Р Е Ш
Е Н И Е
№ 557/14.12.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 515 по описа на Административен съд - Монтана за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното
административно – наказателно производство е Решение №279 от 12.08.2020 г. постановено
по АНД № 826 по описа за 2020г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърден
Електронен фиш серия К №3196971 от 05.11.2019год. издаден от ОД на МВР
гр.Монтана. С електронния фиш на С.С.Ч. в качеството му на законен представител
на „П*** “ АД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.Б*** , ул.“О*** “№*
, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00лева /сто/, за извършено
нарушение по чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател С.С.Ч. ***,
редовно призован не се явява и не се представлява. В жалбата навежда доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради
допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила. Твърди, че неправилно е била ангажирана
административно наказателната му отговорност, тъй като същият не е представител
на търговското дружество „П*** “ АД с ЕИК * със седалище и адрес на управление
гр.Б*** , ул.“О*** “№* , а е включен в съвета на директорите. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба
Директора на ОД МВР гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален
представител главен юрисконсулт К*** Д*** оспорва жалбата, твърди, че при
постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, като моли да се остави в сила решението на Районен
съд – Монтана.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
поради което атакуваното решение на въззивния съд следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са
представени писмени доказателства.
След обсъждане на жалбата,
доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното:
касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция
са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред
него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава
от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административно наказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
2, т. 3 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно
споделя изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно приложение на закона. Наведените касационни оплаквания са
неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението
и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството
пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени
процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл.182, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Издаването на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от
териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените
технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни.
Единственото задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези
данни, които са посочени в правната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Фактическата обстановка, описана в
ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства. Нарушението е
извършено на РП I-1-Е-79 в района на км.115+0 в обл.Монтана, както и всеобщо
известен е факта, че на това място е въведено ограничение с пътен знак В-26 от
60км/ч. Измерена е от АТС скоростта и е отразена разликата между установената и
разрешената скорост – 21 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 км/час, който представлява допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта. Към момента на заснемането на нарушението,
за което впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана мобилна система
за видеоконтрол фиксираща дата, час и скорост на движение, което техническо
средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните проверки,
видно от събраните доказателства по делото.
В случая нарушението се установява
по несъмнен начин от изготвения с това автоматизирано техническо средство
снимков материал, разпечатка от паметта на техническото средство, като съгласно
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. От
това писмено доказателство е видно също така, че измерената скорост на движение
на процесното МПС е била 84 км/ч /след приспаднатия толеранс е 81 км/ч/, при
ограничение 60 км/ч. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или
да поставят под съмнение, изложените факти и обстоятелства.
По делото не се спори, че лекият
автомобил е собственост на „П*** “ АД с ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр.Б*** , ул.“О*** “№* . В този случай разпоредбата на чл. 188, ал.
2 от ЗДвП изрично предвижда, че когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по
този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Това законово разрешение почива на разбирането, че автомобилите не
могат да бъдат управлявани от ЮЛ, като целта е да бъда установено и наказано
именно виновното физическо лице, тъй като административнонаказателната
отговорност е лична и не следва да бъде наказано лице, което не е извършител на
нарушението.
В конкретния случай е видно, че
действително собственик се явява юридическо лице. В електронния фиш е посочено,
че отговорността на жалбоподателя се ангажира като законен представител на
дружеството „П*** “ АД с ЕИК * . Жалбоподателят е индивидуализиран с три имена
и ЕГН * е посочено, че ел. фиш се издава на законния представител на
дружеството „П*** “ АД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.Б*** ,
ул.“О*** “№* .
Неоснователни са твърденията за
нарушение на разпоредбата на л. 188, ал. 2 от ЗДвП в атакувания ел. фиш, тъй
като следва да се отбележи по отношение на авторството на деянието нещо много
важно - в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя
възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в
14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на
които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не
са предприети от страна на жалбоподателя. При това положение и с оглед нормата
на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, същият правилно е бил санкциониран за констатираното
нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания
е безспорно доказано, още повече, че при справка в Търговския регистър в
действителни собственици в ред №550 жалбоподателя е вписан като физическо лице,
участващо пряко или косвено в дружеството. От друга страна видно от чл.27 от
устава на дружеството същото се управлява и представлява от съвета на
директорите, като съгл. чл.28 от устава имат еднакви права и задължения
независимо от вътрешното разпределение на функциите в управлението. Дори
настоящия състав да даде вяра на доводите на касатора, че не е вписан в ТР като
представител на дружеството, то по делото не се представиха доказателства в
срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят да е представил в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В тази връзка с оглед
субекта на нарушението - физическото лице – ползвател на автомобила, с който е
извършено нарушението, правилно е определен и видът на санкцията – глоба.
Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение извън населено място.
С оглед на всичко това съдът намира,
че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
касатора, чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен в закона
размер, съответен на стойността на превишението. При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му.
В обобщение на изложеното
касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора
основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други
такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №279 от 12.08.2020 г. постановено по АНД № 826 по описа за 2020г. на
Районен съд – Монтана, като валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: