на
свидетеля, че ще се премести при него и ще установят съвместен живот, като за
да принуди свидетеля да й изпрати средства му е казвала, че е в затруднено
положение и няма средства за пътуване; че е с влошено здраве и то препятства
пътуването. Именно тези неверни обстоятелства са мотивирали свидетеля да извърши
горепосочените парични преводи в полза на подсъдимата. Без съмнение целта на
подсъдимата е била да получи имотна облага, каквато е и получавала в
гореописания период и по гореописания начин – чрез извършване на парични
преводи. Няма съмнение и относно факта, че на свидетеля е била нанесена имотна
вреда в размер на общо 4 710 евро, равняващи се на 9 211, 96 лв. Този
размер на причинената щета е на стойност, при която деянието на подсъдимата
следва да се окачестви като нанесена щета в големи размери и да се квалифицира
по чл. 210, ал.1, т.5 от НК. Също така е видно, че подсъдимата е извършила
няколко отделни деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление. Деянията са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. Ето защо деятелността на подсъдимата
представлява продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК и деянието
ѝ следва да се квалифицира и във връзка с тази разпоредба.
От субективна
страна подсъдимата е действала с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е и е целяла настъпването на общественоопасните му последици.
Предвид
гореизложеното и като установи, че обвинението спрямо подсъдимата се доказва
напълно и по категоричен начин от събрания доказателствен
материал, както и от направените от нея признания, съдът призна З.М.Р. за
виновна в извършване на горепосочено престъпление.
При определяне
на следващото се на подсъдимата наказание съдът съобрази, че разглеждайки
делото по реда на съкратеното съдебно следствие следва да определи наказанието
на подсъдимата при условията по чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на
чл.58а от НК. Определяйки при тези условия наказанието, съдът отчете високата
степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимата – то представлява
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Подсъдимата не е
осъжда и без съмнение нейното чисто съдебно минало представлява смекчаващо
вината й обстоятелство. Като смекчаващо вината на подсъдимата обстоятелство
съдът приема и изразеното от нея съжаление за стореното, което е проява на
критичност към деянието ѝ. Като отегчаващо отговорността ѝ
обстоятелство съдът отчита продължителния период на осъществяване на отделните
деяния. Преценявайки всички гореизложени обстоятелства, съдът прие, че в случая
следва да определи наказание на подсъдимата в размер между средния и
минималния, предвиден в закона, отчитайки превеса на смекчаващите вината
ѝ обстоятелства. Ето защо, на основание чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК съдът
наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, като на
основание чл. 58а, ал.1 от НК намали
размера на така определеното наказание с 1/3 и наложи на подсъдимата наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /ТРИ/
ГОДИНИ, тъй като прецени, че са налице всички условия за прилагане института на
условното осъждане, а и най-вече като прецени, че за поправянето на подсъдимата
не е наложително да изтърпи ефективно наказанието.
Относно
представените по делото веществените доказателства – черен лаптоп с надпис „***“, модел ***, модел №***, сериен №***; черно зарядно
за лаптоп марка ***, сер. №***;
*** със сребрист капак
с черна ивица, с надпис „***“,
модел ***, сериен № ***и две жълти лепящи етикетчета с ръкописен текст „***“; 6 бр. СИМ карти, иззети
по време на претърсване и изземване /в бял хартиен плик/; Мобилен телефон ***, черен на цвят, плъзгащ,
с червена клавиатура, с ИМЕЙ: ***, сериен номер: ***, с батерия ***,
***, без СИМ
карта; Мобилен телефон ***,
черен на цвят с тъмносиви бутони и тъмносин кант отстрани, с място за две
СИМ-карти, няма поставени сим карти; ИМЕЙ ***; ИМЕЙ ***,
със сериен номер: ***; с поставена в него батерия ***,
***; Мобилен
телефон, черен на цвят, с повреден корпус в горната част, с надпис „***“, модел
***, с ИМЕЙ ***, с поставена в него батерия
BL-6P „***“ , без поставена СИМ
карта в него; Мобилен телефон марка „*** ***“, с ИМЕЙ №***г.; СИМ –карта, с фабр. № ***; Преносим персонален компютьр /лаптоп/,
марка „***“ сьс сериен № ***, то съдът на основание чл.53, ал.1,
б.“а“ от НК разпореди да се отнемат в полза на държавата.
Относно
представените веществени доказателства - 3 бр. документи за паричен превод
/оригинал/ от ***-иззети с протокол за претърсване и изземване от
14.04.2016г. от дома на З.Р.; 2 бр.
документи за парични преводи /оригинали
/ предоставени от *** , касаещи паричен превод
от ***; 16 бр. документи за парични преводи /оригинали/ предоставени от ***
, касаещи паричен превод от ***; 76 бр.
документи за парични преводи /оригинали/ предоставени от П.К., изпратени от него З.Р., чрез *** , за периода от
2009 до 2014 г. и Формуляр за получаване
на парични преводи с референтни номера, предадени с протокол за доброволно
предаване от 02.06.2015 г., то съдът разпореди същите да останат по делото.
Подсъдимата З.М.Р.
бе осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 2 847,73 лева
/две хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и три ст./ лева,
от които 2286,45 лева /две хиляди двеста осемдесет и шест лева и четиридесет и
пет ст./ по сметка на ОД на МВР гр. ***
и 561,28 лева /петстотин шестдесет и
един лева и двадесет и осем ст./ по сметка на РС Н..
По отношение
на предявения от П.К. граждански иск за причинените с деянието на подсъдимата
имуществени вреди в размер на 9 211, 96 лв., то съдът го намери за
основателен, както и за доказан по размер. Доказателствата по делото безпротиворечиво сочат, че подсъдимата е получила исковата
сума от гражданския ищец, след като е възбудила и поддържала у него заблуждение
за обстоятелства, които не отговарят на истината, с което го е накарала да се
разпореди със сумата в нейна полза, съответно му е причинила щета в размер на
9 211, 96 лв. Затова съдът осъди подсъдимата да заплати на ищеца исковата
сума, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 08.08.2014
г., до окончателното плащане.
Подсъдимата бе
осъдена да заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за
имуществени вреди от 368, 40 лв. по
сметка на съда.
Подсъдимата бе
осъдена и да заплати на гражданския ищец направените от него по делото разноски
в размер на 1600 лв.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
13.06.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: