Мотиви към Присъда
№ 38 / 01.11.2018г. по НОХД № 2776/2017г. по описа на
Несебърския
районен съд
Районна прокуратура – Несебър е
внесла срещу подсъдимия В.Л.Х. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление
по чл.343В, ал.2 от Наказателния кодекс – за това, че на 20.10.2017г., за
времето от 15:45 часа до 15:50 часа от улица Раковина, находяща се в град Свети
Влас, община Несебър, по главна алея в посока к.к. Слънчев бряг., до паркинга
пред комплекс „Съни Бийч Хилс“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, община Несебър,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
„Бора“, с рег.№ *****, собственост на „******ЕООД град Бургас, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с НП № 16-0769-004178/12.01.2017г.,
издадено от Началник група към Сектор „ПП“ при ОДМВР – Бургас, на основание
чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП, влязло в законна сила на 26.01.2017г.,
за същото деяние (управление на моторно превозно средство като неправоспособен
водач без съответно свидетелство за управление).
В съдебно заседание в хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Несебър поддържа
обвинението във вида, в който е повдигнато и счита, че от събраните по делото
доказателства то е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна.
Изразява становище, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Д.И.Д.,
разпитан в това му качество по искане на подсъдимия, предвид, че те са
изолирани и противоречащи на останалите доказателства. Счита, че кумулативно
предвидените наказания, които следва да бъдат наложени на подсъдимия след като
бъде признат за виновен, следва да бъдат в размери съответно „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, и „Глоба“ в размер на 800 лева.
Служебният защитникът на
подсъдимия В.Л.Х. - адвокат В.П. ***,
поддържа становището, че обвинителната теза е разколебана, а в хода на
досъдебното производство не са положени достатъчно усилия за пълното изясняване
на фактическата обстановка. Неяснота и противоречие се съдържат в показанията
на свидетелите, които подкрепят обвинителната теза, а подсъдимият е бил лишен
от възможността да се снабди с доказателствата, оборващи обвинителната версия.
По този начин неясен оставал както въпросът дали подсъдимият е управлявал
автомобила към момента, когато спрямо него е била предприета проверка, така и
дали е имало друго лице в лекия автомобил към този момент. Моли подсъдимия да
бъде оправдан.
Подсъдимият Х. разбира в какво е
обвинен и не се признава за виновен в извършване на престъплението, за което е
предаден на съд. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения, дава
обяснения в съдебно заседание, в които твърди, че автомобилът е бил управляван
от свид. Д.. Същият е спрял автомобила на паркинга на комплекс „Съни Бийч Хилс“
в к.к. Слънчев бряг, слязъл е и е отишъл в близките храсти да задоволява своя
физиологична нужда, като преди това е хвърлил ключовете на автомобила на
предната дясна седалка. Слeд
няколко минути до спрения автомобил се е приближил полицейски автомобил и също
е спрял, в който момент подсъдимият твърди, че и той е бил извън автомобила си
като е слязъл от задната дясна врата и е тръгнал да заобиколи автомобила за да
отиде до шофьорската врата. След като е видял полицейските служители свид. Д.
се е уплашил и се е скрил в храстите, а подс. Х. понеже не е носил документите
на автомобила, които са му били поискани при започналата проверка, е
предоставил само личната си карта, като и обяснил на проверяващите, които той е
познавал отпреди, че човекът, който е управлявал автомобила, се е мушнал в
храстите. Автомобилът, с който се е движел тогава подс. Х., е бил взет от
съпругата му под наем месец преди това, с който той се е предвижвал, като са го
возили различни лица. Обяснява постъпката на свид. Д. с обстоятелството, че
последният употребява трева. Шофьорът на патрулния автомобил обяснил на подс. Х.,
че имало нареждане да бъде задържан, но същевременно му е било обяснено от тях,
че са предприели спиране на автомобила, защото са забелязали, че той е намалил
скоростта и е започнал движение на заден ход. Признава, че около една година
управлява моторно превозно средство без свидетелство за управление на МПС, но
отрича в случая да е управлявал автомобила, като твърди, че автомобилът е бил
управляван от свид. Д., макар че същият носи очила с голям диоптър и не вижда
надалеч. Твърди също, че когато със свид. Д. са потеглили от автомобила, който
е бил спрян пред дома му, подсъдимият е видял свид. Н.Р. да го снима с телефон,
а при потеглянето намиращи се в близост хора са видели, че не подс. Х. е
управлявал автомобила. Според подсъдимия той е бил нарочен от полицаите, тъй
като е отказал да им съдейства и така те имали преднамерено отношение към него
и е бил заплашван от тях, а в случая според подсъдимия полицаите са знаели, че
съпругата му отсъства от дома и че той ще отиде да я вземе от центъра с
автомобила за да я прибере. В правото си на последва дума подсъдимият Х. моли
да бъде оправдан.
Несебърският районен съд след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На подс. В.Х.
не е издавано Свидетелство за управление на моторно превозно средство, нито пък
същият е подавал заявление за такова. Въпреки това в продължение на години той
е управлявал МПС като през периода месец април 2001г. до месец януари 2017г.
многократно му са му били налагани административни наказания на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Последното наложено му наказание
на това основание е с влязло в сила на 26.01.2017г. Наказателно постановление №
16-0769-004178 от 12.01.2017г., издадено от Росица Тодорова Паязова на длъжност
Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което са му
наложени три административни наказания по ЗДвП, едното от които за нарушение по
чл.150 от ЗДвП, за което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание Глоба в размер на 300 лева, което наказателно
постановление му е било връчено лично срещу разписка на 18.01.2017г. и не е
обжалвано в законоустановения 7-дневен срок.
Подсъдимият В.Л.Х. е роден на ***г***,
декларираният от него постоянен и настоящ адрес ***. Същият е с основно
образование, женен е, работи без трудов договор на непостоянна работа. Подс .Х.
е многократно осъждан за различни престъпления, включително и за престъпления
по транспорта. Осъждан е и за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за които са
му налагани наказания „лишаване от свобода“ и „пробация“.
На 20.10.2017г. около 15:45 часа свидетелите С.Х.Б. и Н.С.Р.
– оперативни работници в сектор „Криминална полиция“ към РУ на МВР-Несебър,
изпълнявали служебните си задължения като се движели с личен лек автомобил,
управляван от свид. Б.,***. Когато преминавали по улица Раковина, забелязали
подс. Х. да излиза от дома, който обитава на същата улица, и да се качва на лек
автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№ *****, сив на цвят, собственост на
„Престиж“-61“ ЕООД, ЕИК *********. Тъй като двамата свидетели са познавали
подс. Х. и са знаели, че същият е лишен от право да управлява МПС, решили да го
последват, като за целта извършили по-надолу по улицата маневра „обратен завой“
и поели обратна посока, към която посока е бил паркиран на улицата автомобилът,
управляван от подс. Х.. След като подсъдимият потеглил с автомобила,
полицейските служители са се движили на разстояние от няколко стотин метра зад
него, но така, че да имат пряка видимост. Когато установили, че подс. Х. поел
посока на движение към к.к. Слънчев бряг, свид. Б. се е обадил по мобилния
телефон на свид. М.В.М., който по това време изпълнявал заедно със свид. П.Х.П.
– двамата младши автоконтрольори при РУ-Несебър, служебните си задължения като
автопатрул по КАТ, за да му съобщи за номера на автомобила, който да спрат за
проверка. По това време свид. М. и П. са се намирали в района на хотел
„Кубански казаци“, а след получаване на обаждането са се придвижили със
служебния автомобил в близост до кръстовището, регулирано със светофарна уредба,
до хотел „Марвел“.
След като около 15:50 часа подсъдимият с управлявания от
него автомобил наближил мястото, където са се установили свидетелите М. и П.,
той забелязал служебния им автомобил на около сто метра пред него, при което за
да избегне проверката предприел рязко спиране на автомобила, а след това и маневра
на заден ход и завой към паркинга пред комплекс „Съни Бийч Хилс“. Действията на
подс. Х. правилно били възприети от свидетелите М. и П. като опит на водача да
се опита да осуети полицейска проверка и същите незабавно потеглили със
служебния автомобил, управляван от свид. М., към автомобила, за когото имали
вече информация, че се управлява от подсъдимия. Почти през цялото време докато
се приближавали те имали визуален контакт към автомобила, а след като
приближили на достатъчно разстояние до спрения вече автомобил, управляван от
подсъдимия Х., видели, че именно той е слязъл от мястото на водача – предната
лява врата, а самоличността му е била установена и от последващата проверка на
документите на автомобила и на водача, който не представил свидетелство за
управление на МПС.
Подс.
Х. е бил отведен в сградата на РУ на МВР Несебър, където след допълнително
извършени справки и отказ на същия да бъде изпробван с технически средства за
употреба на алкохол и на наркотични вещества и техни аналози, са му били
съставени три акта за установяване на административни нарушения (АУАН), два от
които за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а третият – АУАН серия Д № 269241 /
20.10.2017г. е съставен от свид. М.В.М. за това, че на 20.10.2017г. в град
Несебър, квартал Чайка, пред комплекс Съни бийч хилс, посока град Свети Влас –
к.к. Слънчев бряг, В.Л.Х. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№ *****,
собственост на „******ЕООД град Бургас, като не представя СУМПС и контролен
талон, а актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.150 от ЗДвП. Освен
това подс. Х. е бил задържан за срок от 24 часа. При съставянето на акта са
били иззети Свидетелството за регистрация на МПС № *********, както и двата
броя табели с регистрационните номера на автомобила. След съставянето на акта
същият е подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта и нарушението.
Подс. Х. е отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него срещу
разписка, които откази са били удостоверени с подписа на един свидетел.
Горната фактическа обстановка се доказа от събраните по
делото доказателства, а именно от показанията на разпитаните свидетели М.В.М., П.Х.П.,
С.Х.Б. и Н.С.Р., както и от писмените доказателства, събрани по досъдебното
производство № 304 ЗМ-2670/2017г. по описа на РУ на МВР Несебър, прочетени и
приобщени към доказателствания материал на основание чл.283 от НПК, а именно:
АУАН серия Д № 269241 / 20.10.2017г., АУАН серия Д № 26942 / 20.10.2017г., АУАН
серия Д № 269243 / 20.10.2017г., съставени от М.В.М. – мл. автоконтрольор при ОДМВР
Бургас, РУ Несебър, Справка за съдимост рег.№ 943/23.10.2017г. на РС-Несебър,
Справка за нарушител/водач за извършени административни нарушения и наложени
административни наказания по ЗДвП на В.Л.Х., Свидетелство за регистрация на МПС
№ ********* / 21-05.2015г., Справка от ОДМВР – Бургас рег.№ 304 зм-2670/2017г.
от 26.10.2017г., Наказателно постановление № 16-0769-004178 от
12.01.2017г., издадено от Росица Тодорова Паязова на длъжност Началник Група
към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, Заповед за задържане налице от
20.10.2017г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от П.Х.П. – старши
полицай при РУ на МВР Несебър.
Поради това съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, тъй като същите не влизат в противоречие помежду
си, последователни са и взаимнодопълващи се, а заедно със събраните писмени
доказателства образуват една логическа цялост.
Въведената от жалбоподателя теза, че не той, а свид. Д.И.Д. е
управлявал автомобила, а подс. Х. се е возил на задната седалка, и че на около
50 метра пред него свид. Д. е видял патрулката, когато се опитал да осуети
проверката, и че на полицейските служители е убягнал този факт понеже не са
имали възможност да го установят, съдът намира за несъстоятелна. Нещо повече,
тя не бе и убедително доказана от ангажираните от страна на жалбоподателя
гласни доказателства, тъй като в показанията на свидетеля Д. се съдържат
съществени противоречия, а и обсъдени в съвкупност показанията на свидетеля Д.
и обясненията на подс. Х., дадени в съдебните заседания на 22.06.2018г. и на
21.09.2018г., не се явяват логични, последователни и взаимнодопълващи се,
поради което с тях не се опровергава фактическата обстановка такава, каквато е
установено от съда от съвкупната преценка на останалия доказателствен материал.
Важното в случая да се отбележи е,
че съдът не приема позицията на обвиняемия и защитника му, поддържана в
съдебната фаза на наказателното производство, че полицейските служители не са
имали възможност да видят кой е управлявал автомобила и че това не е бил подс.Х.,
а свид. Д., както и не са имали възможност да забележат, че последният е успял
да избяга от мястото на проверката след спирането на автомобила. Първо
полицейските служители са загубили видимостта към автомобила за изключително
кратък период от време, през който до пристигането им на място до спрения вече
автомобил подс. Х. е имал възможност само да излезе от автомобила, но не и да
се отдалечи от него. Това означава, че полицаите са имали възможност да
възприемат и кой се намира в автомобила и кой е слязъл от него. По-добра
възможност пък са имали техните колеги – свидетелите Б. и Р., когато са
възприели, че в автомобила на шофьорското място се е качил подс. Х. *** Влас
преди да поеме посока к.к. Слънчев бряг, и че друг не е имало в автомобила.
Обясненията на подсъдимия от една страна
представляват източник на доказателства, а от друга – основно средство за
защита, но поради съществените противоречия в обясненията на подс. Х., съдът не
само, че не ги поставя в основата, но и не взема предвид никаква част от тях за
установяване действителната фактическа обстановка по делото. Така в съдебно
заседание на 22.06.2018г. твърди, че не управлява наетия автомобил, а много
хора са го возили за да се придвижва с него, когато и където му се налага,
докато на 21.09.2018г. той заявява обратното – че в продължение на една година
шофира без книжка и не се крие.
Съдът не кредитира показанията на
свид. Д. в нито една част, а
именно че той, а не подс. Х. е управлявал лекия автомобил, а последният е стоял
на задната седалка, като свид. Д. е управлявал автомобила по молба на подс. Х.,
и че на 50 метра пред себе си е видял полицейския патрул, но не само заради
твърдението на подс. Х., че свид. Д. носи очила с голям диоптър и не може да
вижда надалеч. Противоречие се съдържат
в неговите показания относно това дали е видял подс. Х. да излиза от автомобила
и в кой момент е станало това. Първо посочва две различни причини за извършените
маневри, а именно, че се е притеснил за това, че е нямал книжка, но
едновременно с това за да отиде по нужда в близките храсти. Второ, твърди, че
подс. Х. е излязъл от автомобила когато са дошли полицаите, но в следващ момент
твърди обратното – че не е видял кога подс. Х. е слязъл от автомобила.
Нелогичен и неприемлив е мотивът на свид. Д. *** Влас на 20.10.2018г., т.е., че
е решил да види подс. Х. без преди това да му се обади за да провери дали се
намира там и да го предупреди за посещението си, както и да разгледа к.к.
Слънчев бряг и град Несебър. След като показанията на този свидетел
противоречат на останалия събран и обсъден по-горе доказателствен материал,
включително и в отделни части на обясненията на подс. Х., изолирани са, съдът
не може да приеме не само, че свид. Д. е управлявал автомобила от град Свети
Влас до к.к. Слънчев бряг, но и въобще, че той се е намирал на тази територия
на 20.10.2018г. Затова ангажираните от подсъдимия и защитника му гласни
доказателства, чрез разпита на свид. Д.Д., не променят по никакъв начин
изводите на съда относно приетите за установени факти, че автомобилът на
въпросния ден е бил управляван от подс. Х. и че не е имало никой друг в него,
респ. не може да приеме за доказана защитната теза на подсъдимия.
От правна страна:
При така приетите за установени
факти по делото съдът намери, че на 20.10.2017г. като е управлявал МПС без да е
правоспосочен водач и в едногодишния срок след като за същото такова деяние е
бил наказван по административен ред с Наказателно постановление № 16-0769-004178 от 12.01.2017г.,
издадено от Росица Тодорова Паязова на длъжност Началник Група към ОДМВР
Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, влязло в сила на 26.01.2017г., подс. В.Л.Х.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК, а от субективна страна е осъществил същото с пряк умисъл –
при съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене. Към инкриминираната
дата не се установява временно или продължително разстройство на съзнанието на
подсъдимия, вследствие на психично заболяване или слабоумие, което не би му
позволило да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си. След извършване на престъплението не е изпадал в продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието или друго разстройство на здравето,
което не би му позволило да разбира свойството и значението на извършеното от
него.
Причини за извършването на деянието
са ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитане на законоустановените
норми и правила на поведение в обществото и пренебрежителното отношение към
правилата за движение по пътищата и тяхното незачитане.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че с оглед
посочените по-горе правни изводи, подсъдимият В.Л.Х. следва да бъде признат за
виновен за извършеното от него престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
При определяне на видовете и
размерите на наказанията съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
определяне на конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Подсъдимият е с обременено съдебно минало, макар и част от наложените му наказания
да са за извършване на престъпления като непълнолетен, към датата на извършване
на деянието, както следва: 1) С Присъда от 09.12.1998г. по НОХД № 374/1997г. на
РП-Габрово за извършено на 27.10.1997г. престъпление, на основание чл.195,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК му е наложено наказание „обществено порицание“; 2) Със Споразумение
от 24.03.2000г. по НОХД № 309/1999г. на РС-Габрово, за извършени през месец
февруари 1999г. престъпления, на основание чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, чл.55, ал.1, т.5 и чл.23, ал. от НК му е
наложено едно общо наказание Шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение
е било отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК; 3) с Присъда от 13.09.2000г. по НОХД № 81/2000г. на РС-Габрово, за
извършено през месец юли 1998г. престъпление, на основание чл.195, ал.1, т.3 и
т.5, вр. чл.194, вр. чл.63, ал.1, т.3 и чл.23, ал.1 от НК му е определено едно
общо наказание пет месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години на
основание чл.66, ал.1 от НК; 4) Със споразумение от 10.11.2003г. по НОХД №
477/2003г. на РС-Габрово, за извършено на 12.06.2003г. престъпление, на основание
чл.244, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева; 5) С Присъда от 16.10.2002г. по
НОХД № 363/2002г. на РС-Габрово, за извършено през месец януари 2002г.
престъпление, на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.28, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим; 6)
с Присъда № 6/09.02.2004г. по НОХД № 653/2003г. на РС-Габрово, за извършено на
21.05.2003г. престъпление, на основание чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи
при първоначален общ режим; 7) Със Споразумение от 16.01.2007г. по НОХД №
607/2006г. на РС-Габрово, за престъпления, извършени на 11.04.2006г. и на
20.04.2006г., на основание чл.343в, ал.2, вр. ал.1 и чл.23 от НК, му е наложено
едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи
при първоначален общ режим; 8) С Присъда № 86/12.05.2010г. по НОХД № 15/2010г.
на ОС-Габрово, за извършено на 24.03.2009г. престъпление, на основание чл.354а,
ал.2, изр.2, предл.1, 2 и 3, т.4, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и във връзка
с чл.29, ал.1, б.“б“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което да изтърпи
при първоначален, строг режим, както и глоба в размер на 10 000 лева; 9) С
Присъда № 527/12.07.2011г. по НОХД № 416/2011г. на РС-Габрово, за извършено на
13.11.2010г. престъпление, на основание чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.58а,
ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца; 10) С присъда № 2/02.02.2012г. по НОХД № 760/2011г. на
РС-Несебър, за извършено на 20.09.2009г. престъпление, на основание чл.209,
ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което да изтърпи при първоначален строг режим; 11) Със Споразумение №
97/26.06.2015г., по НОХД № 464/2015г. на РС-Несебър, за извършено на
18.06.2015г. престъпление, на основание чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ от НК, му е наложено наказание „пробация“ за срок от 24
месеца; 12) със Споразумение № 101/30.06.2015г. по НОХД № 484/2015г. на
РС-Несебър, за извършено на 15.08.2014г. престъпление, на основание чл.343в,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, му е наложено наказание
„пробация“ за срок от три години. Изложеното обосновава извод за завишена
степен на обществена опасност на дееца, което следва да бъде отчетено от съда
като отегчаващо отговорността, с оглед личността, обстоятелство. Наказанието
следва да бъде съобразено и със степента на обществената опасност на деянието и
на дееца, като съдът отчита в пълен обем подбудите на последния, а те очевидно
са свързани с трайните и упорити намерения да не зачита, да пренебрегва и да
погазва грубо правилата на движението по пътищата, системно нарушавайки
законите на страната. Досега наложените му наказания по предишните осъждания, в
т.ч. и за престъпленията по чл.343в, ал.2 от НК, не са изпълнили целите нито на
генералната, нито на специалната превенция. Затова и налагането на наказание в
минималния размер, предвиден за престъплението, за което на подсъдимия е
повдигнато обвинението, предмет на настоящото дело, от една година лишаване от
свобода, съдът счита, че също би имало подобни последици – то по-скоро би
допринесло за доизграждането на убеждението за безнаказаност и липса на контрол
по отношение на лицето, управляващо моторно превозно средство без да е
правоспособен водач – проблем, който има сериозно проявление, а често и непоправими
последици. Затова като отегчаващи вината на подс. Х. обстоятелства съдът приема
и извършените от същия многобройни административни нарушения по чл.150 от ЗДвП,
които наказания също обосновават упорито незачитане и пренебрежение на
законоустановените правила за движение по пътищата.
Съдът намира, че в случая по
отношение на подсъдимия не са налице смекчаващи вината му обстоятелства.
Затова налагането на наказание на
подс. Х. „лишаване от свобода“ на основание чл.343в, ал.2, във връзка с чл.54
от НК в средния размер, а именно за срок от две години, би му съответствало на
тежестта на деянието и обществената опасност на дееца и би оказало нужното
превъзпитателно, предупредително и до известна степен възпиращо влияние на
дееца, а и на останалите членове на обществото.
В случая осъжданията на подс. Х.
представляват пречка за приложението на чл.66, ал.1 от НК, което и за постигане
целите на наказателната репресия и преди всичко за поправянето му, налага той
да изтърпи така наложеното му наказание „лишаване от свобода“ ефективно при
първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
По същите съображения и във връзка с
многобройните му наложени административни наказания на основание чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП, кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ следва да бъда наложено
на подс. Х. над средния и близък до максималния предвиден размер а именно
1 000 лева.
Ръководейки се от всички относими
обстоятелства в тази насока, както и от принципа, залегнал в чл.35, ал.3 от НК,
при конкретните обстоятелства на казуса, съдът намери, че така наложените
наказания по вид и размер са справедливи, съответстват на тежестта на
престъплението и на обществената опасност на подсъдимия, отговарят на целите,
визирани в чл.36 от НК, и адекватно биха съдействали за постигане на
индивидуалната и генералната превенция.
Като го призна за виновен, съдът
възложи на подс. Х. направените по делото разноски на основание чл.189, ал.3 от НПК в размер на 38,16 лева, която сума той следва да заплати в полза на
държавата по сметка на Несебърския районен съд.
15.02.2019г.
Град Несебър
РАЙОНЕН СЪДИЯ: