Р Е Ш Е Н И Е
№ 260593 12.05.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Бургас 57-ми Наказателен състав
На 16 април 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар ***
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 832 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ***, представлявано заедно от изпълнителните
директори ***и ***, против Наказателно постановление № 551667-F580514/23.12.2020 г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 185,
ал. 1, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 4 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Претендира се отмяна на атакуваното постановление с релевирани оплаквания
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон, а при условията на
евентуалност се иска приложение на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат, който поддържа
жалбата.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата
страна в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и
пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания,
становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от Договор за управление на
бензиностанция от 18.05.2016 г. се установява, че дружеството-жалбоподател *** стопанисва
бензиностанция ***– търговски
обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. Бургас, ***
На 18.11.2020 г., в 10,30 ч. свидетелите Т.Б. и М.Н. –
инспектори по приходите в НАП, са извършили съвместна проверка с органите на
Български институт по метрология по спазване на чл. 16а от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ в горепосочения обект. Проверката е извършена в
присъствието на служител на ***– дружество, извършващо сервизно обслужване на
фискалния принтер на работещата в търговския обект Електронна система с фискална памет /ЕСФП/ модел „Nexus 10“ с
индивидуален номер BN008278 и номер на
фискалната памет 51009148.
По силата на Договор № 9134/26.03.2020 г. процесната ЕСПФ е монтирана и
внедрена в обекта от производителя й „***“ АД – гр. Варна В хода на проверката
от ЕСПФ е изведена справка чрез
разпечатване на контролна
лента на електронен носител /КЛЕН/ № **********/18.11.2020 г., от която е установена липса на задължителни реквизити по чл. 26 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ в издадените фискалните касови бележки. Служителят на
сервизиращата фирма незабавно е въвел в паметта на фискалното устройство
изискуемите реквизити на фискалния бон. Проверката е документирана в Протокол сер. АА № 0051202/18.11.2020 г., в който е дадено
предписание на представляващия
дружеството да се яви на 20.11.2020 г. пред органа за
съставяне и връчване на АУАН.
На дружеството-жалбоподател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия AN № F580514/23.11.2020 г. Актосъставителят Т.Б. е квалифицирал нарушение по чл.
26, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, за това, че издаваните фискални касови бележки от процесното ЕСФП не съдържат
идентификационен номер /ЕИК/ на дружеството по чл. 84 от ДОПК. АУАН е връчен на упълномощено лице, което се е запознало със съдържанието
на акта, приложило е писмени обяснения и е вписало, че писмени възражения ще
бъдат представени в срок. В писменото обяснение е изтъкнато, че по данни на
специалистите от сервизната фирма вероятната причина е „бъг“ в резултат на
извършено обновяване от производителя „***“ АД за изпълнение на нововъведени изисквания по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Същата причина е посочена и в
депозираното по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражение вх. № ИТ-00-9804/25.11.2020 г.
срещу съставения АУАН, като е поискано от АНО да приложи чл. 28 от ЗАНН предвид
незабавното отстраняване на непредвидимия дефект. В подкрепа на именно тази
причина е представено и писмено становище от фирмата-производител на ЕСФП, че в конкретния случай
липсата на реквизити върху фискалния касов бон е в резултат на възникнал
проблем от техническо естество, който не може да бъде определен като следствие
от действие или бездействие на служители на ***.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло
фактическите констатации по акта и на 23.12.2020 г. е издал обжалваното
Наказателно постановление, с което е наложил на *** на основание чл.
185, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Наказателното постановление е връчено на упълномощено
лице на 14.01.2021 г. Жалбата е депозирана на 21.01.2021 г. по пощата.
При така установените факти от значение за спора,
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
В разпоредбата на чл. 118, ал.
4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е
предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Въз основа на законовата
делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г./. Съгласно чл. 26,
ал. 1, т. 4 от посочената Наредба, фискалната касова бележка от ФУ трябва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително реквизити, сред които идентификационен
номер по чл. 84 ДОПК на лицето
по чл. 3 –
в случая единен идентификационен номер /ЕИК/ на лице, регистрирано по реда на
Закона за търговския регистър.
От
представената по делото КЛЕН за 18.11.2020 г. е видно, че издадените от ЕСФП фискални бонове не съдържат ЕИК на жалбоподателя, а вместо това автоматично ФУ
е генерирало наименование „***”, т. е. очевидно устройството не е
било програмирано да изписва идентификационния номер и това е наложило още в хода на
проверката на 18.11.2020 г. незабавно му сервизиране чрез въвеждане на изискуемия реквизит в паметта му.
Безспорно се установява по делото от писменото становище на
фирмата-производител на ЕСФП, че в конкретния случай липсата на реквизити върху
фискалния касов бон е в резултат на възникнал проблем от техническо естество,
който не може да бъде определен като следствие от действие или бездействие на
служители на ***. След като липсва каквото и да е деяние по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, касаещо неизпълнение на задължение към държавата при
осъществяване на дейността на *** /чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/, неправомерно е ангажирана отговорността на санкционираното
дружество. В този
смисъл е основателно
възражението в жалбата за недоказаност, че нарушението е извършено, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно.
На следващо място, съдът приема, че е приложен и неправилно материалният закон,
поради което са налице основания за отмяна на обжалваното постановление като
незаконосъобразно. При проверката на НП се констатира несъответствие между фактически
описаното нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължение по чл. 26, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и субсумирането
на така описаната фактология под приложената административно-наказателна
разпоредба. Цифровата
формулировка на основанието за налагане на наказание „чл. 185, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС“ прави напълно неясна волята на наказващия
орган относно
приложената санкционна норма. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2,
изр. 1 от ЗДДС предвижда имуществена санкция в размер от 3 000 лева до
10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по
неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а според
изречение второ, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1. Ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС предвижда имуществена
санкция от 500 лева до 2 000 лева за едноличен търговец или юридическо
лице. В случая нарушението е наказуемо по чл. 185, ал.
2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, поради
което правната
рамка само
и единствено на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС е неправилна. За това, когато нарушение като процесното е
констатирано и се налага санкция, следва да се изпише кореспондиращата
разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която дава основание наказанието да бъде
наложено по изречение първо, ако нарушението води до неотразяване на приходи
или по изречение второ, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, ако нарушението
не води до неотразяване на приходи. Съвкупният анализ на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите
по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, следва нарушението по ал. 2 да не е довело до
неотразяване на приходи – факт, който е елемент от състава на административното
нарушение и който подлежи на установяване от наказващия орган. Констатации в
този смисъл обаче не се съдържат нито в АУАН, нито в НП. В тази връзка се
преценят за основателни оплакванията в жалбата за несъответствие между
фактическото и правното основание за ангажиране на отговорност.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва
да се отмени.
Жалбоподателят не е
представил доказателства за сторени разноски в производството по оспорване на
наказателното постановление, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 551667-F580514/23.12.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ***” АД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано заедно от
изпълнителните директори ***и ***, на основание чл. 185, ал. 1, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 4 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Донева
В.О.:В.Т.