Решение по дело №1101/2023 на Административен съд - Варна

Производството е второ по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция за безопасност на храните – Варна срещу Решение № 20/21.03.2023 г. по н.а.х.д. № 463/2022 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което е отменено издаденото от този орган Наказателно постановление № 41/30.11.2021 г.

В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът оспорва изводите на районния съд, че животновъдният обект е бил регистриран от друго лице, като посочва, че животните са били собственост на санкционираното лице и са били отглеждани в нерегистриран обект. Оспорва и констатациите на съда за противоречие между описаното от фактическа страна нарушение и приложената санкционна норма. Посочва, че привлеченото към отговорност лице е извършило вмененото му нарушение, тъй като не уведомило ветеринарния лекар за липсващите животни, и нарушението e било установено при проверката. Освен това било установено качеството му на собственик на животните, отглеждани в обекта, поради което нерегистрирането на обекта представлява неизпълнение на нормативно вменено задължение. Моли решението на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено отмененото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството, Й.Х.А. ***, ЕГН **********, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила, а в случай че касационната инстанция намери, че не са налице констатираните от районния съд пороци на наказателното постановление, да приложи чл. 28 от ЗАНН по конкретно изложени съображения. Моли за присъждане на направените в производството разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Провадия е било образувано за ново разглеждане на жалбата на А. срещу Наказателно постановление № 41/30.11.2021 г., издадено от Директора на Областна дирекция за безопасност на храните – Варна, с което на А. за нарушения на чл. 137, ал. 1, чл. 132, ал. 1, т. 6 и чл. 132, ал. 1, т. 9 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност са наложени административни наказания „глоба“ съответно на основание чл. 449а, ал. 1 от същия закон в размер на 300 лева, чл. 416, ал. 1 от същия закон в размер на 200 лева и чл. 416, ал. 1 от същия закон в размер на 200 лева. Производството е било образувано в резултат от отмяната на решението на Районен съд – Провадия по н.а.х.д. № 425/2021 г. с Решение № 1333/25.10.2022 г. на Административен съд – Варна, VІ касационен състав, и връщането на делото за ново разглеждане с оглед конституиране на надлежната въззиваема страна.

При новото разглеждане на жалбата, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 29.06.2021 г. служител на областната дирекция извършил справка в информационната система на БАБХ във връзка с животновъден обект peг. № 9273-0001. При справката установил, че в информационната система на БАБХ не е постъпило заявление за регистрация по чл.137 от ЗВМД от А.. На същата дата служителят посетил на място животновъдния обект в с. Бозвелийско, в който намерил А.. Установил, че в обекта се отглеждат 86 броя говеда, които били регистрирани в обекта чрез Интегрираната информационна система на БАБХ. Липсвали 15 говеда с конкретно посочени идентификатори, но за липсата им не бил уведомен регистрираният ветеринарен лекар. При проверката А. не представил и паспортите на 35 говеда. За резултатите от проверката бил съставен доклад, в който като собственик на обекта била вписана и се подписала М Й Х. На същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу А., за това, че като собственик на говеда не регистрирал животновъден обект в с. Бозвелийско по реда на чл. 137 от ЗВМД, не подал заявление по образец до Директора на ОДБХ за липсата на 15 говеда, за напусналите обекта говеда не уведомил ветеринарния лекар, обслужващ обекта, и за 35 говеда не били издадени паспорти. Нарушенията били квалифицирани по чл. 137, ал. 1 от ЗВМД и чл.132, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ЗВМД. Въз основа на акта било издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в преклузивния срок по ЗАНН, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неизяснена фактическа обстановка.

Съдът е приел, че от обективните характеристики на обекта е видно, че той е животновъден по определението на ЗВМД и в него А. отглежда 86 говеда, регистрирани чрез интегрираната информационна система на БАБХ, но не е подал заявление за регистрация на обекта – нарушение на чл. 137, ал. 1 от ЗВМД, съгласно който собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. За това нарушение било наложено наказание на основание чл. 449а от ЗВМД, според който се наказва лице, което отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 животновъден обект. Съдът е посочил, че в акта и в постановлението липсват факти, че обектът е нерегистриран, а е посочено само, че за обекта не е подадено заявление за регистрация. В същото време с жалбата било представено удостоверение за регистрация на обект № 9273-0001, подадено от друго лице в деня преди проверката. Поради това съдът е приел, че е налице противоречие между описаното от фактическа страна нарушение и приложената санкционна норма, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Второто вменено нарушение е по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД. Според описанието на нарушението, А. не уведомил в указания срок писмено или по електронен път чрез интегрираната информационна система на БАБХ регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ обекта, преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на липсващите в обекта 15 говеда с подробно описани идентификатори. Съдът е констатирал, че липсата на посочените животни е била безспорно установена, а чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД задължава собствениците или ползвателите на животновъдния обект да уведомят ветеринарния лекар, обслужващ обекта, в срок не по-късно от 24 ч преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, подлежащи на идентификация, предназначени за лична консумация. Съдът е приел, че описанието на нарушението в акта е за неуведомяване на ветеринарния лекар, без уточняване на срока, в който е трябвало да се извърши това. В наказателното постановление било допълнено, че неуведомяването не е било извършено „в указания срок“, но липсвала яснота кога е извършено нарушението, за да се направи преценка за спарване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението на чл. 132, ал. 1, т. 9 от ЗВМД районният съд е приел за безспорно установено, тъй като при проверката в обекта не били представени паспорти на 35 говеда, а собствениците или ползвателите на животновъдни обекти били длъжни съгласно тази разпоредба да подписват и съхраняват паспортите на едри преживни и еднокопитни животни и да ги представят на контролните органи при поискване.

В същото време съдът е приел, че и трите нарушения, за които бил санкциониран А., били свързани със задължения на собствениците или ползвателите на животновъдни обекти. В административнонаказателното производство не било установено, че А. има качеството на собственик или ползвател на животновъдния обект. Съдът е посочил, че в деня преди проверката в обекта било подадено заявление за регистрация на животновъдния обект със собственик/ползвател М Х, която подписала като собственик, присъствал при проверката, доклада от проверката. Впоследствие на 18.08.2021 г. било издадено удостоверение за регистрация на обекта с отговорно лице/собственик или ползвател  Х. В същия доклад А. бил вписан без отбелязване в какво качество. Ето защо съдът е приел, че в производството не е било безспорно доказано, че А. е имал качеството на собственик или ползвател на обекта, за да бъде ангажирана законосъобразно отговорността му за неизпълнение на задължения на собственика или ползвателя. По тези съображения, предвид констатираните съществени процесуални нарушения и недоказаността на качеството на А. на собственик или ползвател на животновъдния обект, съдът е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

И трите нарушения, за които е бил санкциониран А. - на чл. 137, ал. 1, чл. 132, ал. 1, т. 6 и чл. 132, ал. 1, т. 9 от ЗВМД, са му вменени като лице, което е собственик или ползвател на животновъден обект. В административнонаказателното производство не е установено безспорно това обстоятелство и както правилно е посочил районният съд, това твърдение е опровергано от подаденото преди проверката в обекта заявление за регистрация от собственик/ползвател  Х. Ето защо А. не е можел да бъде привлечен към отговорност за неизпълнение на задължението за регистриране на обекта, за съхраняване и представяне при проверка на паспортите на животните или за неуведомяване на ветеринарния лекар при транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни за лична консумация. Действително, както е посочено в касационната жалба, А. е имал качеството собственик на животните, отглеждани в обекта. Въпреки това, Законът за ветеринарно-медицинската дейност провежда разлика между собственици на животни и собственици/ползватели на обекти и не съдържа задължение животните да се отглеждат единствено в собствен или ползван от собственика им обект. Действително като собственик на животните А. е бил длъжен да ги отглежда в регистриран животновъден обект, но както правилно е приел районният съд, в наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, засегнало правото на защита на лицето, тъй като от фактическа страна нарушението е описано като неподаване на заявление за регистрация на обекта, а отговорността е ангажирана по чл. 449а, ал. 1 от ЗВМД – за отглеждане на животни в нерегистриран обект. За нарушенията по чл. 132, ал. 1, т. 6 и чл. 132, ал. 1, т. 9 от ЗВМД в наказателното постановление изрично е посочено, че са извършени от А. в качеството му на собственик на животновъден обект, а не в качеството му на собственик на животните. Предвид това, изводите на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, за издаване на наказателното постановление при неизясняване на съществени обстоятелства относно дееца и при неправилно приложение на материалния закон са правилни и се споделят изцяло от касационния състав.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция не може да бъде уважена, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива разноски.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 20/21.03.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 463/2022 г. по описа на Районен съд – Провадия.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: