Решение по дело №10687/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…

гр. Варна, 03.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XХХ състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10687 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 46515/09.07.2018 г. от "В.и к." ООД ***, ЕИК ********* представлявано от Валентин Вълканов-Управител срещу Т.К.Г. ЕГН **********,***, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва:

чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване за установено, че Т.К.Г. ЕГН **********,***, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с клиентски номер 1707248 на адрес: гр. В., дължи на „В.и к.“ ООД, следните суми:

сумата от 555.47лв. (петстотин петдесет и пет лева и 47ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 31.08.2011г. до 31.01.2018г., отчитани по партида с абонатен номер 1606872, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 15.03.2018г. до окончателното плащане и

сумата от 360.20лв. (триста и шестдесет лева и 20ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 16.03.2017г. до 18.01.2018г., отчитани по партида с абонатен номер 1707248, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 15.03.2018г. до окончателното плащане

и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че признаване за установено, че Т.К.Г. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с клиентски номер 1707248 на адрес: гр. В., дължи на „В.и к.“ ООД

сумата от 169лв. (сто шестдесет и девет лева), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 555.47лв., дължимо за периода от 31.03.2012г. до 10.03.2018г. и

сумата от 15.58лв. (петнадесет лева и 58ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 360.20лв., дължимо за периода от 21.05.2017г. до 10.03.2018г.,

за които суми е издадена заповед №1864 от 19.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3830/2018г. по описа на ВРС.

Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№3830/2018 г. на ВРС.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв чрез особен представител адв. Е.С., в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдяното от ищцовото дружество обстоятелство, че Т.К.Г. е клиент/абонат на „Водоснабдяване и канализация -Варна“ ООД с клиентски № 1707248 /включващ абонатни номера: 1707248 и 1606872/, относно обект на потребление, находящ се в гр. В. Оспорва в процесния имот да са използвани ВиК услуги в претендиралите количества. Оспорва качеството на потребител на ответника на ВиК услуги, като твърдя че последния не е страна по договор с ищцовото дружество. Търди, че фактурираните количества вода не са реално доставени на Т.К.Г., чиято цена се претендира от ищцовото дружество. Сочи, че в представените към исковата молба Справки за недобора на частен абонат са посочени два клиентски номера с идентични абонатни номера, а не както се твърди в исковата молба един клиентски номер с два абонатни номера, като в едната справка с клиентски № 1606872, включващ абонатен номер 1606872, е видно, че ищцовото дружество е калкулирало цена за услугата „ТОПЛОФИКАЦИЯ“, каквато дружеството всъщност не предоставя. Оспорва метрологичната годност на средството за измерване на потребени ВиК услуги. Оспорва вярното и точно отразяване на данните във водомера и съответно вярното им отчитане и остойностяване. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за главница, с падеж преди 15.03.2015 г.

Оспорва представените с исковата молба Справки за недобора на частен абонат, тъй като твърди, че представляват частни документи, изходящи от ищцовата страна и удостоверяващи единствено изгодни за последната факти, и неподписани от ответника. Твърди, че посочените справки не съставляват годно доказателствено средство за факта на реално извършената доставка на остойностените ВиК услуги и съответно не обвързват ответника с доказателствена сила.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете, както са предявени, а ответникът отговора си, като ищецът моли за уважаване на иска и присъждане на разноски, а ответника чрез назначения му особен представител съответно за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.

Представени са и справки за недобора на частен абонат с клиентски №1707248 и абонатен № 1707248, с адрес на потребление гр. В. за периода 21.04.2017 г. до 10.03.2018 г. с титуляр Т.К.Г., ЕГН **********, съгласно която са дължими суми, както следва: 360,20 лв. – главница и 15,48 лв.- лихва и с клиентски и абонатен №1606872, с адрес на потребление гр. В. за периода 28.02.2012 г. до 10.03.2018 г. с титуляр Т.К.Г., ЕГН **********, съгласно която абонатът дължи сумата от 555,47 лв., представляваща главница и сумата от 169,00 лв., представляваща лихва върху главницата за същия период.

На л. 100 – 104 от делото се намират карнети за извършено отчитане в обект на потребление с абонатен № 1707248 за адрес на потребление: гр. В. с титуляр Т.К.Г., ЕГН ********** за периода: 21.04.2010 г. - 18.02.2019 г.

От находящия се на л. 105 от делото протокол за подмяна на водомера на Т.К., на обект на потребление с адрес: гр. В., като е поставен нов водомер с №34511183, като от името на абоната се е подписал Е. П.

Представена е на л. 116 и история на показанията на Т.К.Г. с адрес *** за периода 21.04.2017 г. до 10.03.2018 г. с титуляр Т.К.Г., ЕГН ********** *** ЕАД за периода от 29.09.2016 г. до 25.04.2019 г.

Представена е и Данъчна декларация от Т.К. Г., в която е декларирал като адрес: адреса на потребление гр. В., както и е декларирал като собствен същия ап. 217, находящ се в гр. В.

По делото е изготвено и заключение на вещото лице Б.Й., съгласно което за процесния период за абонатен № 1707248 за периода 21.04.2017 г. до 22.01.2018 г. сумата на главниците е равна на 360,20 лв., а лихвата за забава възлиза на 15,48 лв. за периода от 21.04.2017г. до 22.01.2018 г. За абонатен № 1606872 сумата на дължимата главница за периода от 28.02.2012 г. до 23.02.2018 г. се равнява на 555,47 лв., а лихвата начислена върху тази главница за периода от 28.02.2012 г. до 23.02.2018 г. се равнява на 169,00 лв.

С оглед направеното от ответника възражение за погасяване на част от зъдължението на ответника по давност вещото лице е изчислило и дължимите суми за главница за периода от 27.02.2015 г. до 10.03.2018 г. за абонатен номер 1606872 в размер на 290,54 лв., а дължимата върху тях лихва в размер на 39.07 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на сума представляваща потребено и незаплатено количество вода за процесните отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор при Общи условия.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.

По делото е спорно на пъвро място, че ответникът е потребител на В и К услуги, предвид липсата на сключен договор между страните.

Съгласно пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват, публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.”

Чрез приетите по реда на чл. 11 ал.7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги. Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на закона - пар.1 т. 2 от ЗРВКУ.

Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги се регулират още от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите и потребителите възникват още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 12 ал.2 т.2 от Наредбата. След подаване на писмено заявление за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от Наредбата, който има силата на окончателен договор за присъединяване.

От изложеното до тук става ясно, че и преди влизане в сила на представените по делото Общи условия между потребителите на В и К услуги и В и К операторите съществуват договорни отношения. Задължението за заплащане на предоставените В и К услуги възниква от момента на присъединяването на обекта към водопреносната и канализационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума на потребителя по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или ползвателя на обекта. В този смисъл по делото е релевантно установяването на качеството собственик или ползвател на ответника за претендирания период.

Видно от събраните по делото доказателства партиди с номера 1707248 и 1606872 се водят на името на ответника Т.К.Г., ЕГН ********** с адрес ***. Същият адрес е вписан и като настоящ и постоянен адрес на ответника в НБД, както и е декларирано придобиването на апартамент № 217, находящ се в гр. В.

Въз основа на това съдът приема, че в качеството си на собственик на жилище, находящо се в гр. В., присъединено към В и К мрежата и ползващо услуги от ищеца в качеството му на оператор на В и К услуги /обстоятелство, ответникът се явява потребител на В и К услуги по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ. Въз основа на тези факти, същият е обвързан от Общите условия на ищцовото дружество в качеството му на потребител. Не е установено по делото ответникът да е възразил срещу конкретни разпоредби на договора при Общи условия, да е подал заявление, при което да е сключен индивидуален договор – „допълнително писмено споразумение”, дерогиращо разпоредбите на договора при Общи условия /чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ/.

Спорна е и дължимостта на сумите за периода 15.01.2004 31.03.2012 г. – 15.03.2015 г. предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност, както и размерът на задължението на ответника за останалия период, предвид възраженията за недоказаност на реалната доставка.

Съгласно чл. 111 б. „в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съгласно утвърдената практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, вземанията за потребена вода представляват периодични плащания по смисъла на чл. чл. 111 б. „в” от ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД