Р Е Ш Е
Н И Е
№ 52
град Велико Търново, 02.03.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 814/2022г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.76, ал. 5 от Закон за
здравното осигуряване/ЗЗО/.
Образувано по жалба вх. № 6573/30.12.2022г. в АСВТ, подадена
от името на дружеството „САЛВИЯ-ЕТ“ЕООД, В. Търново с ЕИК *********, представлявано от
управителя, в качеството на собственик на аптека „Салвия 1“-ГО.
Оспорва се Заповед за
налагане на санкция № РД-09-1829/15.12.2022г. на директора на РЗОК Велико
Търново, с която е наложена санкция -
„финансова неустойка“ в размер на 100лв. за две нарушения, на
основание чл.50, ал.1, т.6, б“а“ от индивидуален Договор № 041093/10.01.2022г.
със същата аптека.
Оспорващият твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, защото не е
допуснато нарушението, посочено като „дублиране на предписания“. При
постановяването й са нарушени процесуалните правила като не им е дадена
възможност да поискат отвод на член на Арбитражната комисия/АК/. Не им е бил
предоставен и екз. от Протокола за работата на АК, с което е нарушено правото
им на защита. Защитата на жалбоподателя определя Заповедта като немотивирана и
противоречаща на материалния закон. Настояват, че не съществувало легално
определение на понятието „дублиране на
предписанията“, а изпълнението на второто по ред предписание няколко дни
по-рано не е нарушение по договора. Освен това, при въвеждането на Електронната
рецептурна книжка магистър-фармацевтът не
разполага с възможност да получи информация за колко дни е било
предишното отпускане на ЛП. Въведената
след 31.03.2022г. Национална здравно-информационна система в тези случаи не
извежда съобщение за грешка. В заключение изтъква, че изпълнението на
предписания с различен срок на
отпускане, като 25, 27,30 или 33 дни
поотделно не е в интерес на болния, който понякога живее в
друго населено място, с ограничен транспорт.
Поради това жалбоподателя определя санкцията като противоречаща на целта
на закона - да се предостави защита на
живота и здравето на болния. По тези съображения оспорващият иска от съда да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразна Заповедта на директора на РЗОК. Сочи, че е налице
предходно произнасяне на АСВТ в този смисъл.
В открито съдебно заседание оспорващият не се явява. Представлява
се от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата, пледира за отмяна на
Заповедта и присъждане на разноски за производството по представен списък. В
предоставен от съда срок жалбоподателят депозира писмена защита, в която развива
подробно съображенията си.
Ответникът
по оспорването – директорът на РЗОК
Велико Търново, чрез надлежно упълномощения процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Съображенията му са отразени в
протокола от о.с.з. и допълнително представени писмени бележки. Счита че,
Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при
спазване на процедурата за това. Съдържа фактическите и правни основания за
постановяването й. ПП на ответника моли съда да отхвърли оспорването като
привежда примери от практиката на ВАС. Претендира в полза на бюджета на РЗОК В.
Търново да бъде присъдено ***ско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 360,00лв.
При служебно дължимата проверка съдът установи, че Жалбата
срещу Заповедта на директора на РЗОК Велико Търново е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал.1
от АПК. Заповедта е връчена на оспорващия на 20.12.2022г./вж. л.35/, а Жалбата
е депозирана пред РЗОК на 22.12.2022г. Оспорващият е надлежна страна в процеса,
която притежава правен интерес от обжалването. Като адресат на акта, неговите
законни интереси са засегнати неблагоприятно от същия. Издаденият индивидуален
административен акт/ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно
чл.76, ал.5 от ЗЗО. Делото е подсъдно на
ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице пречки за
постановяване на акт по същество. Предвид изложеното, съдът прие жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Съдът разпредели доказателствената тежест като указа на ответника,
да установи, че са се осъществили фактическите основания, посочени в
оспорената Заповед, както и изпълнение на законовите изисквания при
издаването ѝ. Доколкото се касае до акт, с който се налага санкция,
предвидена в индивидуалния Договор с аптеката за отпускане на лекарствени
продукти, медицински изделия и диетични храни за 2022/във вр. с чл.72, ал.9 от ЗЗО/, то административният орган следва да докаже, че е установено нарушение –
сочи такова на чл.8, ал.1, т.6 от ИД, в какво се изразява същото и да представи
доказателства, които го подкрепят.
Делото е основано на писмени доказателства. Представените с
административната преписка, както и тези то страните в о.с.з. не са оспорени по
реда на чл.193 от ГПК. В хода на съдебното следствие е разпитан един свидетел –
магистър-фармацевт И.В., чиито показания съдът кредитира с доверие, т.к.
кореспондират с представените писмени доказателства и в частност изтъкнатото от
представителите на БФС в Протокола от заседанието на Арбитражната комисия.
Съдът се запозна с фактическите и правни основания, посочени
в оспорения акт. Разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани
по делото доказателства. Прецени същите поотделно и в тяхната взаимна връзка,
по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. При това, съдът намери за
установено следното от фактическа страна:
1. На 10.01.2022г. между жалбоподателя,
в качеството му на търговец на дребно на лекарствени продукти и Националната
здравно осигурителна каса/НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК ВТ, е
сключен индивидуален Договор № 041093 за отпускане на лекарствени продукти,
медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно
лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, който е в сила считано от
16.12.2021г. и действа до 31.12.2022г.
Именно този ИД регулира отношенията между страните за
процесния период, в който са отпуснати ЛП, извършена е проверката и е издадена
Заповедта за санкция.
2. Със Заповед № РД 09-1280/14.09.2022г. директорът на РЗОК –
Велико Търново, на основание чл.72, ал.2 от ЗЗО и чл.36 и 37 от ИД е разпоредил
да бъде извършена пълна финансова проверка на аптека „Салвия-1“,
рег. № 040246, гр. Горна Оряховица за спазване клаузите на сключения Индивидуален
договор, посочен по-горе.
3. Проверката е извършена на 14.09.2022г. и включва документална такава
в интегрираната информационна система/ИИС/ на НЗОК и проверка на място на
адреса на аптеката.
4. За резултатите от
проверката е изготвен Констативен протокол № А-165/14.09.2022г., подписан от двама
проверяващи – В.С. – контрольор в РЗОК-ВТ и С.Г. – гл. експерт в дирекция
КПЗЗО. КП е връчен на лице, работещо в аптеката на същата дата.
5. В протокола са отразени следните негативни констатации:
При направена справка
в ИИС на НЗОК е установено дублиране
на предписанията в рамките на срока, за
който са предписани ЛП за едно лице/ЕГН ********** и ЕГН **********/ при
отпускането на следните лекарствени
продукти: Co-Ilbersan;
Dironorm; Lodoz5/6. В изпълнение на
две електронни предписания, а именно: 221162018984/26.04.2022г. и № 221196018ВС2/29.04.2022г. Установено е отпускането на тези ЛП в
проверяваната аптека на дати съответно 04.04.2022г. и 26.04.2022г. и
29.04.2022г.
5.1. Други нарушения не са констатирани.
6. Описаните обстоятелства проверяващите квалифицират като
нарушения на чл.8, ал.1,т.6 от Индивидуалния договор с аптеката, който
предвижда, че „електронното предписание не се изпълнява в аптеката при
дублиране на предписанията, в рамките на срока, за който са предписани лекарствени продукти“.
7. На 16.09.2022г. в РЗОК – В. Търново е постъпило възражение
от проверяваното лице, с което на
основание чл. 74, ал. 4 от ЗЗО са оспорени констатациите, отразени в цитирания
по-горе протокол. Без да се оспорва фактът на отпускане на ЛП съответно на 23 и
26 ден от датата на предишното им отпускане, като в първия случай ЛП е
отпуснат, заедно с лекарство, което се отпуска за първи път.
7.1.Постъпилите възражения са отправени за разглеждане от
арбитражна комисия, съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗЗО. Видно от приетият като
доказателство по делото Протокол №1 от заседание на 20.10.2022г./стр. 27 от
делото/, Арбитражната комисия в съответния състав по чл. 72, ал., ал. 2 – 5 от ЗЗО, образуван от 3 члена от квотата на РЗОК – Велико Търново и 3 члена от
квотата на Регионалната фармацевтична колегия – Велико Търново при Българския
фармацевтичен съюз, определена със Заповед №РД-18-62/19.10.2022г., е разгледала
и се е произнесла по направените възражения. При гласуването по т. 2 от дневния
ред поради равен брой противоположни гласове Комисията не е стегнала до решение
по възражението на дружеството жалбоподател.
8. След произнасянето на органа по чл. 75 от ЗЗО – АК, на
основание чл. 76, ал. 3 от ЗЗО е издадена оспорваната Заповед на директора на
РЗОК – В. Търново, с която на дружеството жалбоподател са наложени две санкции
по 50,00лв. за констатираните две нарушения. Така издадената Заповед е
обжалвана от търговеца пред АСВТ, с искане да бъде отменена изцяло поради
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното
производство, както и с възражения по същество, които са били поддържани и пред
АК.
9. В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан магистър-фармацевтът Ив. В., който е служител на жалбоподателя. Показанията му съдът прецени при условията на чл.172 от ГПК, ведно с всички други доказателствени източници. Намери същите за достоверни, доколкото същите обстоятелства се изтъкват и от другите фармацевти, членове на АК. Същият свидетел изнася сведения за обстоятелства, свързани с работата на системата за е-рецепти и проблемите в работата с пациентите при това нововъведение. Посочва, че в хартиената рецептурна книжка е имало възможност да се види преди колко дни е изпълнена рецептата, независимо дали в тази аптека или в друга, а в електронните рецептурни книжки това не може да бъде видяно и съобразено. За отпуснатите няколко дни по-рано ЛП уточнява, че това са лекарства за следващия период. Позовава се на чл. 47, ал. 2 от Наредба № 4/2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, че ако лекарства са с различен срок на отпускане, може да се изпише за най-краткия срок на лекарство, но не по рано от 25-тия ден. Изтъква, че пациентите негодуват да идват неколкократно, за да получат ЛП за различен срок - на 25, 27, 28 или на 30-тия ден. Защото имат затруднения с транспорта и заплащат допълнително за това.
Конкретно
по отношение на лекарството „Екозал“ свидетелят уточнява, че е ново лекарство.
Не е лекарство, което е изписано предния път. Лекарят за първи път го е
изписал. Отпуснато е в комбинация с другите лекарства. В случая с „Екозал“ и
другите две лекарства „Лодоз“ и „Диронорм“ намира за целесъобразно с новите да
се дадат и старите лекарства, а не да се разхожда болния няколко пъти.
Св.
В.посочва, че Електронната система, с която работи аптеката не е издала
предупреждение в случая именно защото не е налице дублиране на предписанията - за едни и същи
периоди едни и същи лекарства – например от личния лекар и от специалиста. В
случая са за два периода - за месец април и за месец май. Тук се застъпват два
периода и това е нормално, за да се обезпечи непрекъснатост на лечението.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед за налагане на
санкция-финансова неустойка от директора на РЗОК въз основа на клаузи от ИД на
аптеката/ вж.
чл.49, ал.1, т.1 от ИД, във вр. с Глава VI от същия/. От
фактическа страна оспорената Заповед е основана на констатациите на
длъжностните лица, извършили проверката, че на конкретно лице в аптека
„Салвия-1“ гр. Г. Оряховица, през м. април 2022г. са отпуснати ЛП, съответно на
04.04.2022г. и на 26 и 29.04.2022г., при което са дублирани предписания. От
правна страна, директорът на РЗОК В. Търново е намерил правомощието си да
наложи санкция за нарушение при изпълнението на сключения индивидуален договор
в чл.50, ал.1, т.6, буква „а“ от Индивидуалния договор № 0041093/10.01.2022г.
Нарушението е квалифицирано като неизпълнение на чл.8, ал.1, т.6 от същия ИД.
Изнесените в жалбата твърдения за факти разкриват правен спор с административно естество, който се поражда в
отношенията между договорни партньори – НЗОК, представлявана от директора на
РЗОК В. Търново/чл.20, ал.1, т.1 от ЗЗО/ и притежател на разрешение за търговия
на дребно с лекарствени продукти в аптека - за отпускането на лекарствени
продукти, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински
цели. Става въпрос за сключен Административен договор по смисъла на чл.19а,
ал.1 от АПК, уреден в специален закон - чл.45а, ал.1 от Закона за здравното
осигуряване. По отношение на договорите за лекарствените продукти по чл. 262,
ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, за медицински изделия и за диетични храни за специални
медицински цели за домашно лечение същата норма предписва, че се сключват в
съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17 от ЗЗО. В същата е посочено,
че Условията и редът за сключване на индивидуални договори за заплащане на
лекарствени продукти се съгласуват между представители на НЗОК и БФС и имат
съдържанието по чл.45, ал.17, т.1-7 от ЗЗО.
С § 129 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г. / е изменена
разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и е
предвидено, че договорът, сключен между НЗОК, съответно РЗОК по чл. 45 от ЗЗО,
и физически или юридически лица е административен договор. В чл. 45а, ал. 4 от
същия закон е предвидено, че по отношение на тези административни договори
приложение намират нормите на чл. 19а и сл. от АПК, доколкото не са изключени
от специалния закон. Разпоредбата на чл. 19ж от АПК, в сила от 01.01.2019 г.,
изрично предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение
или прекратяване на административните договори се решават от компетентния
административен съд.
Предвид горното процесният индивидуален договор с НЗОК е
административен договор, чието изпълнение в случая следва да се прецени от
настоящия административен съд. Спорните правоотношения се развиват на територията на страната и са
изцяло в юрисдикцията на националния съд. Не е налице от фактическа страна
привръзка, осбосноваваща прякото приложение на норми на Европейското право към
конкретния казус.
Според конкретното предметно
съдържание на спора, приложим материален закон при издаване на акта е Закона за
здравното осигуряване/обн. ДВ бр.70/1998г./ с последващи изменения и
допълнения.
Рамката на правоотношенията между страните по индивдуалния договор е
зададена от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и
заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на
диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от
НЗОК, издадени от Касата/обн. ДВ бр.109 от 21.12.2021г./ и Наредба № 4 от
4.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени
продукти на МЗ/обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2009 г./ с посл. изм. Безспорно страните
по правоотношението са обвързани и от клаузите на индивидуалния Договор
№041093/10.01.2022г. - за опускане на ЛП, МИ и ДХ за специални
медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от
НЗОК/РЗОК.
Правните норми са съобразени от съда в приложимата към датата на
постановяване на оспорения акт редакция, съгласно чл.142, ал.1 от АПК.
Нормата на чл.50, ал.1, т.6, буква „а“ от цитирания ИД, сключен с
аптеката гласи, че за констатирани нарушения по изпълнение на настоящия
Договор, директорът на РЗОК налага санкции. При това съответно за посоченото нарушение на чл.8,
ал.1 от ИД се предвижда санкция финансова неустойка, като по б“а“ от т.6 по
визирана разпоредба се предвижда санкция в размер на 50,00лв., умножена по броя
на констатираните нарушения.
Според чл.8, ал.1, т.6 от ИД, електронното предписание не се изпълнява в аптеката в случай, когато
на ЗОЛ за един и същ период на лечение
са предписани от ОПЛ или от лекар специалист повече от три лекарствени продукта
за едно заболяване/един МКБ-код/, както и при дублиране на предписанията в
рамките на срока, за който са предписани лекарствени продукти.
При дължимата служебна проверка на законосъобразността на оспорвания
акт по чл. 168 от АПК съдът следва да прецени дали при издаването на
административния акт са спазени изискванията за законосъобразност, във вр. с
чл.146 от АПК. Дали органът, постановил съответния акт е разполагал с
правомощие за това; дали е спазил изискването за писмена форма и реквизити на
акта, т.е. мотивиран ли е актът от фактическа и правна страна; спазени ли процесуалните правила при издаването му;
правилно ли е приложен материалния
закон; разпоредените с акта последици
съобразени ли са с целта на закона.
По повод изпълнението на сключения индивидуален договор на аптеката
Касата има контролни функции, т.е. надмощно положение. Издавайки процесната
Заповед за налагане на санкция, директорът на РЗОК действа като административен
орган, в хипотезата на §1, т.1 от ДР на АПК, т.е. упражнява предоставени му със
закон/в случая ЗЗО/ и ИД властнически правомощия.
Оспорената по
делото Заповед № РД-09-1829/15.12.2022г. /л.36/ е издадена от материално
компетентен орган предвид нормата на чл.76, ал.3 от Закона за здравното осигуряване, във вр. с чл.
чл.50, ал.1, т.6, буква „а“ от ИД. Същите
предоставят на директора на съответната Районна здравноосигурителна каса
правомощието да налага санкции на търговеца на ЛП за неизпълнение/нарушение по
Договора с Касата. Представените по делото писмени доказателства/л.78 –
споразумение със спечелилия конкурса за длъжността директор на РЗОК-ВТ/
подкрепят извода за валидност на оспорения акт, което не се оспорва от
жалбоподателя.
Не е налице основание за отмяна на оспорената Заповед по смисъла на
чл.146, т.2 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити. Мотивирана е от фактическа и правна страна. Фактите от значение за
случая са изяснени, като конкретно са посочени тези от тях, които са установени
и са послужили на административния орган да приложи своето правомощие да наложи
санкцията.
Производството е инициирано въз основа на заповед на директора на РЗОК
– В. Търново за извършване на пълна финансова проверка. Същата е в съответствие
с изискванията на чл. 74, ал. 2 и ал. 3, вр. с чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, приложими
съгласно препращащата разпоредба на чл. 72, ал. 9 от ЗЗО, като извършените
действия са в правомощие на осъществилия ги орган. За резултатите от
извършената проверка е издаден констативен протокол, който отговаря на
изискванията на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО и е връчен на проверяваното лице. Съдът
намира, че е спазена процедурата при извършване на проверката, направени са
необходимите справки от НЗИС на НЗОК, извършена е проверка на място в аптеката.
Съставени са необходимите документи, които са връчени на проверявания субект,
на който е предоставена възможност да възрази, от което аптеката се е
възползвала. Възражението е представено на Арбитражната комисия, която не е
постигнала решение поради равен брой гласове от двете страни. Заповедта е издадена в хипотезата на чл.76,
ал.3 от ЗЗО.
Съдът не намери за основателно оплакването на жалбоподателя, че е лишен
от възможността да поиска отвод на член на АК и да се запознае с протокола от
дейността й. Нито в ЗЗО, нито в ИД има възложено задължение върху РЗОК да
връчва екз. от заповедта за определянето на АК на проверявания търговец или от
Протокола за дейността й. Това е така, т.к. резултатът от дейността на АК не е
определящ за административното производство. Освен това, общуването със
съсловната организация не е формално и въпросна инициатива от страната. Това са
експертни становища на магистър-фармацевтите, които не обвързват АО. Жалбоподателят
не заяви и не доказа обстоятелства, представляващи основания за отвод на член
на АК, а ответникът представи декларациите им за липса на конфликт на
интереси./вж. л.72 и сл./. Съдържанието на протокола от заседанието на АК е
част от административната преписка, с която жалбоподателят се е запознал, но не
е направил възражения или оспорвания. Съдебната фаза на производството му даде
възможност да упражни правото си на защита срещу това доказателствено средство.
Поради това, че не е нарушено правото на страната на защита и спорът е изяснен
от фактическа страна, съдът не намери да са допуснати съществени процесуални
нарушения в адм. производство, в частност при формирането и работата на АК.
Изложеното по-горе мотивира настоящият състав да приеме, че не са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения
административен акт.
Независимо от изложеното и при безспорно изяснена фактическа
обстановка, настоящият състав на съда намира оспорения ИАА за материално незаконосъобразен, поради
следното:
В първата част на Заповедта АО твърди, че при изпълнение на е-предписание
№ 221162018984/26.04.2022г. е допуснато нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД
№041093/10.01.2022г./ в хипотезата на дублиране
на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствените
продукти. Спорният въпрос е наличието на дублиране на предписанието на
лекарствения продукт Co-Ilbersan, количество за 28 дни, за който се установява, че е отпуснат на
04.04.2022г. и на 26.04.2022г.
Безспорно е между страните, че относно употребения израз „дублиране на
предписание“ не са налице дефиниции в посочената нормативна и договорна уредба
на отношенията. Споменаването му в чл.15, ал.1, т.6 от Условията и реда за
сключване на договори с аптеките е идентично на посоченото в ИД. Всъщност в
ал.2 на чл.15 от Условията е посочено, че не
е налице дублиране на предписанията, ако в рамките на срока, за който са
предписани ЛП, МИ и ДХСМЦ, различен от 30 дни, общото количество ЛП, МИ и
ДХСМЦ, отпуснати по отделните отрязъци на електронно предписание, не превишава
предписаното количество за 100 дни. Настоящото не се прилага в случаите, когато
на ЗОЛ е предписан само един ЛП.
Видно от Тълковния речник на
българския език общоупотребимия смисъл на понятието „дублирам” е повтарям, като
синоним е напр. удвоявам и др. Следователно, за да е налице „дублиране“ на предписание/било
електронно, било рецептурна бланка/ следва да е налице съвпадение на всички
елементи по това предписание /лекарствен продукт, срок за прием, начин на
употреба/. В конкретния случай е видно, че липсва съвпадение по време на
предоставения лекарствен продукт. За периода не е налице повторно изписан
лекарствен продукт, който да се отпуска за същия период, а се касае за ново
предписание за последващ период. Съдът намира, че за наличието на дублиране на
предоставен лекарствен продукт, представляващо нарушение на по посочените
текстове от договорите, следва за един и същи период на едно и също лице да е
предоставен един и същ лекарствен продукт, заплащан от НЗОК. В конкретния
случай лекарствения продукт е предоставен за различни периоди, които частично
съвпадат, поради което и липсва дублиране и съответно липсва нарушение на
договорните условия.
Съдът намира, че отпускането на посочения ЛП няколко дни по-рано преди
изтичане на 28 дн. срок е в съответствие с принципа, закрепен в чл. 6 от
Правилата за добрата фармацевтична практика/издадени от МЗ, обн. ДВ бр.
3/2020г./. Нормата предписва, че добрата
фармацевтична практика задължава основна грижа на магистър-фармацевтите при
всички техни действия в областите им на професионална реализация да бъде благополучието
на пациентите. Очевидно е от ЕГН на пациента е, че е роден през 1942г.,
което логично обуславя затруднения с транспорта и посещението в аптеката през
няколко дни за получаване на ЛП с различен срок на предписване. Поради това, в
тази част от Заповедта за санкции съдът
я намери за противоречаща на материалния закон и неговата цел. Основната цел на предоставянето
на ЛП, заплащани от НЗОК е грижата за здравето на пациентите. Поради това
опазването на публичните средства чрез контрола от НЗОК следва да бъде
подчинено на тази грижа. В случая за
периода на м. април няма изпълнени две предписания за ЛП един и същ период на
лечение. Става въпрос за хронично заболяване и непрекъснатост на лечението.
Нормата на чл.47, ал.2 от Наредба №4/2009г. позволява с оглед удобство и грижа
за пациента при предписания за различен брой дни рецептите се изпълняват на
датата на най-късия срок, но не по-малко от 25-ия ден, т.е. преди 30 ден. Ако
поради емержентност на системата/ свойството
изразяващо, факта, че принципите и ролята на системата не са тъждествени на
тези на нейните елементи/ бюджетът на НЗОК се натоварва, защото за съответния
период се следва разплащане на суми превишаващи обичайните, то това следва да
бъде дефинирано в Договора по различен начин, а не като санкция за дублиране на
предписания, при положение, че се твърди
липса на финансов ефект от нарушението.
Във втората част на Заповедта се твърди, че при изпълнение на
е-предписание № 221196018ВС2/29.04.2022г. е допуснато нарушение на чл. 8, ал.
1, т. 6 от ИД №041093/10.01.2022г./ в хипотезата на дублиране на предписанията в рамките на
срока, за който са предписани лекарствените продукти. Спорният въпрос е
наличието на дублиране на предписанието на лекарствените продукти Dironorm и Lodoz5/6, количество за 30 дни, за който се установява, че е отпуснат на ЗОЛ
с ЕГН ********** на 04.04.2022г. и на 29.04.2022г.
Тук важат съображенията изложени по-горе, основани на разпоредбата на
чл.47, ал.2 от Наредба №4/2009г. за
условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Изтекли са
25 дни от предходното отпускане на лекарството. Последващото изпълнение на
рецептата касае вече периода на лечение през
м. май 2022г. Освен това, има ново обстоятелство, доказано в о.с.з.
касае се за отпускане на тези два ЛП заедно с ново предписание, което не е изпълнявано
на 04.04.2022г. за Екозал, т.е. отказът на фармацевта да изпълни това
предписание на 29.04.2022г. би лишил пациента от лечение. А отказът да
предостави другите лекарства на същата дата би било прекомерна административна
тежест за пациента, свързана с необходимостта да посети отново аптеката след
няколко дни. Това е допълнителен разход на ресурси – време и финанси, който е
неприемлив за пациента. Освен това не бива
да се забравя, че аптеката действа като търговец на ЛП на дребно, т.е.
не може да си позволи постоянно да връща пациенти, нито има реална възможност
да дисциплинира личните лекари.
Във връзка с посоченото съдът прие, че и в тази й част Заповедта за
налагане на санкция противоречи на приложимия материален закон и неговата цел.
По изложените мотиви съдът намира, че жалбата следва да се уважи с
произтичащите от това последици – отмяна на оспорения акт и присъждане на
сторените от оспорващия разноски за производството.
При този изход на делото, по искане от оспорващата страна, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да ѝ бъдат присъдени разноски по
делото. Доказателства за сторени такива има съответно: заплатена държавна такса
в размер на 50/петдесет/ лева и адвокатско възнаграждение за един адвокат – 400лева
–платени в брой по представения ДПЗС.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предл.
2-ро от АПК, VII-ми адм. състав
на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на дружеството „САЛВИЯ-ЕТ“ЕООД, В. Търново с ЕИК *********, действащо в качеството на
собственик на аптека „Салвия 1“-Горна Оряховица, Заповед за налагане на санкция
№ РД-09-1829/15.12.2022г., издадена от директора на РЗОК Велико Търново, с
която на посочения търговеца на дребно на ЛП е наложена санкция „финансова
неустойка“ в размер общо на 100,00лв. за две нарушения на ИД № № 041093/10.01.2022г.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса да заплати на дружеството
„САЛВИЯ-ЕТ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В.
Търново, ул. „Вела Благоева“№15, вх.В, ет.2 разноски за производството в размер на 450,00лв./четиристотин и петдесет
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено като
касационната жалба се подава чрез АСВТ.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: