Р Е Ш Е Н И Е № 1153
09.04.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3058/ 2019 г. по описа на същия съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
„Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Васил Левски № 114 , мецанин, е депозирало против ответника Р.Р.К. , ЕГН **********, с адрес ***,
искове с правно основание в чл. 422 от ГПК , във връзка с чл. чл. 79 , 86, 92 ,
99 и 240 от Закона за задълженията и договорите.
Според
изложеното в исковата молба, на дата 24.06.2017г ответникът сключил с трето на спора лице , „Аксес
файнанс „ ООД , ЕИК *********, договор за кредит „Бяла карта „ с номер ****, с
който кредитодателят отпуснал на кредитополучателя
сума от 1200 лева; тя била усвоена изцяло от ответната страна чрез получен от нея платежен инструмент - нарочна
международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa , издадена от трето на
спора лице – „Интеркарт Файнанс“ АД. За ползването се дължат и такси
съобразно тарифа. Уговорено било
плащането на възнаградителна лихва във фиксиран годишен процент от 43.2 % , или 0.12 % на дневна база ( за целите на договора , всеки месец е от 30
дни, тоест годината има 360 дни , 0.12*360 = 43.20) . Дневната лихва се
начислява върху усвоената част от кредитния лимит, и останала незаплатена , в
размер от 99.50 лева за периода от 28.06.2017г. до 06.09.2017г . Договолрено
било също така , че ако кредитополучателя не заплати текущото си задължение на
падеж, то възниквало за ответника и задължение да предостави обезпечение , в срок от три дни от
датата на падежа , чрез договор за поръчителство между поръчителя и
кредитодателя. Такова задължение било договорено за всеки отделен случай на
забава в плащанията след падежна дата; ако обезпечение не бъде предоставено от
страна на кредитополучателя , същият са задължавал да плати допълнително 10 %
от усвоената и непогасена главница, за всеки отделен случай на забава. Затова и
в тежест на К. била начислена неустойка
за неизпълнение на договорно задължение
в размер на 240 лева.
Според друга от договорните клаузи, ако
кредитополучателят не заплати на текущото си задължение на посочения в договора
падеж , същият е длъжен да заплати сума в размер от 15 % от максималния
кредитен лимит . При забава в плащане на
тази сума , ответникът дължал и разходи за действия по събиране на задължението
в размер на 2.50 лева дневно , както и 120 лева – такса , включваща разходи на
кредитодателя за дейността на служител, което да събира извънсъдебно
задължението. Поради забава на длъжника, в нейна тежест били начислени още 200
лева разходи и такси за събиране на вземането.
Уговорено била между страните ,
че цялото вземане на кредитора става автоматично предсрочно изискуемо с
неплащането на две месечни погасителни вноски, без да е необходимо нарочно
уведомление от страна на кредитора към длъжника. В случая, твърди се да е
настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане на кредитора на дата 06.09.2017г. Нищо от гореописаното не било платено.
На
дата 11.11.2016г между „Аксес файнанс „ ООД , ЕИК *********, от една страна и
ищеца , от друга , бил сключен рамков
договор за прехвърляне на парични вземания; отделните прехвърлени вземания се
индивидуализирали чрез допълнително приложение към договора , и доколкото
вземането на първоначалния кредитор било включено в приложението по № 1 към
договора , то било прехвърлено чрез цесия на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********. По пълномощие от цедента , последното дружество
уведомило с нарочно писмо ответника за извършената цесия в изпълнение на
разпоредбата.
Затова, за вземането си , ищецът
се снабдил от РС Пловдив със заповед за изпълнение на парично задължение ,
против която ответникът възразил своевременно. Затова се иска да се установи по
реда на чл. 422 от ГПК вземането на ищеца за следните суми, за които е издадена
заповед за плащане № **** по частното
гр. дело № 9594 по описа на ПРС, ХХІІ състав, за 2018г.: 1200 лева -
главница, 99.50 лева – договорна лихва, 240 лева неустойка за неизпълнение,
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 200 лева ,
82.09 лева обезщетение за забава за периода от 07.09.2017г до 31.05.2018г , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.06.2018г до
окончателното изплащане на вземането. Иска се и присъждане на разноските по
спора.
Ответната страна оспорва исковете
като недопустими , тъй като ищецът на бил носител на спорното право – вземането
по договора не било предмет на цесията , а за самата цесия длъжникът не бил
уведомен. Искът се оспорва и като неоснователен и недоказан – нямало
уведомление до К. за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото вземане. Моли
се исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че усвоената от ответника
сума е 1200 лева, в период от 28.06.2017г до 06.07 същата година , в брой.
Плащания от страна на К. не са извършвани . Остават за плащане съобразно
договореното 1200 лева- главница, 99.50 лева – договорна лихва, 240 лева
неустойка за неизпълнение, разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 200 лева , 82.09 лева обезщетение за забава за периода от
07.09.2017г до 31.05.2018г.
Допустими като установителни искове по чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 79 , 86 , 92
, 99 и 240 от Закона за задълженията и
договорите. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени.
Съдът установи от правна и
фактическа страна следното :
Ищецът черпи права от съществуването на
два договора - за кредитна карта, сключен на дата 24.06.2017г. с номер **** с
„Аксес файнанс „ ООД, и за цесия на вземането на последното
дружество като кредитодател, сключен между „Аксес файнанс „ ООД и ищеца като рамков , на дата
11.11.2016г, като процесното вземане е било предмет на допълнително
споразумение , оформено като приложение № 1 от дата 10.04.2017г. Съществуването
на тези договори е безспорен факт, но и доказано от приложените ( л. 6 - за
кредитна карта и л. 19 – за цесията ) копия от същите. Доколкото договорът за зааем е реален ( съществуването му се предпоставя от
предаването на сумата ) и на л. 13 от
делото е представено копие от приложение
№ 1 към договора за кредит , от което личи , че К. е получила кредитната
карта. Нещо повече, по счетоводни
данни , картата е и използвана , като цялата сума по главницата от 1200 лева е
усвоена от длъжника ; съдът кредитира заключението на вищото лице , тъй като по
делото отсъстват данни , които да му противоречат, и затова приема , че
договорите са сключени.
Няма как, предвид приложеното извлечение от
приложение № 1 към договора за цесия ( л. 25 отделото ) , да се сподели възражението на ответника ,
че вземането не е прехвърлено; вж. и чл. 17 от договора за кредит, който
предвижда изрично прехвърлимост на вземането. Нито закона , нито трайната
практика на съдилищата отричат това , че
е произвело действие приложеното на л.
27 от делото уведомление за цесия; съдът приема К. да е уведомена
за извършената цесия . На следващо място, възражението за несъобщена
цесия би било релевантно на спора само в хипотеза , в която се твърдят плащания
от длъжника в полза на цедента като пръвоначален кредитор, но след датата на
прехвърлянето на вземането . В конкретния случай такива не се твърдят , а и
вещото лице изрично ги отрича.
Договорът за кредитна карта под номер е сключен на 24.06.2017г. , към
която дата действа Закон за потребителския кредит ( Обн., ДВ, бр. 18 от
5.03.2010 г., в редакцията си съобразно ДВ, изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г.,), и процесния договор
попада в предметния му обхват с оглед на стойността си и това , че не са налице
предвидените в чл. 4 от ЗПК изключения.
В чл. 33 от закона е предвидено , че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Искането на
ищеца обаче включва установяване на вземане
за неустойка, такса разходи и такса за разходите на лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението -
чл. 12 ал. 1, чл. 21, ал. 5 и 6 и чл.
20. Тук следва да се каже, че отговорността на длъжника за сочените неустойки и такси възниква не от
възможното неизпълнение, а от реално настъпила забава, тоест, изключена е
превантивната функция на неустойката и се касае само и единствено до санкционни
парични клаузи, което е в директно противоречие с коментираната норма на чл. 33
от ЗПК. Това също така означава , че кредиторът няма право да договаря
изначално суми, платими при забава или
пълно неизпълнение на задължението на длъжника , освен законната лихва върху
неплатената част от главницата. Затова са нищожни поради противоречие с
императивната норма на чл. 33 от ЗПК следните договорни клаузи: чл. 12 ал. 1 от
договора – в частта , с която се предвижда задължение на ответника да плати 15
% от максималния кредитен лимит, чл. 20 ал. 1, който предвижда задължение на
изпадналия в забава длъжник да заплати неустойка, чл. 20 ал. 2 , където е
предвидено отново неустоечно задължение, чл. 21 ал. 5 и 6 – относно задължения
на длъжника за заплащане на такса за разходи за действия по събирането на
задължението или разходи за дейност на служител, който да осъществява дейност
по извънсъдебно събиране на задължението. В тази си част, исковете са
неоснователни.
В резюме , следва да се уважат исковете за
установяване на вземане на главница и лихва ( договорна и за забава , каквато
се дължи на основание чл. 86 от ЗЗД ) и да се отхвърлят останалите такива.
Разноските по спора се присъждат в тежест
на ищеца пропорционално, като се съобрази уважената част от исковата претенция.
Общия размер на разноските е 777.52 лева , като се определя на ищеца
възнаграждание на представлявалия го юрисконсулт в размер от 178.76 лева ,
колкото е и това на нацначения особен представител. Пропорционално на уважената
част, дължат се разноски в размер от 589.71
лева ( 777.52/1821.59 *1381.59 лева ).
Ответната страна е представлявана от назначен от съда особен
представител, собствени разходи не е направила.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Р.Р.К.
, ЕГН **********, с адрес ***, че в отношенията между страните, дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София , бул. Васил Левски № 114 , мецанин, следните
суми, за които е издадена заповед за плащане №
***по частното гр. дело № 9594 по
описа на ПРС, ХХІІ състав, за 2018г.: 1200 лева - главница, 99.50 лева –
договорна лихва, 82.09 лева обезщетение за забава за периода от 07.09.2017г до
31.05.2018г , ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК –
08.06.2018г до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта , с която се иска установяване на
следните вземания по същата заповед за плащане - 240 лева неустойка за
неизпълнение, разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
200 лева, като неоснователен.
Осъжда Р.Р.К. , ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. Васил Левски № 114 , мецанин, сумата от 589.71 лева разноски
по съразмерност , вкл. и по частното
дело № 9594 по описа на ПРС за 2018г.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ В. РУМЕНОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.