Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
Гр. София, 15.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Eкатерива Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска в. гр. дело № 9440
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и следв. от ГПК.
С решение № 75384 от 23.04.2020
г. по гр. д. № 40736/2014 г. на СРС, 45 състав, е отхвърлен предявеният от М.П.Н. срещу
Р.Х.Р. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание
чл. 92 от ЗС - по силата на приращение, на
едноетажна постройка, застроена на 14,06 кв.м. по одобрен архитектурен проект от 24.07.2001 г. в УПИ II-487 в кв. 64 по плана на
гр.София, м. „Лозенец", с административен адрес: гр. София, ул. „*********и за
предаване владението върху постройката.
Недоволна от така постановеното
решение е останала ищцата М.Н., която чрез адв. В. го обжалва в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на
съществени процесуални правила, на материалния закон и необоснованост. Във
въззивната жалба се поддържа, че съдът не е преценил нито събраните по делото
доказателства, в т.ч. приетите съдебно-технически експертизи, нито доводите и
възраженията на страните, и по този начин е формирал погрешния извод за
неоснователност на ревандикационния иск. Изложени са съображения, че процесната
пристройка не е била включена в първоначалния архитектурен проект от 1997 г.,
поради което застрояването на пространството от двора, представляващо достъп до
офиса на ответницата, е извършено извън учреденото право на строеж. Счита, че неправилно
решаващият състав на СРС е приел, че за процесната постройка е приложим чл. 97
от ЗС, тъй като в случая няма чужда вещ, която да е присъединена към главната.
Като се позовава и на съдебната практика, според която при построяване на нещо
в повече от учреденото право на строеж, суперфициарът става негов владелец, а собственикът на земята –
негов собственик, се иска обжалваното решение да бъде отменено и предявеният
иск – уважен.
Въззиваемата Р.Р. оспорва
въззивната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства по делото и инвокираните доводи и възражения на страните в
пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 108 от ЗС и с предмет – установяване на собствеността по приращение и
предаване на владението от ответницата Р.Р. на ищцата М.Н. върху едноетажна
постройка, застроена на 14,06 кв.м. по одобрен архитектурен проект от 24.07.2001 г. в УПИ II-487 в кв. 64 по плана на
гр.София, м. „Лозенец", находяща се на ул. „*********в гр. София.
За да бъде уважена ревандикационната
претенция ищцата следва да установи, че е собственик на процесния имот на
посоченото от нея правно основание, както и да докаже, че ответницата упражнява
фактическата власт върху имота й, а в тежест на ответната страна е да докаже
основанието, на което владее или държи имота.
В случая от
фактическа страна при съвкупна преценка на събраните доказателства се
установява, че с нотариален акт № 49, том XXXV, дело № 6660/1997
г. М.Н. и съпругът й С.Н.учредили
на Р.Р. правото на строеж върху дворното си място, цялото с пространство от
371 кв.м., съставляващо парцел II-487 от
кв.64 по плана на гр.София, м. „Лозенец", ул. „********, за
построяване съгласно одобрен работен архитектурен проект от 22.01.1997 г. на шестетажна
жилищна сграда, като учредителите си
запазили правото на строеж за ап.№2 и ап.№3 на ет.2 и ет.3.
С акт-образец
16/16.06.2000 г. строежът - жилищна сграда, находяща се в гр.София,
ул. „********1 с офис, фитнес зала, абонатна
станция, подземни гаражи, външни връзки - ВиК, ел. и топлозахранване, е приет.
С нотариален
акт № 48/2000 г. на Нотариус М.Е.ответницата Р. е призната за собственик
на основание реализирано право на строеж,
приемане на сградата с Акт образец 16 и разрешение за ползване на следния
недвижим имот: офис, находящ се в
гр.София, кв. „Лозенец", в жилищната
сграда на ул. „********, на партерен етаж, с вход към ул. „Кръстьо Сарафов", със застроена площ от 78.37 кв.м., заедно с двор-градина към
офиса, разположена пред входа на офиса с площ от 14,06 кв.м.
С Разрешение за строеж № 112/25.07.2001 г. на главния
архитект на район „Лозенец“, Столична община, на ответницата
Р.Р. е разрешено да извърши, съгласно одобрен и съгласуван инвестиционен
проект от 25.07.2001 г., едноетажно допълващо застрояване - вход-офис и преустройство
на офис № 1 в процесния парцел II-487. С удостоверение № 144/14.12.2004 г. на
главен архитект на СО, район Лозенец, строежът, представляващ едноетажно
допълващо застрояване - вход-офис и преустройство
на офис № 1, е въведен в експлоатация.
Според основното заключение на приетата съдебно-техническа експертиза мястото, върху което е изградена процесната постройка, е представлявало двор с
площ от 13.86 км., през който се е осъществявал подходът единствено към офиса на ответницата. Преустройството
на офиса на партерния етаж, одобрено с проекта от 2001 г., се изразявало в
изграждането на пристройка към него, която е изградена върху дворното место, като дворът
е вече част от приемната на офиса на ответницата. Процесното място от двора по проекта
от 1997 г. е заградено със стени от изток и с прозорци от север. Едноетажната постройка е тухлена - 25 см., на плоча
и допълнителен едноскатен покрив с ламаринена обшивка и дървена дограма
- стъклопакет. Съгласно изслушаната
допълнителна съдебно техническа експертиза процесният имот представлява вход към офиса на ответницата и
обслужва единствено него, като имот с площ от 14,06 кв.м. не е обособен
отделно и не би могъл да се ползва самостоятелно. Вещото
лице е посочило, че по отношение на процесния имот, промяната в архитектурния
проект от 2001г. се състои в преобразуването му в допълващо застрояване
по смисъла на чл. 41, ал.1 от ЗУТ.
При
тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че вещноправният режим на построеното в повече се определя от
неговата правна характеристика. Константната съдебна практика приема, че ако
построеното в повече може да се обособи като
самостоятелен обект на правото на собственост, то по силата на приращението
става собственост на собственика на земята, а ако построеното
в повече не може да се обособи като самостоятелен обект на правото на
собственост следва да се приложи чл. 97 или чл. 98 от ЗС, като построеното в
повече, обслужващо и функционално свързано с постройката, а не със земята, се явява присъединено към и следва режима
на последната. В този смисъл са разясненията, дадени още с т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г.
по т.д. № 3/1994 г. на ВС, ОСГК. По
въпроса е формирана и практика по реда
на чл. 290 от ГРК с решение № 137 от
17.08.2010 г. по гр.д.№ 3954 от 2008 г. на ВКС, I г.о., в което е прието изрично, че когато е
надхвърлен обемът на правото на строеж вещноправният режим на допълнително
построеното е различен и се определя от неговата юридическа характеристика. Чл.
92 ЗС
ще намери приложение когато постройката представлява самостоятелен обект по
строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство не
представлява такъв обект, следва да се приложи чл.
97 ЗС.
Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е
увеличена застроената площ на съществуваща сграда, както и на разрешена нова
пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че
собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. 3а такъв обект
важат правилата на чл.
97 или 98 ЗС
- той или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята,
а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ. Със същото решение е
изоставена по-старата съдебна практика, на която се позовава пълномощникът на
ищцата адв. В., израз на която е напр. № 980 от 12.12.1994 г. по гр. д. №
781/1994 г. на ВС, I г.о. В настоящия
случай пристрояването към офиса на ответницата, извършено след надлежно
разрешение на архитекта на общината, представлява едно функционално цяло, поради и което ищцата не може да
придобие процесната постройка по силата на приращението.
Неоснователно е и възражението, че процесната
постройка не може да съставлява допълващо застрояване по смисъла на чл.41 от ЗУТ. Това твърдение, освен че е изрично
опровергано от заключенията на техническите експертизи, е в разрез и с
разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, която изключва от хипотезата си обектите
за търговия и услуги, какъвто по естеството си представлява процесния офис.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изпод на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответницата Р. следва да се присъдят
сторените от нея разноски пред въззивния съд, които възлизат на сумата от 1500
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75384 от 23.04.2020 г. по
гр. д. № 40736/2014 г. на СРС, 45 състав.
ОСЪЖДА М.П.Н.,
ЕГН ********** ***20, чрез адв. В., да заплати на Р.Х.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Г.,
на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1500 лв. направени разноски пред въззивния съд.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.