Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2018 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На осемнадесети октомври Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Трайчо Атанасов
ЧЛЕНОВЕ: К. Гайдаров
Николай Петков
Съдебен
секретар: Галя Иванова
Прокурор :
Радослав Лазаров
като разгледа
докладваното от съдия Атанасов
ВНОХД № 1026 по
описа на съда за 2018г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Предмет на
въззивното производство е присъда № 170 по НОХД № 3031/17 г. на Районния съд в
гр. Варна, тридесет и шести състав, постановена на 13.06.2018г., с която подсъдимият В.Г.Н. е бил признат за
виновен и осъден за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл.130 ал.2 от НК, като
на осн. чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на
2 000 / две хиляди/ лева.
За да вземе това
решение, в съответствие с първоначално повдигнатото обвинение,
първоинстанционния съд е приел, че на 29.05.2016г. в гр. Варна по хулигански подбуди е причинил на К.А.Т. лека телесна повреда по
чл.130 ал.2 от НК.
Съдът е оправдал
подсъдимия по обвинението в това, на
09.12.2015г. в гр.Варна да е причинил средни телесни повреди на И.Г.Х. и Ц.П.Ц.
и леки телесни повреди на К. В. Ц. и А.М.К..
Била е
ангажирана и гражданската отговорност на
подсъдимия, който е бил осъден да заплати на гражданския ищец К.А.Т.
сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като иска е отхвърлен за разликата
по 5 000 / пет хиляди/ лева.
Въззивното
производство е образувано по жалба на
адвокат П. ***, в качеството му на
повереник на частните обвинители и граждански ищци К.А.Т., И.Г.Х., Ц.П.Ц., К. В. Ц. и А.М.К., с
която се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и осъждане на подсъдимия
по всички предявени му обвинения, както и уважаване на предявените граждански
искове в пълен размер. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа като се отправя
искане за осъждане на подсъдимия и налагане на наказания удовлетворяващи
изискванията на специалната и генерална превенция на чл.36 от НК.
Представителят
на ВОП счита жалбата за основателна и моли съда да направи различен от районния
съд прочит на доказателствата и да осъди подсъдимия в оправдателната част на
присъдата.
Защитата на
подсъдимия в лицето на адв. П.Д. *** намира извода на първоинстанционния съд за
недоказаност на авторството на деянието спрямо подзащитния му за правилен, като
навежда допълнителни аргументи в тази насока. Моли за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
В последната си
дума подсъдимият Н. моли да му се потвърди присъдата.
Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.
По реда и със средствата на НПК,
първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с
обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за
разкриване на обективната истина. Установил е фактическа обстановка, чиито
основни моменти са следните :
Подсъдимият В.Г.Н. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, работи като надзирател в Затвора – Варна,
неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Видно от кадровата справка на
младши инспектор В.Г.Н. – надзирател 2-ра степен в Затвора-гр.Варна същият е
бил наказван общо два пъти, вторият от които със заповед № Л-36/17.04.2015г.
със „Порицание“ за срок от шест месеца за участие в скандал и проявена агресия
срещу граждани, изразяваща се в нанасяне на разкъсно-контузни рани,
кръвонасядания и ожулвания по лицето, двустранен околочелен хематом и
кръвоизлив под лявата очна ябълка.
През учебната 2015-2016г.
подсъдимият Н. бил записан като студент в Шуменския университет „Епископ
Константин Преславски“ в първи курс, зимен семестър на специалността
„Педагогика на обучението по физическо възпитание“, редовна форма на обучение,
като има заверени два семестъра (зимен и летен), като през учебната 2016/2017г.
е бил отстранен със Заповед № СК – 04 – 20335/16.11.2016г. поради неплатена
семестриална такса за зимен семестър на втори курс. Към момента подсъдимият не
е студент.
На 09.12.2015 г. около 01,00 ч.
по повод студентския празник свидетелите И.Г.Х., Ц.П.Ц., К.В.Ц., А.М.К., А. М.
М. и Д. А. А.посетили нощен клуб „ Премиум“, находящ се на адрес в гр. Варна,
ул. „ *** ****“ № 19, с управител св. Б. В. Б..
На смяна като охранител бил св.
С. Н. Н..
Около 02, 00 ч. свидетелите Ц.
и Ц. отишли до тоалетната в клуба, но почуквайки по вратите установили, че и
двете кабинки били заети. При тях дошъл и св. К..
В това време в помещението
влезли две неустановени в хода на разследването лица, почукали на едната от
кабинките, чиято врата се отворила, и двете лица влезли вътре. След като
почакали, св. Ц. отново почукал на вратите, като отвътре му казали, да изчака.
От дясната кабинка излезли общо
три лица, едното от които попитало дали има някакъв проблем и нанесъл силен
удар с юмрук в лицето на св. Ц.. Последният загубил равновесие и паднал на
земята, подпирайки се на писоара. Долната му устна била сцепена, усетил силна
болка в зъбите и главата.
След това, лицето нанесло удар
с юмрук и в лицето на св. К. в областта на лявото око, който също залитнал и се
подпрял на стената до съседния писоар. От лявата му скула потекла кръв, цялата
лява област се подула.
Св. Ц. успял да избута лицето
извън тоалетната и го попитало защо удря приятелите му. В отговор му бил
нанесен удар с юмрук в областта на лицето, от който на св. Ц. му се спукала
долната устна.
Охраната на заведението извела лицето,
причинило нараняванията на свидетелите извън клуба, а свидетелите Ц. и К.
помогнали на св. Ц. да се изправи и придържайки
го извели навън. Св. Х. видял състоянието на св. Ц. и настигнал лицето,
като му поискал обяснение за стореното, в резултат на което то му нанесло силен
удар с юмрук с дясната ръка в лявата челюст на св. Х., при което последния
почувствал болка.
На следващия ден свидетелите Х.,
Ц., Ц., К. и М. посетили „ Съдебна медицина“ при МБАЛ „ Св. Анна- Варна"
АД., където били освидетелствани от съдебния лекар.
По неустановен начин на пострадалите свидетели и техните
познати от компанията било казано, че лицето, което им е нанесло ударите се
казва В.Н. и че същият работи като надзирател в Затвора – гр. Варна.
От техен общ познат - св. Я. Н. Я., с когото свидетелите се
срещнали по-късно научили, че в Затвора – гр. Варна действително работи като
надзирател лице с името В.Н., което ги мотивирало да подадат срещу него жалба
за нанесените им телесни увреждания.
Същевременно на
08.12.2015г. специалността „Педагогика
на обучението по физическо възпитание“ в Шуменския университет организирала
празнуването на студентския празник в ресторант „Кьошковете“, гр. Шумен, като
официално началният час на празненството бил 19.00 часа. Същият ден около
17.00-18.00 часа, за да присъстват на празника, за град Шумен се отправили
подс. В.Н., св. М. П. И., св. С. П.Т. и св. Х. Х. Р., които пътували заедно в
автомобила на св.М. И.. На празника в ресторант „Кьошковете“ присъствали и св. Г.
Д.Г. и св. Т. Ж. И.– курсов ръководител на специалността „Педагогика на
обучението по физическо възпитание“ в Шуменския университет, които сочат, че
подс. Н. е бил сред лицата присъствали на празника, като св. И. посочва, че е
била там до 00.30 минути, а подсъдимият е останал и след нейното заминаване. От
своя страна св. Г. твърди, че си е тръгнал след 01.00 часа, а подсъдимият и неговите приятели
все още са били в ресторанта, като официално програмата е следвало да приключи
до 02.00 часа на 09.12.2015г.
На 29.05.2016 г. около 21.30 ч. св. К.А.Т. паркирал лекия автомобил
на приятелката си св. Д. Е., която била вътре, пред дома й на ул. „*****“ № 95
в гр. Варна.
В това време подс. В.Н. и св. П.Н.Н. пиели
бира, подпрени на оградата на къща в непосредствена близост до мястото, където
паркирал св. Т.. Св. К.Т. слязъл от автомобила и започнал да подрежда нещата в
багажника, когато чул подс. Н. да го пита как ще защити приятелката си, ако
някой реши да й посегне.
Св. Т. не му обърнал внимание и продължил да
извършва дейността си. Тогава подс. Н.
отново го попитал как ще защити приятелката си ако някой я нападне. След като
приключил св. Т. се изправил и затворил багажника на автомобила, когато видял
до себе си подс. Н..
Последният, без да му каже
нищо, му нанесъл удар с юмрук с дясната ръка в лявата част на лицето. От удара
св. Т. паднал на земята на дясната си страна, а св. М. се развикала. Изправяйки
се св. Т. видял, че подс. Н. отново тръгва срещу него.
Тогава св. П.Н. възпрял подс. Н.
от по-нататъшни действия. Така описаните действия се случили пред магазин за
хранителни стоки „Охрид“, който минути по-рано бил посетен от подсъдимия В.Н..
Св. Т. се обадил на тел. 112 да
съобщи за случилото се, като през това време подс. Н. избягал. Пристигнал
полицейски екип на Първо РУП на ОДМВР- Варна, състоящ се от свидетелите И. Ж.
И. и А. Н. К.. Пред тях св. П.Н., който останал на мястото на инцидента, казал,
че не познава лицето, което го е ударило. Св. Т. веднага посетил Спешния център
на МБАЛ „ Св. Анна- Варна“ АД, а на следващия ден отишъл да се освидетелства
при съдебен лекар там.
Видно от протоколите за
разпознаване /л.184 и л.185/ от
досъдебното производство свидетелите Т. и М. разпознават подс. Н. като лицето
извършител на деянието от 29.05.2016 г.
Съобразно заключението на
назначените съдебно- медицински експертизи, ценени от съда като обективни и
компетентни и неоспорени от страните,
вследствие на нанесените удари св. И.Г.Х. е получил счупване на долна
челюст и частично счупване на коронките на три зъба на горна челюст, което е
обусловило трайно затруднение в дъвченето за период от 1- 1,5 месеца; св. Ц.П.Ц.
е получил травматично разклащане на централните резци на горна и долна челюст,
усложнени с развитие на травматичен перидонтит на централните зъби на горна и
долна челюст, което е обусловило трайно затруднение в дъвченето за период от
1-1,5 месеца; св. К.В.Ц. е получил контузно-разкъсни рани по горна и долна
устна в централната си част, които са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота; св. А.М.К. е получил оток и кръвонасядане по
челото, клепачите на ляво око и лява скула, контузно- разкъсна рана под лява
скула, които са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота; св. К.А.Т. е получил оток и кръвонасядане в областта на долна челюст
вляво, които са обусловили болка и страдание без разстройство на здравето.
От заключението на назначената
в съдебната фаза на производството комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза се установява, че подс. В.Г.Н. е психично здрав,
личност с висока степен на раздразнителност, вътрешна неувереност и
безпокойство, с повишено ниво на напрежение, недостатъчна самооценка и
самочувствие, дефицит на опори и сигурност, компенсира взаимоотношенията си в
социума по неподходящ начин – търси внимание и възможност за себе изява, няма
данни да употребява алкохол и психоактивни вещества, може да разбира свойството
и значението на постъпките си. Към 29.05.2016 г. няма данни да е бил в състояние
на физиологичен афект.
За да приеме изложената
фактическа обстановка като установена по несъмнен начин първоинстанционният съд
е кредитирал частично показанията на св.
И.Г.Х., на св. Ц.П.Ц., на св. К.В.Ц., на св. А.М.К., на св. А. М. М., на св. Д.
А. А., на св. В. В. Д. Б. – всички депозирани в съдебната фаза на
производството; показанията на св. Б. В.
Б., депозирани пред съда и дадени на ДП и приобщени на основание чл.281, ал.5 НПК; показанията на св. С. Н. Н.,
депозирани пред съда и дадени на ДП и приобщени на основание чл.281, ал.5 НПК;
от показанията на св. М. П. И., на св. С. П.Т., на св. Х. Х. Р., на св. Г. Д.Г.
и на св. Т. Ж. И., депозирани в хода на съдебното следствие; от показанията на
св. Я. Н. Я., депозирани в хода на съдебното следствие; от показанията на св. К.А.Т.,
от показанията на св. Д. Е.; от показанията на св. И. Ж. И., депозирани пред
съда и дадени на ДП и приобщени на основание чл.281, ал.4 НПК; от показанията
на св. А. Н. К., дадени в хода на съдебното следствие, частично от показанията
на св. П.Н.Н., както и частично от обясненията на подсъдимия, депозирани в хода
на съдебното следствие.
По изложеното във въззивната жалба и пледоарията
през втората инстанция :
Основната теза на
повереника на частните обвинители и граждански ищци за да аргументира искането
си за осъждане на подсъдимия и за извършено престъпление наказуемо по чл.131
ал.1 т.4 пр.3 и т.12 вр. чл.129 ал.1 вр. чл.130 от НК, е че авторството на
деянието е доказана и тя се извежда от
показанията на седем свидетели – четиримата му доверители и А. М., Д. А.и В. В. Д. Б. и за това не
е имало нужда от извършване на разпознаване на подсъдимия. В тази насока е и
изложено от представителят на държавното обвинение.
Подобно становище не се споделя от състава на ВОС.
Нито един от сочените свидетели не твърди, да е познавал лично лицето
извършило противоправното деяние
на 09.12.2015г. Противоречията в показанията
относно факта как им е станало
известно, че именно подсъдимият е лицето нанесло удари и респективно телесни
увреждания на пострадалите са обсъдени детайлно в мотивите на ВРС на л.341 абз.последен и не следва да бъдат
преповтаряни. В допълнение може да се посочи, че св. Я. Я. не е насочил
пострадалите към подсъдимия като евентуален извършител доколкото на въпроси на
адв. Д. в с.з. проведено на 22.03.2018г. – л.290 /гръб/ по първоинстанционното
дело той посочва „Когато се срещнах с момчетата /пострадалите/ те знаеха името
на подсъдимия. Те ми казаха, че е надзирател
и аз потвърдих, че имаме такъв колега“. Свидетелят В. Д. Б.също не
посочва откъде му е станало известно името на подсъдимия – показания л.136 по
делото. Свидетелят А. М. сочи – л.91 по делото, че е чул в процесната
вечер охранителите на заведението да си говорят, че момчето
работи като надзирател и се казва В.. Тази версия се опровергава от показанията
на св.Б. Б.– управител на заведението в
което се е случил инцидента и св.С. Н. –
охранител. Вярно е и изложеното от повереника на частните обвинители и
граждански ищци, че тези свидетели са била разпитани на досъдебното
производство значително време след инцидента – съответно на 13.06.2016г. и на
14.06.2016г., но за това подсъдимия не носи отговорност. Въпреки това св.Н. си
е спомнил за инцидента и твърди, че не е виждал, още по-малко да е извеждал
извършителя от заведението – показания л.71 по д.п. приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.5 от НПК Свидетелят Д. А.в разпита си – л.91/гръб/ по
делото сочи „На следващия ден като се видях с приятелите си разбрах как се
казва мъжа и къде работи. Приятелите ми ми казаха, че се казва В. и работи в
затвора като надзирател“.
Изложеното води до извода, че нито един от
цитираните от защитата седем свидетели, които са в приятелски отношения помежду
си не може да посочи откъде му е станало
известно кое е лицето нанесло побой на пострадалите. В тази насока доколкото нито един от пострадалите
и свидетелите с които са били на дискотека не е лично познат с подсъдимия Н. за
установяване на авторството на деянието задължително е било провеждането на
разпознаване.
Разпоредбата на чл.169 от НПК предвижда извършване
на разпознаване, когато следва да се потвърди идентичността на лица, или
предмети. В случая пострадалите са стигнали до евентуален извършител след
провеждане на частно разследване, а изискване на процесуалния кодекс е
доказателствата в процеса да се събират по ред предвиден в закона. Формализма в
процесуалния закон е гаранция за правата на страните в процеса. Способ за
доказване – показване на лицето в съдебната зала не е предвиден в процесуалния
закон, още повече, че пострадалите конституирани вече в качеството на частни обвинители
и граждански ищци имат пряк интерес от
реализиране на имуществената си претенция. Идентичността на лицето нанесло
побоя над пострадалите на 09.12.2015г. е следвало да се изясни посредством
способа за доказване разпознаване на лица при стриктно спазване на изискванията
на чл.169-171 от НПК.
Друго възражение във въззивната жалба, развито и
пледоарията по същество на делото е, че напускайки гр.Шумен около 01,00 часа на
09.12.2015г./така както е приел първоинстанционният съд/ не е имало пречка
подсъдимият да се придвижи с колата на св.М. И. до гр.Варна в рамките на под
един час и да посети дискотека „Премиум“. Към изложеното от първоинстанционният
съд ,че присъдата не може да почива на предположения следва да се отбележи, че
времето необходимо за пристигане от т.“А“ – р-т „Кьошковете“ в гр.Шумен до
т.“Б“ - дискотека „Премиум“ в гр.Варна
следва да се изчисли по формулата t = S/V където S e разстоянието, което би могло да се изчисли, но
при липса за данни на V – скоростта уравнението не би могло
да се реши при две неизвестни и периода на евентуалното прибиране на подсъдимия
в гр.Варна би могъл само да се предполага.
Доколкото в хода на първоинстанцинното дело не се е
доказало по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е извършител на деянието
извършено на 09.12.2015г. въпреки проведеното задълбочено и подробно съдебно
следствие законосъобразно първостепенния съд го е оправдал в тази му част на
обвинението.
С оглед на изхода по обвинението законосъобразно са
отхвърлени и предявените граждански искове, като недоказани по основание.
По
обвинението по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл.130 ал.2 от НК.
Въпреки липса на жалба по
признаването на подсъдимия за виновен по това обвинение пределите на въззивната
проверка визирани в чл.314 от НПК задължават
ВОС да провери правилността на изводите на първата инстанция.
Обсъждайки въпросите по
чл.301 от НПК съдът е обсъдил събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите Т., М., И., К. и Н., като ги е обсъдил подробно и е дал убедителен
отговор защо не приема показанията на последния досежно наличие у подсъдимия на
силно раздразнение при извършване на деянието – факт опроверган и от
заключението на назначената Комплексна съдебно – психологическа и психиатрична
експертиза. В контекста и на извършеното в хода на досъдебното производство
действие по разследването – разпознаване на лице съдът е стигнал до единствено
възможния извод за виновността на подсъдимия в това му деяние, като безспорно
доказано като авторство и настъпил противоправен резултат.
Констатирайки материално – правните предпоставки на
чл.78А от НК съдът правилно е освободил подсъдимият от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание „Глоба“. Досежно размера на наложеното административното наказание съдът е отчел
факти завишаващи обществената опасност на деянието и законосъобразно е
определил размера на глобата над минималния. В тази насока следва да се отчетат
и ниските доходи на надзирателите в местата за лишаване от свобода – факт ноторно
известен от многобройните протести организирани от Синдиката на служителите в
затворите в България.
Досежно ангажираната гражданска отговорност на
подсъдимия за извършеното от него противоправно деяние с пострадал св. Т. съдът
е отмерил размера на обезщетението за причинени неимушществени вреди в размер
на 1 000 /хиляда/ лева като е отхвърлил иска до първоначалния му размер до
5 000 / пет хиляди/ лева.
Във въззивната
жалба се оспорва справедливостта на определеното обезщетение, като се
счита, че то не отговаря на изискванията на чл.52 от ЗЗД. Към оскъдните мотиви
на първоинстанционния съд за не особено сериозния характер на увреждането би
могло да се добави, че задължение на гражданския ищец в процеса е да докаже
получените от него болки и страдания
причинени му в резултат на увреждането. В тази насока доказателства от
гражданския ищец К.Т. не са ангажирани и определеното от съда обезщетение е
справедливо с оглед на установената съдебна практика и липсата на допълнителни
вредни последствия за здравето и психиката на гражданския ищец.
В съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК
законосъобразно първоинстанционния съд е възложил в тежест на подсъдимия
направените съдебни и деловодни разноски, както и държавната такса върху
уважения граждански иск.
Присъдата на
първоинстанционния съд, като законосъобразна и обоснована следва да бъде
потвърдена, а въззивната жалба оставена без уважение.
По изложените
съображения и на основание чл.338 от НПК съставът на Варненския окръжен съд като
въззивна инстанция :
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районния съд в гр. Варна,
тридесет и шести състав, постановена на 13.06.2018 г. по НОХД № 3031 по описа
на същия съд за 2017 г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: