Решение по дело №469/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 512
Дата: 11 март 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237220700469
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

512

Сливен, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - I състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
   

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВ БАКАЛОВ административно дело № 20237220700469 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.76а ал.4 от ЗЗО във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано по жалба на „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-06-228/04.12.2023 г., издадена от Директора на РЗОК - Сливен, с която на основание чл. 76б от ЗЗО е определена сума в размер на 11888,10 лева като подлежаща на възстановяване, тъй като е получена без правно основание.

В жалбата се твърди, че оспорената покана е процесуално и материално незаконосъобразна, постановена при липса на компетентност и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От поканата не ставало ясно каква е причината да искат цялата сума, тъй като денталната услуга била извършена. Твърди, че не е спазено изискването на чл. 146 от АПК, тъй като не били спазени изискванията за мотивиране на административния акт. Заявява, че не е бил уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за производството по издаване на акта. Не били посочени и конкретни факти и обстоятелства, които обосновават възстановяване на сумата. Твърди, че не са спазени и материалноправните разпоредби по издаването на оспорения акт. Моли съда да постанови решение, с което отмени писмената покана, алтернативно да измени същата, тъй като денталните дейности били извършени.

В съдебно заседание жалбоподателят „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д. О., АК Сливен поддържа жалбата. Допълнително излага съображения за това, че дружеството не дължи цялата сума, посочена в Писмената покана, а само част от нея, тъй като медицинската услуга била извършена и може да бъде платена като обикновена, а не като извършена въз основа на служебен избор. Моли за отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски, като представя списък на същите.

Ответникът – Директор на РЗОК Сливен, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт М. Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заявява, че няма спор относно обстоятелството, че има извършена дентална услуга, но тя не е по реда предвиден за подпомагане от РЗОК. Представя по делото писмено становище, което поддържа и в съдебно заседание. Счита писмената покана за основателно издадена, мотивирана и законосъобразна, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установена следната фактическа обстановка:

Между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК Сливен и „Дентален център -1 Сливен“ ЕООД, е сключен Договор № 200481/03.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична дентална помощ на здравноосигурени лица (л. 23-30).

Със Заповед № РД-09-1044/13.07.2022 г. на директора на РЗОК-Сливен (л.31), издадена на осн. чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, е наредил да бъде извършена от 13.07.2022 г. до 29.07.2022 г. проверка на изпълнителя на дентална помощ -„Дентален център -1 Сливен“ ЕООД. Видът на проверката е тематична, със задача: Да се осъществи контрол върху представената за отчет от д-р Д. Г., лекар от състава на ЛЗ, с УИН *********, дентална дейност за периода от м.януари 2020 год. до м.март 2022 год. включително по отношение на четиридесет и пет ЗОЛ. Заповедта е връчена на представляващия дружеството на 18.07.2022 г.

Въз основа на извършената проверка е бил съставен протокол № РД-13-03-155/27.07.2022 г. За периода на проверката от януари 2020 г. до март 2022 г. е проверена представената за отчет дентална дейност, извършена от д-р Г. за 45 бр. здравноосигурени лица (ЗОЛ), за които е отразил в подадения отчетен файл, че същите са „SPEC DOMOVE". Съгласно протокола, на 04.02.2020 г. с протокол, подписан между Директора на РЗОК Сливен и Председателя на РК на БЗС е извършен служебен избор за обслужване от „Дентален център - 1 Сливен" ЕООД на настанените в ДПЛУИ „Качулка" – с.Бяла лица. След направена съпоставка с предоставения от Директора на ДПЛУИ „Качулка" с.Бяла списък с осъществен служебен избор, проверяващите установили, че отчетените от д-р Г. 45 бр. ЗОЛ не фигурират в същия, т.е. за тях няма осъществен служебен избор. При извършената проверка, отчетните данни и представените от лечебното заведение амбулаторни листове е установено нарушение на условията и реда за оказване на дентална помощ при 54 случая с преобладаващи екстракции на дълбоко фрактурирани зъби на пациентите и контролни прегледи. Описаните констатации са квалифицирани като нарушения по изпълнение на ИД по чл. 55 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 85, във вр. с чл. 84 ал. 1 т. 2 от НРД за ДД 2020-2022 г. и чл. 19 от ИД. (л.33-38) С оглед резултатите е бил съставен протокол за неоснователно получени суми № РД-13-03-156/27.07.2022 г., в който неоснователно получената сума е изчислена на 11 888,10 лева за описаните, отчетени и заплатени от РЗОК дейности на ЗОЛ за периода. (л.39-50) В 7 - дневен срок от връчването на протоколите, представляващият дружеството е депозирал пред директора на РЗОК - Сливен Възражение изх. № 71/02.08.2022 г. (л.51-52) С протокол № 2 са били обективирани резултатите от сформираната Арбитражна комисия (АК) на проведеното заседание. Комисията не стигнала до решение поради равен брой гласове. (л.54-57) Директорът на РЗОК - Сливен е издал заповед за налагане на санкция № РД-09- 1376/19.09.2022 г., с която за 54 подробно описани нарушения на условията и реда за предоставяне на дентална помощ наложил 54 бр. санкции „финансова неустойка" в размер на по 50,00 лева на основание чл. 147 ал. 1 от НРД за ДД 2020-2022 г., с общ размер на санкцията 2 700,00 лева. (л.58-75)

Заповедта е обжалвана пред Административен съд Сливен, който с Решение № 29/14.02.2023 год., постановено по адм. дело № 374/2022 год. е отхвърлил жалбата на ЛЗ като неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с Решение № 11051/14.11.2023 год. по адм. дело № 3017/2023 год. по описа на ВАС. (л.76 – 86).

На основание проведеното административно производство и влязлата в сила Заповед за налагане на санкция № РД-09-1376/19.09.2022 г. на Директора на РЗОК-Сливен, във връзка с цитираните по-горе Решения и на основание чл. 76б от ЗЗО, Директорът на РЗОК Сливен е издал Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-06-228/04.12.2023год., предмет на настоящото производство, с която жалбоподателят е приканен, в 14-дневен срок от съобщението, да възстанови неоснователно получената сума в размер на 11888.10 лв. (л.87 – 90).

Поканата е връчена на дружеството на 20.12.2023 г. (л. 91), което я е оспорило пред Административен съд – Сливен с жалба вх. № СД-01-01-4656/22.12.2023 г., във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, като непосредствен адресат на акта. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран. В акта са посочени фактическите основания за издаването му – установеното в резултат на извършената проверка с констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми; посочени са ЗОЛ по отношение на които са извършени дентални услуги, декларирани от дружеството в нарушение на закона, платените по които суми следва да бъдат възстановени. Фактическите основания са отнесени правилно към съответното правно основание за издаването на акта. Мотивите на административния орган се съдържат, както в самия акт, така и в документите, към които актът препраща и които се намират в административната преписка, а именно: заповед за извършване на тематична проверка, протокол и приложенията към него, протокол за неоснователно получени суми, заповед за налагане на санкция.

В административното производство, приключило с издаване на оспорената покана, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният административен акт е издаден след извършена проверка от контролни органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО– длъжностни лица от РЗОК – Сливен и въз основа на съставените в резултат на проверката протокол за проверка и протокол за неоснователно получени суми, които са връчени на оспорващото дружество. Писмената покана е издадена и след влизане в сила на заповедта за налагане на санкция, с която заповед е прието, че по отношение на процесните 54 случая, от лечебното заведение е извършено нарушение на условията и реда за отчитане на оказаната дентална услуга.

Действително по делото не се установи административния орган да е уведомил жалбоподателя за започване на производството по издаване на оспорения административен акт. Това процесуално нарушение обаче не е съществено, тъй като още в производството по издаване на заповедта за налагане на санкция № РД-09- 1376/19.09.2022 г., е съставен протокол за неоснователно получени суми, в който са визирани именно процесните ЗОЛ, АЛ и получени суми. Този протокол е надлежно връчен на оспорващия на 28.07.2022 г. Наред с гореизложеното, за да се приеме, че едно процесуално нарушение е съществено, то следва да се установи, че недопускането му би довело да различен административен акт. По делото не са представени доказателства и не са направени възражения, от които да се стигне до извода, че административния орган би стигнал до различен извод от постановения с обжалваната покана.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената писмена покана административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

В разпоредбата на чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО е предвидено, че когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по ЗЗО или на НРД, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в ЗЗО или в НРД. А съгласно чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, в случаите по ал. 1 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция.

В разглеждания случай оспорената писмена покана е издадена след влизане в сила на Заповед за налагане на санкция № РД-09-1376/19.09.2022 г. на Директора на РЗОК-Сливен, с която за процесните 54 случая е прието, че е извършено нарушение на по чл. 55 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 85, във вр. с чл. 84 ал. 1 т. 2 от НРД за ДД 2020-2022 г. и чл. 19 от ИД.. В разглеждания случай, с оглед влязлата в сила заповед за налагане на санкция, следва да се приеме, че нарушенията са действително извършени. При наличие на влязла в сила заповед за налагане на санкция, органът действа в условията на обвързана компетентност.

Видно от съпоставка на нарушенията посочени в заповедта за налагане на санкция и АЛ посочени в поканата за възстановяване на суми, получени без правно основание, се касае за едни и същи случаи на предоставяне на дентална помощ на посочените ЗОЛ. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя.

С влизане в сила на заповедта за налагане на санкция по чл.76б ал.1 от ЗЗО, е доказано отсъствието на основанието за получените суми от бюджета на НЗОК. Целта на поканата е тяхното възстановяване, като престирани без правно основание, предвид доказаните нарушения, предмет на заповедта за налагане на санкция. Необосновано е твърдението на процесуалния представител, че сумата от 11888.10 лева е неоснователно завишена и трябва да се възстанови само разликата над стойността на предоставената обикновена услуга. В случая не е възможно да се квалифицира, че само стойността на услугата над обикновена такава е получена неоснователно от дружеството, а другата част е получена основателно, тъй като именно цялата сума е получена на едно единствено основание, което е декларирано от дружеството, като е представило отчет за осъществената дентална дейност в нарушение на НРД за ДД 2020-2022 г. (отм.) Такъв отчет не е представен за обикновена услуга, а за такава по чл.85 от НРД за ДД 2020-2022 г. (отм.) Съгласно чл.119 ал.1 от НРД за ДД 2020-2022 г. (отм.) НЗОК не заплаща за дейност, която не е подадена в електронните отчети и не е приета от информационната система на НЗОК в сроковете по чл. 113, ал. 5. В този смисъл оспорващия не би могъл да претендира заплащане на предоставената обикновена дентална услуга, независимо, че я е предоставил, тъй като не е подал отчет за нея в предвидените в НРД срокове.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-06-228/04.12.2023 г., издадена от Директора на РЗОК Сливен, с която дружество е приканено в 14-дневен срок да възстанови доброволно сума в размер на 11888.10 лева.

ОСЪЖДА „Дентален център 1 - Сливен“ ЕООД гр.Сливен, БУЛСТАТ ********* бул. “Ст. Караджа“ № 2 да заплати на РЗОК Сливен сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

Съдия: