№ 8473
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20211110129724 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с която
са предявени от Т. ПЛ. ИВ. срещу С.О., обективно
съединени искове, както следва: отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 200,00 лв., представляваща
парично задължение за глоба, наложена с наказателно
постановление № 304556/2017 г., за събирането на която е
образувано изп.д. № 2020***0405711 по описа на ЧСИ А.П.,
с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС, поради
настъпила давност съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН,
съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
горепосочената сума на отпаднало основание, и иск с
1
правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 167 лв.,
представляваща такси и разноски по ТТРЗЧСИ, заплатени
от ищеца в хода на изпълнителното производство, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 27.05.2021 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с наказателно
постановление № 304556/2017 г, което му било връчено на
23.08.2017 г. и влязло в сила на 31.08.2017 г., му била
наложена глоба в размер на 200 лв. За събиране на
вземането едва през 2020 г. било образувано изп.д. №
2020***0405711 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № *** на
КЧСИ, с район на действие СГС, след като вземането вече
било погасено по давност. Според ищеца, в случая е
приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН, т. е.
административното наказание не следва да се изпълнява,
тъй като са изтекли две години от влизане в сила на
процесното наказателно постановление, а именно на
01.09.2019 г. Въпреки предходното, в резултат на
принудителни действия по образуваното изпълнително
дело, от ищеца била събрана и преведена по сметка на ЧСИ
сума в общ размер на 367 лв., от която сумата от 200 лв. – за
публично общинско вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.
7 ДОПК, както и сумата от 167 лв., представляваща такси и
разноски по ТТРЗЧСИ. Поддържа, че тези суми са
недължимо платени, поради настъпила давност, поради
което ответникът дължи тяхното връщане.
2
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът Т. ПЛ. ИВ., редовно
призован, не се явява, не изпраща представител. С молба с
вх. № 78423/19.04.2022г. поддържа исковата молба и моли
за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът С.О., редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Ц., която моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение. Длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите по влязлото в сила
решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили
след издаването му. В конкретния случай ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност, юридически
3
факт, настъпил след влизане в сила на издаденото от
Зам.Кмета на СО Наказателно постановление №
304556/2017г., влязло в сила на 31.08.2017г., поради което и
исковете са допустими.
Не е спорно между страните, че срещу ищеца е издаден
АУАН № 0304556/28.02.2017г. и въз основа на който е
издадено Наказателно постановление № 304556/2017г., с
което на Т.И. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 35, ал.7,
т.1 от НРУПОГТТСО, за това, че на 28.02.2017г. в 14:46
часа пътува в гр.София, в А-9 с /инвент. № 3707,
констатирано след спирка: ул.Калиманци, посока: Слатина
район: Слатина, без редовен превозен документ и отказва
да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците, с което виновно е
нарушил разпоредбите на чл. 18, т.1, б. „а”, б. „б” и б.”в” и
чл. 35, ал.1, вр. чл. 34, ал.3 от НРУПОГТТСО.
Не е спорно също така, че въз основа на наказателното
постановление срещу ищеца е образувано изпълнително
дело № 5711/2020г. по описа на ЧСИ А.П., рег. № *** в
КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, по
възлагателно писмо, входирано в кантората на ЧСИ под вх.
№ 13169/11.12.2020г., като по делото се установява, че на И.
е връчена ПДИ през м.05.2021г., като на 13.05.2021г. е
наложен запор върху трудовото му възнаграждение в
/ФИРМА/. До работодателя е изпратено съобщение за
4
вдигане на запор, поради пълно погасяване на
задължението по изпълнителното дело.
Следва да бъде посочено, че когато принудително
събира публично общинско вземане, съдебният изпълнител
не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се
произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171
ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният
изпълнител може да прекрати изпълнителното
производство, когато бъде представено влязло в сила
съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е.
признато е за установено, че не са налице материално-
правните предпоставки за законност на изпълнителния
процес, включително поради погасяване на задължението
по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася по
възражение за давност и не е орган в структурата на
общинската администрация, съдебният изпълнител не би
могъл да "отпише" погасеното по давност публично
общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата
на чл. 433, ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния
изпълнител да вземе предвид евентуално постановено от
орган в структурата на общинската администрация
"отписване", извършено след предаването на публичното
задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно
"отписване" би могло да обоснове отправянето на искане
от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но заявяването на
такова е в зависимост единствено от волята на взискателя
и при отсъствието му, единствен способ за защита на
5
длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на публично общинско
вземане, остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН давността при
наложено наказание "глоба" е две години. Нормата на чл.
82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че давността започва да тече
от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието
и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. Следва да бъде посочено, че глобата, освен
публично вземане, е и административно наказание, която
правна природа следва да намери превес, поради което
неприложим по отношение на давността за това вземане е
срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК / в този смисъл тълкувателно
решение № 2/12.04.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г.
на ВАС/. Образуването на изпълнително производство е
действие, което прекъсва давността и започва да тече нов 2
годишен срок, но това производство следва да е образувано
преди изтичане на предвидената в НК обикновена или
абсолютна давност. Ако в посочения по – горе 2-годишен
срок не се предприемат изпълнителни действия глобата не
подлежи на изпълнение по принудителен ред, в приложение
на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК /в този смисъл ТР № 2/28.02.2018
г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС/. Давността за
изпълнение на административно наказание е изтичане на
определен срок от време, установен със закон, в който
6
надлежният орган бездейства да упражни правомощията си
да приложи административно – наказателната репресия
спрямо извършителя на нарушението. Позоваването на
давността е изведено при факти, настъпили след влизане в
сила на постановлението.
В настоящият случай с оглед на приложението на
разпоредбата по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН се установи, че
по отношение на наложеното на Т. ПЛ. ИВ. наказание
"глоба" на основание наказателно постановление № 304556
от 14.03.2017 г. погасителният давностен срок е започнал да
тече от датата на влизането в сила на същото, която дата
съгласно отбелязване върху акта е 31.08.2017 г. Това
отбелязване следва да се цени като извънсъдебно признание
по реда на чл. 175 от ГПК от ответника на неизгоден за него
факт. По делото от страна на ответника не са ангажирани
доказателства да са предприети действия, водещи до
прекъсване на давността за периода от влизане в сила на
наказателното постановление до образуване на
горепосоченото изпълнително дело, едва на 11.12.2020г.,
като по делото не е постъпил и отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК. В случая от датата на влизане в
сила на наказателно постановление – 31.08.2017 г. до датата
на образуване на изпълнителното дело - 11.12.2020 г.,
давността за събиране на наложената глоба е изтекла. След
образуване на изпълнителното дело действително са
предприети действия, годни да прекъснат давността с
7
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца, но същите са неотносими към процесния случай,
доколкото предвидения в закона давностен срок е изтекъл
преди самото образуване на изпълнителното дело.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент
правото на ответника да изпълни принудително вземането
за глоба е погасено по давност и предявения като главен
отрицателен установителен иск е основателен.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД.
По този иск предмета на доказване очертава доказване
осъществяване на релевантните за спора факти, а именно
принудително събиране от ЧСИ на сумата в размер 200,00
лева, отпадане на основанието за събирането й, а при
доказване на горепосочените, релевантни за спора факти, в
доказателствена тежест на ответника бе да докаже
основание за задържане на сумата.
Искът е основателен. При уважаване на иска по чл. 439
от ГПК отпада основанието за заплащане на процесната
сума от 200,00 лева, дължима на основание издаденото
Наказателно постановление. Видно от приетия по
горепосоченото изпълнително дело протокол за извършено
погасяване, вземането, предмет на Наказателното
постановление е събрано от ЧСИ, като няма спор, че
сумата е преведена на взискателя – С.О.. Последната не
доказа основание за задържане на сумата, поради и което
8
иска като основателен следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата в
размер на 167,00 лева, представляваща такси и разноски,
събрани от ЧСИ по ТТРЗЧСИ.
Като бе посочено по-горе, от приетия по
изпълнителното дело протокол за извършено погасяване, се
установява, че и сумата от 167,00 лева е събрана от ЧСИ, за
такси и разноски по изпълнителното дело. В разпоредбата
на чл.59 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне
онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването.
Задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от един от
основните принципи на гражданското право – за
недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда
сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да
получи това, с което друг се е обогатил за негова сметка без
основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато
няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити –
чл.59, ал.2 от ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква
право на вземане за неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните
кумулативни елементи : 1/ Обогатяване на едно лице за
сметка на друго; 2/ Обедняване на едно лице, свързано с
обогатяването на друго лице; 3/ Липса на основание за
обогатяването. Релевантно за отговорността по чл.59 от
ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с
9
обедняването на другиго, което предпоставя наличие на
връзка между обогатяването и обедняването.
Отговорността за неоснователно обогатяване, т. е.
възстановяването на неоправданото разместване на блага
между правната сфера на обеднелия и на обогатилия се
реализира чрез заплащане на парична сума, която по
аргумент от чл.59, ал.1 от ЗЗД се определя чрез съпоставяне
на две стойности – тази на обогатяването и тази на
обедняването, като обогатилият се дължи връщане на по-
малката между двете стойности. Въпросът за разноските в
изпълнителното производство е уреден в част І, глава VІІІ,
раздел ІІ, чл.71-84 от ГПК и като норми от общата част на
процесуалния закон тези правила на общо основание са
приложими и за изпълнителното производство. Безспорно
длъжника отговаря за сторените от взискателя разноски по
изпълнението. Безспорно, че извършено плащане в срока за
доброволно изпълнение не освобождава длъжника от
дължимостта на разноските, по аргумент на чл. 79, ал.1, т.1
от ГПК предвид прогласяване нищожността на норма на
т.6 от т.26 от ТТРЗЧСИ, с влязло в сила решение № 13014
на ВАС /ДВ бр.100/2015г./. В чл.78, ал.1 и чл.79, ал.1 от
ЗЧСИ е предвидено, че таксите се събират за извършване
на изпълнителни и други действия, като размерът им се
определя от ТТРЧСИ, а за събирането им се изготвя сметка
в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от
частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице, като в чл.79, ал.2 от ЗЧСИ е предвидено,
10
че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, материалния интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и
допълнителните разноски, размерът на получената
предплата и последиците от неплащането. В случаите обаче
когато се установи със сила на присъдено нещо, че
вземането не съществува, като погасено по давност, то
отпада и отговорността за разноски, поради и което така
събрани в хода на изпълнителното производство,
индикират на обогатяване на ответника за сметка на
ищеца и причинно следствена връзка между обогатяването
и обедняването, тъй като са събрани във връзка с
процесното вземане, сумите по което се установи, че са
погасени по давност, поради което е налице и липса на
основание за събирането им. Така иска с правно основание
чл. 59 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Искане за присъждане на разноски е направено от
ищеца. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Същият е реализирал разноски в размер на 100,00 лева за
такси в производството, като претендира и присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 365,00 лева за
реалното заплащане на което, съобразно постановките на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства на л.11 по делото. Или на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 465,00 лева.
11
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Т. ПЛ. ИВ., ЕГН
********** срещу С.О., БУЛСТАТ ***********, че Т. ПЛ. ИВ. не дължи на С.О., сумата в
размер на 200,00 лв., представляваща парично задължение за глоба, наложена с наказателно
постановление № 304556/2017 г., за събирането на която е образувано изп.д. №
2020***0405711 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС,
поради настъпила давност съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *********** ДА ЗАПЛАТИ на Т. ПЛ. ИВ., ЕГН
**********, сумата в размер на 200,00 лева, като събрана на отпаднало основание в хода на
изп.д. № 2020***0405711 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие
районна на СГС, и представляваща „глоба”, наложена с Наказателно постановление №
304556/2017г. на Зам.Кмета на СО, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда-27.05.2021г. до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *********** ДА ЗАПЛАТИ на Т. ПЛ. ИВ., ЕГН
**********, сумата в размер на 167,00 лева, представляваща събрани от ищеца в хода на
изп.д. № 2020***0405711 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие
районна на СГС, такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *********** ДА ЗАПЛАТИ на Т. ПЛ. ИВ., ЕГН
**********, сумата от 465,00лв., деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12