РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Търговище, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Ж. Л. И.
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530100058 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени иска, с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК, за сумата от 794,15 лв.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от "Теленор България" ЕАД
(ново наименование „Йеттел България“ ЕАД), ЕИК ********* гр.София против О. М. Ш. от
с.К., общ.Търговище. В молбата се твърди, че между страните е имало сключени договори за
мобилни услуги – Договор за мобилни услуги № ********* от 14.01.2014 г., по който на
ответника е бил предоставен мобилен номер **********, Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 02.09.2017 г.,
съгласно които за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, а на
ответника е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А5 2017 Black., като
съгласно договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е била 703.57 лв., с вкл. ДДС.,
като ответника се е задължил да заплати двадесет и три месечни лизингови вноски в размер
на по 30.59 лв., с вкл. ДДС, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Ищецът твърди,
че между страните са били сключени и Допълнително споразумение № ********* от
12.11.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги., съгласно което за мобилен номер
********** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса
30.99 лв., с вкл. ДДС или 25.82 лв., без вкл. ДДС, както и Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 12.02.2019 г.,
съгласно които за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, а на
ответника е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual
1
Lavender. Предоставянето на устройството е било уговорено от страните в отделен договор
за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 358.57 лв. с вкл. ДДС, а
съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, ответника се е задължил да плати двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 15.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера. В молбата се твърди, че ответника не заплащал редовно стойността на
предоставените му мобилни услуги, както и дължимите лизингови вноски, за която ищеца
издавал фактури по периоди и останал задължен за периода януари 2019 год. – май 2019
год. със сумата от 183,02 лв. Поради неизпълнението на ответника ищеца прекратил
едностранно договорите и издал фактура № **********/15.05.2019г., включваща
задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в общ размер на
283.74 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с
договора за лизинг мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Lavender в общ
размер на 327.39 лв. е вкл. ДДС, или общо за сумата от 611,13 лв. За вземанията си ищеца се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за общата сума от 794,15 лв. ,
включваща незаплатените и предоставени мобилни услуги, дължимите неустойки и
лизингови вноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените
разноски, но заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.1 от
ГПК, поради което съдът указал на ищеца да установи вземането си по исков ред. За това и
в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като претендира
разноски в исковото производство. В съдебно заседание редовно призован ищецът не се
явява, но чрез депозирано писмено становище е заявил, че поддържа иска, като признава
извършеното от ответника плащане, с което е погасено изцяло вземането по заповедта за
изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да присъди на ищеца направените по
делото разноски в заповедното и исковото производство, считайки, че не са на лице
основанията на чл.78, ал.2 от ГПК.
В дадения месечен срок ответникът, чрез назначения от съда особен представител е
представил писмен отговор на исковата молба. В отговора иска е признат и по основание, и
по размер, като ответникът твърди, че не е бил уведомен от ищеца за нА.чието на
задълженията. Считайки, че с поведението си не е станал причина за завеждане на иска,
моли съда да не му възлага направените от ищеца разноски. С допълнителна молба, преди
първото по делото заседание ответникът е заявил и представил доказателства за погасяване
на вземането на ищеца по заповедта за изпълнение чрез плащане. В съдебно заседание
признава иска, моли да не бъдат възлагани съдебните разноски, считайки, че не е станал
причина за завеждане на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 997/2021 год. на РСТ ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение против длъжника,
искането е било уважено и ТРС е издал Заповед за изпълнение № 520 / 26.07.2021 год. за
2
сумата от 794,15 лв., представляваща неизпълнени задължения за заплащане на услуги,
лизингови вноски и неустойки по Договор за мобилни услуги № ********* от 14.01.2014 г.,
Допълнително споразумение № ********* от 02.09.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 02.09.2017 г. Допълнително
споразумение № ********* от 12.02.2019 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 12.02.2019 г. и издадени фактури № ********** / 15.01.2019 г., №
********** / 15.02.2019 г., № ********** / 15.03.2019 г., № ********** / 15.04.2019 г. и №
********** / 15.05.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2021 год. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски. Заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания от съда
да установи претенциите си по исков ред. Това определя правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Безспорно е по делото, че между страните е съществувала облигационна връзка по
силата на договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг. Съгласно
приложените по делото Договор за мобилни услуги № ********* от 14.01.2014 г., по който
на ответника е бил предоставен мобилен номер **********, като същия се е задължил да
заплаща абонаментна такса и стойността на ползваните услуги, Допълнително споразумение
№ ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 02.09.2017
г., съгласно които за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, а на
ответника е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А5 2017 Black., като
съгласно договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е била 703.57 лв., с вкл. ДДС.,
като ответника се е задължил да заплати двадесет и три месечни лизингови вноски в размер
на по 30.59 лв., с вкл. ДДС, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Между страните
са били сключени и Допълнително споразумение № ********* от 12.11.2018 г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги., съгласно което за мобилен номер ********** влиза в сила
нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв., с вкл. ДДС или
25.82 лв., без вкл. ДДС, както и Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 12.02.2019 г., съгласно които за мобилен
номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, а на ответника е предоставен
мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Lavender. Предоставянето на
устройството е било уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който
общата цена на лизинговата вещ е 358.57 лв. с вкл. ДДС, а съгласно чл. 3, ал. 1 от договора
за лизинг, ответника се е задължил да плати двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 15.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Ответникът не е заплащал редовно стойността на предоставените му мобилни услуги, както
и дължимите лизингови вноски, за които ищеца е издавал фактури по периоди и останал
задължен за периода януари 2019 год. – май 2019 год. със сумата от 183,02 лв. Поради
неизпълнението на ответника ищеца е прекратил едностранно договорите и е издал крайна
фактура № **********/15.05.2019г., включваща задължения за заплащане на неустойки за
3
предсрочното прекратяване в общ размер на 283.74 лв., както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Lavender в общ размер на 327.39 лв. е вкл. ДДС, или общо за
сумата от 611,13 лв.
Ответника не оспорва възникналата облигационна връзка между него и ищеца по
силата на посочените по-горе договори, не оспорва, че ищеца е предоставил мобилни услуги
и мобилни устройства, в процесните периоди. Липсват твърдения на ответника, че е бил
изправна страна и че е заплащал своевременно предоставените му услуги и дължими
лизингови вноски. Ответника не е оспорил и размера на исковите претенции. Безспорно е по
делото, че поради забавата на ответника при изпълнение на задължението да заплаща
месечните такси за предоставените му мобилни услуги и лизингови вноски, за които ищеца
издавал фактури по периоди, последния прекратил едностранно договорите, а
предоставяните по тях услуги били деактивирани.
Безспорно е по делото, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 09.07.2021 год. ответникът не е бил погасил задълженията си към
ищеца. Това е сторил след образуване на исковото производство, видно от приложения на
л.69 от делото платежен документ, като на 29.07.2022 год. по банков път е превел на ищеца
сума в размер на 794,15 лв., покриваща вземането по заповедта. Ищецът е признал
извършеното плащане, с което се погасява изцяло вземането по издадената заповед за
изпълнение.
С оглед изложеното и като взе предвид настъпилите в хода на производството
факти, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът счита, че предявения иск по
чл.422 от ГПК се явява неоснователен и следва да се отхвърли, поради погасяване на
установеното със заповедта за изпълнение вземане, чрез плащане от длъжника, поради което
към момента на постановяване на решението не е на лице изискуемо вземане на ищеца към
ответника, на посочените в заповедта основания.
По отношение на разноските: Ищецът претендира направените по делото разноски,
както и присъждане на разноски в заповедното производство. Ответникът счита, че не
следва да носи отговорност за разноските, като се позовава на разпоредбата на чл.78, ал.2 от
ГПК. Действително ответникът е погасил задължението си към ищеца, признал е исковата
претенция и по основание и по размер, но същия следва да бъде осъден да заплати
направените по делото и в заповедното производство разноски, доколкото както беше
посочено по-горе ответника е погасил чрез плащане задължението си към ищеца едва преди
първото по делото заседание, поради което съдът приема, че с поведението си ответника е
станал причина за завеждане на делото и не може да ползва хипотезата на чл.78, ал.2 от
ГПК. Наведените от него твърдения, че не е давал повод за завеждане на делото, тъй като не
е бил уведомяван за прекратяване на договорите с ищеца съдът приема за неоснователни,
тъй като независимо дА. е узнал за прекратяването на договорите той е имал задължение да
погасява задълженията си към ищеца по начините и в сроковете, посочени в договора, което
задължение безспорно не е изпълнявал, с което е дал повод на ищеца да търси реА.зиране
4
на правата си по съдебен ред. С оглед всичко изложено ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 535,00 лв.,
както и разноските в заповедното производство в размер на 385,00 лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования
„Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, със седА.ще и
адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник адв.З. Й. Ц. от
САК, със съдебен адрес: град София, ж.к.“Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ № 6, ет.5
против О. М. Ш., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.К., ул.“И. № 6,
общ.Търговище, действащ чрез назначения особен представител адв.С. А. от ТАК иск, с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, за установяване съществуване на
вземане в размер на 794,15 лв., представляваща неизпълнени задължения за заплащане на
услуги, лизингови вноски и неустойки по Договор за мобилни услуги № ********* от
14.01.2014 г., Допълнително споразумение № ********* от 02.09.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 02.09.2017 г. Допълнително
споразумение № ********* от 12.02.2019 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 12.02.2019 г. и издадени фактури № ********** / 15.01.2019г., №
********** / 15.02.2019 г., № ********** / 15.03.2019 г., № ********** / 15.04.2019 г. и №
********** / 15.05.2019 год., за което издадена Заповед за изпълнение № 520 / 26.07.2021
год. по ч.гр.д. № 997 / 2021 год. на РСТ, като неоснователен, поради погасяването му чрез
плащане, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА О. М. Ш., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.К., ул.“И. №
6, общ.Търговище, действащ чрез назначения особен представител адв.С. А. от ТАК да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“
ЕАД и „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление:
гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник адв.З. Й. Ц. от САК, със съдебен адрес:
град София, ж.к.“Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ № 6, ет.5 направените по делото
разноски в размер на 535,00 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 385,00
лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5