РЕШЕНИЕ
№ 99
Разград, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЮЛИЯНА ЦОНЕВА |
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20247190700215 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 327, ал. 2 и чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВл) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Л. М. Г. от [населено място], с адрес за призоваване по месторабота: Районна прокуратура – Шумен, ул. „Съединение“ № 26, против Заповед РД/04 № 81 от 13.08.2024г. на Административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Шумен, с която на жалбоподателя, в качеството му на Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура – Шумен е наложена административна мярка "Обръщане на внимание" по чл. 327, ал. 1 от Закона за съдебната власт. От съда се иска да обяви оспорената заповед като нищожна, поради издаването ѝ при липса на компетентност от органа, издал същата. Алтернативно се иска отмяна на заповедта изцяло, като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон и при несъответствие с целта на закона, за което са изложени подробни съображения. Конкретно по отношение на нарушенията, посочени в диспозитива на оспорената заповед, счита, че правомощията му по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВл като административен ръководител на РП - Шумен не включват служебен контрол за законосъобразност по отношение актовете на подчинените му прокурори, каквито правомощия са възложени единствено на прокурорите от по-горестоящите прокуратури.
Ответникът – Административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Шумен оспорва жалбата като неоснователна. По същество ангажира Писмени бележки вх.№ 56 от 20.01.2025г. като моли оспорената заповед да бъде потвърдена като законосъобразна, правилна и издадена от компетентен орган с изложени съображения в тази насока.
Административен съд - Разград, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че към датата на издаване на процесната заповед жалбоподателят Л. М. Г. заема длъжността "Административен ръководител - районен прокурор" на Районна прокуратура - Шумен, каквато длъжност заема и към момента.
Оспорената Заповед РД/04 № 81 от 13.08.2024г. на Административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Шумен е издадена въз основа на констатациите, съдържащи се в справка вх.№ А-71/2024г. от 28.06.2024г. на С. А. - зам. адм. ръководител - зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура - Шумен и Становище вх.№ А-71/2024г. от 27.05.2024г. на Л. Г. - Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура – Шумен относно извършена проверка по преписка вх. № А-71/2024г. на Окръжна прокуратура - Шумен, съдържаща преписка № 10526/2023г. от 23.04.2024г. по описа на отдел 10 „Инспекторат“ при Върховна прокуратура, касаеща проверка на работата на Административния ръководител на Районна прокуратура - Шумен по преписка № А-125/2023г. по описа на Районна прокуратура – Шумен.
Посочената горе преписка вх.№ А-125/2023г. по описа на РП – Шумен е образувана на 29.12.2023г. по повод сигнал/писмо № 10526 от 20.12..2023г. от Отдел 06 „Административен“ при ВКП, придружен със справка, отразяваща резултатите от извършена от същия отдел проверка на три досъдебни производства, наблюдавани от прокурор М. Г. при РП – Шумен, като по две от тях са били установени данни за допуснати от наблюдаващия прокурор дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВл, изразяващи се в следното:
- по Досъдебно производство № 254/2021г. по описа на РУ на МВР - Нови Пазар, вх. № 2438/2021 г. по описа на РП – Шумен, в издаденото постановление от 20.10.2021г. липсва произнасяне по реда на чл. 229, ал. 3 от НПК по част от исканията на защитника на обвиняемия; не е изпратен препис от постановлението за прекратяване на производството на обвиняемия, съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК и не са изпратени материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган, съгласно чл. 243, ал. 3 от НПК и
- по Досъдебно производство № 180/2022г. по описа на РУ на МВР - Каолиново, вх. № 2899/2022г. по описа на РП – Шумен - също неизпълнение на чл. 243, ал. 3 от НПК за изпращане на материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган.
Във връзка с тези констатации справката е изпратена на Административния ръководител на Районна прокуратура - Шумен с оглед правомощията му по чл. 310 от ЗСВл за образуване на дисциплинарно производство. Дадени са и други указания и препоръки, съобразно констатациите от проверката: да се отправи препоръка към наблюдаващия прокурор Г. за спазване на задължението по чл. 212 от ЗСВл - прокурорите да не изразяват предварително становище по възложените им дела, както и Административният ръководител - районен прокурор да преосмисли практиката за поставяне на печат с подпис на секретар за влизането им в сила върху постановленията за прекратяване на наказателното производство, тъй като е в разрез с разпоредбите на НПК и с оглед предвидения служебен контрол на актовете, когато не са били разгледани по съдебен ред. Указано е за предприетите действия да бъде уведомен Отдел 06 „Административен“ при ВКП чрез изпращане на екземпляр от съответния акт.
От своя страна жалбоподателят, в качеството си на Административен ръководител - районен прокурор на РП – Шумен изпълнил дадените му указания, като издал Заповед РД 04 № 4/08.01.2024г., с която разпоредил да се преустанови полагането на печат „Влязло в сила“ върху постановленията, изготвени от прокурорите от РП - Шумен и териториалните отделения към нея, с които се прекратява наказателното производство по възложените дела, тъй като е в противоречие с разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК. Отправил в писмен вид и Препоръка към прокурор М. Г. за спазване разпоредбата на чл. 212 от НПК да не изразява предварително становище по възложените му дела.
Във връзка с указанието за образуване на дисциплинарно производство за нарушенията на прокурор Г. била издадена Заповед РД 04 № 3/08.01.2024г., с която на основание чл. 140, ал. 1, т. 1 и чл. 313, ал. 1 от ЗСВл, Административният ръководител - районен прокурор на РП – Шумен възложил на заместник районен прокурор в същата прокуратура да извърши проверка на обстоятелствата, довели до забавяне на разследването по същите досъдебни производства, които са били обект на проверката от Отдел 06 „Административен“ при ВКП; възложил да се изискат от прокурор Г. обяснения относно причините, поради които е допуснал сочените в сигнала нарушения във връзка с прилагането на чл. 229, ал. 3, чл. 243, ал. 3 и чл. 243, ал. 4 от НПК, както и да представи писмени доказателства по негова преценка във връзка с проверката; разпоредил на деловодната служба на РП - Шумен да изготви справка относно средната натовареност на един прокурор в Районна прокуратура - Шумен по години за периода 01.01.2021г. - 31.12.2023г. и индивидуалната натовареност на прокурор Г. за този период, както и подробна справка в таблична форма по години за същия период относно работата на прокурор Г. по възложените му за решаване, като наблюдаващ прокурор и приключени преписки, бързи и досъдебни производства – постановени актове.
Резултатите от проверката на зам. районния прокурор били отразени в изготвена Справка от 31.01.2024г. и докладвана на Административния ръководител – районен прокурор на 05.02.2024г.
С Резолюция от 16.04.2024г., издадена на основание чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВл, Административният ръководител на Районна прокуратура - Шумен отказал да образува дисциплинарно производство срещу М. И. Г. – прокурор в РП – Шумен, ТО – Нови Пазар във връзка с констатираните нарушения по изготвената справка от ВКП. Въз основа на цялостен анализ на материалите по контролираните Досъдебни производства, обясненията на прокурор Г. и допълнително изисканите и приложени материали по преписката, имащи значение за установяване на обстоятелствата по проверката, вкл. и данните за индивидуалната натовареност на наблюдаващия прокурор, е направен извод, че същият не е допуснал соченото в справката на ВКП дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВл, поради което спрямо него не следва да се образува дисциплинарно производство. В мотивите си районният прокурор е споделил изцяло възражението на прокурор Г. за изтичане на 6-месечния преклузивен срок от узнаване на нарушението (съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВл), в който може да му бъде търсена дисциплинарна отговорност конкретно за нарушенията па чл. 343, ал. 3 и ал. 4 от НПК, като е направен извод, че срокът е изтекъл още преди извършването на проверката от прокурор на ВКП.
Тази Резолюция станала повод за издаване на Допълнителна справка № 10 526/2023г. от 19.04.2024г. на прокурор Л. К. от Отдел 10 „Инспекторат“ на Върховна прокуратура, в която след подробно обсъждане и анализ на действията, предприети от жалбоподателя – Административен ръководител на РП – Шумен и направените от него констатации по повод на дадените му указания по Справката/Сигнал за установени дисциплинарни нарушения, са направени следните изводи в раздел „Правна оценка на фактите“:
- По т.1 e отбелязано, че издадената Заповед РД 04 № 3/08.01.2024 г. на Административния ръководител на Районна прокуратура - Шумен, в частта, с която е разпоредил проверка на обстоятелствата, довели до забавяне разследването по контролираните досъдебни производства, не кореспондира с данните по справката на Отдел 06 „Административен“ на ВКП, установяващи неизпълнение на други служебни задължения, като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВл. Освен това, с издаването на същата Заповед били игнорирани разясненията, дадени в т. 3 от Писмо № VI - 16 900/11.06.2021 г. на завеждащия Отдел 06 „Административен“ на ВКП (ВП след 27.12.2023г.) до административните ръководители на апелативни, окръжни и районни прокуратури (Разясненията), според които по постъпващите от Отдела справки, на основание чл. 13 от Вътрешните правила за работата на прокурорите от отдел 06 „Административен“ във ВКП по направление „Инспекторат“, когато справката касае допуснато дисциплинарно нарушение в работата на прокурорите, следователите и административните ръководители и предприемане на действия по Глава шестнадесета от ЗСВл, то съответният административен ръководител е следвало да образува дисциплинарно производство, съгласно чл. 310 от ЗСВл и чл. 1, б. „в“ от раздел II на Методическите насоки за работа на административните ръководители на прокуратури при упражняване на правомощията по Глава шестнадесета „Дисциплинарна отговорност“ от ЗСВл (Методическите насоки);
- Като т. 2 е констатирано че Резолюцията от 16.04.2024г. не е издадена във формата, регламентирана в чл. 1 на Раздел II от цитираните горе Методически насоки, а именно - мотивирана заповед и при продължителност на разпоредената проверка от 08.01.2024 г. до 31.01.2024 г., т.е. 22 дни, Резолюцията е издадена на 16.04.2024 г., т.е. 2 месеца и половина след приключване на проверката и то след като с писмо от 02.04.2024 г. по преписка № 10526/2023г. на Отдел 10 „Инспекторат“ на ВП от административния ръководител на Районна прокуратура - Шумен е изискана информация за резултата от извършената проверка;
- В т. 3 от обсъжданата Допълнителна справка инспектиращият прокурор от ВП е изразил несъгласие с изложените от административния ръководител на Районна прокуратура – Шумен съображения относно липсата на негативни последици от пропуските на прокурор Г. по констатираните негови нарушения, както и несъгласие с извода за изтичане на 6-месечния преклузивен срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВл за образуване на дисциплинарното производство във връзка с констатираните нарушения, още преди извършване на проверката от ВКП. В тази връзка е изложен пространствен анализ, като особено внимание е отделено на тезата за изтичане на срока в случай, че административният ръководител на Районна прокуратура – Шумен е узнал за допуснатите нарушения в актовете на прокурор Г. още към момента на постановяването им в периода 2021г. – 2022г., предвид достъпа на административния ръководител до УИС-ПРБ, където тези актове са отразени. Прокурорът от ВП е приел, че този достъп до УИС на компетентния дисциплинарно-наказващ орган по чл. 311, т. 1 от ЗСВл сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че е узнал за допуснатите нарушения и по конкретно за тези, свързани с прилагането на чл. 229, ал. 3 и чл. 243, ал. 4 от НПК, като приел за коректно за дата на откриване на нарушението да се счита датата, на която в Районна прокуратура - Шумен - при съответния административен ръководител по чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВл, е постъпила справката на прокурор при ВКП, а именно - 29.12.2023 г., което от своя страна обуславя извод, че към датата на изготвяне на Резолюцията 6-месечният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВл не е изтекъл.
Въз основа на горното, в обсъжданата Допълнителната справка е изложено обобщено становище с конкретни предложения, а именно:
Първо – съобразно изводите по т. 1 и т. 2 да бъде сезиран Административния ръководител на Окръжна прокуратура - Шумен в качеството му на по-горестоящ административен ръководител за извършване на проверка на работата на Административния ръководител на Районна прокуратура - Шумен по преписка № А - 125/2023 г. по описа на същата прокуратура за спазване на цитираните горе Методически насоки и Разяснения, и
Второ, при извършване на проверката - в случай, че се възприеме тезата за изтекъл 6-месечен срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВл, т.к. контролираните актове на прокурор М. Г. са постановени през 2021 г. - 2022 г., отразени са надлежно в УИС - ПРБ и през изминалия период от време са били перманентно в полезрението на компетентния дисциплинарно-наказващ орган по чл. 311, т. 1 от ЗСВл, то тогава Административният ръководител на Окръжна прокуратура - Шумен следва с оглед компетентността си по чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВл да обсъди и наличие на допуснати от Административния ръководител на Районна прокуратура - Шумен нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВл, изразени в неизпълнение на задължението му по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВл да ръководи дейността на Районна прокуратура - Шумен, като не допуска неизпълнение от прокурор М. Г. на чл. 229, ал. 3 НПК, чл. 243, ал. 3 от НПК и чл. 243, ал. 4 НПК.
Видно от Писмо № 10562/2023г. от 22.04.2024г. на Отдел 10 „Инспекторат“ при Върховна прокуратура, предложението е съгласувано с и.ф. Г. прокурор на РБ и със следващо Писмо № 10 562/2023г. от 23.04.2024г. екземпляр от Допълнителната справка от 19.04.2024г. е изпратена на Административния ръководител на Окръжна прокуратура - Шумен за извършване на проверка на работата на Административния ръководител на Районна прокуратура - Шумен по преписка № А - 125/2023 г. по описа на същата прокуратура.
Така е образува преписка № А-71/2024г. на Окръжна прокуратура – Шумен, като със Заповед РД/04 № 53 от 15.05.2024г. на Административния ръководител на Окръжната прокуратура, издадена на основание чл. 310 от ЗСВл е образувана дисциплинарна проверка на работата на Административния ръководител на Районна прокуратура – Шумен във връзка с постъпилата преписка № 10526/2023г. от 23.04.2024г. по описа на отдел 10 „Инспекторат“ при Върховна прокуратура и констатациите за неспазване на Методическите насоки за работа на административните ръководители на прокуратури при упражняване на правомощията по Глава шестнадесета „Дисциплинарна отговорност“ от ЗСВл и разясненията, дадени в Писмо № VI - 16 900/11.06.2021 г. на завеждащия Отдел 06 „Административен“ на ВКП (ВП след 27.12.2023г.) до административните ръководители на апелативни, окръжни и районни прокуратури. За изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за преценката за реализиране на дисциплинарна отговорност е възложено извършване на проверка от зам. адм. ръководител – зам. окръжен прокурор С. А., като се вземат предвид констатациите в Допълнителната справка № 10526/2023г. от 19.04.2024г. на прокурор в отдел 10 „Инспекторат“ при ВП. Разпоредено е същата справка да се предостави на Л. Г. –Адм. ръководител – районен прокурор на РП – Шумен за запознаване, като му е определен 10 - дневен срок от връчването на заповедта за даване на писмено становище и за искания за събиране на допълнителни доказателства.
В изпълнение на горното е изготвена Справка вх.№ А-71/2024г. от 28.06.2024г. на С. А. - зам. адм. ръководител - зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – Шумен, в която са обсъдени всички описани по-горе действия на Административния ръководител на РП – Шумен във връзка с работата му по преписка вх.№ А-125/2023г. до издаване на Резолюцията от 16.04.2024г.
Съобразно тези разяснения е направен извод от проверяващия зам. окръжен прокурор, че доколкото в изготвената справка от Отдел 06 „Административен“ при ВКП е формиран извод за допуснати от прокурор М. Г. дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВл, то Административният ръководител на Районна прокуратура - Шумен е следвало да образува дисциплинарно производство, а вместо това със своя Заповед РД/04 № 3/08.01.2024г., той е възложил извършване на проверка от заместник районния прокурор по отношение на обстоятелствата, довели до забавяне на разследването по проверяваните досъдебни производство, като със същата заповед са изискани и обяснения от прокурор Г. относно всички нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВл, установени от Отдел 06 „Административен“ на ВКП.
Същевременно зам. окръжният прокурор е изложил аргументи, с оглед на които е преценил, че обсъжданата Заповед на Административният ръководител на Районна прокуратура - Шумен е уместно издадена. Единият мотив е с оглед наличието на констатации в справката на Отдел 06 „Административен“ на ВКП, че по едно от проверяваните досъдебна производства в продължение на шест месеца не е извършвано нито едно процесуално-следствено действие, което само по себе си би могло да бъда окачествено като допуснато от наблюдаващия прокурор нарушение по движение на делото. В тази връзка зам. окръжният прокурор е направил извод, че от съдържанието на Заповедта може да се приеме, че именно това нарушение и изясняването на причините за забавеното разследване по конкретното Досъдебно производство, е част от предмета на дисциплинарната проверката, възложена от Административния ръководител на РП – Шумен. Другият мотив е с оглед на регламентираната възможност по чл. 6-9 от Вътрешните правила за работата на прокурорите от отдел 06 „Административен“ във ВКП по направление „Инспекторат“ и чл. 3 от Раздел I на Методическите насоки за работа на административните ръководители на прокуратури при упражняване на правомощията по Глава шестнадесета „Дисциплинарна отговорност“ от ЗСВ, които предвиждат възможност при извършването на дисциплинарна проверка, с оглед изясняването на всички факти и обстоятелства, които имат значение за преценката за реализиране на дисциплинарна отговорност, да се изискват и допълнителни материали, както и да се изискват обяснения от проверявания прокурор/следовател. Тъй като при процесната проверка от отдел 06 „Административен“ във ВКП тази възможност не е била използвана, то зам. окръжният прокурор по съображения за коректност е отбелязал, че всъщност с обсъжданата Заповед РД/04 № 3/08.01.2024г. Административният ръководител на РП - Шумен е изпълнил това изискване, като изискал обяснения от прокурор Г. и е събрал данни относно други обстоятелства, релевантни към преценката за реализиране спрямо него на дисциплинарна отговорност (среднодневната натовареност на един прокурор в ШРП, индивидуалната натовареност на проверявания прокурор, брой на възложените му и решени преписки, досъдебни и бързи производства).
По отношение на констатацията, че резултатите от тази дисциплинарна проверка са докладвани на Административния ръководител на Районна прокуратура - Шумен на 05.02.2024г., а той се е произнесъл въз основа на същите едва на 16.04.2024г., т.е. два месеца и единадесет дни по-късно, то проверяващият зам.окръжен прокурор е преценил за обективно да отбележи, че нито в Методическите насоки за работа на административните ръководители на прокуратури при упражняване на правомощията по Глава шестнадесета „Дисциплинарна отговорност“ от ЗСВ, нито в Писмо № VI - 16 900/11.06.2021г. на завеждащия Отдел 06 „Административен“ на ВКП, е регламентиран срок, в който следва да се произнесе административният ръководител след приключване на дисциплинарната проверка.
Като допуснато нарушение във връзка с произнасянето по тази дисциплинарна проверка, зам. окръжният прокурор е констатирал, че след приключване на проверката Административният ръководител на Районна прокуратура – Шумен е следвало да произнесе мотивирана заповед, съобразно изискванията на чл. 1 от Раздел II от съответните Методически насоки, а вместо това се е произнесъл с Резолюция.
На 27.05.2024г. с вх.№ А-71/2024г. е представено на вниманието на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Шумен и писмено становище от проверявания Административен ръководител на РП - Шумен - Л. М. Г. (жалбоподателят в настоящото съдебно производство), изготвено в изпълнение на обсъдената горе Заповед РД/04 № 53 от 15.05.2024г. на по-горестоящия административен ръководител. По същество Л. Г. оспорил да е извършил сочените дисциплинарни нарушения по Допълнителната справка, изготвена от прокурор от отдел 10 „Инспекторат“ на ВП и по-конкретно в частта, озаглавена „Становище и предложение“. Възразил, че не става ясно кое от посочените в чл. 307, ал. 3, т. 1-4 от ЗСВл дисциплинарни нарушения е извършил, когато се е произнесъл с Резолюцията си от 16.04.2024г. по преписка № А-125/2023г. на РП-Шумен и е изложил съображения си за това, поотделно за всяка от констатациите по Допълнителната справка:
- по отношение на констатацията, че издадената от него Заповед РД 04 № 3/08.01.2024г. не кореспондира с данните по справката на Отдел 06 „Административен“ на ВКП, доколкото е разпоредил на зам. районния прокурор да извърши проверка на обстоятелствата, „довели до забавяне разследването“ по наблюдаваните от прокурор М. Г. две досъдебни производства, а справката на Отдел 06 „Административен“ на ВКП е за неизпълнение на други служебни задължения, като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВл, то Административният ръководител на РП – Шумен е уточнил, че в точка 2 от същата заповед всъщност е цитирал дословно нарушенията, посочени във въпросната Справка на ВКП като извършени от наблюдаващия прокурор Г. по тези две досъдебни производства. Изразил и съображения, че принципно, допускането на нарушения от наблюдаващия прокурор, като последица е свързано и със законосъобразното приключване на конкретното досъдебно производство, т.е. води до забавяне приключването на делото, поради което в заповедта е включена и проверка на обстоятелствата в тази насока;
- по отношение на констатацията, че с издаването на същата Заповед е игнорирал разясненията, дадени в т. 3 от Писмо № VI - 16 900/11.06.2021 г. на завеждащия Отдел 06 „Административен“ на ВКП (ВП след 27.12.2023г.), тъй като с оглед на постъпилата от Отдела справка, установяваща данни за допуснато дисциплинарно нарушение, е следвало да образува дисциплинарно производство, то Л. Г. е уточнил, че всъщност се е възползвал от правомощията си по втората хипотеза на същата т. 3 от Разясненията, която не е възпроизведена в пълния си текст в Допълнителната справка на прокурора от ВП и която му дава право в конкретния случай да осигури възможност на проверявания прокурор Г. да даде обяснения във връзка с извършената спрямо него проверка и констатациите по нея, и тъй като тази възможност не е била използвана в рамките на проверката от отдел 06 „Административен“ във ВКП;
- изразил несъгласие и с констатираното забавяне с повече от два месеца за произнасяне по преписката, като посочил наличие на обективни причини, поради които се е запознал с материалите по проверяваните две досъдебни производства в края на м. февруари или началото на м. март. Освен това, възразил, че произнасянето му е в срока по чл. 310, ал. 1 от ЗСВл - 6-месечен срок от откриване на нарушението, но не по-късно от 3 години от извършването му, ако се приеме, че на 29.12.2023г. е узнал за справката, изготвена от прокурора от ВП, в която се сочат нарушенията, извършени от прокурор Г. по конкретните две дела и тъй като тогава му е докладвана тази справка;
- възразил и направените изводи в Допълнителната справка, изготвена от прокурора от ВП, че следва да носи дисциплинарна отговорност за проявено бездействие, под условие - ако се възприеме тезата за изтекъл 6-месечния срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВл за образуване на дисциплинарно производство спрямо прокурор М. Г., без да е посочено в този случай какво конкретно нарушение е допуснал като административен ръководител и конкретната императивна норма, която е нарушил. Изложил съображения, че като административен ръководител на РП - Шумен няма правомощия по НПК да осъществява служебен контрол върху постановленията на подчинените му прокурори от РП-Шумен и териториалните отделения към нея, още по-малко да следи перманентно в УИС-3 съдържанието на тези техни актове.
Както беше обсъдено по-горе, това Становище на районен прокурор Л. Г. е входирано в Окръжна прокуратура – Шумен на 27.05.2024г. и на 13.08.2024г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед РД/04 № 81 на Административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Шумен, с която на основание чл. 327 от ЗСВл е обърнато внимание на жалбоподателя, в качеството му на Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Шумен за допуснато от него нарушение по организацията на работата му, а именно, че не е изпълнил задълженията си по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВл да ръководи дейността на Районна прокуратура - Шумен, като не допуска неизпълнение от прокурор М. Г. на чл. 229, ал. 3 от НПК, чл. 243, ал. 3 от НПК и чл. 243, ал. 4 от НПК.
В Заповедта е посочено, че е издадена след запознаване с констатациите, съдържащи се в справка вх.№ А-71/2024г. от 28.06.2024г. на С. А. - зам. адм. ръководител - зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура - Шумен и Становище вх.№ А-71/2024г. от 27.05.2024г. на Л. Г. - Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура – Шумен относно извършена проверка на работата му по преписка № А-125/2023г. по описа на РП – Шумен. Обсъдено е, че в своето становище Л. М. Г. оспорва да е извършил дисциплинарните нарушения, посочени в Допълнителната справка, изготвена от прокурор от отдел 10 „Инспекторат“ при ВП по повод Резолюцията му от 16.04.2024г., с която е отказал да образува дисциплинарно производство срещу прокурор М. И. Г. от РП-Шумен, ТО - Нови пазар по преписка № А-125/2023г. на РП-Шумен, за което изложил подробни съображения, но същите не са обсъдени в оспорваната заповед.
В същата Заповед са възприети изцяло и преповторени фактическите констатации по изготвената Справка вх.№ А-71/2024г. от 28.06.2024г. на С. А. - зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – Шумен, направени след запознаване с материалите по преписка вх. № А-125/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Шумен и които описват детайлно поводът/причините за образуване на преписката – констатираните нарушения в работата на прокурор М. Г. от РП – Шумен, дадените в тази връзка препоръки към неговия Административен ръководител – районен прокурор на РП – Шумен и предприетите от последния действия в изпълнение на тези препоръки. Следва да се отбележи, че в обсъжданата заповед Административният ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Шумен е възпроизвел само хронологията на тези действия, предприети от районния прокурор, но не и коментарът по отношение на тях, направен от зам. окръжния прокурор съобразно констатациите в Допълнителната справка № 10526/2023г. от 19.04.2024г. на прокурор в отдел 10 „Инспекторат“ при ВП, така, както окръжният прокурор е възложил със собствената си Заповед РД/04 № 53 от 15.05.2024г. Не е направил и собствен анализ на хронологично изброените действия относно работата на районния прокурор по преписка вх. № А-125/2023 г. Нещо повече, преповторена е и тази част от Справката на зам. окръжния прокурор, в която се сочи, че прокурорът от Отдел 06 „Административен“ на ВКП, извършил проверката на трите досъдебни производства, наблюдавани от прокурор Г., е констатирал, че по едното от тях в продължение на шест месеца не е извършвано нито едно процесуално-следствено действие, което само по себе си би могло да бъда окачествено като допуснато от наблюдаващия прокурор нарушение по движение на делото. Но докато в Справката на зам. окръжния прокурор този факт е коментиран като основателен мотив за издаването на Заповед РД/04 № 3/08.01.2024г. на Административния ръководител на РП - Шумен, с която възложил на заместника си извършване на проверка на обстоятелствата, довели до това забавяне на разследването, то Окръжният прокурор направил различен коментар в оспорваната заповед - че именно за това нарушение Административният ръководител на Районна прокуратура - Шумен е могъл да образува дисциплинарна проверка, но не го е направил (което не е така, предвид че с цитираната горе Заповед РД/04 № 3/08.01.2024г. на районния прокурор всъщност е възложена такава дисциплинарна проверка.). Окръжният прокурор констатирал, че с резолюция от 16.04.2024г. Административният ръководител на Районна прокуратура - Шумен отказал да образува дисциплинарно производство срещу прокурор М. Г., но не е обсъдил в заповедта конкретните съображения на районния прокурор, а направо е последвал извод, че с описаните действия на Л. М. Г. - Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура – Шумен, същият не е изпълнил задълженията си по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВл да ръководи дейността на Районна прокуратура - Шумен, като не допуска неизпълнение от прокурор М. Г. на чл. 229, ал. 3 от НПК, чл. 243, ал. 3 от НПК и чл. 243, ал. 4 от НПК, и за това му е обърнато внимание.
Върху заповедта е отразено, че още в деня на издаването й – на 13.08.2024г. е връчена на жалбоподателя Л. Г., удостоверено с подписа му, като е последвало обжалването й с жалба, депозирана на 27.08.2024г. в Административен съд – Шумен, сезирала настоящото съдебно производство.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Разград прецени следното:
Жалбата е допустима. Подадена е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, предвид изричната разпоредба на чл. 327, ал. 2 от ЗСВл, от надлежна страна - адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването, доколкото с издадената Заповед по неблагоприятен начин се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Не се установяват други обстоятелства по чл. 159 от АПК, които да правят обжалването недопустимо, вкл. и досежно срочността на жалбата. Въпреки, че в оспорената заповед не е изрично указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то в случая е спазен 14-дневият срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 328 от ЗСВл .
Разгледана по същество - жалбата е основателна.
Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
Преди всичко съдът приема за основателно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената Заповед, като счита, че в отношенията на вътрешнойерархическо подчинение между издателя и адресата на акта по-горестоящият административен ръководител, какъвто е окръжният прокурор на Окръжна прокуратура – Шумен не е компетентен да прилага мярката по чл. 327 от ЗСВл спрямо по-долустоящия административен ръководител, какъвто е районният прокурор на Районна прокуратура – Шумен.
"Обръщането на внимание" по чл. 327 от ЗСВл по своя характер се възприема в практиката като особена вътрешноадминистративна мярка с дисциплиниращ ефект, която има преимуществено превантивен характер. Същата се налага спрямо конкретен магистрат по преценка на административния ръководител и представлява специфичен израз на неговите контролни правомощия по отношение дейността на магистрата. Основание, за да се приложи тази мярка, е виновното неизпълнение на задълженията на един магистрат, като се прилага единствено при нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата на съдиите, прокурорите и следователите, което обаче нарушение в много по-ниска степен съставлява законово укоримо неизпълнение на служебните задължения в сравнение с дисциплинарните нарушения, респ. не налага да се търси дисциплинарна отговорност от провинилия се.
Текстът на разпоредбата е ясен и конкретен, като изчерпателно посочва спрямо кого може да се прилага мярката, а административните ръководители и техните заместници не са сред така изброените категории лица. За сравнение е изброяването по чл. 307, ал. 1 и чл. 308, ал. 1 от ЗСВл, където наред със съдиите, прокурорите и следователите изрично са посочени и административните ръководители и техните заместници като носители на дисциплинарна отговорност, спрямо които могат да бъдат налагани предвидените в закона дисциплинарни наказания.
Актът по чл. 327 от ЗСВл по същността си е санкция на административния ръководител спрямо съответния магистрат. Макар и формално юридически мярката да не е част от дисциплинарните наказания, изброени в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ, то налагането й също изисква доказване на нарушение на служебните задължения и вина на магистрата, а прилагането й носи неблагоприятни последици за него, поради което подлежи и на съдебен контрол, въведен изрично с последните изменения на ал. 2 от ДВ бр. 11 от 07.02.2020г. Именно административно-санкционния характер на производството, възприет в практиката на Върховния административен съд, е основание за тази законодателната промяна - вж. § 53 от Законопроекта на вносителя МС, който е приет без редакции от 44-то НС на 23.01.2020г., като единствено § 53 е станал § 67 в приетия ЗИДЗСВл.
Този санкционен характер на разпоредбата на чл. 327 от ЗСВл е допълнително основание, което не позволява разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия спрямо лица, които не са изрично посочени от закона. Следва да се отбележи в тази връзка, че докато предишната редакция на чл. 327, ал. 2 от ЗСВл (в изменението й от ДВ бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) изрично е регламентирала въпроса относно „Обръщането на внимание“ на административните ръководители и техните заместници за допуснатите от тях нарушения по организацията на работата като компетентност на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, то след промяната на закона и понастоящем такава компетентност не е изрично уредена.
Няма спор, че при изпълнение на своите административно-ръководни функции и по арг. от чл. 136, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗСВл, жалбоподателят като Административен ръководител на Районна прокуратура – Шумен е подчинен на по-горестоящите от него административни ръководители, вкл. и на Административния ръководител на Окръжна прокуратура - Шумен, но последният има само контролна компетентност по отношение дейността на подчинените му адм. ръководители от района, вкл. установяване на пропуски и нарушения в дейността и основания за предприемане на съответни организационни или дисциплинарни мерки, вкл. да прави предложение за предприемане на такива мерки (арг. от чл. 140, ал. 4, т. 2 и чл. 312 от ЗСВл), но не и компетентност за прилагане на такива мерки.
В съдебната практика се приема категорично, че административен акт, издаден от некомпетентен орган по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, е нищожен. Ето защо оспорената в настоящото съдебно производство заповед следва да бъде обявена за нищожна, поради неспазена материална компетентност на административния орган, издал същата, което от своя страна е основание да не се обсъждат другите изложени в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорения акт.
Независимо от горното, дори да се приеме, че Заповедта изхожда от компетентния по материя, място и степен административен орган, то съдът счита, че същата е незаконосъобразно издадена на основанията по чл. 146, т. 2-5 от АПК.
Така, въпреки че е издадена в предвидената от закона писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, то заповедта няма изискуемото от закона съдържание, тъй като по същество липсват мотиви за наложената мярка по чл. 327 от ЗСВл. Според диспозитива на заповедта, на районен прокурор Л. Г. е обърнато внимание за неизпълнение на задължението му по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВл да организира и ръководи дейността на Районна прокуратура – Шумен във връзка с констатирани конкретни нарушения в постановените актове на прокурор от същата прокуратура. Липсват, обаче, каквито и да било фактически установявания относно нарушението, което му се вменява. В мотивите на заповедта по никакъв начин не е коментирано дължимото поведение на районния прокурор, какви конкретно организационни мерки не е предприел за преодоляване на пропуските в актовете на подчинения прокурор, свързани конкретно с прилагането на чл. 229, ал. 3 от НПК, чл. 243, ал. 3 от НПК и чл. 243, ал. 4 от НПК, разполагал ли е въобще с нормативно установени правомощия и задължения в тази връзка, и то такива с организационен характер без да засяга правото на съответния прокурор да произнася актовете си въз основа на закона и вътрешното си убеждение, какви са били причините за неприлагане на съответните правила, регламентиращи такива правомощия или вменяващи съответни задължения на административния ръководител. Не са изложени каквито и да било съображения относно обективната и субективната страна на констатираното нарушение. Реално в мотивите на заповедта не са посочени никакви конкретни факти относими към разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВл.
Изискването за мотивиране на индивидуалния административен акт е императивно (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), като съдебната практика е категорична, че липсата на мотиви, като единство на фактически и правни основания, представлява съществено нарушение на изискванията за форма на акта, респ. има за последица неговата отмяна. Мотивирането на акта е задължение на административния орган и следва да се съдържа в него или в преписката по издаването му, а в случая това задължение не е изпълнено. Нито от съдържанието на оспорения акт, нито от който и да е друг документ от преписката по издаването му, може да се извлекат конкретните мотиви, обосноваващи постановената санкционна мярка за неизпълнение на следващите се ръководни и организационни функции на районния прокурор. Не са изпълнени изискванията на чл. 35 от АПК относно дължимата от административния орган преценка на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и обсъждане на възраженията и обясненията на заинтересованите страни в производството, неизпълнението на което категорично представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила от естество, което води до невъзможност за прилагане и на материалноправните норми.
В производството по оспорване на административния акт се проверява дали изложените в него факти и обстоятелства изпълняват изискванията на приложимата правна норма и съответстват ли на посоченото правно основание за издаване на акта. Липсата на мотиви лишава съда от възможността да прецени неговата законосъобразност.
Както беше обсъдено в обстоятелствената част на решението поводът за издаване на оспорената заповед е възложената на Административния ръководител на Окръжна прокуратура - Шумен проверка на работата на Административния ръководител на Районна прокуратура - Шумен по преписка № А - 125/2023 г. по описа на същата прокуратура. Фактите относно работата по тази преписка, установяват, че всъщност районният прокурор Л. Г. е изпълнил всички дадени му по преписката препоръки и указания от Отдел 06 „Административен“ при ВКП, вкл. и във връзка с правомощията му по чл. 310 от ЗСВл за образуване на дисциплинарно производство по отношение на проверявания прокурор Г. от РП – Шумен. В тази връзка, възползвайки се от правата си на субект на дисциплинарна власт, извършвайки собствена преценка на фактите по случая, вкл. и изисканите обяснения от проверявания прокурор, районният прокурор Г. е направил извод, че не са налице основания за реализиране на дисциплинарна отговорност, поради което с мотивирана Резолюция от 16.04.2023г., която по същество и независимо от наименованието на акта, носи характеристиките на мотивирана заповед, отказал да образува дисциплинарно производство спрямо прокурор Г..
При издаването на оспорената заповед Административният ръководител на Окръжна прокуратура - Шумен само хронологично е посочил извършените от районния прокурор действия по посочената преписка и без да изложи каквито и да било съображения за относимост към нормативно установените му служебни задължения като административен ръководител, направил заключение за допуснато нарушение на чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВл, даващо основание за налагане на мярката по чл. 327 от същия закон. Този извод е напълно необоснован. Окръжният прокурор, освен че не е направил собствен анализ на фактите, но изцяло е пренебрегнал дадените в тази насока указания и препоръки по Допълнителната справка № 10 526/2023г. от 19.04.2024г. на прокурор Л. К. от Отдел 10 „Инспекторат“ на Върховна прокуратура, вкл. е игнорирал и анализа на зам.окръжния прокурор С. А. по изготвената Справка вх.№ А-71/2024г. от 28.06.2024г. във връзка със същите указания, направен в изпълнение на собствената му Заповед РД/04 № 53 от 15.05.2024г., като дори няма препращане към тях.
Дори да се приеме, че е налице препращане, доколкото са посочени в заглавната част на Заповедта като източници на констатации, то следва да се отбележи, че всъщност изводите, направени в Справката на зам. окръжния прокурор, са единствено и само с оглед дължимото поведение на районния прокурор във връзка с образуването на дисциплинарно производство и като дисциплинарнонаказващ орган, но не и по отношение на ръководната му дейност по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВл, за неизпълнение на която всъщност му е наложена санкцията па чл. 327 от ЗСВл.
Същевременно препоръките и указанията по Допълнителната справка на инспектиращия прокурор от ВП са изисквали алтернативна преценка за предприемане на две взаимно изключващи се възможности за упражняване на контрол от страна на Административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Шумен спрямо работата на районния прокурор Л. Г.. Първата препоръка е свързана с отказа на районния прокурор да образува дисциплинарно производство по отношение на прокурор Г., като в тази връзка окръжният прокурор е следвало да прецени имал ли е въобще право на подобна преценка и законосъобразен ли е отказът на районния прокурор с оглед разясненията, дадени в т. 3 от Писмо № VI - 16 900/11.06.2021 г. на завеждащия Отдел 06 „Административен“ на ВКП (ВП след 27.12.2023г.) до административните ръководители на апелативни, окръжни и районни прокуратури и разписаните правила в ЗСВл и Методическите насоки за работа на административните ръководители на прокуратури при упражняване на правомощията по Глава шестнадесета „Дисциплинарна отговорност“ от ЗСВл. Втората алтернативна препоръка към окръжния прокурор е изисквала като условие извършване на собствена негова преценка за изтичане на 6-месечния срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВл за ангажиране на дисциплинарна отговорност за нарушенията на прокурор М. Г. и само ако се възприема тезата, че този срок е изтекъл, което изключва възможността районният прокурор да образува дисциплинарно производство, то тогава окръжният прокурор с оглед компетентността си по чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВл е следвало да обсъди наличието на допуснати от Административния ръководител на Районна прокуратура - Шумен нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВл, изразени в неизпълнение на задължението му по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВл да ръководи дейността на Районна прокуратура - Шумен, като не допуска неизпълнение от прокурор М. Г. на чл. 229, ал. 3 НПК, чл. 243, ал. 3 от НПК и чл. 243, ал. 4 НПК.
Очевидно е, че при издаването на оспорената заповед Административният ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Шумен не е съобразил в точния им смисъл така дадените му препоръки, като съвсем механично е допуснал смесване на факти, констатации и изводи от изготвената Справка вх.№ А-71/2024г. от 28.06.2024г. на С. А. - зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – Шумен и е произнесъл процесната Заповед РД/04 № 81 от 13.08.2024г., с която освен, че не е изпълнен императива актът да визира в себе си относимите фактически основания за издаването, но и сочените конкретни фактически обстоятелства, свързани с отказа за образуване на дисциплинарно производство, очевидно не кореспондират на приложената правна норма на чл. 327 от ЗСВл за допуснато нарушение на чл. 140, ал. 1, т. 1 от закона във връзка с организацията на работа на санкциионирания административен ръководител – районен прокурор на РП - Шумен. Т.е. налице е противоречие между изложените фактически и правни основания, което съществено нарушава процесуалните правила, водещо като резултат и до материална незаконосъобразност на издадената заповед.
В нарушение с изискванията на чл. 35 от АПК, при издаване на процесната заповед не са обсъдени и направените от районния прокурор Г. писмени възражения във връзка с образуваната спрямо него дисциплинарна проверка, за да се прецени отражението им върху приетата фактическа обстановка и направените изводи. В заповедта се съдържа само констатация за изразено от районния прокурор становище, с което оспорва да е извършил твърдените дисциплинарни нарушения, но съображенията му реално не са обсъдени съвкупно с другите доказателства. Не са изложени съображения за формата на вината, не са изследвани в пълнота обстоятелствата, при които е извършено приетото за нарушение, не е обсъдено цялостното поведение на жалбоподателя, т.е. цялостната негова дейност в системата на Прокуратурата.
Санкционният характер на производство по издаване на заповедта по чл. 327 от ЗСВл налага еднозначно установяване на всички фактите и обстоятелствата, довели до констатираното нарушение, в какво се изразява същото, какви са обективните и субективни фактори и причини за резултата, в какво се изразява този резултат и най вече в какво се изразява укоримото поведение на магистрата, преценено в цялост с оглед неговата лична организация на работа, натовареност и способност за работа и от друга страна, какви са били условията на работа от организационно методическо естество да бъде извършвана ефективно служебната дейност. Това включва и мониторинг на работата и отбелязване на слабости в личната организация и установяване на причините за това, и набелязване на мерки за преодоляването им. Всички тези факти и обстоятелства не са намерили конкретен израз в мотивите на заповедта с оглед формиране на извод от фактическа и правна страна относно необходимостта от налагане на мярката по чл. 327 от ЗСВл. Прилагането на мярката е възможно единствено при установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, извършено виновно, при съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и/или неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да бъдат отстранени и поправени тези пропуски в работата на магистрата по реда на чл. 327, ал. 1 ЗСВ и да бъде постигната оптимална и ефективна организация на работата на санкционираното лице.
Предвид липсата на фактически установявания в тази насока, то тези въпроси остават извън предмета на съдебното решение, доколкото са игнорирани и не са изследвани от самия автор на обжалвания индивидуален административен акт. Фактът, че тези обстоятелства не са изследвани, сочи че преценката на Административният ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Шумен за налагане на процесната мярка по чл. 327 от ЗСВл е необоснована от фактическа страна и неправилна от правна страна.
Съобразно горното обжалваният акт не съответства и на целта на закона, доколкото с актовете по чл. 327 от ЗСВ се цели не да бъде санкциониран магистратът, а да бъде насочено вниманието му към определени пропуски с оглед недопускането им занапред, да се осигури по-висока ефективност в работата му и да се постигне превантивен ефект. Прилагането на мярката предполага тенденция при допускането на нарушения при организацията на работа на магистрата, а не изолиран случай, какъвто очевидно е настоящият. При прилагането й трябва да се има предвид цялостната организация на работата и професионално поведение на магистрата. В случаите, при които не е доказано по безспорен начин извършването на нарушения по организацията на работа, нито се сочат конкретни мерки за преодоляване на съответните пропуски, какъвто е процесният случай, то обръщането на внимание на районния прокурор на РП- Шумен е несправедливо упражнено от по-горестоящия административен ръководител правомощие, като засяга правата и законните интереси на районния прокурор в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава актът. Същият уронва неговото добро име относно професионалното изпълнение на възложените му служебни задължения, вкл. и предвид факта, че не са установени наложени други дисциплинарни наказания или санкциониращи мерки.
С оглед на всичко гореизложено се налага извод, че жалбата, сезирала настоящото производство, е основателна и с оглед на изложените в нея съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като същата страда от пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
С по-голяма тежест, обаче, е порокът по чл. 146, т. 1 от АПК, обосноваващ нищожност на същата заповед, като издадена от некомпетентен органи, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, тази нищожност следва да бъде обявена.
Мотивиран така, Административен съд - Разград
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНА, на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Заповед РД/04 № 81 от 13.08.2024г. на Административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Шумен, с която на Л. М. Г., в качеството му на Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура – Шумен е наложена административна мярка "Обръщане на внимание" по чл. 327, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | /п/ |