Р Е Ш Е Н И Е
Номер 807 02.07.2020 г.
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в публичното
заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2956 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.210, ал.3, вр. с чл.215, ал.1
от ЗУТ.
Образувано е
по жалба на „ИПАР-2015“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес: с.Просеник, общ.Руен
местност „Азмака“, представлявано от управителя Мюбеджан Камбер, против
решение, съдържащо се в протокол № 1 от 06.02.2019 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Руен. С решението е приет изготвен оценителски доклад за
определяне пазарни стойности на безсрочен сервитут върху части от поземлени
имоти, засегнати от изграждането на обект „Нова ВЛ 400 kV от п/ст
„Варна“ до п/ст „Бургас“ по одобрен и влязъл в сила ПУП-Парцеларен план,
засягащ участък от трасето за обл.Бургас, общ.Руен, в землищата на с.Рожден,
с.Рудина, с.Просеник и с.Ръжица, съгласно изискванията на чл.210 и чл.211 от ЗУТ и във връзка с чл.64 от ЗЕ. Решението се обжалва в частта относно определеното
на жалбоподателя обезщетение в размер на 2 191 лв. за учредяване на
ограничено вещно право върху притежавания от същия поземлен имот № **, със
засегната сервитутна площ от 3,139 дка в
землището на с.Просеник, м.„Землище Доброван“.
Дружеството-жалбоподател
счита, че оценката не е съобразена с действителната пазарна цена на имота и е
значително занижена и прави искане да се увеличи размера на дължимото
обезщетение, съобразно реалната пазарна цена. Иска се присъждане на разноски.
В открито съдебно
заседание „ИПАР-2015“ ООД, чрез процесуалния си представител, поддържа
заявената претенция, счита обжалваният акт за незаконосъобразен и иска да бъде изменен,
като бъде увеличено определеното обезщетение.
Ответната
страна – Община Руен, чрез пълномощник- адв. Ж., оспорва жалбата. Излага аргументи
за неоснователност на оспорването. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на дружеството
жалбоподател.
Заинтересованата
страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, оспорва жалбата в писмено
становище, в което поддържа, че размерът на обезщетението бил правилно
определен. В открито съдебно заседание, чрез ю.к. М. пледира за отхвърляне на
жалбата.
Административен
съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и
становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и
съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото няма спор, а и от приложените доказателства
се установява, че дружеството-жалбоподателят е собственик на поземлен имот № **
с обща площ 28,502 дка. с.Просеник, м. „Землище Доброван“, Общ. Руен.
С решение № 185/06.04.2017 г. на Министерски съвет
(л.70), на основание § 1 от ДР на ЗДС и § 5, т.62 от ДР на ЗУТ, бил определен Линеен
енергиен обект „Нова въздушна линия (ВЛ) 400 kV Добруджа – Бургас, който ще
бъде изграден на територията на Република България за национален обект и обект
с национално значение“.
След издаване на решението и във връзка с
необходимостта от изграждане на нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV
от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“, както и във връзка с подадени заявления вх.№
АУ14-4/19.04.2018г. и вх.№ АУ14-4/4/19.04.2018г. от изпълнителния директор на „ЕСО“
ЕАД, със заповед № РД – 02 – 15 – 42/12.07.2018 г. на заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройството (л.63-65) бил одобрен ПУП – ПП за
обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV п/ст „Варна“ – п/ст „Бургас“,
преминаващ през територията на няколко общини, сред които и на община Руен –
землището на с.Просеник.
Процесният поземлен имот № ** с обща площ 28,502 дка.
с.Просеник, местността „Землище Доброван“ попада в обхвата на предвидената за
изграждане нова въздушна електропроводна линия.
Със заповед № РД – 08 – 631/12.11.2018 г. (л.12) кметът
на Община Руен назначил комисия по чл.210 от ЗУТ, която да определи размера на
обезщетенията по чл.210 от ЗУТ във връзка с чл.64 от ЗЕ за всички имоти на
територията на общината, включени в трасето за изграждане на линейния
електропроводен обект по одобрения ПУП-ПП.
С оценителски доклад била определена пазарната
стойност на безсрочен сервитут върху части от поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от изграждането на обект „ВЛ 400 kV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“
в землището на с.Просеник, общ. Руен. Докладът бил възложен от заинтересованата
страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. При изготвяне на оценката,
оценителят „Хемус Консулт“ ЕООД използвал 2 метода – 1.метод на посредственото сравнение и 2.метод на капитализиране на бъдещите рентни приходи. Относно имота
на жалбоподателя е посочено (л.24), че засегнатата площ от сервитута на ВЛ е
3,139 дка., за която по първия метод е определено обезщетение в размер на 2535лв.,
а по втория – 1525лв. Посочена е пазарна стойност в размер на 2191лв. Посочено
е (л.46 от делото), че крайната оценка на частта от имота, засегната от
сервитутното право, представлява стойност, претеглена от резултатите, получени
по двата метода. Оценителският екип предложил теглови коефициенти на оценките
на база на метода на посредственото сравнение и метода на капитализиране на
бъдещите рентни приходи в съотношение 0,9 : 0,1.
С обжалваното решение по протокол № 1/06.02.2019 г. на
комисията по чл.210 от ЗУТ при Община били определени пазарните стойности на
безсрочния сервитут върху части от поземлени имоти, засегнати от изграждането
процесния електропреносен обект. Решението е базирано изцяло на оценителския
доклад, като е уточнено, че таблиците за оценки са неразделна част от протокола.
На 15.11.2019г. дружеството било уведомено за определеното
обезщетение (л.10, 11). В уведомлението е посочен актът, въз основа на който е
приет размерът на обезщетението и сумата – 2191лв.
За изясняване на факти от значение за правилното
решаване на спора, по делото е допуснато изготвянето на съдебно-оценъчна експертиза.
вещото лице по която е дало заключение, че пазарната стойност на поземления
имот № **, с.Просеник, м.Землище Доброван е 25 094,30 лв., а на площта,
засегната от сервитута – 2 763,70 лв. Експертът обосновал извод, че
размерът на дължимото обезщетение за учредяване на определеното сервитутно
право за процесния имот е 2 625,50 лв. За да достигне до този извод,
експертът взел предвид икономиката на района е силно зависима от земеделието,
типичните селскостопански култури, които се отглеждат в общината – пшеница, ечемик,
слънчоглед, тютюн, лозарство, овощарство и зеленчуци. Описан е вида на местните
почви. Експертът е посочил, че собствеността върху земите е раздробена и е
описал средната площ на отделното земеделско стопанство в общината – 4,9 дка.,
анализирал е техническата обработка на терените, която се извършвала с остаряла
селскостопанска техника, слаб мениджмънт, ниска производителност, изоставяне на
нископродуктивната земя, слаба диверсификация на земеделските стопанства.
Конкретно за имота на жалбоподателя вещото лице е установило, че представлява
насаждение от лавандула, образуван от пет имота. Относно цената на земеделската
земя в района експертът е констатирал, че тя се движи в границите 1200 – 800
лева/дка в зависимост от категорията на земята (от трета към осма категория). При
определяне пазарната стойност на ПИ № ** експертът използвал два метода:
- метод на пазарните аналози, при който са подбрани две
сделки по покупко – продажба на имоти през 2018 година в землището на с.Просеник
със същия начин на трайно ползване – нива.
- метод на капитализиране на бъдещите
рентни приходи, основан на възможността земите да генерират доходи от
експлоатацията им, съобразена с начина на трайно ползване, местоположение и
други фактори. Вещото лице е отчело вида на насаждението, с което е зает ПИ и
ресурсо – разхода на създаването му.
Така, като
краен резултат от използването на двата метода, експертът е достигнал до
извода, че пазарната стойност на засегнатата от сервитута площ е 2 763,70
лв., а размерът на дължимото обезщетение – 2 625,50 лв., което надхвърля
размера на обезщетението, определено в административното производство (л.10).
В съдебното
заседание експертът изяснява, че при изготвяне на заключението е включил т.нар. разходен метод, където било включено остойностяването на
насажденията, тъй като това придавало принадена стойност на имота. Това
включвало стойността на насажденията. Уточнява още, че след посещение на място
и беседи с местни жители преценил, че размерът на рентата от 1 дка. 30 лв. На
следващо място експертът обясни, че при метода на пазарните аналози е изследвал реални сделки, за които получил
данни от Службата по вписванията в гр.Айтос. Била взета предвид и информация от
жителите от с.Просеник, като достигнал до извод за цена на декар от 800 лв. Намира,
че това е справедливата цена, която била актуална към датата на оценителския
доклад. Състоянието на насажденията експертът установил чрез посещение на
място. Описва състоянието – уредено, подредено.
При така установената фактическа обстановка, съдът съобрази
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от заинтересовано
лице, адресат на акта по чл.210, ал.3 от ЗУТ, а доколкото се твърди занижаване на действителната пазарна стойност актът
се явява неблагоприятен за този субект. Оспорването е направено в
законоустановения срок, като е обжалван административен акт подлежащ на съдебен
контрол. Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, което обуславя разглеждането
й по същество.
При
обсъждане на фактите и обстоятелствата по съществото на спора, съдът взе
предвид следното:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган
– Комисия, назначена със заповед № РД – 08 – 631/12.11.2018 г. на кмета на
Община Руен (л.12). Комисията е заседавала в законен състав, в рамките на
правомощията по чл.210, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.64 от ЗЕ.
Оспореният
административен акт отговаря на изискванията за форма.
При
приемане на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са основание за отмяна на акта.
При
така ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че решението е
постановено в нарушение на материалния
закон. Това е така, по следните съображения:
Разпоредбата
на чл.64, ал.1 от ЗЕ указва, че при разширение на съществуващи и при изграждане
на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и
експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Според втората алинея на
тази разпоредба, сервитутите са: право на преминаване на хора и техника в полза
на лицата по ал. 1; право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на
лицата по ал. 1, или ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти.
Първа
точка от третата алинея регламентира, че при упражняване на сервитутите титулярят
на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни
обекти; негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и
да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на
енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през
засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на
въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане
на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за
отстраняване на аварии при уведомяване на управляващите органи на горските
стопанства и националните паркове. Точка втора указва, че в засегнатите
поземлени имоти не се допускат извършване на застрояване или засаждане на
трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал.9;
прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с
изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване
на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ
съответните условия и цена.
Според чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите
по ал.2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който
се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния
енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе
еднократно обезщетение по реда на ал.6 на разположение на собственика, и на
носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Разпоредбата
на чл.64, ал.6 от ЗЕ предвижда, че определянето на размера на обезщетенията се
извършва по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с
оценка от лицензиран оценител.
Критериите,
които се прилагат при определяне размера на еднократното обезщетение за
сервитута върху обременения имот, са предмет на правна уредба от чл.65, ал.1 от
ЗЕ, а именно: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на
сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на ограничението;
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута.
В
настоящият случай, комисията по чл.210 от ЗУТ е определила размера на
еднократно обезщетение дължимо на дружеството -жалбоподател за сервитута
възникнал върху собствения му поземлен имот, като е възприела сума, предложена от
лицензиран оценител, на който обаче заинтересованата страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД се
явява възложител. Този начин на определяне на обезщетението противоречи на
второто предложение на чл.64, ал.6 от ЗЕ, който допуска размерът на
обезщетенията да бъде определен от лицензиран оценител, но само при наличие на
взаимно съгласие от страните. Такова взаимно съгласие в конкретния случай не се
доказва и не се твърди да е налице. Именно това противоречие с приложимата
материалноправна разпоредба е довело до издаване на незаконосъобразно решение
от комисията по чл.210 от ЗУТ.
Според
заключението на вещото лице за определяне на пазарната стойност, в случая размерът
на еднократното обезщетение по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ е в размер на
2 625,50 лв. за засегната от сервитута площ от поземления имот на
жалбоподателя. Съдът намира, че експертът е изложил подробни мотиви, защо са
неприложими ограниченията по приложение към Наредба № 16/09.06.2004 г. за
сервитутите на енергийните обекти (л.88). Заключението е изготвено при
съблюдаване указанията на чл.65, ал.1 от ЗЕ. Предвид изложеното, определената
от вещото лице пазарна стойност на сервитута за посочения имот се явява справедлива
пазарна оценка по смисъла на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ и съдът я кредитира вместо оценката,
изготвена в рамките на административното производство. Съдът кредитира приетото
по делото заключение на вещото лице, тъй като то е изготвено при съобразяване с
данните от реално извършени сделки с имоти находящи се в землището на
с.Просеник, в което землище се намира и имота на жалбоподателя и е съобразено с
начина му на трайно ползване. Вещото лице се позовава на действително извършени
сделки, намерени в Службата по вписванията гр.Айтос, което дава по-голяма
достоверност и обективност на изследването, в сравнение само с офертните цени,
ползвани от оценителя в администра-тивното производство. Също така, за да се постигне обективна пазарна цена на имота,
следва да бъдат съобразени и неговите подобрения, както е сторило вещото лице.
В случая, на място са установени трайни насаждения – лавандула, чиито разходи
за отглеждане на 1 дка, по метода на натрупаните разходи са оценени от експерта
на 1 000,00 лева, като се сочи, че тези насаждения достигат възрастова
зрялост за жътва и извличане на масло едва след третата година. В случаят,
при определяне на дължимото обезщетение, следва да бъдат включени и подобренията в имота, каквито представляват
лавандуловите насаждения. Вярно е, че сервитутът сам по себе си няма да засегне
насажденията, но е вярно също така, че пазарната стойност следва да отчете тези
подобрения, защото в условията на свободно и независимо договаряне подобренията
неминуемо повлияват цената на имота, а пазарната стойност е именно тази, която
се постига при такова свободно и независимо договаряне. Също така, съгласно
чл.64, ал.3, т.2, б.“а“ от ЗЕ, в засегнатите
поземлени имоти не се допуска извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица,
определена в Наредбата по ал. 9. След като в целия сервитут не се допуска
засаждането на трайни насаждения, то при определяне на справедливата пазарна
цена, на частта от имота, която попада в сервитута, следва да бъдат оценени
всички трайни насаждения, които попадат в нея, макар и да не са премахнати.
По
изложените съображения, съдът намира, че са налице основания оспореният акт да
бъде изменен именно в оспорената част относно размера на дължимото на
жалбоподателя обезщетение за учредяване на ограничено вещно право върху
притежавания от същия поземлен имот № **, в землището на с.Просеник, м. „Землище
Доброван“, което обезщетение следва да се увеличи съобразно
заключението на вещото лице от 2191 лева на 2 625,50 лева.
При
този изход на делото, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Те включват заплатена държавна такса в размер
на 50 лв. (л.55), 300 лв. депозит за изготвяне на експертиза (л.86) и 600 лв.
адвокатско възнаграждение (л.97-99). Обаче, пълномощникът на ответната страна
направи изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено
на представителят на оспорващото дружество, поради което съдът следва да обсъди
това възражение, с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
Следва да се вземе предвид, че настоящото производство е с материален интерес,
но доколкото се иска завишаване на присъденото обезщетение, то материалният
интерес по делото е именно разликата между определеното с решението обезщетение
и това, което реално следва да се присъди. При положение, че сумата от 2191
лева е определена още с административния акт и заплащането й на
дружеството-жалбоподател не е предмет на съдебния спор, материалният интерес по
делото следва да се прецени въз основа на
разликата между тази сума и действителното обезщетение. В противен
случай, би се стигнало до превратно тълкуване на материалния интерес. Пределите
на оспорването включват определяне на възнаграждение над сумата, която вече е
определена от колективния орган при Община Руен, а не присъждане на
обезщетение, което се определя за първи път от съда, с оглед изхода от делото.
При това положение, не би могло да се твърди, че материалният интерес включва и
първоначално посочената сума, чието заплащане е безспорно и е дължимо без необходимостта
от образуване на настоящото съдебно производство. Още повече, че направеното
пред съда искане е само да се ИЗМЕНИ решението на органа, в посока увеличаване
на обезщетението, а не въобще да се присъжда такова за първи път със съдебното
решение. В този смисъл, размерът на адвокатското възнаграждение следва да се
прецени именно като се приспадне разликата между действителното обезщетение и
първоначално определеното и така полученият аритметичен резултат е сумата от 434.50
лева, т.е. материален интерес до 1000 лева. Съгласно указаното в чл.8, ал.1, т.1
от Наредба № 1/9.07.2004 г. (в редакцията
към момента на договарянето 04.02.2020г.) минималното адвокатско
възнаграждение в този случай не може да е под 300 лв. В случаят не се
констатира фактическа и правна сложност на спора, като са проведени две съдебни
заседания с кратка продължителност и размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение от 600 лева очевидно е преко-мерен. Следва да се уважи
направеното възражение и присъдената сума за платено адвокатско възнаграждение
да се редуцира до сумата от 400 лева, като се вземе предвид участието на
пълномощника на жалбоподателя и в двете заседания и ангажирането на
доказателства посредством искане за допускане на експертиза. Обобщено,
разноските, които следва да се присъдят в полза на дружеството включват сумата
от платена държавна такса в размер на 50 лева, внесеният депозит за вещо лице в
размер на 300 лева, както и сумата от 400 лева адвокатски хонорар или общо
разноски в размер на 750 лева.
Мотивиран от горното, на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение, обективирано
в Протокол № 1/06.02.2019 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед
№ РД – 08 – 631/12.11.2018 г. на кмета на Община Руен във връзка с чл.64 от
Закона за енергетиката и влязъл в сила ПУП – ПП за обект „Нова ВЛ 400 kV от
п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“, само В
ЧАСТТА, с която е определен размерът на обезщетението за учредяване на
сервитут върху част от поземлен имот № **, в землището на с.Просеник, м. „Землище Доброван“, общ.Руен,
собственост на „Ипар – 2015“ ООД с ЕИК *********, като УВЕЛИЧАВА обезщетението от 2191 лева на 2625,50 /две хиляди шестстотин двадесет и пет лева и
петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Община Руен да
заплати на „Ипар- 2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: с.Просеник,
общ.Руен, местност „Азмака“, представлявано от управителя Мюбеджан Камбер
сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лв., съставляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: