РЕШЕНИЕ
№ 260038
гр. Сливен, 25.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Сливенския районен
съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Мария Каранашева
при секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното от
съдия Каранашева
гр. дело № 83 по описа за 2020
год.
на Сливенски районен съд ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с ответника са сключили
договор за кредит за текущо потребление на 21.03.2016г. по силата, на който
ищеца, в качеството на кредитор е предоставил на ответника, в качеството на
кредитополучател кредит за текущо потребление
в размер на 11 000евро, при лихва 7.35%.Твърди се, че кредита е
усвоен на 21.03.2016г.Сочи се, че по договора за кредит не са заплатени пет
вноски за периода от 10.10.2017г. до 23.02.2018г.Сочи
се, че кредитополучателя е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит за текущо потребление чрез връчването на
нотариална покана.Твърди се, че след уведомяването ищеца е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист са издадени срещу ответницата и в хода
на изпълнителното производство на ответницата е залепено уведомление при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК и ищеца предявява положителните установителни искове предмет на разглеждане на настоящото
производство
Поискано е да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество
главница в размер на 9812.63евро, по договор за банков кредит за текущо
потребление, 835.51евро, представляваща неплатена редовна лихва за периода 10.10.2017г. до 26.06.2018г., 146.21евро санкционираща лихва
за периода 9.05.2018г. до 26.06.2018г., 60евро заемни такси, 574.59лв,
представляващи направени в заповедното производство разноски, както и законната
лихва и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения главен
положителен установителен иск, като такъв с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал.
1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен
иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр.
чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен
иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр.
чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.
Указано е на ищцовото
дружество, че доказателствената тежест по отношение
на твърденията им за сключен договор за кредит за текущо потребление,
усвояването на сумата по договора за кредит от ответника, неизплатените вноски по договора за кредит от ответника,
уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител е постъпил.
В отговора е заявено, че са оспорени
предявените искове по основание и размер.Възразено е,
че извлеченията от банкови сметки не се отнасят за процесния
договор и не удостоверяват валидно възникнало облигационно правоотношение.Сочи
се, че е налице недействителност на договора за банков кредит,у доколкото към
него няма представен погасителен план с посочване на размера, броя,
периодичността, и падежа на вноските.Заявено е, че процесната
нотариална покана няма връзка с договора за кредит.
Направено е възражение за
недопустимост на исковата молба поради ненастъпила предсрочна изискуемост на
задължението по договора за банков кредит.Възражението за ненастъпила
предсрочна изискуемост касае основателността на предявените положителни установителни искове, а на допустимостта.
Оспорени са предявените искове по
основание и размер.
В исковата молба ищецът е поискал
привличането на трето лице помагач ОТП Факторинг България ЕАД.Съдът намира ,че искането за
привличане на трето лице помагач на страната на ищеца ОТП Факторинг България ЕАД е основателно и следва да бъде
уважено и на основание чл.220 от ГПК бъде допуснато привличане на трето лице
помагач на ищеца.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се юриск.Михайлова, която моли да бъдат уважени предявените
искове, сочи че е настъпила предсрочна
изискуемост по задълженията по договора за банков кредит и на ответника е връчена нотариална покана за уведомяването
му за настъпилата предсрочна изискуемост. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски на доверителя й.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призована не се явява, вместо нея се явява назначения особен
представител адв. Д., която моли да бъдат отхвърлени
предявените положителни установителни искове, като се
сочи, че не е настъпило уведомяването за за пресрочната изискуемост на задълженията по договора за
кредит.
В съдебно заседание третото
лице-помагач на страната на ищцовото дружество ОТП Факторинг България
ЕАД, чрез юриск.Ангелова моли да бъдат уважени
предявените положителни установителни искове.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.03.2016г. М.И.К. е подал до
Банка ДСК ЕАД искане за отпускане на кредит за текущо потребление.
С договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2016 г.
между Банка ДСК ЕАД и М.И.К.,*** е предоставена сумата от 11 000 евро. Срокът за погасяване на кредита е 120
месеца.Падежната дата за погасяване на месечните вноски е 10-то число на
месеца, В договора е предвидено, че за предоставения кредит
кредитополучателя заплаща лихва в размер на 7.35% годишно или 0.02% на ден,
формиран от стойността на 6-месечен EUROBOR-0.054%, който при отрицателна стойност се приема при
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7.35% при
изпълнение на програмата ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение №2 към
договора.При нарушаване на условията кредитополучателя губи правото си да
ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се
увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията.Максималния
размер, до който може да стигне лихвения процент в резултат на неизпълнението
на Условията, е променливия лихвен
процент, приложим към стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния EUROBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 13.450%.Годишния процент на разходите по кредита е 8.83.ГПР може да
бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия.Кредита се
обезпечава със залог върху парични вземания.В чл.12 от договора е предвидено,
че неразделна част от него са общите условия за предоставяне на кредит за
текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и
приема с подписването на договора.В чл.15 е предвидено, че кредополучателя
заплаща такси, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка
ДСК прилага за извършвани услуги на клиента /тарифата/.
В чл.7.1 от общите условия за
предоставяне на кредит за текущо потребление, подписани от ответника е
предвидено, че кредита се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим
от стойността на лихвените индекси 6-месечен SOFIBOR за кредити в лева и 6-месечен EURIBOR за кредити в евро.В случаите на отрицателна стойност на
съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%. В чл.19.2 е
предвидено че при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90дни целият остатък по кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 % пункта.
На 21.03.2016г. Банка ДСК ЕАД, в
качеството на заложен кредитор и М.И.К., в качеството на залогодател.Договорът
е сключен с цел обезпечаване на вземанията по сключения договор за кредит за
текущо потребление между Банка ДСК ЕАД и М.И.К. на 21.03.2016г.Чрез договора е
уреден залог върху вземанията на залогодателя за
трудово възнаграждение и други вземания по трудово правоотношение между него и Техномаркет ЕАД.
От извлечение от банкова сметка ***
М.И.К. се установява, че на 21.03.2016г. е усвоен кредит в размер на
11 000евро и от 10.10.2017г. до 10.05.2018г. не
са заплатени осеме месечни погасителни вноски по договора за кредит.
От погасителен план и ГПР за
сключения договор между Банка ДСК ЕАД и
М.И.К. се установява, че е уговорена месечна погасителна вноска в размер
на 134.86евро и лихвен процент в размер на 7.35% за целия период на договора.
На 6.03.2018г. е изпратена
нотариална покана от Банка ДСК до М.И.К., с която Банка ДСК е обявила, че
кредита е изцяло предсрочно изискуем и от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница става дължима, а
върху нея се начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент
, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава.В поканата е посочено,
че се обявява предсрочната изискуемост на договор за банков кредит от
21.03.2016г., отпуснат в размер на 11 000евро. Поканата е връчена на М.И.К.
на 15.03.2018г..
От показване на заем на банка ДСК
ЕАД се установява, че последните вноски по договора за кредит са заплатени до
10.09.2017г.Последното плащане по договора за кредит е извършено на 9.05.2018г.Дата
на краен падеж на договора е 22.03.2026г.
От извлечение от счетоводни
книги, издадено от банка ДСК се установява, че дължимата главница по договора
за кредит е в размер на 1266.01евро, дължимата договорна лихва е в размер на
76.94евро, обезщетението за забава е в размер на 23.14евро за периода от
22.06.2018г. до 26.06.2018г., дължимите заемни такси и разноски са в размер на
60евро.
На 27.06.2018 г. е подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от Банка ДСК ЕАД срещу М.И.К. -кредитополучател пред СлРС за заплащане на сумите 9812.63евро, по договор за
банков кредит за текущо потребление, 835.51евро, представляваща неплатена
редовна лихва за периода 10.10.2017г. до
26.06.2018г., 146.21евро санкционираща лихва за периода 9.05.2018г. до
26.06.2018г., 60евро заемни такси, 574.59лв, представляващи направени в
заповедното производство разноски, както и законната лихва, 125лв,
представляващи направени в заповедното производство разноски.
На 6.08.2018 г. е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3143/2018г. на СлРС по силата, на която е осъден да заплати М.И.К. на Банка ДСК
ЕАД сумите 9812.63евро, по договор за банков кредит за текущо
потребление, 835.51евро, представляваща неплатена редовна лихва за периода 10.10.2017г. до 26.06.2018г., 146.21евро санкционираща лихва
за периода 9.05.2018г. до 26.06.2018г., 60евро заемни такси, 574.59лв,
представляващи направени в заповедното производство разноски, както и законната
лихва.
На 11.09.2019 г. на М.И.К. е
връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно
изпълнение при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет
на разглеждане на настоящото производство.
На 15.05.2019г. е сключен договор
за покупко-продажба на вземане между
Банка ДСК ЕАД, като продавач и
ОТП Факторинг
България ЕАД, като купувач по силата, на който са прехвърлени вземания,
описани в приложение №1, съответно по приемо-предавателния
протокол.В договора е предвидено, че ОТП Факторинг България ЕАД
се задължава да уведоми длъжниците за
прехвърляния на вземанията по чл.99,ал.3 от ЗЗД, които Банка ДСК ЕАД го е упълномощила да изпраща.
С пълномощно Банка ДСК ЕАД е упълномощила ОТП Факторинг България ЕАД да уведоми всички длъжници по вземанията за кредити, по които банката е цедирала/ прехвърлила/ с договор за покупко-продажба.
В приложение №1 към договора за
прехвърляне на вземане под номер 1901 е вписан М.И.К. с договор за кредит от 21.03.2016г., с падеж на договора
22.03.2026г. за следните вземания 9812.63евро,представляваща
главница по договор за банков кредит за текущо потребление, 835.51евро,
представляваща неплатена редовна лихва за периода 10.10.2017г.
до 26.06.2018г., 146.21евро санкционираща лихва за периода 9.05.2018г. до
26.06.2018г., 60евро заемни такси, 574.59лв, представляващи направени в
заповедното производство разноски, както и законната лихва.
На 16.07.2019 на адрес гр.Сливен, ж.к.Стоян
Заимов 88-Д-4 е върнато писмо адресирано
до М.И.К., като непотърсено.
От назначената и изпълнена
съдебно счетоводна експертиза се установява, че
на 21.03.2016г. между Банка ДСК ЕАД и М.И.К. е сключен договор за кредит
за текущо потребление, по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредит в размер на
11 000евро .Посочено е, че сумата по кредита е постъпила по банковата
сметка на кредитополучателя на 22.03.2016г..В експертизата е отразено, че са
заплатени осемнадесет погасителни месечно вноски по договора за креди и е
останала непогасена сума всички останали вноски.Последната внесена сума по
договора за кредит за текущо потребление е 18-та вноска на 12.09.2017г., като
след тази дата няма извършвани плащания по договора за кредит.От заключението
на вещото лице се установява, че са останали незаплатени следните суми по
договора за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист 27.06.2018г.: 9812.63евро,представляваща
главница по договор за банков кредит за текущо потребление, 835.48евро,
представляваща неплатена редовна лихва за периода 10.10.2017г.
до 26.06.2018г., 143.20евро санкционираща лихва за периода 9.05.2018г. до
26.06.2018г., 60евро заемни такси, , а към 13.01.2021г. дата на подаване на
исковата молба в съда са останали незаплатени 9812.63евро,представляваща
главница по договор за банков кредит за текущо потребление, 835.48евро,
представляваща неплатена редовна лихва за периода 10.10.2017г.
до 26.06.2018г., 143.20евро санкционираща лихва за периода 9.05.2018г. до
26.06.2018г., 60евро заемни такси, законната лихва за периода от 27.06.2018г.
до 13.01.2020г. в размер на 1515.51лв.
Съдът кредитира заключението на
назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно и
безпристрастно и компетентно изпълнена.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 430, ал.1 от ТЗ., а именно да се признае за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 143.20евро
санкционираща лихва за периода 9.05.2018г. до 26.06.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата.
Съдът приема, че така предявеният иск е основателен. В настоящото производство
се доказа по пътя на прякото, главно и пълно доказване настъпилата изискуемост
на дължимите суми по договора за кредит
с настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит. В производството се доказа, че
ответникът е сключил с ищцовото дружество на 21.03.2016г.
договор за кредит за текущо потребление и на 21.03.2016г. е усвоена сумата от
11 000евро.В производството се доказа от заключението на назначената и
изпълнена съдебно счетоводна експертиза че ответникът е преустановил плащанията
от 12.09.2017г. и заплатил по договора
за кредит осемнадесет месечни погасителни вноски.Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и имало 8 незаплатени месечни погасителни
вноски.Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с нотариална
покана, връчена лично на ответника на 15.03.2018г.С оглед наличието на валидно
сключен договор за банков кредит, неизпълнението на задължението от страна на
ответника за заплащането на суми по договора, настъпването на предсрочната
изискуемост по договора за кредит за
текущо потребление, уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост, съдът приема, че предявения иск за главница в размер на 9812.63евро,представляваща
главница по договор за банков кредит за текущо потребление, следва да бъде
уважен, както и акцесорната претенция за законна
лихва от датата на подаване на заявлението.
По направеното възражение в
отговора , че извлеченията не се отнасят за сключения договор за кредит и че
няма представен погасителен плана, съдът пиема
възражението за неоснователно.След изготвянето на доклада ищцовото
дружество е представило заверено копие от погасителния план, в който е показан размера
на всяка погасителна вноски и каква част от главницата и лихвата се погасяв с вноската.
По направеното възражение, че в
нотариалната покана договора за банков
кредит не е достатъчно индивидуализиран, съдът приема, че възражението е
неоснователно.В нотариалната покана договора за банков кредит е
индивидуализиран в достатъчна степен с дата на сключване 21.03.2016г. и сумата,
която е отпусната по договора.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 430,ал.2 от ТЗ, а именно да се признае за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумата от 835.51евро,
представляваща неплатена редовна лихва за периода 10.10.2017г.
до 26.06.2018г., съдът приема, че предявения иск е частично
основателен.Безспорно се доказа в производството, че страните са договорили
лихвените проценти на договорната лихва и начина на погасяването й в
погасителния план.От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се
установява, че дължимата договорна лихва е в размер на 835.48евро,
представляваща неплатена договорна лихва за периода 10.10.2017г.
до 26.06.2018г.
С оглед изложеното предявения положителен установителен иск за договорна лихва ще следва да бъде
уважен за сумата от 835.48евро и за тази сума ще следва да бъде уважен
предявения иск, като за разликата до пълния претендиран
размер ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По предявения
положителен установителен иск с правно основание
чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
415 ал. 1,т.2
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 430,ал.2
от ТЗ., а именно да се признае
за установено, че ответника дължи
на ищцовото дружество сумата от 146.21евро санкционираща лихва за периода 9.05.2018г. до 26.06.2018г. , съдът
приема, че предявения иск е частично основателен. Безспорно се доказа в производството, че страните са договорили
лихвените проценти на наказателната лихва. От заключението на вещото лице се
установява, че наказателната лихва възлиза на 143.20евро и за тази сума ще
следва да бъде уважен предявения иск, като за разликата до пълния претендиран размер ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По претенцията за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество заемна такса в размер на 60 евро, съдът приема претенцията за
основателна и доказана.При сключването на договора за кредит за текущо
потребление ответницата е подписала договора в чл.15 от който е посочено, че
кредитополучателя заплаща такси, съгласно тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Банка ДСК прилага за извършвани услуги на клиента..
На основание чл.78,ал.1 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва
да бъдат присъдени на ищцовото
дружество направените по делото разноски в размер на 2408.44лв. , съобразно
уважената част от исковете.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр.
чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, че М.И.К., ЕГН ********** *** дължи на Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град
София, ул.Московска
№19, ЕИК ********* сумата от
9812.63евро,представляваща главница по договор за банков кредит за
текущо потребление, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 27.06.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата, както и заемна такса по догорвора за кредит в размер на 60 евро.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр.
чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ, че М.И.К., ЕГН ********** *** дължи на Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град
София, ул.Московска
№19, ЕИК ********* сумата от
835.48евро, представляваща договорна лихва по договор за
потребителски кредит от 21.03.2016г.за периода 10.10.2017 г. до 26.06.2018 г., като отхвърля предявения
иск за разликата от уважената част до пълния претендиран
размер от 835.51 евро, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр.
чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, че М.И.К.,
ЕГН ********** *** дължи на Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град
София, ул.Московска
№19, ЕИК ********* сумата от 143.20евро, представляваща наказателна
лихва по договора за потребителски
кредит за периода 9.05.2018 г. до
26.06.2018 г., като отхвърля предявения
иск за разликата от уважената част до пълния претендиран
размер от 146.21 евро, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
М.И.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град
София, ул.Московска
№19, ЕИК ********* на основание чл.
78 ал. 1 от
ГПК направените по делото разноски в размер на 2408.44лв,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищцовото
дружество ОТП Факторинг България ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване
с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: