Присъда по дело №1135/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта:	40
Дата:	14 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия:	Яни Георгиев Гайдурлиев

Дело:	20212100201135
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 40
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
СъдебниНИКОЛАЙ ПЕТРОВ ЖЕЛЕВ

заседатели:РОСИЦА МИРЧЕВА ДИНЕВА
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
и прокурора Андрей Обретенов Червеняков (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело от общ
характер № 20212100201135 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Д. Н., роден на *** г. в гр. ***, с
постоянен адрес: ***, ул. „**“ № *, ет. *, ап. *, понастоящем в *** въз основа
на взета спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, **, **
гражданин, с ** образование, ***, ***, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.03.2021 г., между 18 - 22,50 часа в
гр. Бургас, в района зад Висш химико-технологически институт - гр. Бургас,
направил опит умишлено да умъртви М. Г. М., ЕГН **********, чрез
нанасяне на удар с нож в областта на гърба, като деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание
чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ СЕДЕМ ГОДИНИ , като на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС определя първоначален строг
режим за изтърпяване на наложеното наказание.
1

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК от
наложеното на подсъдимия Е. Д. Н., ЕГН **********, наказание лишаване от
свобода за срок от седем години, времето, през което е бил задържан по
смисъла на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, считано от 20.03.2021 г.
ОТНЕМА в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от
НК, веществено доказателство по делото – нож, с червена дръжка, с обща
дължина 26 см., с дължина на острието 13 см., като същият бъде унищожен.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на присъдата веществените
доказателства по делото:
- нож с обща дължина 25 см.; нож с обща дължина 27 см.; нож с
обща дължина 19 см.; ДНК обтривки; обтривка от устната кухина на М. Г. М.;
метална лайсна, сгъната на две и тухла четворка - да се унищожат като вещи
без стойност;
- черно платнено яке - да се върне на подсъдимия Е. Д. Н., ЕГН
**********;
- черен метален бастун – да се върне на пострадалия М. Г. М., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Е. Д. Н.,
ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР –
Бургас, сума в размер на 4583.81 (четири хиляди петстотин осемдесет и три
лева и 81 ст.) лева, представляваща направени по делото разноски в
досъдебната фаза.
Присъдата може да се обжалва и/или протестира в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд – гр. Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви на присъда № 40/14.12.2021 г. по НОХД № 1135/2021 г.
по описа на Окръжен съд - Бургас.

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на
прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, с който срещу подсъдимия Е. Д.
Н., ЕГН **********, е повдигнато обвинение за това, че на 20.03.2021 г.,
между 18:00 – 22:50 часа в гр. Бургас, в района зад Висш химико-
технологически институт - гр. Бургас, направил опит умишлено да умъртви
М. Г. М., ЕГН **********, чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба,
като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини –
престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по
глава 27 от НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият Е.Н. и
неговият защитник изразиха съгласие да не се провежда разпит на всички
свидетели по делото – М. Г. М., К. С. Г., Т. Р. У., Х. Ж. К. и О. Н. С., както и
на вещите лица д-р Галина Милева, Даниела Каменова, Димо Ангелов,
Златина Лекцовска – Бешева, д-р Андрей Стоянов и Величка Бъчварова, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
протоколите за разпит и експертните заключения от досъдебното
производство. При съблюдаване на предпоставките по чл. 372, ал. 3 от НПК,
след като прецени, че съответните действия по разследването са извършени
при условията и по реда, предвидени в НПК, съдът одобри изразеното
съгласие на страните, да не се провежда разпит на посочените от тях
свидетели и вещи лица.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна така, както е формулирано с обвинителния акт.
Предвид изложените в пледоарията фактически обстоятелства и
доказателствен анализ, прокурорът счита, че обвинението по чл. 115, вр. чл.
18, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин. Позовавайки се на данните от
съдебномедицинската експертиза, прокурорът приема, че действията на
подсъдимия за извършване на деянието при условията на неизбежна отбрана,
следва да бъдат приети единствено като защитна позиция, тъй като се
опровергава от останалия, събран по делото, доказателствен материал.
Мотивира теза за наличие на пряк умисъл у подсъдимия за причиняване
смъртта на пострадалия. Недовършеността на деянието е вследствие на
оказаната своевременна и адекватна медицинска помощ. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на отегчаващи вината
обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от 10 години, което да
изтърпи при първоначален строг режим, като се приспадне времето, през
което същият е бил задържан под стража, вкл. и задържането му за срок от 72
часа, считано от 21.03.2021 г.
По отношение на приобщените по делото веществени доказателства,
1

прокурорът пледира иззетите от местопроизшествието да се отнемат в полза
на държавата, а останалите –да бъдат унищожени.
Служебният защитник на подсъдимия Е.Н., адвокат Стоян Петров от
АК - Бургас, намира за недоказано обвинението по чл. 115 от НК, с което
подс. Н. е предаден на съд. Претендира за квалификация на деянието по чл.
118 от НК, като счита, че деянието е извършено от подсъдимия в състояние
на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие.
Счита, че са налице и условията на неизбежна отбрана. Пледира за наказание
лишаване от свобода в размер от три години, което да бъде изтърпяно
ефективно.
Подсъдимият Е.Н. поддържа прочетените на основание чл. 279, ал.
2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК обяснения, дадени в присъствието на защитник пред
орган на досъдебното производство. Отрича действията му да са били
насочени към умъртвяване на пострадалия. Обяснява поведението си като
защитна реакция спрямо осъществено от страна на пострадалия нападение
срещу личността му. Изразява искрено съжаление за настъпилия вредоносен
резултат. В последната си дума моли съда за минимална присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички
допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е. Д. Н. е роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес в
гр. **, ул. „**“ № *, ет. *, ап. *, понастоящем в ***в гр. Бургас. Той е **, **
гражданин, с ** образование, **, **, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н. и пострадалият М.М. се познавали от около 4-5
години преди датата на инкриминираното деяние. Двамата водели
скитнически начин на живот и живеели заедно на палатки. Били в добри
взаимоотношения.
Подсъдимият Н. често злоупотребявал с алкохол, пиел по няколко
пъти на ден. Средствата за закупуването на алкохола си набавял като събирал
железа от контейнери за смет, които впоследствие продавал на пунктове за
скрап. След употреба на алкохол, ставал агресивен и често влизал в
конфликти.
Пострадалият М. бил кротък, не проявявал агресия и не влизал в
конфликти с околните. Набавял си парични средства като почиствал общите
части на входове в жилищни сгради и като „общ работник“ на строителни
обекти.
В началото на 2021 г., подс. Н. и пострадалият се установили в
района на „Висш химико - технологически институт“ гр. Бургас. Двамата
живеели в две палатки /колиби/, разположени на разстояние 15 метра от
оградата на института и на разстояние 10 метра от дясна пътна лента от
2

платното за движение на път № E-I-6, в посока София-Бургас, на затревен
участък, покрит с гъста храстова растителност. Всеки спял в отделна,
приспособена за живеене палатка /колиба/. Малко след това към тях се
присъединил св. К. С. Г., който също се установил в палатка /колиба/,
разположена в близост до техните. Св. Г. познавал пострадалия от около 3
години по повод съвместната им работа като „общи работници“ на
строителни обекти.
На 20.03.2021 г., около 18:00 часа, подс. Н. бил пред палатката си,
седял върху „тухла четворка“ и употребявал алкохол - ракия. По същото
време се прибрал пострадалият М.М., който бил трезвен. Двамата прекарали
известно време пред палатките, след което изведнъж подс. Н. се изправил.
Пострадалият го посъветвал да не тръгва никъде, тъй като е употребил голямо
количество алкохол и може да се забърка в неприятности. Това ядосало
подсъдимия и той посегнал с юмрук към лицето на пострадалия М., за да го
удари, но не успял. Последният му нанесъл удар с метален бастун в областта
на челото. Вследствие от удара подсъдимият получил охлузна рана на челото
вдясно. За да избегне продължаването на конфликта, св. М. оставил встрани
черния метален бастун, обърнал се с гръб към подсъдимия и се навел леко, за
да се прибере в палатката си. В този момент пострадалият усетил, че нещо го
пробожда в гърба. Изпитал силна болка и трудно си поемал въздух. Обърнал
се към подс. Н. и видял, че същият държи в ръката си нож.
Изплашен, пострадалият М. тръгнал към автобусната спирка,
намираща се в района на института, за да потърси помощ. По пътя срещнал
св. К. Г., който се прибирал от ж.к. „Изгрев“, където почиствал входа на блок
№ * и го помолил за помощ. Тъй като свидетелят нямал ваучер за мобилния
телефон, който ползва, взел телефона на св. М. и позвънил на тел. 112. След
това му помогнал да се придвижат до подлеза, намиращ се в района на
института, където трябвало да пристигне линейката. Докато вървели,
пострадалият разказал на св. Г. за случилото се.
Малко по-късно на място пристигнали автопатрул на Второ РУ - при
ОД на МВР - Бургас и линейка. Пострадалият бил откаран в УМБАЛ - Бургас
и настанен по спешност в отделение по хирургия, където му е била оказана
незабавна медицинска помощ. Първоначално пострадалият е отказал
оперативно лечение и в 09:12 часа на 21.03.2021 г. напуснал самоволно
стационара. Няколко часа след това, в 12:00 часа на 21.03.2021 г. той отново
постъпил по спешност в хирургичното отделение на лечебното заведение.
Започнато е лечение по терапевтична схема, след извършени нови обстойни
изследвания. На 24.03.2021 г. пострадалият е бил изписан с подобрения в
добро общо състояние.
Полицейските служители – свидетелите Х. К. и Т. У., в група
„Охранителна полиция“ при Второ РУ, провели разговор със св. Г., който се
съгласил да ги заведе при палатките, където живеят, заедно с пострадалия и
подсъдимия. Тримата се насочили към палатките, намиращи се зад „Висш
3

химико - технологически институт“ гр. Бургас, но преди да ги достигнат, пред
входа на бензиностанция „ОМВ“ установили мъж, когото св. Г. посочил като
подс. Н.. Полицейските служители се отправили към мъжа, който бил с рана в
областта на челото и установили, че лицето е подс. Е.Н.. Пред свидетелите К.,
У. и Г. подсъдимият направил признания, че с негов личен нож е намушкал в
областта на гърба пострадалия М., като не посочил мотив или други
подробности във връзка с извършеното. Св. Т. У. задържал подс. Н. със
заповед за задържане по ЗМВР и сигнализирал за изпращане на дежурна
оперативна група.
На 21.03.2021 г. за времето от 00:10 до 01:00 часа бил извършен
оглед на местопроизшествие, находящо се в гр. Бургас, на разстояние 15
метра от оградата на „Висш химико - технологически институт“ гр. Бургас и
на разстояние 10 метра от дясна пътна лента от платното за движение на път
№ Е I - 6, посока гр. София - гр. Бургас, на затревен участък, покрит с гъста
храстова растителност. На мястото били установени три палатки (колиби),
приспособени за живеене, както и множество хаотично разпръснати вещи.
При извършения оглед били иззети веществени доказателства, свързани с
предмета на разследването (л. 24-27 и албум към него на л. 28-31 от ДП).
На иззетите веществени доказателства са били назначени и
изпълнени ДНК експертиза (л. 92-95 от ДП) и съдебно - дактилоскопна
експертиза (л. 103 от ДП). Видно от заключението на изготвената ДНК
експертиза, при изследването на обекти № 1, № 2 и № 3 (ножове) не е бил
определен ДНК профил. При изследване на обекти № 4.1 и № 4.2 (нож с
червена дръжка - дръжка и острие) е бил определен ДНК профил, който
съвпада с профила на пострадалия М. Г. М.. По изследваните обекти не са
били установени годни за идентификационно изследване дактилоскопни
следи.
На 24.03.2021г. е бил извършен допълнителен оглед, на
местопроизшествието, при който са били иззети алуминиев детайл - Обект №
1 и „тухла четворка“ - Обект № 2 (л. 74-76 и албум към него на л. 77-80 от
ДП). Извършен е оглед на веществени доказателства на доброволно
предадения на 25.03.2021 г. от пострадалия М.М. на разследващия орган
черен метален бастун, с който ударил подс. Н. по главата (л. 81-82 и л. 83 от
ДП). На посочените веществени доказателства е била назначена и изготвена
ДНК експертиза, видно от заключението на която при изследване на
предоставените обекти, не е бил определен ДНК профил (л. 99-100 от ДП).
При химическо изследване на пробата кръв, иззета от подсъдимия
Е.Н., е установено съдържание на етилов алкохол в количество 2,33 промила
(л. 108 от ДП).
От заключението на вещото лице д-р Галина Милева по назначената
и извършена на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 124/2021 г. (л. 86-87 от ДП) е видно, че пострадалият М. е
получил прободно нараняване в областта на гърба вляво с хемоторакс (кръв в
4

гръдната кухина) и подкожен емфизем в лявата половина. Вещото лице
приема, че всички увреждания са в резултат от действието на предмет с остър
връх и режещ ръб (всички видове ножове), като ударът е нанесен в лявата
половина на гърба на пострадалото лице, което означава, че същият е
нападнат в гръб. Откритата рана на гърба е довела до проникване в гръдната
кухина. Посочено е също, че развилите се в резултат на пробождането
подкожен емфизем и кръв в гръдната кухина се квалифицират като
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Опасността за живота
на пострадалия е била реална и вероятността за запазване на живота или за
настъпване на смъртта е била еднакво възможна. Според експерта, без
оказване на висококвалифицирана и адекватна медицинска помощ,
вероятността за настъпване на смъртен изход е била напълно възможна.
В хода на разследването е била изготвена допълнителна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 207/2021 г. (л. 136-137
от ДП), като видно от заключението на вещото лице, възможно е увреждането
да е било нанесено с нож с обща дължина 26 см, дължина на острието 13 см и
ширина на дръжката 3 см, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от
21.03.2021 г. Посочено е също, че по тялото на пострадалия М. не са
установени следи от борба и самоотбрана.
Съгласно данните от назначената и изготвена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 208/2021 г. (л. 142-143 от ДП), подсъдимият
Е.Н. е получил единствено охлузна рана на челото вдясно, което увреждане е
довело до болка и страдание. По тялото му не са установени следи от борба и
самоотбрана. Охлузната рана най-вероятно е получена в резултат от
тангенциален удар с твърд предмет с неравна повърхност, като ударът не е
бил нанесен с голяма сила. Според експерта, по време на инцидента
подсъдимият и пострадалият са били обърнати един срещу друг. Съгласно
заключението, установената алкохолна концентрация в кръвта на подс. Н. –
2,33 промила, отговаря на средна степен на алкохолно повлияване,
характеризираща се със значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, в координацията на движенията, както и понижена
чувствителност за болка.
Изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрично-
психологична експертиза (л. 181-195 от ДП) дава заключение, че подс. Н. не
се води на отчет в Центъра за психично здраве, не е бил на лечение и не е
търсил психиатрични помощ. Данните от експертизата сочат, че към датата на
инкриминираното деяние - 20.03.2021 г., подсъдимият е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Поведението на последния е описано като нормалпсихологично мотивирано,
изключващо налудности, халюцинации или други психопатологични
феномени, като качествено разстройство на съзнанието, волята, емоциите,
паметта, интелекта. Вещите лица са дали положителен отговор на въпроса за
възможността на подсъдимия правилно да възприема и запаметява факти и
обстоятелства, имащи отношение към делото, и да дава достоверни обяснения
5

за тях. Установена е епизодична злоупотреба, непрераснала в болестна
зависимост, с психоактивни вещества (марихуана, метамфетамин), както и с
алкохол. Формулиран е по-нататък в експертното заключение извод, че по
време на извършване на инкриминираното деяние подс.Н. е могъл адекватно
да ръководи постъпките си, като психологичните му преживявания нямат
болестна характеристика и не надхвърлят нормалната човешка активност.
Поведението на подсъдимия преди, по време и след инцидента е преценено
като подредено, организирано и целенасочено, с установен по данни от
обясненията му съхранен спомен за преживяното, които обективни находки
според вещите лица, дават основание да се заключи, че същият не е бил в
състояние на физиологичен афект.
Съгласувано, единодушно и ясно е становището на вещите лица, че
данните от експертното изследване и свидетелските показания по делото не
дават основание да се коментира състояние на силно раздразнение при
подсъдимия към момента на извършване на инкриминираното деяние. Сочи
се, с допълнително разясняване на теоретичните концепции от клиничната
психиатрия, че не са налице данни, които да потвърждават разгръщането на
картината на физиологичния афект с типичните за него симптоми и фази по
време на извършеното деяние и непосредствено след него. Реакцията на
подсъдимия спрямо пострадалия, по мнение на експертите не достига
интензивността и характеристиките на физиологичен афект.
Възприемайки, че подс. Н. е в добро психично здраве, експертите
ангажират извод, че същият може да участва в наказателното производство и
евентуално, ако бъде намерен за виновен, да изтърпи наложеното наказание.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена, въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
- гласни доказателствени средства: дадените на досъдебното
производство показания на свидетелите М. Г. М. (л. 19-20, л. 69-70 и л. 207 от
ДП), Х. Ж. К. (л. 21 от ДП), Т. Р. У. (л. 22 от ДП), К. С. Г. (л. 23 от ДП) и О. Н.
С. (л. 72-73 от ДП), отчасти от обясненията на подсъдимия Е.Н., дадени пред
орган на досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит на
обвиняем от 21.03.2021 г. (л. 16-17 от ДП), приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им на основание чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 4 от
НПК.
- писмени доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК: протокол за оглед на
местопроизшествие от 21.03.2021 г. (л. 24-27 от ДП) и албум към него (л. 28-
31 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие от 24.03.2021 г. (л. 74-76
от ДП) и албум към него (л. 77-80 от ДП), протокол за освидетелстване (оглед
на лице) с писмено съгласие на лицето от 21.03.2021 г. (л. 33-34 от ДП) и
албум към него (л.35-37 от ДП), протокол за вземане на сравнително
6

изследване от 21.03.2021 г. (л. 38 от ДП), протокол за оглед на веществени
доказателства (л. 81-82 от ДП), протокол за доброволно предаване от
25.03.2021 г. (л. 83 от ДП);
- писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от
НПК: заверени копия от медицинска документация на подс. Е.Н., постъпил на
21.03.2021 г. в УМБАЛ – Бургас (л.114-119 от ДП), заверени копия от
медицинска документация на М.М., постъпил на 20.03.2021 г. в УМБАЛ -
Бургас (л. 147-149 от ДП), справка за съдимост на подс. Н. (л. 9-10 от ДП),
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество (л. 109-110 от ДП);
- експертни заключения, изготвени на досъдебното производство,
по: съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 124/2021 г. (л. 86-87
от ДП), допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
207/2021 г. (л. 136-137 от ДП), съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 208/2021 г. (л. 142-143 от ДП), Протокол № 21/ДНК-135 от
30.03.2021 г. на БНТЛ на ОД на МВР - Бургас за ДНК изследване на
веществените доказателства, иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие от 21.03.2021 г. и сравняване с ДНК профила на
подсъдимия и на пострадалия (л. 92-95 от ДП), Протокол № 21/ДНК-149 от
20.04.2021 г. на БНТЛ на ОД на МВР - Бургас за ДНК изследване на
веществени доказателства – черен метален бастун, доброволно предаден от
пострадалия М., както и на тухла „четворка“ и алуминиев детайл, иззети с
протокол за оглед на местопроизшествие от 24.03.2021 г. и сравняване с ДНК
профила на подсъдимия и на пострадалия (л. 99-100 от ДП), протокол за
дактилоскопна експертиза № 54/23.03.2021 г. (л. 103 от ДП), протокол за
химическа експертиза № 84/29.03.2021 г. (л. 108 от ДП), комплексна съдебно-
психиатрично-психологична експертиза (л. 181-195 от ДП).
- предявените на страните веществени доказателства.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват
по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства са
установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
При формиране на изводите си по фактите съдът се довери на
показанията на свидетелите М.М., К. Г., Т. У., Х. К. и О. С., приобщени по
реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 НПК. С изключение на пострадалия М.,
останалите не са очевидци на инкриминираното деяние, но свидетелстват за
конкретни факти и обстоятелства, предшестващи или последващи същото. От
показанията им се установяват датата и мястото на инцидента, причината за
възникването му, както и механизмът на извършване на деянието.
Свидетелите Х. К. и Т. У. са полицейските служители, отзовали се на подаден
сигнал от св. Г.. Двамата са възприели състоянието, в което се е намирал
пострадалият след деянието. В тази част показанията им кореспондират с
тези, дадени от св. Г. относно състоянието на пострадалия, както и със
7

заключенията на съдебномедицинските експертизи № 124/2021 г. и №
207/2021 г. Също така, заедно със св. Г., полицейските служители са посетили
мястото на инцидента, където установили подсъдимият Н.. Отчитайки
последователност и кореспонденция в заявеното от тези свидетели и като
съобрази, че в същите не се констатира вътрешна противоречивост, съдът
гласува доверие на техните показания.
Обсъждайки гласните доказателствени източници – обясненията на
подс. Н. и показанията на пострадалия М., установяващи хронологията на
инкриминираното събитие, съдът констатира известни противоречия по
основни факти, значими за правилното решаване на делото, поради което
оценката за достоверност на същите бе извършена при внимателно изследване
както на вътрешната им логичност и последователност, така и във връзка с
останалите доказателства по делото.
В обясненията си, дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 279,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, подсъдимият твърди, че проявеното от негова
страна поведение е било провокирано от пряко насочените противоправни
действия на пострадалия към личността му. Подсъдимият Н. заявява, че
заедно със свидетелите М. и Г. първоначално пили алкохол, след което той си
легнал в палатката. В един момент св. М. влязъл вътре и неочаквано го
ударил по главата с тухла „четворка“, а след това го натиснал с двете си ръце
по корема. При така възникналата обстановка, подсъдимият намушкал с нож
в гърба св. М. с намерение да се защити и да предотврати поредни удари от
негова страна.
Анализирайки посочените обяснения на подсъдимия самостоятелно
- от гледна точка на тяхната логическа убедителност и при съпоставката им с
останалите доказателства по делото, както и при съобразяване на
специфичната им процесуална природа, а именно, че освен доказателствено
средство, са и средство за защита, съдът възприе, че в тази част същите не са
достоверни.
На първо място, твърдението на подсъдимия, че тримата заедно са
употребявали алкохол на инкриминираната дата пред палатките се
опровергава от показанията на св. М., както и от тези на св. Г., който по това
време е бил на работа.
Твърдението на подсъдимия за осъществено срещу личността му
нападение от пострадалия, предхождащо по време действията на подсъдимия,
довели до престъпния резултат, се опровергава от показанията на
пострадалия. Свидетелят М. заявява, че след като посъветвал подсъдимия да
не ходи никъде, защото е употребил голямо количество алкохол, същият се
ядосал и посегнал да го удари с юмрук в лицето. В този момент св. М. му
нанесъл удар в областта на челото с метален бастун, който държал в ръцете
си. Пострадалият е категоричен, че не е нанасял удар с тухла „четворка“.
За определяне характера на телесното увреждане на подсъдимия, по
8

делото е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 208/2021 г., приобщена по реда на чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1
от НПК. Видно от същата, при прегледа на подс. Н. е установена единствено
охлузна рана на челото вдясно. По тялото му не са установени следи от борба
и самоотбрана. Относно механизма на получаване на увреждането, вещото
лице е приело, че най-вероятно охлузната рана е получена в резултат от
тангенциален удар с твърд предмет с неравна повърхност, като ударът не е
бил нанесен с голяма сила. Според експерта, по време на инцидента
подсъдимият и пострадалият са били обърнати един срещу друг, което
потвърждава показанията на св. М. за нанасяне на удара с метален бастун. За
наличието на охлузна рана в областта на челото свидетелстват полицейските
служители К. и У., както и св. С. – лекар в ОСМ при УМБАЛ – Бургас,
извършила преглед на подсъдимия и направила превръзка на раната.
Горното дава основание на съда да приеме, че тезата на защитата за
осъществено от страна на подсъдимия деяние в условията на неизбежна
отбрана, няма доказателствена опора в материалите по делото и следва да се
приеме единствено като защитна позиция. Установено е по делото, че
подсъдимият пръв е нападнал пострадалия М., като е посегнал с юмрук към
лицето му, за да го удари, но не успял да го уцели, а едва след това като
ответна реакция пострадалият му нанесъл удар с метален бастун в областта на
челото. Същевременно, установеният по експертен път от извършената
съдебномедицинска експертиза № 124/2021 г. механизъм на получаване на
увреждането от страна на пострадалия сочи, че М. е получил прободно
нараняване в областта на гърба вляво, което означава, че същият е нападнат в
гръб. В тази ситуация на конфигуриране на телата на подсъдимия и
пострадалия по време на причиняване на инкриминираното увреждане, не
може да се обосновава и поддържа тезата за защитни действия от страна на
подсъдимия по отблъскване на нападение. В този смисъл подсъдимият не
може да се позовава на неизбежна отбрана по чл. 12 от НК.
В останалата им част обясненията на подсъдимия съответстват на
установеното и с други доказателствени източници, поради което съдът ги
кредитира.
По отношение на писмените доказателствени средства и тяхната
процесуална годност, съдът намира, че приложените по делото протоколи за
оглед на местопроизшествие, протокол за освидетелстване (оглед на лице) с
писмено съгласие на лицето, протокол за вземане на сравнително изследване,
протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно
предаване са годни доказателствени средства, удостоверяващи процесуално-
следствени действия, извършени от компетентен орган, като съставените
протоколи отговорят на изискванията за съдържание по чл. 129 от НПК.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло като обосновани и
професионално аргументирани заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство заключения по извършените експертизи. Вещите
9

лица, изготвили същите, притежават необходимите познания и опит в
съответната област, като са дали компетентни и професионални отговори на
всички поставени въпроси.
Обсъдени поотделно и в тяхната взаимна последователност и
логична връзка, посочените по-горе доказателствени източници, на които
съдът дава вяра при установяване на фактическата обстановка, навеждат на
единствения възможен и категоричен извод, че пострадалият е получил
инкриминираните наранявания в резултат на съзнателно нанасяне от
подсъдимия Н. на удар с нож в областта на гърба на св. М..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предвид изложеното от фактическа страна, обосновано въз основа
на анализа на събраните по делото доказателства, от правна страна съдът
намира, че подсъдимият Е.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на
20.03.2021 г., между 18:00 – 22:50 часа в гр. Бургас, в района зад Висш
химико-технологически институт – гр. Бургас, направил опит умишлено да
умъртви М. Г. М., като деянието останало незавършено по независещи от
дееца причини.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на убийството по чл. 115 от НК чрез действие - нанесъл удар с нож в
областта на гърба на пострадалия М., причинявайки му прободно нараняване
вляво с хемоторакс и подкожен емфизем в лявата половина. Получените
увреждания се квалифицират като разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Тези наранявания са от естество да причинят смъртта на
пострадалия и само своевременно оказаната медицинска помощ е
предотвратила подобен изход. От обективна страна подсъдимият е направил
всичко необходимо, за да причини смъртта на пострадалия. Изпълнителното
деяние е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и исканите от
дееца общественоопасни последици на това престъпление, поради
своевременната и квалифицирана медицинска намеса.
Подсъдимият Е.Н. е годен субект на престъплението по чл. 115 от
НК, тъй като е наказателноотговорно лице. Пълнолетен е. Могъл е да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си съобразно
заключението на комплексната съдебнопсихиатрично-психологична
експертиза.
На следващо място съдът приема, че от субективна страна деянието
е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното (знаейки, че е от естество да
увреди човешкия живот), предвиждал е неговите общественоопасни
последици (настъпването на смъртта) и е искал този резултат.
Правната теория и съдебната практика са категорични, че изводите
на съда досежно субективната страна на деянието, следва да се основават на
10

обективните данни по делото. В случая комплексната оценка на поведението
на подсъдимия сочи на опит на умишлено умъртвяване на пострадалия М..
Съдържанието на прекия умисъл се извлича от средството, с което е
осъществено деянието – нож с обща дължина 26 см и с дължина на острието
13 см, позицията на подсъдимия спрямо св. М. – ударът е нанесен в гръб на
пострадалото лице, близкото разстояние, от което се посяга на пострадалия,
силата на удара, посока и дълбочина – ударът е бил с достатъчна сила, тъй
като ножът е навлязъл с острието си в гръдната кухина на пострадалия, както
и мястото на нараняването – в областта на гърба, където се намират
жизненоважни органи. Всички тези действия на подсъдимия сочат на умисъл
за отнемане на човешки живот, поради което съдът квалифицира деянието
като престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
При определяне квалификацията на инкриминираното деяние, съдът
обсъди и хипотезата на чл. 118 от НК. Привилегированият състав на чл. 118
от НК е приложим, само когато убийството е извършено в състояние на силно
раздразнение или т.нар. физиологичен афект - деецът е изпаднал в такова
състояние, при което съзнанието му е овладяно до такава степен от чувствата,
че поведението му се определя предимно от тях. Същевременно, за да се
приложи по-леко наказуемият състав на чл. 118 от НК, е необходимо
състоянието на силно раздразнение у дееца да е предизвикано от жертвата, и
то със средствата и по начините, изчерпателно изброени в закона – чрез
насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от
което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за
виновния или негови ближни. В случая, според заключението на
комплексната съдебнопсихиатрично-психологична експертиза към момента
на деянието подсъдимият Н. не се е намирал в състояние на силно
раздразнение - физиологичен афект. Поведението му преди, по време и след
деянието е преценено като подредено и целенасочено, а не хаотично и
дезориентирано. Предвид на това не са налице основания за преквалификация
на деянието по чл. 118 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 115 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от десет до двадесет години.
Във връзка с реализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия Е.Н., настоящата съдебна инстанция намира, че наказанието
спрямо същия следва да се реализира в рамките на разпоредбата на чл. 58, б.
„а“ от НК, което е основание за определянето му при условията на чл. 55 от
НК.
Разпоредбата на чл. 58 от НК не е императивна норма и не
предполага задължителното й прилагане във всички случаи на опит към
умишлено престъпление. В конкретния случай приложението й по отношение
на извършеното от подсъдимия Н. се налага, поради възможността целите на
наказанието по чл. 36 от НК да се постигнат и с налагане на наказание под
11

минимума, определен за престъплението по чл. 115 от НК.
При обсъждане на въпроса за приложение на чл. 58, б. „а“ НК съдът
съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 НК, като прецени степента на
осъществяването намерението и причините, поради които престъплението е
останало недовършено.
На първо място настоящата инстанция взе предвид високата степен
на обществена опасност на самото деяние - касае се за едно от най-тежките
посегателства срещу човешката личност - опит за отнемане на човешки
живот. Макар и останало във фазата на опита, деянието се отличава с висока
степен на обществена опасност, тъй като не е било довършено по независещи
от дееца причини. Единствено оказването на своевременна медицинска
помощ е предотвратила довършването на престъплението и настъпването на
смъртта на пострадалия.
На следващо място, данните, съдържащи се в приложената по делото
справка за съдимост, характеризират личността на дееца като такава със
завишена степен на обществена опасност. Установява се от същите, че подс.
Н. е осъждан за престъпления срещу собствеността на гражданите, част от
които деяния, предмет на присъдите, са извършени при условията на реална
съвкупност, отчетена от съдилищата с прилагане на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23
НК. Така наличните по делото данни за съдимостта на подсъдимия съдът
отчете като отегчаващи вината на последния обстоятелства. Същевременно,
съобразено бе от съда обстоятелството, че сред престъпната деятелност, за
която спрямо подс. Н. е реализирана наказателна отговорност не фигурира
такава, насочена срещу личността на гражданите, които данни свидетелстват,
че настоящата проява на дееца е изолирана такава в общата му престъпна
дейност.
Не могат да не бъдат отчетени в случая и данните, отразени в
заключението на комплексната съдебно-психиатрично-психологична
експертиза, установяващи личностните характеристики на подс. Н., и в
частност изводите, застъпени в заключението за отсъствие на повишена
раздразнителност и агресивна готовност у последния. Като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени също, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил воден от емоции на
страх и раздразнение, които безспорно са силни преживявания, според
експертите, но недостигащи интензитета на йерархично по-високо
поставените афект (физиологичен афект/силно раздразнение).
Внимателно бяха оценени от съда също така характеристиките на
индивидуализиращите инкриминираното деяние съставомерни признаци –
време, място и начин на извършване, използваното оръжие (нож), броя на
нанесените удари (един удар), както и конкретиката на неправомерните
действия и насочеността на същите. Важно е да се посочи, че в проявата си на
посегателство срещу живота на пострадалия, подс. Н. е използвал процесния
нож, не проявявайки активност в избора на същия като оръжие, а поради
12

факта, че по стечение на обстоятелствата, той се е намирал в близост до него.
Сред обстоятелствата, отчетени от съда като смекчаващи вината на
подсъдимия, съдът оцени и добросъвестното поведение по време на воденото
против него наказателно производство, проявеното от негова страна
съдействане за разкриване на обективната истина по делото, изразеното в
съдебното производство искрено разкаяние и критичност.
Макар съдът да прие, че престъплението по чл. 115 от НК не е
довършено, по същество същото представлява довършен опит от страна на
подсъдимия, при който желаният резултат не е настъпил по независещи от
дееца причини. Поради това съдът намира, че не е налице основание за
отчитане на това обстоятелство като смекчаващо такова. Това обаче не е
пречка за приложението на разпоредбата на чл. 58 от НК. Процесуално
допустимо е същата да се приложи и при довършен опит.
При тези данни съдът прие, че следва да определи наказанието на
подсъдимия Е.Н. в размер под минималния такъв, предвиден в особената част
на НК, а именно лишаване от свобода за срок от седем години. Съдът счита,
че така индивидуализирано наказанието на подсъдимия е справедливо и
достатъчно, за да се приеме, че ще постигне целите и на специалната, и на
генералната превенция.
Съдът, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, определи
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от седем години.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК, съдът приспадна от
наложеното на подсъдимия Н. наказание лишаване от свобода за срок от
седем години, времето, през което е бил задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, считано от 20.03.2021 г.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, съдът отне в полза на
държавата веществено доказателство по делото - нож, с червена дръжка, с
обща дължина 26 см, с дължина на острието 13 см и ширина на дръжката 3
см, като постанови същият да бъде унищожен.
По отношение на останалите веществени доказателства по делото,
съдът постанови след влизане в сила на присъдата:
- нож с обща дължина 25 см; нож с обща дължина 27 см; нож с обща
дължина 19 см; ДНК обтривки; обтривка от устната кухина на М. Г. М.;
метална лайсна, сгъната на две; тухла четворка - да се унищожат като вещи
без стойност;
- черно платнено яке - да се върне на подсъдимия Е. Д. Н., ЕГН
**********;
- черен метален бастун – да се върне на пострадалия М. Г. М., ЕГН
**********.
13

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед виновността на подсъдимия Е.Н., съдът на основание чл.
189, ал. 3 НПК, го осъди да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на
МВР – Бургас, сума в размер на 4 583.81 (четири хиляди петстотин осемдесет
и три лева и 81 ст.) лева, представляваща направени по делото разноски в
досъдебната фаза.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
14

Съобщи за изтекли лични данни