МОТИВИ: Съдебното производство
е образувано по обвинителен акт на прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково, с
който против В.Т.М. *** е повдигнато обвинение за това, че на 25.09.2014 година в
гр.Хасково в качеството си на „работещ" и изпълняващ работа като „монтьор
на автомобили" в предприятието на „Н. *** причинил смъртта на Н.К.Н..,***
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
ремонтна дейност на моторно превозно средство, като не изпълнил задължението си
да се грижи за здравето и безопасността си и това на другите лица, които са
пряко засегнати от неговата дейност, визирано в чл.ЗЗ от ЗЗБУТ и задължението,
визираното в т.21 от Приложение № 2 към Наредба № 12/27.12.2004 година за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
автомобили /издадена от Министъра труда и социалната политика и Министъра на
транспорта и съобщенията - ДВ бр.6/18.01.2005 г./ при наклон на площадката за
гариране и съхранение на автомобили над три градуса да предприеме мерки
срещу самозадвижване на товарния автомобил /в случая
товарен автомобил
марка „DAF 55-250" с регистрационен номер ******/, а също и задължението да спазва утвърдените обичайни
правила при охраната и безопасността
на труда при работа с автомобили, а именно: не е задействал спирачката за паркиране на товарен автомобил марка
„DAF 55-250" с регистрационен номер ****** и /или/ не е поставил предпазни клинове при стартиране на двигателя му
- престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
Подсъдимият разбира
в какво е обвинен и дава обяснения, в които не оспорва достоверността на възприетите
от обвинението фактически положения, като представя собствената си оценка на същите
и навежда основания за преквалификация на извършеното. На следващо място
подсъдимият дава съгласие в хода на съдебното следствие да не бъдат разпитвани
свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Съгласие в този смисъл депозират също
защитникът, частните обвинители и техния повереник. С оглед на това и след
проведеното предварително изслушване по въпросите в чл.370 и сл. от НПК, в хода на
което съдът одобри даденото от страните съгласие по чл.371 т.1 от НПК. съдебното
следствие беше проведено по правилата
на глава XXVII от
НПК в хипотезата на посочената процесуална разпоредба.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Обвиняемият живее в
гр.Хасково и по професия е „автомобилен монтьор" и „шофьор категория
С" - л.44 т.1 от ДП. Към месец септември на 2014 година той заемал
длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил" в предприятието на „Н.
***, за чийто управител била вписана Ж.В.К., която към посочения момент била
възложила фактическото
управление на дружеството и ръководството на търговската работа на своя син -
свидетелят В.Н.. Основният предмет в дейността на дружеството бил
търговия със строителни материали, за доставката на които се използвали и
собствени на търговеца превозни средства. Едно от местата, на които се осъществявала
дейността, се намирало в „Източната индустриална зона" на гр.Хасково. Там домували ползваните от предприятието превозни средства и се
извършвали
товарителните работи на експедираните към
получателите строителни материали. Дружеството притежавало четири микробуса и
три товарни камиона, сред които и товарен камион марка „DAF 55-250" с регистрационен номер *****
. Теглото на последното превозно средство
било 8 тона, а товароносимостта му - 11,5 тона.
Въпреки че от
09.04.2012 година подсъдимият бил назначен на длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил" в предприятието
на „Н. ***, той сравнително рядко извършвал
превози на товари. Основната работа,
която му била възложена фактическа, се състояла в изготвянето на пътни листове, както и организация на
транспортната дейност - преценка на това
кой автомобил да бъде натоварен със съответната стока, на кого от шофьорите да
бъде възложен превоза. Със Заповед от 02.01.2014 година, издадена от свидетеля В.Н., подсъдимият бил натоварен с проверката на
техническото състояние на товарните
автомобили и окомплектоването им преди напускане и след завръщане в складовата база.
В същото търговско
дружество работел и пострадалият Н.К.Н.., който считано от 01.07.2008 година заемал длъжността „управител
на склад". Поверено му било съхранението
и контрола върху държаните в предприятието
автомобилни части.
Със Заповед № 2218/24.09.2014 година на служителя С.К.
било
възложено извършването на превоз на строителни материали. Превозът
следвало
да бъде извършен на 25.09.2014 година с товарен автомобил марка „DAF
55-250" с регистрационен номер ******* по маршрут
Хасково-Ардино-Мадан-
Рудозем-Смолян-Хасково. На 24.09.2014 година свидетелят А.А. и други
двама
работници с имена „С." и „А."
/неразпитани по делото/
предприели
натоварване на товарния автомобил. Свидетелят А.
не участвал в самите товарителни работи, а наблюдавал и
отбелязвал поставяните в автомобила
стоки,
които подавал на работника „А.", а той от своя
страна - на „С.",
който
ги подреждал в каросерията. По време на тази дейност автомобилът бил
паркиран
на асфалтобетонова настилка в складовата база, като бил ориентиран в
посока
север-юг при северно ориентирана предна част /кабина на водача/. От
източната
страна на автомобила се намирала подпорна стена, която във външния си/югозападен/ край
имала монтиран стоманен винкелов профил. При
извършване на дейността по натоварване на автомобила той бил маневриран напред и
назад.
Маневрите били изпълнявани от работника „С.",
който след приключване
на
работата се опитал да паркира камиона на друго място. Когато обаче предприел
стартиране
на двигателя с цел извършване на паркиращата маневра, установил че
последният
не може да запали. Опитът му да задвижи превозното средство с
помощта на инерцията се оказал също безуспешен.
Причина за това била задействаната спирачна система на задния мост поради
пониженото налягане в спирачната уредба на втория кръг от системата под 5,0
бара. Невъзможността за активиране на системите на автомобила довела до
оставянето му в положението, в което той бил приведен след последната извършена
от „С." маневра. Това положение било
следното: посока север-юг, извъртени предни гуми плътно вдясно, ситуиране върху наклон L-3,18 градуса и разстояние между външния край на предната дясна гума и
стомансно-бетонната колана от източната страна от
около метър.
В това състояние работникът напуснал камиона, като преди това не задействал ръчната
/паркираща/ спирачка.
В късните вечерни
часове на 24.09.2014 година Н. К. Н.
бил
уведомен за настъпилата повреда в автомобила. От своя страна той телефонирал на подсъдимия М., като двамата
се разбрали на следващата сутрин преди
06,30 часа /определения на шофьора начален час за тръгване/ да посетят
района, за да отстранят аварията. Така около 05,30 часа на 25.09.2014 година подсъдимият с лек автомобил взел Н. от дома
му и двамата заедно
пристигнали в складовата база преди 06,00 часа. Видели
мястото, на което се намира подлежащия на
ремонт автомобил. Подсъдимият възприел състоянието на автомобила, забелязал, че
той е паркиран върху наклонен терен, както и че липсват предпазни клинове под
предните колела. След това двамата служители установили, че повредата е в
акумулаторната батерия на камиона и решили да стартират същата като преди това демонтират батерия от друго
превозно средство, с помощта на която
да приведат двигателя в действие. Така Н. демонтирал акумулатора от паркиран наблизо микробус марка „Мерцедес", а
подсъдимият след като се уверил коя
от двете батерии на автомобила марка „ДАФ" е неизправна, я отстранил и поставил извън камиона и по-конкретно откъм
дясната му страна. Подсъдимият работел
в пространството между камиона и горепосочената стоманено-бетонна стена, което макар да било малко, позволявало
извършването на демонтажната и монтажна дейност. След отстраняването на
дефектиралата батерия подсъдимият сложил
изправната такава от „Мерцедес"-а. По време на тези дейности Н. Н. стоял непосредствено до подсъдимия М.,
откъм дясната му страна, като му
помагал с поставянето на сваления акумулатор до автомобила, както и с подаването на „помощната" батерия. След като
подсъдимият поставил работещия акумулатор,
се качил в автомобила и стартирал успешно двигателя. При качването си в шофьорската кабина той не обърнал внимание
на ръчната спирачка и не извършил проверка дали тя е задействана. Той не
задействал и волана, който останал в
положението, в което бил оставен от работника „С.".
След това М.
напуснал кабината и отново застанал от дясната страна на камиона, където все още бил и Н..
Предприел демонтиране на „помощния" акумулатор, като за тази цел застанал
между предния и задния мост на автомобила. В същото време стартираният двигател
на автомобила активирал неговите системи, в това число и пневматичната спирачна
уредба, налягането в която започнало да се увеличава и достигнало до 7,0 бара, В момента, в който
М. започнал да отстранява помощната
батерия, а Н., стоейки леко приклекнал до него, се готвел да му предаде
неизправната батерия, автомобилът, чиято спирачка за задния мост се освободила от покаченото налягане, се задвижил по
наклонения терен в посока североизток,
т.е. напред и надясно. Когато възприел движението на колата, Н. се отправил към предната й част /кабината/ без да
изправя напълно тялото си. В момента, в който пристигнал в зоната на предната
дясна гума, автомобилът продължавал
своето движение напред и надясно към подпорната стена, при което последвал
контакт между тази гума и тялото, който довел до притискане на същото в западната страна на колоната. Контактът бил в
областта на левия крак и лявата ръка,
горната част на корема и областта на гръдния кош. Скоростта на движение на камиона в момента на притискането била 3,71
км/ч, масата му - 13 500 тона, времето
за движение на автомобила до момента на съприкосновението - 1,94 секунди. В резултат на притискането били
разкъсани черния дроб и слезката на пострадалия, причинено било счупване на ребра от
гръдния кош вляво от лопатковата линия.
От своя страна
подсъдимият също възприел задвижването на автомобила и веднага отскочил назад, излизайки
извън обсега на колелата. Възприел тръгването на Н. към шофьорската кабина, както и
настъпилото притискане, което според него станало с металната част от
каросерията на колата /показана на л.8 снимка № 2 от т.1/. Веднага М. се
отправил към Н. и забелязал, че е сериозно наранен, но все още диша. Разбрал, че няма как
да го издърпа
от захвата и решил да задвижи автомобила. Заобиколил
ремаркето, влезнал в кабината и преместил камиона назад. Непосредствено след
това телефонирал на телефон „112" и съобщил за инцидента. Обаждането
направил от мобилния си
телефон с номер *********, като то било регистрирано в 06:22:11 часа
в спешния център. В 06:30:54
координатор от този център осъществил втора връзка с подсъдимия, за да получи по-подробна информация за произшествието. Пристигналия на мястото екип на „Спешна медицинска
помощ" констатирал
смъртта на Николай Н..
Според назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза /л.71-73 от т.II/ смъртта на Н.Н. е настъпила за
минути, тъй като причинената съчетана травма, довела до механична асфикция
на снагата и разкъсване на слезката и черния дроб,
генерирала несъвместимо с живота състояние на организма. Изводът е потвърден и в
заключението на комплексната експертиза, изследвала механизма на произшествието
в контекста на установените телесни увреждания, характеристиките на превозното
средство и обективните находки, резултат на извършените следствени действия -
оглед на местопроизшествието и следствен експеримент. Изводът на тримата експерти
/л.77-100 т.II/ е, че техническите характеристики на
превозното средство сочат, че то е било оборудвано с пневматична спирачна система и
изправна ръчна /паркираща/ спирачка. Причината за потеглянето му по време на
ремонтните работи била паркирането по низходящ наклон от 3,18 градуса, като
посоката на движение се обуславяла от насочването на предните колела в крайно
дясно положение. Преди демонтирането на неизправната акумулаторна батерия
автоматично била задействана спирачката за паркиране на задния мост поради пониженото налягането под 5,0
бара, а това препятствало задвижването на автомобила. Последвалото изключване
на тази спирачка се дължало на повишаването на налягането след като двигателят
заработил в резултат на отстраняването на повредата с използваната „помощна"
акумулаторна батерия. Изводът на комплексната експертиза относно механизма за
причиняване на увреждането, както и положението на тялото на пострадалия към
момента на притискането, е аргументиран с установените отпечатъци от грайфера на
протектора и вида на констатираните стъпаловидни по вида си охлузвания по
левия крак и лявата ръка, както и характерното разполагане на счупванията
в гръдния кош вляво по лопатковата линия. Становището
на експертите относно причината за задвижване на автомобила в контекста на
спирачното оборудване е потвърдено и в заключението на назначената повторна тройна
техническа експертиза, изготвена от други трима експерти. Основната задача на
тази повторна експертиза е била да установи характера на извършваната от
подсъдимия и пострадалия дейност от гледна точка на свързания с нея технологичен
процес и да отговори на въпроса: представлява ли подмяната на акумулатора на
превозното средство „ремонт", а дейността /независимо от характера й/
източник ли е на повишена опасност. На първият въпрос експертите са отговори
положително, като са посочили, че същността на необходимите и извършените
дейности определя отстраняването на повредената акумулаторна батерия и замяната
й с друга като „текущ ремонт на превозното средство". Нужната
компетентност за осъществяването на този вид ремонт включвала придобита специалност
в учебно заведение с насоченост „ремонт и техническо обслужване на
автомобили". На следващо място е отбелязано от експертите, че описаните от
тях ремонтни работи представляват източник на повишена опасност, доколкото в
случая пространството около ремонтирания автомобил следвало да бъде дефинирано като
„опасна зона" - място, в което работещият е експониран на риск с оглед
възприетия в параграф 1 т.6 от ДР на Наредба № 7/23.09.1999 г. модел.
Изложената фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите
и заключенията на
трите групи
експертизи. На практика подсъдимият не оспорва фактите, които са
възприети от обвинението. Той подробно обяснява вида на наложилия се ремонт, който предприел съвместно
с пострадалия Н. и представя в хронология дейностите, които са били
извършени по повод отстраняването на констатираната повреда в един от агрегатите на
автомобила - акумулаторна батерия. Безспорно е установено по делото в резултат
на извършения оглед на местопроизшествието и последвалия в хода на
разследването следствен експеримент, че преди и по време на самата ремонта работа
въпросното превозно средство е било паркирано под наклон, по-голям от 3 градуса.
Несъмнено е също, че въпреки така заетата от камиона позиция върху наклонения
терен, на предните му колела не са били поставени предпазни клинове или други,
равнозначни на тях съображения, които да препятстват самозадвижването. Не е била задействана и ръчната спирачка
- факт, който индиректно установява заключението на техническата експертиза,
която е категорична, че при задействана
спирачка за паркиране товарният автомобил не би могъл да се задвижи напред дори да е паркиран на наклонен терен /л.115
от т.II/. Тук следва да се посочи, че поради
невъзможността по делото да бъде разпитано лицето, което е управлявало превозното
средство непосредствено преди аварията, причината за незадействане
на спирачката от същото лице, не може да бъде изследвана. Установено е обаче и
именно това е същественото за предмета на делото, че самият подсъдим не е проверил
положението на тази спирачка в момента, в който е стартирал успешно двигателя на
автомобила с помощта на използваната
при ремонтните работи „помощна" батерия. Това стартиране категорично не е финализирало
ремонта, а е представлява само етап от неговия технологичен процес, доколкото е предстояла подмяна на временно
поставения акумулатор с фабрично
пригодния за автомобила. Ето защо е несъмнено, че и към този момент подсъдимият
е следвало да съблюдава правилата за безопасна работа, в това число правилата, изключващи възможността за
самозадвижване на превозното средство. Следва да се отбележи, че подсъдимият е разполагал
със знания относно спирачните системи
на автомобила и е познавал тяхното действие и то не само заради притежаваната квалификация „автомобилен монтъор", но и защото е бил запознат с характеристиките на конкретното превозно
средство по повод изпълняваната в
предприятието работа. По това обстоятелство неговите обяснения са ясни и категорични. Въпросите, които
се поставят в случая са — дали въпросната
ремонтна дейност би могла да бъде квалифицирана като „правно регламентирана"
и дали тя представлява „източник на повишена опасност". Съдебната теория и практика приемат като правно
регламентирани тези занятия или
дейности, за които се изискват специални знания и опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по
съответен ред, за упражняването на които лицето има специално
разрешение. В случая назначената техническа експертиза
е установила, че подмяната на отделим от самия автомобил агрегат /акумулатора/
категорично следва да се окачествени като вид ремонт /текущ/. За извършването на ремонт и техническо обслужване на
автомобилите са необходими специални знания, придобивани в учебно заведение или
професионален курс и проверявани по
съответния ред. Такава квалификация подсъдимият притежава съгласно приложеното по делото копие от
свидетелство за зрелост и квалификация /л.44 т.I/,
съгласно което той е придобил специалността „автомобилен монтьор". Налага се изводът,
че за извършването на ремонтни работи на автомобили на подсъдимия е било издадено
специално разрешение. На следващо място, дейността „ ремонт на
автомобили" е правно регламентирана, защото правилата за техническо обслужване и ремонтни
работи са уредени в нормативен акт - Наредба № 12/27.12.2004 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при
работа с автомобили /Приложение № 1 и
№ 2/. В този нормативен акт подробно са описани технологичните правила, които следва
да бъдат съблюдавани при извършването на ремонта и поддръжката на автомобилите,
като са изброени и дейностите, които не следва да бъдат допускани, т.е. които следва да се
считат за забранени.
Описани са също и тези операции, които извършващият ремонта задължително следва
да изпълни, т.е. не следва да пропуска. Анализът на изброените в
посочените приложения към наредбата задължителни и забранителни мероприятия
обосновават извод, че нормативната регламентация е насочена към охраняване на
безопасността на извършващите дейностите лица, както и на лицата, които се намират в
близост до ремонтираното превозно средство или в помещението, в което става ремонта.
Този характер на нормативната уредба сочи, че самият законодател е възприел ремонтните
работи и техническо обслужване на автомобилите като източник на „повишена
опасност" и именно по тази причина е оценил като необходима подзаконовата
регулация на задължителните дейности, съответно на неразрешените дейности, които
следва да съпътстват тези работи. В този смисъл неоснователно се явява
възражението на защитата, че смяната на акумулаторната батерия не може да бъде
квалифицирана като дейност, генерираща повишено опасност и по тази причина
поведението на М. да не може да бъде съставомерно по предложения от
обвинението престъпен състав. Както вече се посочи, както съдържанието на посочената
нормативна уредба, така и мнението на експертите е, че ремонтът на автомобила представлява сложен
технологичен процес, който не може и не
следва да бъде разглеждан в контекста на отделни манипулации, доколкото всяка една техническа операция, засягаща отделен елемент /агрегат, апарат или др./ рефлектира върху
останалите елементи на съвкупността
от съображения, така че тя няма тази самостоятелност, която да позволи предлаганата от защитата индивидуална
оценка за опасност.
Безспорно на следващо
място е, че подсъдимият М. не е изпълнил визираното в т.21 от Приложение № 2 от Наредба № 12/ 27.12.2004
година задължение да предприеме мерки срещу самозадвижване при наклон на площадката за гариране над 3 градуса. Както самият той обяснява и както установява
заключението на комплексната експертиза, а и на техническото изследване, задвижването на автомобила е било
предизвикано от повишеното до 7,0
бара налягане посредством свързания с двигателя компресор и предизвиканото от
това освобождаване на спирачката на задния мост, което в комбинация с липсата
на предпазни клинове и незадействана ръчна спирачка,
е позволило потеглянето на камиона. А това че именно подсъдимият е бил лицето,
което е следвало да вземе мерките
срещу самозадвижване, е несъмнено, защото именно той
е този, който не само е предприел
ремонтните работи, но и впоследствие е стартирал двигателя и по тази причина е бил лицето, длъжно да осъществени
контрола върху положението на ръчната спирачка и/или наличието или отсъствието
на предпазващи движението уреди.
Тезата на защитата - подсъдимият нямал как да знае, че автомобилът е оставен при незадействана
ръчна спирачка и заради това не следва
да носи отговорност за проявеното бездействие от другиго, не може да бъде възприета. Обстоятелството, че автомобилът е бил
гариран от друг работник под наклон
категорично не е изключвало задължението на подсъдимия за обезопасяването му и собствена проверка за
наличието на предприети мерки срещу самозадвижване.
Именно в отсъствието на такава проверка и по-конкретно в липсата на контрол върху спирачните системи при
познаване на технологията за действие
на пневматичната уредба след стартиране на двигател, се състои проявената от М. немарливост в изпълнението на
правно-регламентираната дейност.
Освен правилата, произтичащи от цитираната по-горе подзаконова
регулация, подсъдимият не се е съобразил и с
обичайните правила за безопасност при работа с автомобила. Тези правила са
цитирани в заключението на комплексната експертиза като извадка от „Ръководство на
водача" за конкретната марка и модел превозно средство и представляват
обобщение на наложилите се в практиката опит и знания за избягване на
опасностите при използването и ремонта на автомобилното оборудване и в частност
опасностите, произтичащи от самозадвижването на превозното
средство /л.87-92 от т.II на ДП/. Нарушението
на правилото
в т.21 от приложение № 2 от Наредба № 12/27.12.2004 г., както и на обичайните правила за
безопасна работа с автомобили се намират в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, защото именно неизпълнените мерки срещу задвижване на камиона са
довели до потеглянето му непред и надясно и до последвалото
съприкосновение с тялото на пострадалия Н., което се е оказало в обсега
между предната дясна гума и стоманено-бетонната колона, като предизвиканата от
движението на автомобила кинетична енергия е довело до притискане в
колоната, а то от своя страна е причинило несъвместими с живота увреждания в
организма. Липсва такава причинна връзка между посоченото от прокурора нарушение
на общата разпоредба в чл.33 от ЗЗБУТ и посочения
престъпен
резултат. Тази разпоредба е обща и несъдържаща конкретно задължение по извършваната
работа, нито конкретно правило, в разрез с което би могло да се окаже поведението на
дееца. Съдебната практика е категорична по въпроса, че такава норма не би
могла да запълни бланкетния състав на чл.123 от НК
поради невъзможността
поведението да бъде оценено като попадащо в разрез с ясно очертано по
нормативен начин правило или задължение. Ето защо, съдът прие, че по така визираното от
прокурора нарушение подсъдимият не следва да бъде признат за виновен.
По останалите, описани вече по-горе нарушения той следва да понесе наказателна
отговорност, защото те касаят конкретни правила, визирани в нормативен акт и
затова дефиниращи се като „правнорегламентирани"
дейности, които
в същото време са източник на повишена опасност, а немарливото им изпълнение е
формирало настъпилите общественоопасни последици.
Съдът прие, че след
извършване на деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за
спасяването на пострадалия. Поведението му след настъпилата увреда
на Н. Н., установено от дадените обяснения,
показанията на свидетеля В.Н. и постъпилите сведения от „Дирекция НС 112-МВР",
Кърджали следва да бъде оценено като предприета и то незабавна и в същото време
адекватна инициатива за оказване на помощ на пострадалото лице. След като се е
уверил, че не може да освободи тялото на увредения, подсъдимият веднага е задвижил
автомобила назад. След това се е приближил до тялото на наранения, забелязал
признаци на живот и телефонирал на спешния телефон „112". Това са били всички
обективно възможни действия, които са можели да доведат до спасяването на лицето
и макар да са се оказали неуспешни, те следва да бъдат квалифицирани като
такива но смисъла на ал.4 на чл.123 от НК. Ето защо, при правната оценка на
извършеното съдът прие, че поведението е съставомерно
по чл.123
ал.4 вр. ал.1 от НК, по който текст призна подсъдимия
за виновен.
От субективна страна
деянието е извършено при непредпазливост под формата на небрежност. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Той е имал представа за
липсата на предпазни клинове, както и знание за технологията на спирачните системи,
с които е бил оборудван конкретния автомобил. Той е знаел, че стартирането на
двигателя води до освобождаване на спирачката за задния мост и затова е бил длъжен
и е могъл да предвижда, че камионът ще се самозадвижи
след извършеното
запалване и неизвършената проверка относно
задействането на
ръчната спирачка.
При определянето на
вида и размера на наказанието се отчете следното: Подсъдимият В.М. е роден на ***
година, по професия е „шофьор" и „автомобилен монтьор", като по-голямата
част от професионалната
му дейност е свързана с тези две квалификации. В предприятието на „Н. *** той работи
от 2012 година, като до момента на разглежданото деяние е успял да се утвърди
като лоялен, дисциплиниран и отговорен служител. Данните за личността на подсъдимия
извън службата му са също изцяло положителни - той има семейство, към което е
ангажиран, няма противообществени прояви, не е
осъждан, спрямо него не са били налагани административни наказания.
Способността за поемане на отговорности в социален и личен план е
илюстрирана и в отношението към извършеното. М. проявява критичност към
поведението си, като самооценката му не е
декларативна или изолирана от действителното възприемане и анализ на събитията, а е
резултат от реална осъзнатост на допуснатите грешки и
настъпилите вследствие на това негативни резултати. Налице са и други смекчаващи вината
му обстоятелства. Сред тях, на първо място следва да бъде отчетено и поведението
на самия пострадал, който в разрез с житейски лог ичната самоохрана е предприел
движение в посоката, в която са се движели предните колела на превозното
средство. Следва да се вземе предвид
и това, че подсъдимият и пострадалият съвместно са предприели извършването на ремонта, както и това, че
дейността е била инициирана от Н. без
да бъдат изпълнени задължителните обезопасяващи камиона мероприятия. Или, анализът на гореизложеното сочи, че са налице
многобройно смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, което в съчетание с отсъствието на отекчаващи
факти, правят и най-ниското
предвидено в закона наказание, а именно „лишаване от свобода за срок до три години" несъразмерно
тежко. Ето защо, съдът определи наказание
при условията на чл.55 от НК и поради липсата на предвиден в закона минимум на наказанието „лишаване от свобода",
по правилата на чл.55 ал.1 т.2 б."б"
от НК го замени с наказание „пробация". Прецени
на следващо място, че приложението
на двете задължителни пробационни мерки за срок от
осем месеца е достатъчна , адекватна
и реципрочна на обществената опасност на извършеното и на самия деец санкция, която ще изпълни
преследваните от закона индивидуални и генерални поправителни и предупредителни
ефекти. Съдът не наложи по-лекото предвидено
в чл.160 от НК наказание „лишаване от права", защото прие, че то би надхвърлило целите на санкционирането и би довело
до обратен на преследвания от закона
резултат, доколкото лишаването на подсъдимия от възможността да упражнява своята професия би предизвикало такава
промяна в социалния му статус, която
би се оказала в разрез очакваните превъзпитателни резултати и в този смисъл би представлявала несъответна на
извършеното, а и на самия деец репресия.
Направените по
делото разноски - разходи за изготвени експертизи от бюджета на МВР, съдът
възложи в тежест на подсъдимия съобразно правилото на чл. 189ал.3 от НПК.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.