№ 103
гр. Варна, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500214 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по
въззивни жалби и на двете страни по спора по гр.д. № 29/2020г. на Окръжен
съд - Разград, по което е постановено обжалваното пред настоящата
инстанция решение № 260014/01.12.2020г.
Ищецът ИВ. СТ. СТ., ЕГН **********, чрез процесуален представител
обжалва същото в частта, в която е отхвърлен предявеният от него против
Застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 09.12.2019г., на основание чл.432 ал.1 вр. чл.493 КЗ за
горницата над присъдената сума от 52 036.40 лева до сумата от 90 000
лева.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната му част, постановено в противоречие с
материалния закон, съдебната практика и при допуснати процесуални
нарушения. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички релевантни за
определяне на следващото му се обезщетение обстоятелства, не е отчел в
съвкупност претърпените от него вреди, продължителността на лечението и
1
трайните последици от увредите, в резултат на което са направени
необосновани и неправилни изводи за справедливия размер на
обезщетението. Иска се от настоящата инстанция да постанови решение, с
което да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната част и уважи
предявения иск за още 37 963.60 лева, т.е. до размер на сумата от 90 000 лева,
ведно с присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която дружеството е осъдено да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
20 000 лева до присъдените 52 036.40 лева, както и в частта относно
присъдената лихва за забава. Твърди се, че определеният от съда размер на
обезщетението не съответства на установената фактическа обстановка, на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайно установената съдебна практика в
областта на неимуществените вреди. Оспорват се изводите на съда за липса на
съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат. Сочи се, че съдът
необосновано е кредитирал заключението на СМЕ относно извода на вещото
лице за начина на получаване на травматичните увреждания и възможността
същите да настъпят и при поставен предпазен колан, както и за наличието на
трайни последици вр. възстановяването на ищеца. Навеждат се оплаквания за
допуснати процесуални нарушения – недопускане на поискана комплексна
САТМЕ, евентуално повторна СМЕ. Относно присъдената лихва за забава се
навеждат оплаквания, че неправилно такава е присъдена за периода до
28.04.2020г., евентуално в главницата за този период неправилно е включена
доброволно заплатената от застрахователя сума. Навеждат се твърдения и се
представят доказателства за извършено, след постановяване на
първоинстанционното решение, доброволно плащане на сумата от 21 483.33
лева, съставляваща главница от 20 000 лева и лихва върху нея за периода от
29.04.2020г. до датата на плащането. Отправеното до настоящата инстанция
искане е за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска
за сумите, предмет на обжалване.
В частта, в която исковата претенция е уважена до размер на
сумата от 20 000 лева, в частта, в която същата е отхвърлена за
горницата над 90 000 лева до предявения размер от 120 000 лева, както и
в частта относно претендираната лихва за периода от датата на ПТП до
13.01.2020г. решението не е обжалвано.
2
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор само по въззивната жалба на
ищеца И.С., с който същата се оспорва като неоснователна.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и
допустимо.
ОС – Разград се е произнесъл по предявен от ИВ. СТ. СТ. против ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ искове с правно основание чл.432 ал.1 вр. чл. 493
КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Наведените в исковата молба фактически основания са, че на
09.12.2019г., около 00:10 часа, на републикански път ІІІ-204, водачът на л.а.
„Ауди А3“, рег. № РР 4525 ВМ С.С.С., движейки се с несъобразена скорост, е
допуснала настъпването на ПТП, при което е пострадал возещият се в него,
на предна дясна седалка, ищец. Сочи се, че при проведените след инцидента
преглед и изследвания са констатирани следните травми: фрактура на черепа
в дясно с пневмоенцефалон /фрактура на теменната кост на черепа с наличие
на въздух в черепа/; кръвоизлив в мозъка в ляво; фрактура на дясна бедрена
кост, по повод на която е претърпял оперативна интервенция; разкъсно-
контузна рана на главата, травматичен шок; охлузвания на дясна ръка и в
областта на дясна тазобедрена става; мозъчно сътресение. Твърди се, че в
резултат на така получените травматични увреждания е претърпял болки и
страдания, бил ограничен в движенията на контузените крайници, изпитвал
цялостен дискомфорт, продължава да се лекува на постелен режим, да
чувства неразположение от травмата в главата, да търпи негативи и от
другите травматични увреждания. Твърди се още, че освен физическите
болки е изживял и силен стрес, имал е нарушения в съня и апетита,
главоболие, фобиен страх, тревожност и рецидивиращо депресивно
разстройство. С оглед наличието на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ относно управлявания от виновния водач л.а.,
валидна към датата на процесното ПТП, сочи, че е предявил претенциите си
за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, но застрахователят
не се е произнесъл в законоустановения срок. Предвид на това е предявил
иска си за осъждане на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ да му
заплати сумата от 120 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от 09.12.2019г. до
окончателното й изплащане.
С депозирания в срок отговор и допълнителен отговор ответната страна
е оспорила предявения иск с възражения за неговата неоснователност. Не
оспорва валидността на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП и виновността на водача, но оспорва ищецът
да е претърпял всички сочени в исковата молба травми и увреждания,
съответно причинно-следствената им връзка с настъпилото ПТП, тежестта и
продължителността на оздравителния процес, че и към настоящия момент
3
ищецът продължава на изпитва неразположение и негативи, както и
твърденията за отражение на процесното ПТП върху психиката му. Оспорва
се размера на претендираното обезщетение като прекомерен и противоречащ
на принципа за справедливост, както и началния момент на претендираната
законна лихва. Сочи се, че по предявената застрахователна претенция е
определено и изплатено на дата 28.04.2020г. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 7 963.60 лева, което счита, че възмездява същите в пълна
степен. Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
поради това, че ищецът се е качил в автомобила, въпреки че е знаел, че
водачката е употребила алкохол, возил се е без поставен предпазен колан, не е
провел правилно лечение и с това е допринесъл за продължителността и
ефективността на оздравителния процес.
Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното
производство и наведените в жалбите оплаквания по правилността на
първоинстанционното решение, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С оглед влязлата в сила част от първоинстанционното решение към
настоящия момент въпросът относно наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното дружество по реда на чл.432 вр.
чл.493 КЗ е разрешен с обвързваща страните сила на пресъдено нещо, а
именно – настъпило на 09.12.2019г. ПТП, виновно причинено от водача на
л.а. Ауди А3, рег. № РР 4525 ВМ – С.С., която поради движение с
несъобразена скорост е загубила контрол върху автомобила и същият е
самокатастрофирал; причинени в резултат на това ПТП травматични
увреждания на возещият се в автомобила, на предната дясна седалка ищец
И.С.; валиден договор за застраховка относно гражданската отговорност на
водача, сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ и обосноваващ
материалноправната легитимация на ответното дружество.
Спорните въпроси, във връзка с които са и направените във въззивните
жалби оплаквания, са относно обема и интензитета на претърпените болки и
страдания и справедливия размер на следващото се обезщетение, изводите на
окръжния съд относно направеното от ответната страна възражение за
съпричиняване и дължимата лихва.
От приобщената към доказателствения материал медицинска
документация /извършени прегледи, изследвания и епикризи/, както и от
заключението на СМЕ, неоспорено в частта относно травматичните
увреждания и причинно-следствената им връзка с претърпяното ПТП се
установява, че в резултат на автопроизшествието ищецът е получил травми на
главата – фрактура на черепа в дясно челнотеменно, кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка в ляво слепоочно, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана на окосмената част на главата – челна област; травма на десния крак,
изразяваща се във фрактура на тялото на бедрената кост и охлузвания в
4
областта на дясна тазобедрена става; травма на дясно рамо – изкълчване на
раменно-ключичната става; охлузвания на дясна ръка. По повод счупването
на бедрената кост и травмата в раменната става са извършени две оперативни
интервенции за наместване, с поставяне на метална остеосинтеза /на крака и
рамото/. Пострадалият е пролежал в болница в периода от инцидента –
09.12.2019г. до 23.12.2019г., където са извършвани различни терапевтични
процедури, както и рехабилитация, след което възстановяването е
продължило в домашни условия, проведеното лечение е правилно и
адекватно. Според СМЕ получените травми на черепа са обусловили
разстройство на здравето, временно опасно за живота, която опасност е
преодоляна с навременно оказаната медицинска помощ, счупването на дясна
тазобедрена кост – трайно затруднение в движението на долния крайник за
срок повече от един месец /обичайно до една година според дадените
обяснения в с.з./, изкълчването на дясната раменна става също е причинило
затруднения в движението на засегнатата дясна ръка за срок повече от един
месец, мозъчното сътресение и разкъсно-контузната рана в челната област на
главата – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а
охлузванията – болка и страдание. Коментираната експертизата дава
заключение, че към настоящия момент оздравителният процес все още не е
приключил – предстои екстракция на металната остеосинтеза в десния крак,
при извършения преглед на ищеца от вещото лице е установен двигателен
дефицит в двата пострадали крайника /дясна раменна, тазобедрена и колянна
стави/, ищецът съобщава за болков синдром в главата и десните крайници,
поява на оток в десния крак и невъзможност за продължително стоене, болки
при промяна на времето.
За установяване на претърпените болки и страдания от ищеца, в т.ч. и за
продължителността на възстановителния период по делото е разпитан като
свидетел неговия баща С. С., поради което и показанията му са ценени
съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. В тази връзка съдът намира същите за
достоверни относно изложеното от свидетеля, че след изписването му от
болницата И.С. не е можел да се самообслужва и придвижва самостоятелно,
впоследствие това е ставало с помощта на патерица, която според свидетеля е
ползвал около половин година, към настоящия момент при промяна на
времето изпитва болки в счупения крак /последното прието и от вещото лице
за нормално, с оглед характера на травмата/. Логични и обосновани с оглед
получените увреждания са показанията на свидетеля и в частта им, в която
описва психологичното състояние на сина си, непосредствено след инцидента
– бил стресиран, сринат психически, загубил апетит, към днешна дата все
още изпитва страх и избягва да говори за случилото се.
По делото са приети като доказателства болнични листи, издадени от
МБАЛ – Разград за периода 09.12.2019г. – 18.01.2020г., част от който покрива
болничния престой на ищеца. Във въззивната жалба на ищеца не са наведени
оплаквания относно изводите на първоинстанционния съд, че доказаната
временна нетрудоспособност е била в рамките на тези болнични листи,
5
поради което настоящият състав следва да се съобрази с него, без това да
означава извод за край на възстановителния процес.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968г.
понятието "справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характера и
тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените
болки, емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за
пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на
допълнително влошаване състоянието на здравето и др. Следва да бъде
изходено и от общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата, както и обществено-
икономическата конюктура към момента на увреждането /относими към
последното съгласно съдебната практика е размерът на предвидените в КЗ
лимити/.
С оглед на тези критерии и установеното по-горе от фактическа страна,
настоящият състав намира, че справедлив еквивалент на претърпените от И.С.
болки и страдания е сумата от 90 000 лева. В резултат на ПТП същият е
получил няколко увреди, една от които е създала реална опасност за живота
му, преодоляна със своевременната лекарска намеса /черепно-мозъчната
травма/. Фрактурата на бедрената кост и в раменната става, както и
останалите телесни увреждания /сътресението на мозъка, разкъсно-
контузната рана на главата и охлузванията на дясна ръка и тазобедрена става/
са причинили физически болки и страдания, най-интензивни в първите дни.
Травмите на бедрената кост и раменната става са наложили провеждането на
оперативни интервенции, както и са обусловили затруднение в движението на
горен и долен десен крайник за период повече от един месец. Освен
физическите болки и страдания, ищецът е претърпял и негативни
емоционални изживявания, свързани с преживения стрес и уплаха от
инцидента, неудобствата от ограничените движения и болки. Оздравителният
процес към настоящия момент все още не е напълно приключил, предвид
констатираните от СМЕ съществуващи ограничения в двигателната функция
на раменната, колянната и тазобедрената става, доказания болков синдром за
десните крайници при промяна на времето, както и необходимостта от нова
оперативна манипулация по отстраняване на металната остеосинтеза в десния
крак. В същото време, следва да бъде отчетено, че по време на
възстановителния процес не са настъпвали усложнения. Възражението на
ответната страна, че непровеждането на рехабилитация след изписването от
болницата, с участието на специалист, е повлияло на продължителността и за
състоянието към настоящия момент е неоснователно, доколкото не се
установява последното да е обусловено именно от този факт.
За определяне на този размер съдът отчита също така, че ищецът е
възстановил трудоспособността си за период по-кратък от обичайното при
6
подобни травми /според вещото лице това е за около година, докато при
ищеца, видно от представените болнични листи, а и според показанията на
баща му завръщането на работа е станало по-рано/, няма данни към момента
инцидентът да оказва влияние и върху неговия социален живот. Лисват и
доказателства в подкрепа на твърденията по исковата молба за развито
рецидивиращо депресивно разстройство.
Съдът намира, че така определения размер съответства, както на
обществено-икономическото развитие на обществото към датата на
процесното ПТП, при отчитане установените лимити на отговорността на
застрахователя към датата на увреждането, така и на общественото понятие за
справедливост, израз на което е постановената съдебна практика при подобни
увреди /напр. Решение № 183/19.02.2020г. по т.д. № 2866/2018г. на ВКС;
Решение № 16/19.02.2020г. по т.д. № 246/2019г. на ВКС/.
По направеното възражение за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия се основава на твърденията, че същият е пътувал в автомобила
без поставен предпазен колан и знаейки, че виновната водачка е употребила
алкохол, както и за неправилно проведено лечение от негова страна, довело
до продължителен и непълен процес на възстановяване.
Относно последното важи вече изложеното, както и това, че по делото
няма данни, след болничния престой да са били предписвани специализирани
рехабилитационни процедури и които да не са изпълнени от ищеца.
Доказателства за твърдението за употреба на алкохол от страна на
виновния водач, респ. знание за това от страна на ищеца не са ангажирани от
ответното дружество, което носи доказателствената тежест за установяване
на това твърдение.
Що се отнася до възражението за съпричиняване поради непоставен
предпазен колан съдът намира, че от данните по досъдебното производство и
установения в приетата пред първоинстанционния съд САТЕ механизъм за
настъпване на процесното ПТП, при което возещият се на предната дясна
седалка ищец И.С. след удара е изпаднал от автомобила, обстоятелството, че
същият е пътувал без поставен предпазен колан е доказано по несъмнен
начин. Предвид противоречивите заключения на САТЕ и СМЕ по въпроса
дали това обстоятелство е допринесло за получаването на телесните
увреждания от ищеца в настоящото производство е проведена нова
комплексна САТМЕ, която също потвърждава извода за непоставен колан.
Според заключението на вещите лица по тази експертиза, с оглед механизма
на ПТП движението на тялото на ищеца е било напред в ляво, напред в дясно,
в дясно към предна дясна врата и назад към задна и задна дясна част,
посоките на устремяване на тялото му при ударите спрямо автомобилното
купе са били към предното арматурно табло, дясна странична врата и гърба на
предна седалка в посока заден десен край на купето. При това положение и
характера на уврежданията вещите лица дават заключение, че същите могат
7
да се получат само при липса на поставен обезопасителен колан, а поради
изпадането на ищеца от автомобила и без с категоричност да се твърди, че
всички травми са получени единствено в купето на автомобила. Възможно е
част от тях да са получени и в резултат на изпадането на пострадалия от
автомобила, но е невъзможно да се разграничи кои са вътре и кои са при
съприкосновението със земята. В същото време вещите лица сочат, че
липсват тежки деформации на купето на автомобила, които биха придвижили
части от него в обсега на ограничението на обезопасителния колан и който
извод изключва възможността част от уврежданията да бъдат получени ако
пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Това важи най-вече за
получената фрактура на бедрената кост /обяснения на в.л.С. в с.з./.
Съдът изцяло кредитира това заключение, както и кореспондиращото
му по този въпрос заключение на САТЕ, прието от първоинстанционния съд.
Изводите на вещите лица по двете експертизи са направени при
едновременно отчитане естеството на получените травматични увреждания,
начина, по който могат да бъдат получени подобни увреди, механизма на
процесното ПТП и състоянието на лекия автомобил, установено от приетите
материали по досъдебното производство. За разлика от това, изготвената
СМЕ не е отчела последните две обстоятелства, поради което и изводът на
вещото лице, че ако травмите на ищеца са настъпили само вътре в купето на
автомобила, игнорирайки възможността за получаването на такива и при
изпадането от автомобила, биха били същите, независимо дали е бил с
поставен предпазен колан или не, се явява необоснован. Поради това и в тази
част същото не се кредитира от настоящия състав.
Ето защо, съдът намира, че непоставянето на предпазен колан от страна
на ищеца обективно е способствало за получаването на травматичните му
увреждания в тяхната съвкупност, независимо дали всички са настъпили в
купето или в резултат на изпадането му от автомобила. С оглед на това и
направеното възражение за съпричиняване, основано на това обстоятелство е
основателно, а приносът следва да бъде определен в размер на 20 %.
Така приетото обуславя извода, че определеното като справедливо
обезщетение за претърпените от И.С. вреди следва да бъде намалено с този
процент, поради което и отговорността на застрахователя е до размер на
сумата от 72 000 лева. От тази сума следва да бъдат приспаднати доброволно
извършените плащания в хода на процеса – съответно 7 963.60 лева,
изплатени с преводно нареждане от 28.04.2020г. и сумата от 20 000 лева,
платена след постановяване на първоинстанционното решение. Или
дължимото от ответното дружество към момента на приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция обезщетение за неимуществени вреди е
в размер на 44 036.40 лева. До този размер исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена.
По претенцията на обезщетение за забава:
Настоящият състав изцяло споделя правните мотиви на
8
първоинстанционния съд относно началния момент на дължимата от
застрахователя законна лихва, основанието за нейната дължимост до изтичане
на срока по чл.497 вр. чл.496 КЗ и след това, поради което и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Правилно е и приетото от него, че за периода
от уведомяването до датата на първото доброволно плащане главницата
следва да включва пълния размер на следващото се обезщетение. Изложените
във въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ доводи срещу този
начин на определяне на главницата са неоснователни именно поради
обстоятелството, че за периода от уведомяването до изтичането на срока за
застрахователя дължимото от него обезщетение, в рамките на общия лимит,
покрива и отговорността на деликвента за забава. Следва обаче да бъдат
отчетени направеният от настоящата инстанция извод относно размера на
следващото се обезщетение и извършеното след постановяване на
обжалваното решение ново извънсъдебно плащане. В резултат на това
дължимата законна лихва за периода от уведомяването на застрахователя
14.01.2020г. до първото плащане на 28.04.2002г. е върху главницата от 72 000
лева /пълния размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди/,
от 29.04.2020г. до 20.01.2021г. /второто плащане/ законната лихва е върху
сумата от 64 036.40 лева, при отчитане заплатената на 20.01.2021г. част от нея
в размер на 1 483.33 лева, а от 21.01.2021г. до окончателното изплащане -
върху остатъка на дължимата главница от 44 036.40 лева.
Поради частичното несъвпадане на изводите относно изхода от спора,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковата
претенция е уважена за горницата над 44 036.40 лева до присъдената сума от
52 036.40 лева, както и в частта относно следващата се законна лихва. В
останалата му обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Постановеното от ОС – Разград решение следва да бъде ревизирано в
частта за разноските, обусловени от различната степен на уважаване на
исковата претенция и при отчитане, че част от исковата сума е заплатена след
предявяване на иска. С оглед на това следващото се в полза на адв. Х. К., в
качеството му на процесуален представител на ищеца И.С. възнаграждение по
чл.38 ЗАдв. е в размер на 2 358 лева /изчислено съобразно уважения размер
спрямо цената на иска вр. чл.7, ал.2, т.5 Наредба №1/2004г./. Дължимите от
ищеца разноски в полза на застрахователното дружество съобразно
отхвърлената част от исковата претенция са в размер на 440 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ следва
да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса върху уважената част
от иска, или сумата от 1 761.46 лева.
Следващите се разноски за настоящата инстанция, изчислени съобразно
общия обжалваем интерес /70 000 лева/, при отчитане уважената част /44
036.40 лева/, респ. отхвърлената част от иска /25 963.60 лева/ спрямо този
9
интерес и наличието на жалби и от двете страни по спора, съдът определя
дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в полза на адв.К. в
размер на 1 655 лева, а дължимите от ищеца в полза на ответното дружество
разноски – в размер на 564 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260014/01.12.2020г., постановено по т.д. №
29/2020г. на ОС - Разград в частта, в която Застрахователно дружество
"ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на ИВ.
СТ. СТ., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 09.12.2019г., на основание чл.493, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.432, ал.1 КЗ
за горницата над сумата от 44 036.40 лева до присъдените 52 036.40 лева,
в частта относно присъдената законна лихва за периода след 14.01.2020г.,
както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** против
Застрахователно дружество "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
09.12.2019г., на основание чл.493, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.432, ал.1 КЗ за
горницата над сумата от 44 036.40 лева до присъдените от
първоинстанционния съд 52 036.40 лева, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 14.01.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** законна
лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди както следва:
за периода от 14.01.2020г. до 28.04.2002г. върху главницата от 72 000 лева
/пълния размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди/; от
29.04.2020г. до 20.01.2021г. върху сумата от 64 036.40 лева, при отчитане
заплатената на 20.01.2021г. част от дължимата лихва в размер на 1 483.33
лева; от 21.01.2021г. върху сумата от 44 036.40 лева до окончателното
изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260014/01.12.2020г., постановено по т.д.
№ 29/2020г. на ОС - Разград в частта, в която исковата претенция е
отхвърлена за горницата над присъдените от първоинстанционния съд 52
036.40 лева до претендираната сума от 90 000 лева.
В частта, в която исковата претенция е уважена до размер на
сумата от 20 000 лева, в частта, в която същата е отхвърлена за
10
горницата над 90 000 лева до предявения размер от 120 000 лева, както и
в частта относно претендираната лихва за периода от датата на ПТП до
13.01.2020г. решението не е обжалвано.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х. Р. К. от АК - Велико Търново,
ЕГН ********** сумата от 2 358 /две хиляди триста петдесет и осем/ лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и сумата от 1 655 /хиляда шестстотин
петдесет и пет/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл.38 ЗАдв. вр. чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно дружество "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********
сумата от 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща направени
разноски за първоинстанционното производство и сумата от 564 /петстотин
шестдесет и четири/ лева, направени разноски във въззивното производство,
на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, бюджета на съдебната
власт, по сметка на съда сумата от сумата от 1 761.46 лева /хиляда
седемстотин шестдесет и един лева и 46 стотинки/, представляваща дължима
държавна такса върху уважения размер на исковата претенция, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11