О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 260024
Гр. Пловдив, 29.09.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в
закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. №
370/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба срещу Определение
№ 421 от 22.05.2020 г. по в.гр.д. № 1234/
2020 г. на ОС – С.З.,
с което е оставена без разглеждане жалбата на П.С.П.-К. – трето лице в изпълнителното
производство срещу постановление от 16.08.2019 г. по изп.д. ************** на
ЧСИ Д. Ц., с което съдебният изпълнител е оправомощил на основание чл. 526 от ГПК взискателя С.Т.С. да извърши за сметка на длъжника Б.С.П. заместимо
действие по премахване на ограда между УПИ ****-***, кв.** и УПИ *****-***, кв.** по плана на гр.Ш., община
К., област С.З., която навлиза от страна на УПИ *****-***, кв.** на юг към УПИ ****-***, кв.**, и е прекратено
произвосдтвото по в.гр.д. № 1234:2020 г. по описа на ОС-С.З., както и е
оставено без уважение искането на П.С.П.-К. за спиране на изпълнението по
изп.д. № ************** на ЧСИ Д. Ц.. Оплакванията са за неправилност, искането е за отмяна атакуваното
определение и за връщане
на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводтсвените действия с
разглеждане на жалбата и уважаване на направеното особено искане за спиране.
Ответникът С.Т.С. е депозирала
отговор за неоснователност на частната жалба.
Съдът
установи следното:
На 30.01.2020
г. е подадена до ОС-С.З. от П.С.П.-К., трето лице за изпълнителното
производство, жалба против постановление от 16.08.2019 г. на ЧСИ Д. Ц. по
изп.д. № 117/2018 г., с което на основание чл. 526,ал.1 от ГПК ЧСИ оправомощава
взискателя по изпълнително дело С.С. да премахне за сметка на длъжника Б.С.П.
ограда между посочени два имота. С обжалваното определение от 22.05.2020 г. окръжният
съд приема, че жалбата е недопустима. Жалбоподателката е получила съобщения за
определението на окръжния съд на 1.06.2020 г. и на 8.06.2020 г. е подала частната
жалба до ПАС. Частната жалба е допустима.
Видно от приложената към делото
на окръжния съд в преписи документация от изп.д. № 117/2018 г. по описа на ЧСИ Д.
Ц., изпълнителното производство е образувано по молба от 14.05.2020 г. от взискателя
С.Т.С. против длъжника Б.С.П. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№ 2122/2015 г. на РС-К., който длъжник е осъден в полза на взискателката да
премахне за своя сметка ограда между посочени два имота по плана на гр.Ш.. На
27.06.2018 г. от П.С.П.-К., трето лице за изпълнителното производство, е
подадена до ЧСИ молба изпълнителното дело да бъде прекратено, тъй като
молителката е съсобственик на имота заедно с длъжника П. и оградата е законно
построена. На 3.07.2018 г. по изпълнителното дело е постъпило становище от
страна на взискателката за неоснователност на молбата на П.С.П.-К.. На
26.09.2018 г. на длъжника П. е връчена покана от ЧСИ за доброволно изпълнение. На
14.03.2019 г. от взискателката е подадена молба да се изчака приключване на
производство пред ВКС, образувано по подадена от длъжника молба за отмяна на
влязло в сила решение. На 16.08.2019 г. е подадена от взискателката молба, в
която е посочено, че произвоството пред ВКС е приключило с оставяне без
уважение на подадената от длъжника молба за отмяна на влязло в сила решение, и
е заявено искане на основание чл. 526,ал.1 от ГПК да бъде оправомощена
взискателката да извърши дължимото от длъжника действие премахване на
поставената от него ограда за негова сметка. На 16.08.2019 г. с постановление
(л.63 от досието на изпълнителното дело) ЧСИ оправомощава С.Т.С. да премахне за
сметка на Б.С.П. ограда между два посочени имота, като на същата дата до
длъжника е изпратено за връчване постановление на ЧСИ Ц. с изх. №
6039/16.08.2019 г., връчено му на 23.01.2020 г. На 30.01.2020 г. е подадена до
окръжния съд чрез ЧСИ жалба от П.С.П.-К., трето лице, против постановлението от
16.08.2019 г. С нея тя твърди, че е съсобственик на имота УПИ *****-***, кв.** по плана на гр.Ш., че
оградата е законно построена и тя е инвеститор на строежа й, че няма изпълнителен
титул срещу нея, че тя се явява трето засегнато от изпълнението лице, и моли
съдът да отмени постановлението на ЧСИ, както и да спре на основание чл. 438 от ГПК принудителното изпълнение.
С обжалваното определение от
22.05.2020 г. окръжният съд приема, че жалбата на П.С.П.-К. е недопустима, тъй
като тя не разполага с право на жалба срещу обжалваното действие на ЧСИ. Съдът
приема, че право на жалба срещу действията на ЧСИ по оправомощаването имат само
страните в изпълнителното производство, като третите лица имат право на жалба
само в изрично предвидените случаи в разпоредбите на чл. 435,ал.4 и ал.5 от ГПК, но в случая на оправомощаване по реда на чл. 526 от ГПК хипотезата на чл.
435,ал.4 от ГПК не намира приложение и в случая не се касае и за хипотезата по
чл. 435,ал.5 от ГПК, тъй като не е налице въвод във владение. Затова окръжният
съд оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото,
съответно, оставя затова без уважение искането за спиране на изпълнението по
изпълнителното дело.
Жалбоподателката твърди, че
определението е неправилно, тъй като процедурата по чл. 435 и сл. от ГПК следва
да даде облекчен път за защита на третите, засегнати от изпълнението, лица,
които нямат нищо общо с водения изпълнителен процес и не са обвързани от СПН и
изпълнителната сила на съдебния акт, регулиращ отношенията между взискател и
длъжник по повод изпълняемото притезание. Посочва, че тя е съсобственик на УПИ
и строителните книжа за оградата са издадени на нейно име. Заявява, че
овластяването на взискателката да премахне оградата за сметка на длъжника П.
неминуемо води до накърняване на нейните права и че оградата е приращение по
смисъла на чл. 92 от ЗС. Твърди, че окръжният съд не държи сметка за един от
основните принципи в тази дейност – правоприлагане по аргумент на по-силното
основание, защото окръжният съд приема, че правото на жалба за третото лице
може да възникне при извършване на въвод (има правен интерес, ако бъде
отстранен от имота, т.е. при по-малкото), но не може да възникне тогава, когато
е разпоредено премахването на самия имот (няма правен интерес от по-голямото).
Посочва, че основанията за обжалване на изпълнителните действия са лимитативно
изброени в ГПК, но това не може да бъде причина да се дерогира действието на
дял един правен принцип.
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 4 и ал.5 от ГПК по начало действия на ДСИ подлежат на обжалване от трето
лице само при изрично посочените хипотези – подлежат на обжалване действията на
съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движими вещи, се намират
във владение на това лице, както и въвод във владение на недвижим имот от трето
лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението
по който се изпълнява, а ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да
предяви владелчески иск. Видно е, че в случая подадената до окръжния съд жалба
не касае нито една от посочените хипотези. Обжалвано е от жалбоподателката като
трето лице за изпълнителното производство овластяването от ЧСИ съгласно чл.
526,ал.1 от ГПК на взискателката спрямо длъжника П. да извърши заместимото
действие премахване на ограда въз основа на съдебно решение. Нормата на чл.
527,ал.4 от ГПК предвижда възможност за обжалване на действията на съдебния
изпълнител по оправомощаването по реда на чл. 435-438 от ГПК, като в този
случай обжалване е допустимо само за страните в изпълнителното производство. Правните
норми в уредбата относно обжалването императивни, те са процесуалноправни, а не
материалноправни, поради което в тази уредба няма празноти в гражданското
право. Затова нормите на чл. 435,ал.4 и ал.5 от ГПК не могат да бъдат прилагани
по аргумент на по-силното основание. При тези обстоятелства правилно окръжният
съд е преценил, че жалбата се явява недопустима, като с обжалваното определение
я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото, съответно,
е оставил без уважение акцесорното искане за спиране на изпълнителното
производство. Установява се следователно, че подадената частна жалба срещу
постановеното от окръжния съд на 22.05.2020 г. определение се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение
на окръжния съд– потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 421 от 22.05.2020 г. по в.гр.д. № 1234/
2020 г. на ОС – С.З..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)