РЕШЕНИЕ

№ 238 31.08.2020г. гр.Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение

На трети август две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав :

Председател: Дарина Костова

Секретар : Ани Цветанова

като разгледа докладваното от съдията Костова

гр.д.№ 177 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК *********, чрез председателя Пламен Георгиев Димитров, ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. Бургас , ул. “Филип Кутев“ № 26 А, ет.3, с което е предявен иск с посочено правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ, във връзка с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ / ДВ бр. 1 от 03.01.2019 год./ против К.П.Я. и М.М.Г., двамата от гр. ***, с постоянен адрес ***, за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност в размер на 145 590,56 лв., представляващи пазарната стойност на налично недвижимо имущество, налично движимо имущество, отчуждено движимо имущество, иззета по досъдебното производство сума, погасителни вноски по кредити, вноски от трето лице, касови вноски.

В мотивираното искане се твърди, че с Решение № 527/18.07.2018 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД – Бургас на КОНПИ уведомление от Специализирана прокуратура гр. София, пр. пр. № 103/2016 г. от 11.03.2017 г., вх. № УВ-652-2/30.03.2017 г. за образувано ДП № 251БОП-2/2016 г. по описа на ТС „БОП“ - Бургас и привличане в качеството на обвиняем лицето К.П.Я. ЕГН **********, за това, че от месец юли 2015 г. до 30.08.2016 г. в гр. Бургас и обл. Бургас, участвал заедно с Р. П. С., ЕГН ********** и Н. А. Р., ЕГН ********** в ОПГ, ръководена А. Д. А., ЕГН **********, създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления в стопанския отрасъл – държане и разпространение на големи количества акцизни стоки без бандерол – цигари без поставен акцизен бандерол, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години – престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и 3, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК. Посочва се, че наказателното производство срещу ответника не е приключило, като към настоящия момент е в съдебна фаза – постановена е присъда по образуваното НОХД № 1313/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, която не е влязла в сила.

Твърди се също, че престъплението, за което е повдигнато обвинение на ответника, попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗПКОНПИ .

На основание § 5. ал. 2 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.), неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на на ЗОПДНПИ (отм.). и всички правни основания са съобразени с тези, регламентирани в на ЗОПДНПИ (отм.)., поради което проверката е образувана и проведена по реда на ЗОПДНПИ (отм.)..

Съдът констатира, че ищецът е сезиран с уведомление от Специализирана прокуратура гр. София, пр. пр. № 103/2016 г. от 11.03.2017 г., вх. № УВ-652-2/30.03.2017 г. за образувано ДП № 251БОП-2/2016 г. по описа на ТС „БОП“ - Бургас и привличане в качеството на обвиняем лицето К.П.Я. ЕГН **********, след което с протокол № ТД03БС/УВ-6653/10.04.2017 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на К.П.Я., ЕГН **********.

В мотивираното искане се посочва, че периодът на проверката на основание чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ (отм.) е от 10.04.2007 г. до 10.04.2017 г.

Твърди се, че проверката е започнала на 10.04.17 г. на основание протокол № ТД03БС/УВ-6653/10.04.2017 г. и следва да е приключила на 10.04.2018год., в предвидения от чл.27, ал.1 от на ЗОПДНПИ (отм.) и чл. чл. 112 от ЗПКОНПИ. Не са представени доказателства , нито се продължаване на срока за извършване на проверката с шест месеца. Въпреки горното съдът констатира, че в представеното Решение №146 от 04.02.2019год. се констатира разлика в посочените от ищеца дати за начало на проверката, твърди се едновременно, че производството е образувано и че проверката е започнала, съответно на 10.04.2017 с протокол № ТД03БС/УВ-6653/10.04.2017 г. и на 18.07.2018год. с Решение №527 на КПКОНПИ. Горното поражда съмнения дали е спазена процедурата по чл.21 и сл. от ЗОПДНПИ (отм.) и дали проверката е извършена при спазване на законовите изисквания. Поради наличието на решение по тълкувателно дело по отношение на въпроса за характера на сроковете за провеждане на проверката и предвид обстоятелството, че касационната инстанция прие, че сроковете за извършване на проверката не са преклузивни, съдът приема искането на КПКОНПИ за допустимо, въпреки, че отчита, че от началото на проверката - 10.04.2017год. до датата на постановяване на Решение №146/04.02.2019год. са изминали почти две години.

В хода на проверката са извършени справки в: Национална база данни „Население”, Търговски регистър, Норма — Сиела, ИКАР и ИС на ГД „Морска администрация“ и са изпратени запитвания до: ОД на МВР, сектор КАТ „Пътна полиция“ по постоянен адрес на лицето, всички централни офиси на банки в страната, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, Централен регистър на особените залози, ТД на НАП и Дирекция „Местни данъци и такси” към съответната община по постоянен адрес на лицето.

От извършената проверка е установено, че К.П.Я., ЕГН ********** е с постоянен адрес: гр. ***, настоящ адрес:***, *******, но съжителства с втората ответница М.М.Г., ЕГН **********, с която имат **** - М. К. Я., ЕГН *********.

М.М. Г. е декларирала постоянна адресна регистрация в гр. *** и настояща адресна регистрация в гр. ***.

В хода на проверката се твръди , че е установено, че проверяваното лице и М.М.Г. имат **** - М. К. Я., роден на **.**.**** г. и споделят общо домакинство от 28.05.2014 г., поради което М.М.Г. е включена в обхвата на проверката по реда на ЗОПДНПИ (отм.), като лице във фактическо съжителство с проверяваното лице за периода от 28.05.2014 г. до 10.04.2017 г.

В хода на наказателното производство с протокол за претърсване и изземване от 30.08.2016 г. при претърсване на адрес в гр. ***, ползван за живеене от К.П.Я. – собственик в стая ползвана за спалня от Я., от текстилна чантичка са иззети: 36 броя банкноти с номинал от 50 лв.;1 брой банкнота с номинал от 500 евро;19 броя банкноти с номинал от 100 евро всяка;8 броя банкноти с номинал от по 50 евро;21 броя банкноти с номинал от 20 евро всяка;7 броя банкноти с номинал 10 евро всяка;5 броя банкноти с номинал от 5 евро всяка;както и:6 броя банкноти с номинал от по 100 лв. всяка;2 броя банкноти с номинал от 20 лв. всяка - общо в размер на 3 315 евро в левова равностойност на 6 483,57 лв. и 2 440 лв., всичко в размер на 8 923,57 лв. Сумата в размер на 8 923,57 лв., представляваща сума иззета с протокол за претърсване и изземване от 30.08.2016 г. по досъдебно производство № 251 БОП-02/2016 г., по описа на ТБ ,,БОП“ - Бургас, на съхранение в банкова касетка „Общинска банка“ Клон Бургас, за която сума се твърди, че подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 142, ал. 2, т. 1. във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на средствата.

Твърди се също, че придобитото през проверявания период имущество е на значителна стойност и липсват данни за законни доходи на ответниците, които да им позволяват да го придобият. Поради това според КПКОНПИ, в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност и същото да бъде отнето по реда на ЗПКОНПИ, както следва:

- от К.П.Я. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1. във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, имущество на стойност 19 908,57 лв.:

Сумата в размер на 8 923,57 лв., представляваща парични средства, иззети с протокол за претърсване и изземване от 30.08.2016 г. по досъдебно производство № 251БОП-02/2016 г., по описа на ТБ „БОП“ - Бургас, на съхранение в банкова касетка „Общинска банка“ Клон Бургас;

Сумата в размер на 3 055 лв., представляваща погасителни вноски по кредит № 13726493 по разплащателна сметка в лв. с № ******** в „Банка ДСК“ АД, с титуляр К.П.Я.;

Сумата в размер на 480 лв., представляваща постъпила сума от трето лице през 2009 г., по разплащателна сметка в лв. с № ******** в „Банка ДСК“ АД, с титуляр К.П.Я.;

Сумата общо в размер на 6 830 лв., представляваща касови вноски по сметка в лева с IBAN ******** „Уникредит Булбанк“ АД, с титуляр К.П.Я.;

Сумата в размер на 330 лв., представляваща касови вноски по картова сметка в лв. по издадена кредитна карта „Виза“ с IBAN ********* „Райфазенбанк България“ ЕАД, с титуляр К.П.Я.;

Сумите общо в размер на 290 лв., представляващи касови вноски по картова сметка в лева по издадена кредитна карта „Райкарт“ с IBAN ************ „Райфазенбанк България“ ЕАД, с титуляр К.П.Я.

- от М.М.Г. на основание чл. 142, ал. 2. т. 5. във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, с цена на иска 124 781.99 лв.:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.602.323.1.100, съгласно схема № 15-299908/22.06.2016 г. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.602.323, с предназначение: жилищно, апартамент на едно ниво с площ по документи 78,46 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня, тоалетна и антре при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: обект с идентификатор 07079.602.323.1.101 и обект с идентификатор 07079.602.323.1.126, под обекта: имот с идентификатор 07079.602.323.1.97, над обекта с идентификатор 07079.602.323.1.103, прилежащи части: избено помещение № 4, с площ от 2,87 кв.м. и 0,702 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № 2***, дело № *** от **.0*.20** г. по описа на нотариус рег. № 133, Акт № *, том **, дело № 4***, вх. рег. № 8*** от **.0*.20** г. по описа на Служба по вписванията - Бургас.Данъчната оценка на продавания недвижим имот е 49 658,40 лв.

Товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ А9553ММ, рама ZFA 2300 0006 208260, двигател 81404383519885, цвят „бял“, с дата на първоначална регистрация 31.01.2002г. с пазарна стойност към настоящия момент -1200 лв.

Сумата в размер на 320 лв. внесена на каса от М.М.Г. по сметка с IBAN *********** в Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр М.М. Г.;

Сумата в размер на 0,23 лв., представляваща платени лихви по сметка с IBAN ********** в Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр М.М.Г.;

Сумата в размер на 3 561,76 лв. представляваща касови вноски в сметка с IBAN ************ в „Юробанк България“ АД, с титуляр М.М.Г.

- от М.М.Г. на основание чл. 151. във вр. е чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ. с цена на иска 900 лева:

Сумата в размер на 900 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ А 7668 МА с рама VSХ000073К4087198 и двигател С14NZ02Y07896, цвят „синьозелен металик.

Ответниците, редовно и лично уведомени, чрез връчване на мотивираното искане с приложения са подали отговор в срок. В отговора на исковата молба се оспорват както твърденията на КПКОНПИ по отношение на фактите, така и правните доводи, изложени в мотивираното искане. Твърди се, че не са налице както предпоставките за образуване на прозводството, така и предпоставките за отнемане на посоченото в мотивираното искане имущество, включително се твърди, че част от сумите, чието отнемане си иска не са налични в патримониума на ответниците. Оспорват се твръденията на КПКОНПИ по отношение на пазарните оценки на движимите и недвижимите вещи, които са придобивани и отчуждавани от ответниците в през проверявания период. Представят се доказателства. .

Ищецът - КПКОНПИ твърди, че от анализа на събраните в производството данни се установило, че ответниците са получили за проверявания период, приходи общо в размер 80 133,45лв., подобрно описани в исковата молба. Обичайните им разходи за периода са били в размер на 116624,14лв. Действителната (пазарна) стойност на съвкупността от придобитото имущество на проверяваните лица през проверявания период била в общ размер 171 329,01лв. Констатирано било значително несъответствие (по смисъла на чл.107,ал.2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ )за целия период, в размер на 207 819,70лв.

Мотивираното искане е с правно основание в чл.153 ЗПКОНПИ и има действието на искова молба. За разглеждането му не е предвидено особено исково производство и то следва да се развива по правилата на общия исков процес, като се прилагат и отделните специфични процесуални норми в специалния закон. Мотивираното искане е предявено съобразно правилата за родова и местна подсъдност, а именно пред Бургаския окръжен съд като първа инстанция, който е съдът по местонахождението на недвижимия имот с най- висока данъчна оценка. Отправено е от активно легитимирано лице съобразно специалните разпоредби на чл.153, ал. 1 от ЗПКОНПИ - от КПКОНПИ като специализиран държавен орган за извършване на проверка по този закон, чрез законния й представител. Мотивираното искане е насочено срещу лице, за което се твърди, че са налице предпоставките по този специален закон за реализиране на правото на отнемане на имущество.

Ответниците оспорват изводите от изложения в мотивираното искане икономически анализ на събраната от КПКОНПИ информация за релевантните факти за определяне на размера на доходите и разходите, съответното се оспорва и извода за наличие на значително несъответствие. Твръди се, че КПКОНПИ не е отчела при икономическия анализ подадените от ответниците декларации и представените от тях доказателства за получени дарения от трети лица. Твърди се , че съжителството на ответниците е настъпило в различен момент от възприетия от ищеца. Твръди се, че не е изследвана възможността придобитото имущество де е заплатено с неличните по банковите сметки и получени от заеми – банкови и от физически лица финансови средства. Твърди се, че неправилно не са отчетени като приход получените от ответниците заеми и дарения.

Страните не спорят по твръденията на ищеца за броя, вида и индивидуализацията на придобитите от ответниците движими и нидвижими вещи, за датите на придобиване на същите, както и броя, вида, индивидуализацията на банковите сметки на ответниците и наличността по същите.

Бургаският окръжен съд като обсъди представените доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството е по чл. 153 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) отм., вр. с §5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ.

С Решение № 527/18.07.2018 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД – Бургас на КОНПИ уведомление от Специализирана прокуратура гр. София, пр. пр. № 103/2016 г. от 11.03.2017 г., вх. № УВ-652-2/30.03.2017 г. за образувано ДП № 251БОП-2/2016 г. по описа на ТС „БОП“ - Бургас и привличане в качеството на обвиняем лицето К.П.Я. ЕГН **********, за това, че от месец юли 2015 г. до 30.08.2016 г. в гр. Бургас и обл. Бургас, участвал заедно с Р. П. С., ЕГН ********** и Н. А. Р., ЕГН ********** в ОПГ, ръководена А. Д. А., ЕГН **********, създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления в стопанския отрасъл – държане и разпространение на големи количества акцизни стоки без бандерол – цигари без поставен акцизен бандерол, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години – престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и 3, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК. Наказателното производство срещу ответника не е приключило, като към настоящия момент е в съдебна фаза – постановена е присъда по образуваното НОХД № 1313/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, която не е влязла в сила.

Ищецът е сезиран с уведомление от Специализирана прокуратура гр. София, пр. пр. № 103/2016 г. от 11.03.2017 г., вх. № УВ-652-2/30.03.2017 г. за образувано ДП № 251БОП-2/2016 г. по описа на ТС „БОП“ - Бургас и привличане в качеството на обвиняем лицето К.П.Я. ЕГН **********, след което с протокол № ТД03БС/УВ-6653/10.04.2017 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на К.П.Я., ЕГН **********. Видно от решението, периодът на проверката на основание чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ (отм.) е от 10.04.2007 г. до 10.04.2017 г.

Твърди се, че проверката е започнала на 10.04.17 г. на основание протокол № ТД03БС/УВ-6653/10.04.2017 г. и следва да е приключила на 10.04.2018год., в закона едногодишен срок. Не са представени доказателства, нито се продължаване на срока за извършване на проверката с шест месеца. В представеното Решение №146 от 04.02.2019год. се констатира разлика в посочените от ищеца дати за начало на проверката , твърди се едновременно, че производството е образувано и че проверката е започнала съответно на 10.04.2017 с протокол № ТД03БС/УВ-6653/10.04.2017 г. и на 18.07.2018год. с Решение №527 на КПКОНПИ. Съдът приема, че не е спазена процедурата по чл.21 и сл. от ЗОПДНПИ (отм.), респективно по чл.112 от ЗПКОНПИ, по отношение на продължителността на същата. Поради наличието на решение по тълкувателно дело по отношение на въпроса за характера на сроковете за провеждане на проверката и предвид обстоятелството, че касационната инстанция прие, че сроковете за извършване на проверката не са преклузивни, следователно въпреки, че от началото на проверката - 10.04.2017год. до датата на постановяване на Решение №146/04.02.2019год. са изминали почти две години, горното не представлява основание за недопустимост на производството пред съда.

М.М. Г. е декларирала постоянна адресна регистрация в гр. *** и настояща адресна регистрация в гр. ***.

Не се спори, че проверяваното лице и М.М.Г. имат **** - М. К. Я., роден на **.**.**** г. и споделят общо домакинство след раждането на ****то. Спорно е от коя дата е започнало съжителството им, като съдът приема, че за житейски оправдано заключението , че ответниците са заживеели заедно след началото на 2015 год., с оглед датата на раждане на ****то им и твръденията им за получени съвместно подаръци за раждането на ****то. Поради последното , съдът приема, че М.М.Г. неправилно е включена в обхвата на проверката, като лице във фактическо съжителство с проверяваното лице за периода от 28.05.2014 г. до 10.04.2017 г. и че този период следва да е 01.01.2015 г. -10.04.2017 г.

Ищецът КПКОНПИ, твърди, че след анализ за определяне на значително несъответствие по години, за периода на проверката от 2007 година до 2017 година се установява следното следното значително несъответствие по години: за 2007 год. - в размер на 8653,49 лв., за 2008г. - в размер на 6605,50 лв., за 2009г. - 4304,10 лв., за 2010 год. – в размер на 4048 лв. , за 2011г. - в размер на 3873 лв., за 2012г. – в размер на 2282,60лв., за 2013 г. - в размер на 1461,49 лв., за 2014г. - в размер на 7665,37 лв., за 2015 г. - в размер на 43792,07 лв., за 2016 г. – в размер на 143498,70лв. и за 2017 г. – в размер на 12153,17 лв.

След извършване на анализ за определяне на значително несъответствие за целия проверяван период, КПКОНПИ, твърди, че за проверявания период е установила следното :

1. Доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 80133,45 лв., в т.: от трудови и служебни правоотношения, от продажби на МПС; от кредити

2. Обичайни и извънредни разходи общо в размер на 116624,14 лв., в т.: за издръжка на семейство, за пътувания в чужбина, за платени данъци и такси, в размер на 30 198,71 лв.; вноски по изпълнителни дела.

3.Установен нетен доход в размер на 36490,69 лв.

4.Имущество /пари; парични суми, внесени по банкови сметки; допълнителни парични вноски в търговски дружества; движими, недвижими вещи; ограничени вещни права; нематериални активи/ общо в размер на 171329,01 лв., в т.ч.: разход за покупка на недвижими имоти, в размер на 122764 лв.; разход за покупка на МПС в размер на 7500 лв.; разход за погасителни вноски по кредити, в размер на 20585,76 лв.; разход за вноски по банкови сметки в размер на 11075,76 лв.; получени суми с незаконов произход в размер на 8923,57 лв.

5.Установено несъответствие в размер на 207819,70 лв.

При така описаната фактическа обстановка се твърди, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ във вр. с § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ.

Ответниците не са сключили граждански брак, същите имат един *** , роден на **.**.**** год. и живеят на семейни начала. С мотиви, изложени по-горе съдът приема , че ответниците живеят на семейни начала от началото на 2015 год.

Не се спори по твърденията на ищеца за индивидуализацията на придобитото от ответниците имущество през проверявания период. Същото е подробно описано в исковата молба и в заключенията на съдебно автотехническа и съдебно техническа оценъчни експертизи и съдебно икономическата експертиза.

Съдът е допуснал и приел съдебно автотехническа и съдебно техническа оценъчни и съдебно графологична експертизи, заключенията на които, ведно с представените писмени доказателства, са послужили за основа за изготвяне на съдебно икономическа експертиза. Последната дава четири варианта на изчисление на съответствието /несъответствието на имуществото и доходите на ответниците, съобразно вариантите на поставените от ищеца и ответниците въпроси.

За да прецени кой от вариантите и с какви корекции, да приеме за достоверен за установяване на наличието или липсват ана значително несъответствие , съдът съобрази следното :

Съгласно чл.1 , ал.1, т.2 и чл. 5, ал.1 от ЗПКОНПИ, на отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като се презюмира, че за такова се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Съгласно чл.107 от същия закон „ Комисията образува производство по този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.“

В полза на държавата, в лицето на КПКОНПИ е създадена доказателствена презумпцията, че дадено имущество е незаконно, ако се установи значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и нетния доход по смисъла на легалното определение на понятието, дадено в §1 т.8 от ДР на ЗПКОНПИ.

За значително несъответствие се счита само това несъответствие между имуществото и нетния доход, което превишава 250 000 лв. Нормата е изменена с ДВ бр.103/2016 год., слез датата на започване на проверката, като размерът на значителното несъответствие е намален на 150 000 лв., но поради санкционния характер на тази норма по отношение на ответниците следва да се приложи по-благоприятната за тях разпоредба, а именно , тази , която е действала до изменението ДВ бр.103/2016 год.

В тежест на ищеца е възложено да установи наличието на несъответствие между имуществото на ответниците и техните доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените от тях обичайни и извънредни разходи, което по размер надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период от 10.04.2007 год. до 10.04.2017год., в резултата на което по силата на въведената презумпция ще се приеме за установено и че е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците. Според мотивите на КС, изложени в Решение №3/12 год., на изследване подлежи имуществото, с която проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличаването му през същия период от законно източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и др.), направените през това време разходи и възникналите задължения.

По смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ „имущество" е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. С оглед възприетата от закона легална дефиниция, не може да се възприеме като законосъобразен довода на ищеца, че разходите, направени от ответниците за придобиване на недвижими имоти, придобиване на МПС, както и разходите за вноски по банкови сметки, направени от трети лица или от самите ответници, представляват „имущество“.

По смисъла на ЗПКОНПИ имущество представляват само активите и паричните средства, които по време на проверявания период са придобити от ответниците – недвижими имоти, превозни средства, влогове и депозити в банки. Според това дали те се още са в техния патримониум, тези блага могат да бъдат придобито имущество, отчуждено или преобразувано имущество – както приема ВКС в Решение №97/18.05.2018 г. по гр.д.3224/17 год. ІV г.о.

Нетните доходи по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗПКОНПИ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Доходите, приходите или източниците на финансиране са посочени в закона примерно и неизчерпателно.

Съгласно § 1, т.2. от ДР на ЗПКОНПИ - "Доходи, приходи и източници на финансиране" са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица.“ В съдебната практика - цитираното по-горе Решение №97/18.05.2018 г. по гр.д.3224/17 год. ІV г.о. на ВКС се приема, че „доход“ по смисъла на закона са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Източниците на финансиране може да бъдат собствени и привлечени: собствени са наличното имущество и доходите /приходите минус разходите за осъществяването на дейността, а привлечени са кредитите /заеми/ и субсидиите /безвъзмездни помощи/ или даренията. Не винаги източникът на финансиране е източник на забогатяване. Източник на забогатяване не може да е, нито наличното имущество /то се трансформира в новопридобитото/, нито кредитите, защото с получаването им възниква задължение за тяхното връщане. Източник на забогатяване са доходите, субсидиите и даренията. Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен. Във всички останали случаи източникът на финансиране е законен. Кредитът е законен източник на финансиране, но получаването му не обогатява кредитополучателя. Кредитът обяснява временното превишение на придобитото имущество над дохода.

Поради гореизложеното, следва да бъде прието, че доходите на ответниците включват получени възнаграждения по трудово и граждански договори, получени обезщетения, доходи от продажба на имущество, както и получени парични средства от кредити от банки, заеми от физически лица и дарения.

При преценка за наличието на значително несъответствие също следва да се приложи законовата дефиниция , въведена в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, а именно : "Значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.“ Следователно методиката на изчислението следва да включва изчисляване на размера на стойността на имуществото , придобито през периода , съотнесен към размера на нетния доход за целия проверяван период, а не година по година.

Видно от посоченото в мотивираното искане и формулировката на въпросите към вещото лице Генов – съдебно икономическата експертиза, ищецът е прилагал различни от законовите критерии за определяне както на нетния доход, така и на разходите. Тези разлики са се отразили на изводите на ищеца по отношение на доходите на ответниците , като в сумата им не са включени заемите и даренията, получени от физически лица, лихвите по влогове, пазарната продажна цена на отчуждените МПС и пазарната цена на притежаваното жилище.

По отношение на приходите от продажба на МПС, съдът възприема становището на в.л. инж. Гяуров, а по отношение на оценката на недвижимия имот – допълнителното заключение на в.л. инж. Чанкинова. Заключенията на вещите лица почиват на изследване на релевантните обстоятелства за оценката на вещите и са изготвени по ясна и подробно описан в констативно-съобразителната им част методика.

Не се спори по размера на получените от ответниците заеми от финансови институции. Оспорва заемите и даренията от физически лица, с твърдения за симулативност на договорите.

По отношение на оспорените като неавтентични договори за заем съдът възприема заключението на в.л. Николов, което потвърждава автентичността на положените подписи на заемодателите по представените от ответниците пет догговора за заем. По отношение на същите договори, както и по отношение на договорите за дарение са събрани и гласни доказателства.

С оглед на горното, съдът намира, че следва да признае за доход на ответника Я. сумата от 45200лв. , представляваща сума от получените заемни средства по оспорените от ищеца пет договора за заем. Същите са доказани с писмени доказателства и са декларирани от ищцата преди началото на проверката по чл.21 от ЗОПДНПИ /отм./, поради което съдът приема, че по отношение на тези договори е неоснователно възражението за симулация и антидатиране. Заемите от физически лица са включени в дефиницията на понятието „доходи“ по §1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ.

Съдът намира, че следва да признае за приход и получените от ответницата дарения в размер на 20 000лв. от родителите й и в размер на 10000лв. от баба й, който от свидетелските показания на бащата на ответницата се установява, че са й дарени за да я подпомогнат ри закупуването на жилище. При преценка на достоверността на събраните гласни доказателства съдът прецени, че се касае за дарения на парични суми с определена цел и по определен повод, за който традиционно се подпомагат децата от родителите им, а именно закупуването на първото жилище. Съдът също съобрази, че за ответницата това е първо и единствено жилище и че същото не е нито скъп, нито обширен имот.

По отношение на получените заеми от финансови институции и физически лица, съдът възприема изразеното от в.л.Генов становище, че разходите по кредите са дължимите лихви и разноски по кредита, а не вноските за погасяване на същия. По тази причина получените заеми следва да бъдат отразени при изчисленията като приход, а закупените с получените във формата на кредит парични средства вещи не са незаконно придобито имущество.

В проверявания период ответниците са направили разходи за издръжка на домакинството, които се определят по средностатистически данни, По отношение на определянето на обичайните разходи е възприет обективен критерий – данни на НСИ.

По отношение на недвижимите имоти съдът възприема заключенията на в.л.инж.Чанкинова, които са заложени и при изчисленията на в.л.Генов /СИЕ/. Видно от същите заключения Комисията е приела значително по-високи придобивна цена от установената от вещото лице и събраните доказателства в производството. Разликата е резултат от състоянието на имота към момента на придобиването му.

Съгласно чл. 148, ал. 2, т.1 и т.4 от ЗПКОНПИ, незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване, която за недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях и за превозните средства е пазарната им стойност, което е съобразено от съда при допускане на задачите към съдебно икономическата експертиза и с приемането на двете оценъчни експертизи по отношение на недвижимите имоти, строително-монтажните работи и придобитите и отчуждени МПС.

Съобразно изложеното по-горе, съдът приема за меродавно заключението на в.л.Генов по вариант №1 от първоначалната експертиза, със следната корекция – в частта на приходите и разходите, към приходите са добавят получените заемни суми в общ размер от 45200в. – получени на законно основание от ответника Я. и 30000в. – получени като дарение от родителите и бабата на ответницата за закупуването на процесното жилище в ж.к. С. Изчисленията следва да бъдат направени от съда, като се съобразят частично доходите, възприети от основната съдебно икономическа експертиза. По този начин получената от вещото лице наличност на средства за периода в размер на 175 721 лв. следва да бъде намалена на 100 521лв.

Видно от горните изчисления, не е налице значително несъответствие в размер на 250 000лв. – изискуемо към датата на започване на проверката, не е налице такова и в размера по §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ Следователно не може да бъде приложена презумпцията за незаконност на придобитото през периода имущество, съответно не са налице основанията за отнемане на същото от ответниците.

Мотивиран от горното, съдът приема, че предявената претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Независимо от горното, съдът намира претенцията неоснователна и поради следното :

Правото на КОНПИ да предяви осъдителен иск за отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество е уредено в чл.153 от ЗПКОНПИ. Както уредената в този текст , така и уредената в чл.74 от ЗОПДНПИ и в чл.28 на отменения ЗОПДИППД правна възможност за Държавата да отнеме принудително и безвъзмездно имуществени права се осъществяват чрез орган и по ред, предвидени в съответния специален закон. По естеството си те представляват изрично и изчерпателно уредена правно гарантирана възможност на Държавата да отнеме имуществени права, обект на частна собственост и са регулирано със закон изключение от прилагане на принципа за неприкосновеност на частната собственост, прогласен с чл.17, ал.2 от Конституцията.

Това отклонение от принципа се обосновава с необходимостта от защита на обществения интерес. Именно затова за субекта, спрямо чието имущество се осъществява принуда, ограничаването и отнемането на имуществени права представлява неблагоприятна последица и санкция за определено неправомерно поведение. По първия по време отменен закон беше налице изискване това поведение да е установено от съд престъпление, докато по ЗОПДНПИ /отм./ и по сега действащия закон не е въведено изискване за постановена и влязла в сила присъда. Независимо от разликите, както по предходните, така и по действащия специалния закон, хипотезите на принудително отнемане продължават да бъдат изчерпателно изброени, не могат да се прилагат по аналогия на закона или правото, недопустимо е разширително или поправително тълкуване.

По силата на тълкувателната практика на ВКС, а именно ТР №7/2013год. на ОСГК на ВКС е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между конкретната престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. При прилагане на разпоредбите на чл. 46, ал.1 от ЗНА, т.е. тълкуването на разпоредбите му в съвпукност и взаимна свързаност води до извод за необходимост от установяване на връзка между неправомерно поведение и придобито имущество. Изрично посочена в чл.3 цел на закона, както на сега действащия закон, както и на предходния, е борба с определени от законодателя неправомерни деяния-престъпления и административни нарушения чрез отнемане на облагите, които се получават или са свързани с тях.

В настоящия случай липсва причинно-следствена връзка между твърдяното в повдигнатото обвинение престъпление, от което е не е ясно какъв е размерът на вероятно получена облага, но е намерена сума в размер на 8923,57 лв. в средата на 2016 год. и придобиването на имущество през десетгодишния период на проверката. На първо място твърденията за получена незаконна облага е за такава, получена от престъпно действие, за което наказателното производство не е приключило с влязла в сила присъда. Следователно, при спазване на презумпцията за невинност, за настоящия съд ответникът е невинен за твърдяното престъпление и не е доказано придобиването на незаконна облага.

Независимо, че липсата на присъда не е предпоставка за допустимост на мотивираното искане за отнемане на имущество по ЗПКОНПИ и последната редакция на ЗОПДНПИ /отм./, то уважаването на това искане при липса на присъда би противоречало като на целта на закона – чл. 2 от ЗПКОНПИ – „Законът има за цел да се защитят интересите на обществото“ – който интереси не следва да се защитават за сметка на пренебрегване на презумпцията за невинност, така и на въведените принципи на законност, прозрачност, независимост, обективност и безпристрастност и пропорционалност в същия закон – чл. 4, т. 1 и т.5 от ЗПКОНПИ, които е в съответствие както с минималните стандарти приети в Директива № 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, с посочен в чл.12 срок за транспониране 06.10.2015год.

Държавата е подала декларация за мерките по транспониране на тази директива, в която декларация като мярка №4 за транспонирането е посочено приемането на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като по този начин е декларирала и че специалния закон е свързан с Директивата. Следователно е недопустимо Държавата да не спазва минималните изисквания на същата директива в закона, който я транспонира в националното законодателство.

Съгласно чл.2 от Директивата Член 2 „облага“ означава всяка икономическа изгода, придобита, пряко или косвено чрез престъпление; тя може да се изразява във всяка форма на имущество и да включва всяко последващо повторно инвестиране или преобразуване на преки облаги и всякакви стойностни ползи; „конфискация“ означава окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление; „престъпление“ означава престъпление, попадащо в обхвата на някой от инструментите, изброени в член 3. В чл.4 изрично е посочено , че „ Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да може да се извърши конфискацията, изцяло или частично, на средства на престъпление и на облаги или на имущество, чиято стойност съответства на тези средства на престъпление или облаги, при условие че има влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление, включително в резултат на неприсъствено производство.“

В Директивата се прогласява намерение за зачитане основните права и спазване принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в съответствие с тълкуването им в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и нормите й следва да се прилагат в съответствие с тези права и принципи. В изпълнение на обявените в преамбюла на Директивата принципи и цели са въведени гаранции за осъществяване на правото на Държавата да извърши отнемане на имущество, придобито от престъпление при спазване на определени минимални стандарти за зачитане на основните права на човека и едно от тези правила е отнемането на имущество да е предхождано от осъдителна присъда за извършено престъпление. Нормата на чл.4 от Директивата е ясна и не се нуждае от тълкуване.

Понятията престъпление и конфискация са с автономно съдържание, посочено в чл.2 на същата Директива. Съдът счита, че отнемането на имущество, придобиването на което не може да бъде свързано с престъпление, по причина, че такова престъпление все още не е установено по определения в закона ред, противоречи както на целите, така и на конкретните ясни и недвусмислени норми от Директивата, които явно не са транспонирани в целия си обем в националното законодателство. Подобно прилагане на закона би противоречало на принципа на пропорционалност въведен с чл.4 от ЗПКОНПИ, на Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

За да достигне до горните правни изводи съдът е съобразил и приетото в мотивите на Решение Съда на Европейския съюз от 19 март 2020 година по дело С‑234/18, че към момента на отправяне на запитването не е изтекъл срокът за транспониране на директивата в националното законодателство.

С гореизложените мотиви съдът приема, че предявеният иск е неоснователен.

По отношение на разноските : Ответниците са направили разноски в производството, които поради отхвръляне на претенцията, следва да се възложат върху ищеца. Представят списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски в общ размер на 7300 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК *********, чрез председателя Сотир Стефанов Цацаров, адрес за призоваване: гр. Бургас , ул. “Филип Кутев“ № 26 А, ет.3, с което е предявен иск с посочено правно основание чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ, във връзка с § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ / ДВ бр. 1 от 03.01.2019 год./ против К.П.Я. и М.М.Г., двамата от гр.***, с постоянен адрес ***, за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност в размер на 145 590,56 лв., както следва:

- от К.П.Я. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1. във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, имущество на стойност 19 908,57 лв.:

- сума в размер на 8 923,57 лв., представляваща парични средства, иззети с протокол за претърсване и изземване от 30.08.2016 г. по досъдебно производство № 251БОП-02/2016 г., по описа на ТБ „БОП“ - Бургас, на съхранение в банкова касетка „Общинска банка“ Клон Бургас;

- сума в размер на 3 055 лв., представляваща погасителни вноски по кредит № 13726493 по разплащателна сметка в лв. с № ******** в „Банка ДСК“ АД, с титуляр К.П.Я.;

- сума в размер на 480 лв., представляваща постъпила сума от трето лице през 2009 г., по разплащателна сметка в лв. с № ******** в „Банка ДСК“ АД, с титуляр К.П.Я.;

- сума общо в размер на 6 830 лв., представляваща касови вноски по сметка в лева с IBAN ********* в „Уникредит Булбанк“ АД, с титуляр К.П.Я.;

- сума в размер на 330 лв., представляваща касови вноски по картова сметка в лв. по издадена кредитна карта „Виза“ с IBAN ******** в „Райфазенбанк България“ ЕАД, с титуляр К.П.Я.;

- сума общо в размер на 290 лв., представляващи касови вноски по картова сметка в лева по издадена кредитна карта „Райкарт“ с IBAN *********** в „Райфазенбанк България“ ЕАД, с титуляр К.П.Я.

- от М.М.Г. на основание чл. 142, ал. 2. т. 5. във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, с цена на иска 124 781.99 лв.:

-Товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ А9553ММ, рама ZFA 2300 0006 208260, двигател 81404383519885, цвят „бял“, с дата на първоначална регистрация 31.01.2002г. с пазарна стойност към настоящия момент -1200 лв.

- сума в размер на 320 лв. внесена на каса от М.М.Г. по сметка с IBAN *********** в Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр М.М. Г.;

- сума в размер на 0,23 лв., представляваща платени лихви по сметка с IBAN ******** в Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр М.М.Г.;

- сума в размер на 3 561,76 лв. представляваща касови вноски в сметка с IBAN ************* в „Юробанк България“ АД, с титуляр М.М.Г.

- от М.М.Г. на основание чл. 151. във вр. е чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ. с цена на иска 900 лева:

- сума в размер на 900 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ А 7668 МА с рама VSХ000073К4087198 и двигател С14NZ02Y07896, цвят „синьозелен металик,

като неоснователна.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. “Филип Кутев” № 26А, да заплати на ответниците К.П.Я. и М.М.Г., двамата от гр.***, с постоянен адрес ***, разноски в първоинстанционното производство в размер на 7300 лв. /седем хиляди и триста/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	31 август 2020 г.
Съдия:	Дарина Ангелова Костова

Дело:	20192100100177
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	6 февруари 2019 г.

Решение по дело №177/2019 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Председател: Дарина Костова