№ 191
гр. Варна , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100901010 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Р.
Н. и СТ. СТ. М., и двамата от с.Подгорица, обл.Търговище, срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, с която са предявени
субективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД да заплати на Т. Р. Н. сумата от 100000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие загубата на брат му Я. Р. С., поч. на
18.10.2018г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Г.
Св. М., при управление на МПС – л. а. марка „**” с ДК № * **** **, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП –
18.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
- иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД да заплати на СТ. СТ. М. сумата от 100000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие загубата на внука му Я. Р. С., поч.
на 18.10.2018г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Г.
Св. М., при управление на МПС – л. а. марка „**” с ДК № * **** **, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП –
18.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 18.10.2018г. в гр.Варна е
1
настъпило ПТП, при което водачът Г.М., управлявайки л.а. „**” с ДК № *
**** **, движейки се с превишена и несъобразена скорост е нарушил
правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащия от дясно наляво
спрямо посоката на движение на автомобила, по сигнализирана и обозначена
пешеходна пътека, пешеходец Я. Р.С., вследствие на което е настъпила
смъртта на последния. Излагат, че с влязла в сила присъда по НОХД
№208/20г. на ВОС Г. Св. М. е признат за виновен в причиняване по
непредпазливост на смъртта на Я.С.. Сочат, че към момента на ПТП л.а. „**”
с ДК № * **** ** е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество
по застр.полица №BG/23/117003106346/24.11.17г. със срок на действие от
31.12.17г. - 30.12.18г. Твърдят, че ищецът С.М. е дядо на починалия С., а
ищ.Т.Н.- негов брат, като до момента на смъртта му същите съжителствали
под един покрив и поддържали изключително близки отношения, като към
момента все още не можели да приемат загубата му. В допълн.искова молба
оспорват изложените в отговора възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва материалната легитимация на ищците, като счита за недоказано
наличието на близка и трайна житейска връзка между тях и починалия.
Оспорва ПТП да е настъпило по изключителна вина на водача на автомобила.
Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия,
тъй като не се е съобразил с видимо бързо приближаващия автомобил,
каквото задължение е предвидено в чл.113 ЗДвП. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, като счита същото за завишено. Оспорва иска
за лихвите по размер, както и началния момент, от който се претендира. С
допълнителния отговор поддържа възраженията си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представената по делото присъда №23/22.05.20г. по
НОХД №208/20г. на ВОС, влязла в законна сила на 09.06.20г., Г. Св. М. е
признат за виновен в това, че на 18.10.18г. в гр.Варна, на бул.А.Москов, при
2
управлението на МПС–л.а. ** с рег.№*******, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, и по
непредпазливост причинил смъртта на Я. Р. С., като деянието е извършено на
пешеходна пътека, поради което и на осн. чл.343, ал.3, пр.последно, б.Б, вр.
чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години, отложено по реда на чл.66 НК.
Съгласно приложеното по делото удостоверение за родствени
връзки от 22.03.19г. на гр.Попово, се установява, че ищ.Т. Р. Н. е брат, а ищ.
СТ. СТ. М. е дядо на Я. Р. С., поч. 18.10.18г.
По делото са представени справка от Гаранционен фонд и
застр.полица, от които е видно, че л.а.** с рег.№******* е бил застрахован за
риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, за периода от 31.12.2017г. до
30.12.2018г., което обстоятелство не е спорно между страните.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.Г.М. и св.Д.Станев, които показания съдът възприема в частта, съдържаща
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-
автотехн.експертиза, кредитирано от съда като обективно и пълно, се
установява, че ПТП е настъпило при добри атмосферни условия- слънчево
време и ясна видимост, като преди ПТП и водача на автомобила, и
пешеходеца са имали видимост от над 100м., която не е била ограничена или
намалена. Вещото лице сочи, че преди ПТП автомобилът се е движел със
скорост 92,12км/ч при разрешена 50 км/ч, като поради високата скорост е
било възможно да не е виждал тротоара в дясно от него и пешеходеца в
момента, в който е стъпил на пешеходната пътека. Дава заключение, че
пешеходецът е имал техн.възможност да възприеме приближаващия се
автомобил, като е навлязъл на пешеходната пътека със спокоен ход, но след
като изминава около метър разстояние и повторно поглежда към автомобила,
ускорява скоростта си, изменяйки хода си в бързо бягане.
3
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от
КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор,
че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно
застрахователна полица № BG/23/117003106346 за задълж.застраховка ГО,
валидна за периода 31.12.2017г. до 30.12.2018г. за л.а. марка ** с рег.
№*******, сключена между ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД и собственика на автомобила,
което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по
иска.
Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила присъда
№23/22.05.20г. по НОХД №208/20г. на ВОС, Г. Св. М. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.Б, вр. чл.342, ал.1
НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
4
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в
сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и
вината за извършеното от ответника престъпление на 18.10.2018г., при което
са причинени посочените в последната увреждания, са безспорно установени.
Ищците Т. Р. Н. и СТ. СТ. М., безспорно се явяват брат,
съотв.дядо на починалото при ПТП лице Я. Р. С..
С ТР №1/21.06.18г. по т.д.№1/16г. на ОСГНТК на ВКС е прието,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Прието е още, че
с оглед традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, съотв. бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, но за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС - че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В конкретния случай съдът намира, че по делото не е доказано
наличието на особено близка духовна и емоционална връзка на ищците с
починалия, която да обоснове основание да се направи изключение от
5
правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно горепосочените
постановления на Пленума на ВС, както и претърпени от тях морални болки и
страдания, чийто интензитет и продължителност да надхвърлят нормално
търпените такива в случай на смърт на брат, съответно внук. От показанията
на единственият разпитан по делото свидетел в тази връзка- св.Д.Станев не се
установява наличието на особено близка емоционална и житейска
привързаност, различна по съдържание от обичайната родствена връзка
между братя, съответно между дядо и внук, нито последният свидетелства за
преживени по-интензивни и по-продължителни морални болки и страдания
от ищците спрямо нормално присъщите по повод загубата на близък човек.
Напротив, от показанията на свидетеля се установяват типични и обичайни
отношения между членове на едно семейство, живеещи в едно домакинство,
без да са налице данни за някаква особена връзка между братя, съотв. между
дядо и внук, която поради определени житейски обстоятелства да се
различава от нормалната и да обосновава изключителност на отношенията.
Липсват доказателства за интензитета и продължителността на търпените от
ищците болки и страдания от загубата на техния близък, съответно за
отражението й върху тях, доколкото в своите показания свидетелят излага
преди всичко собствените си преживявания и тези на други лица от смъртта
на пострадалия, като по отношение на ищците липсва каквато и да е
конкретика.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че
ищците, чиято е доказателствената тежест, не успяха по реда на пълното и
главно доказване да установят, че са създали с пострадалия изключителна
емоционална връзка помежду си, надхвърляща рамките на обичайната такава,
нито установиха, че претърпените от тях болки и страдания надминават
обичайното страдание, свързано със смъртта на близък човек. Ето защо
предявените искове се явяват недоказани и неоснователни, и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и съобразно релевираното от страна на
ответника искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива по
правилото на чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени. Във връзка с
отговорността за разноски от ищците с допълн.искова молба е направено
възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. От
6
приложената фактура и нареждане за превод е видно, че заплатеното от
ответника адв.възнаграждение възлиза на 4320лв с ДДС. В конкр.случай с
оглед цената на исковете съгласно чл.7, ал.2, т.5 от наредбата минималния
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 5530лв. Предвид това
съдът намира, че не е налице основание за намаляване на адв.възнаграждение
на основание чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо на основание чл.78, ал.3 от ГПК и в
съответствие с направеното искане, на ответника се дължат разноски по
делото, съобразно представените доказателства, а именно сумата от 4850лв-
адв.възнаграждение, депозити за вещо лице и свидетел. Поради липсата на
доказателства за сторени пътни разноски, такива не следва да се присъждат.
Доколкото ищците са освободени от заплащане на държавни
такси, на основание чл.83, ал.1, б.4 от ГПК, то те не дължат заплащането им и
същите остават за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Р. Н., ЕГН **********, с адрес
с.Подгорица, обл.Търговище, ул.Х.Ботев №17, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 100000лв .,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие загубата на брат му Я. Р. С., поч. на
18.10.2018г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Г.
Св. М., при управление на МПС – л. а. марка „**” с ДК № * **** **, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП –
18.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. СТ. М., ЕГН **********, с адрес
с.Подгорица, обл.Търговище, ул.Х.Ботев №17, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 100000лв .,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие загубата на внука му Я. Р. С., поч.
на 18.10.2018г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Г.
7
Св. М., при управление на МПС – л. а. марка „**” с ДК № * **** **, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП –
18.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Р. Н., ЕГН **********, с адрес с.Подгорица,
обл.Търговище, ул.Х.Ботев №17, и СТ. СТ. М., ЕГН **********, с адрес
с.Подгорица, обл.Търговище, ул.Х.Ботев №17, ДА ЗАПЛАТЯТ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, СУМАТА от 4850лв /
четири хиляди осемстотин и петдесет лева /, представляваща направени по
делото разноски , на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8