Присъда по дело №86/2019 на Районен съд - Поморие

МОТИВИ

на присъда № 13/02.10.2019 г. по

НОХД № 86/2019 г., описа на РС – Поморие

 

 

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на районен прокурор на РП – Поморие, понастоящем РП – Бургас, ТО – Поморие по досъдебно производство № 320 ЗМ-257/2017 г., по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, с който е повдигнато обвинение на И.Н.Р. ***, за това, че за периода от 06.02.2017г. до 14.02.2017г. в гр.Поморие, в гр. Ахелой и в гр.Созопол, действайки в условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Г.Ц.Р. и у К.Е.С. заблуждение, че ще им осигури работа в чужбина и с това им причинил имотна вреда в размер на 836 /осемстотин тридесет и шест/ лева, както следва:

На 06.02.2017 г. в гр.Поморие, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Г.Ц.Р. заблуждение, че ще осигури работа в чужбина на нея, на К.Е.С. и на сина ѝ И.И.Р., като за обработка на документи за И.И.Р., следва да плати сума в размер на 300 лв. и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 300 лв.;

На 07.02.2017 г. в гр.Ахелой, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага поддържал у Г.Ц.Р. заблуждение, че ще осигури работа в чужбина на нея, на К.Е.С. и на сина ѝ И.И.Р., като за заплащане на здравна осигуровка за сина ѝ И.И.Р. следва да плати сума в размер на 60 лв. и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 60 лв.;

На 13.02.2017 г. в гр. Ахелой, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага поддържал у Г.Ц.Р., заблуждение, че ще осигури работа в чужбина на нея и на К.Е.С., като за осигуряване на работа в Англия на нея и семейството ѝ и за осигуряване на българско училище за дъщеря ѝ, следва да плати сума в размер на 200 лв. и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 200 лв.;

На 14.02.2017 г. в гр.Поморие, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага поддържал у Г.Ц.Р., заблуждение, че ще ѝ осигури работа в чужбина, като за легализация на документи за работа в чужбина, следва да плати сума в размер на 176 лв. и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 176 лв.;

На 14.02.2017 г. в гр. Созопол, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага поддържал у К.Е.С., заблуждение, че ще му осигури работа в чужбина, като за легализация на документи за работа в чужбина, следва да плати сума в размер на 100 лв. и с това му причинил имотна вреда в размер на 100 лв. – простъпление по чл. 211, предл.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.

В съдебно прокурорът поддържа обвинението. Пледира за налагане на подсъдимия на наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест години, което да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим.

Защитникът на подсъдимия пледира за признаване на подсъдимия за невинен по обвинението поради недоказаност на последното.

Подсъдимият се солидаризира със становището на обвинението и моли съдът да го оправдае по обвинението.

След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна следното.

На 26.01.2017 г., в автобус, пътуващ от Република Чехия за България, подсъдимият И.Н.Р. се запознал със свидетелката Г.Ц.Р. и нейният син и свидетел И.И.Р., на които се представил като собственик на фирма със седалище в гр.София, с предмет на дейност намиране на работа на български граждани извън страната, сезонно и целогодишно, в това число във Великобритания и Чехия. При проведения разговор св.Р. получила от подсъдимия номера на телефона му.

На 06.02.2017 г., след прибирането в дома си в гр.Ахелой, общ.Поморие, пострадалата Р. разговаряла със съжителя си св. К.Е.С. и със сина си св. Р., обсъждайки възможността двамата, както и св.Р., да потърсят трудова заетост в чужбина със съдействието на подсъдимия.

На същата дата св.Р. осъществила телефонен разговор с подсъдимия, като му се обадила от телефон с № 0887 **** на телефон с № 0894 **** и го попитала дали може да осигури за нея и за семейството й работа в чужбина.

Подсъдимият решил да си набави имотна облага от пострадалата, като възбуди и поддържа заблуждение у св.Р., че ще осигури търсената от нея и семейството работа в чужбина, поради което и отговорил утвърдително за възможност да осигури такава работа в Англия и следвайки намерението си да си набави облага поискал от Р. парична сума в размер 300 лв., която да му бъде изпратена по куриер в гр. София, където подсъдимият се намирал, като получаването на сумата подсъдимият мотивирал с извършване на разходи по обработване на документи, необходими за осигуряването на работа. Разговор със същото съдържание подсъдимият провел и със св.С. и св.Р..

На същата дата – 06.02.2017 г., в офис на „Еконт експрес“ ООД в гр. Поморие св.Р. превела исканата от подсъдимия сума, като в разписката го посочила като получател, както посочила и телефонния му номер и гр. София, като място на плащане.

На 06.02.2017 г. обвиняемият получил изпратените парите в брой в офис на Еконт експрес“ ООД в гр.София.

На 07.02.2017 г., отново след проведен телефонен разговор с подсъдимия, в офис на „Еконт експрес“ ООД в гр. Ахелой, общ. Поморие, св.Р. му превела парична сума в размер 60 лв., която сума подсъдимият получил в брой в офис на „Еконт експрес“ ООД в гр. София.

На 13.02.2017 г., след пореден телефонен разговор с подсъдимия, в офис на „Еконт експрес“ ООД в гр. Ахелой, св.Р. му изпратила сума в размер 200 лв., която последният получил парите в брой в офис „Еконт експрес“ ООД в гр. Перник. Получената парична сума Р. похарчил за лични нужди.

На 14.02.2017 г., след ново обаждане от подсъдимия, в офис на „Еконт експрес“ ООД в гр. Поморие Р. му превела парична сума в размер 176 лв., която подсъдимият получил в брой в офис на „Еконт експрес“ ООД в гр. София. Получената парична сума Р. похарчил за лични нужди.

На същата дата – 14.02.2017 г. подсъдимият се обадил на ползван от св.С. телефон с № 0894 ****, осъществил разговор, в който поддържал заблуждението на свидетеля, че са му необходими средства във връзка с осигуряването на работа в чужбина, вследствие на което, в офис на „Еконт експрес“ ООД в гр. Созопол, С. превел на подсъдимия сума в размер 100 лв., която последният получил в брой в офис на Еконт експрес“ ООД в гр. София. Получената парична сума Р. похарчил за лични нужди.

Във всички горепосочени разговори подсъдимият заблуждавал пострадалите, че паричните средства са необходими за разходи по осигуряване на работа в чужбина, такива свързани със заминаването и устройването на място, в това число за обработка на документи, уреждане на здравни осигуровки, осигуряване на визи, легализация на документи, осигуряване на училище на дъщерята на св.Р. и св.С., а именно на 06.02.2017 г. мотивирал получаването на сумата от 300 лв., като такава необходими за обработка на документи за св. Р.; на 07.02.2017 г. мотивирал получаването на сумата от 60 лв., като необходима за заплащане на здравна осигуровка на св.Р.; на 13.02.2017 г. мотивирал получаването на сумата от  200 лв., като необходима за осигуряване на българско училище за дъщерята на пострадалите; на 14.02.2017 г. обосновал получаването на сумите от 176 лв. и 100 лв., като необходими за легализация на документи.

След получаване на горепосочените суми, в средата на м.февруари, подсъдимият провел телефонен разговор със св.И.Р., обяснил му че ще заминава за Англия със самолет и двамата си уговорили среща в гр.София, на която подсъдимият не се появил, Р. не успял да се свърже с него по телефона, св.Р. също не осъществила такъв контакт, тъй като ползваният от подсъдимия телефон бил изключен, поради което на  17.02.2017 г. св.Р. сигнализирала органите на МВР за случилото се, като подала заявление с вх. № 320000-1001/20.02.2017 г.

Към 19.04.2017 г. ползваният от Р. телефон с № 0894**** продължавал да е изключен, видно от  докладна записка от посочената дата, изготвена от полицейски инспектор в РУ – Поморие.

Получените от пострадалите суми не са възстановени от същия на св.Р. и св. С..

Видно от представената по делото справка за съдимост рег. № 499/15.11.2017 г. (л.36-40 от ДП), подсъдимият подсъдимият И.Н.Р. е осъждан многократно, като от значение за настоящото производство e наложеното му с влязло в законна сила на 28.12.2011 г., определение от 30.09.2011 г. по НЧД № 2429/2011 г.,по описа на РС – Бургас, общо най-тежко наказание измежду тези, наложени му по НОХД № 14915/2009 г., по описа на СРС, по НОХД № 1547/2009 г., по описа на РС – Добрич и по НОХД № 2120/2011 г. , по описа на РС – Бургас, а именно наказание две години лишаване от свобода, което е изтърпяно ефективно от  подсъдимия в периода от 09.08.2011 г. до 15.03.2012 г.

Гореизложената фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото доказателства, в това число показанията на св. Г.Ц.Р., св. И.И.Р. и св. К.Е.С., които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни и безпротиворечиви, подкрепени от събраните по делото писмени доказателства, в това число копия на разписки на „Еконт Експрес“ ООД за прием на паричен превод с № 718**00912787/06.02.2017 г., № 718**00915579/07.02.2017 г., № 718**00923249/13.02.2017 г. № 718**00926726/14.02.2017 г., № 718**00926832/14.02.2017 г., оригинали на разписки на „Еконт Експрес“ ООД за доставка на пощенска пратка/пощенски запис с № D4605773/06.02.2017 г. № D4614808/07.02.2017 г. с ръкописен текст и подписи, съответно изпълнен и положени от подсъдимия Р., което се установява от заключението на изслушаното от съда вещо лице по извършената графическа експертиза.

Фактическата обстановка по делото по същество не се оспорва и от подсъдимия, който не отрича получаването на процесните суми, но твърди като своя защитна теза в обясненията си пред съда, че  същите е предавал на св.И.Р., за когото сумите са били предназначени. Аргументира твърдяното посредничество между св.Р. и синът й св.Р. с обстоятелството, че св.Р. се страхувала от св.С., с когото не се разбирала  и който тормозел св.Р., както и че към момента на получаването на сумите св. И.Р. не е имал лична карта, поради което не е могъл да получава парични преводи.

Заявената от подсъдимия защитна теза се опровергава от събраните по делото доказателства.

На първо място подсъдимият Р. е получавал суми не само от пострадалата Р., а и от св.С., от когото св. Р. се страхувала по думите на подсъдимия и който тормозел св.Р., че иска пари от майка си.

На второ място не е налице и твърдяната от подсъдимия невъзможност св.Р. лично да получи парични средства чрез преводи от неговата майка св.Р., дължаща се на липса на лична карта.

Действително св.И.Р. *** заявление за издаване на документ за самоличност /лична карта/ вх. № 424821/18.04.2017 г., препис от което е приложен по делото, но в декларация от 19.04.2019 г., по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, препис от която също е приложен по делото, Р. е посочил, че личната си карта е загубил предния ден, а не както твърди подсъдимия през процесния м.февруари.

Нещо повече дори и да се приеме, че в посочената декларация Р. е заявил невярна дата на загубване на личната си карта, при подаване на заявлението си св.И. с издадено на негово име свидетелство за управление на МПС с № *********, валидно до 27.062024 г., препис от което също е приложено по делото.

Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за българските лични документи, свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни, което недвусмислено сочи, че в процесния период св.Р. е разполагал с документ – СУМПС, с който да установи самоличността си и да получи паричен превод.

Изложената от подсъдимия теза не се подкрепя и от показанията на ангажираните от защитата св.С.М.С., Д.К.К., А.С. Й.и Е. В.М., които съдът не кридитира като противоречиви, житейски неоправдани и нелогични, при отчитане на обстоятелството, че св.М. е предубедена и заинтересована от изхода на делото, тъй като е във фактическо семейно съжителство с подсъдимия.

Св.С. сочи, че е присъствала на два пъти на предаване на пари от подсъдимия на св.Р., св. К. на свой ред сочи, че е присъствал на едно предаване на пари от подсъдимия на Р., а св.Й. на два такива случая.

В показанията си, прочетени от съда по реда на чл.281 НПК, св. О.З.А. също сочи, че е присъствал на два пъти на предаване на пари от подсъдимия на св.Р..

Никой от свидетелите не твърди, че по време на описаните от тях събития е присъствал някой от другите свидетели на защитата, поради което при кредитиране на показанията им същите установяват седем случая на предаване на парични средства от подсъдимия на св.Р., при положение че пострадалите сочат и от доказателствата по делото се установяват пет парични превода с получател подсъдимия, два от които са направени в един и същ ден, което обстоятелство само по себе си е основание съдът да не кредитира показанията на свидетелите в тяхната цялост.

От друга страна твърдението на св.С. и св.А., че след предаване на паричните суми на св.Р., подсъдимият купувал на Р. закуски и вода е житейски нелогично, тъй като Р. би следвало да разполага със средства да си ги закупи, ако е получил такива от подсъдимия.

Предвид гореизложеното, на база на събраните по делото и посочени от съда доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимият И.Н.Р. от обективна и субективна страна е осъществил на престъпление по престъпление по  чл. 211, предл.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, за това, за периода от 06.02.2017г. до 14.02.2017г. в гр.Поморие, в гр. Ахелой и в гр.Созопол, действайки в условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Г.Ц.Р. и у К.Е.С. заблуждение, че ще им осигури работа в чужбина и с това им причинил имотна вреда в размер на 836 /осемстотин тридесет и шест/ лева, както следва:

 – На 06.02.2017г. в гр.Поморие, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал в Г.Ц.Р. заблуждение, че ще осигури работа в чужбина на нея, на К.Е. С.на сина ѝ И.И.Р., като за обработка на документи за И.И.Р., следва да плати сума в размер на 300 /триста/ лева и с това й причинил имотна вреда в размер на 300 /триста/ лева;

 – На 07.02.2017 г. в гр.Ахелой, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага поддържал у Г.Ц.Р. заблуждение, че ще осигури работа в чужбина на нея, на К.Е.С. и на сина ѝ И.И.Р., като за заплащане на здравна осигуровка за сина ѝ И.И.Р. следва да плати сума в размер на 60 /шестдесет/ лева и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 60 /шестдесет/ лева;

 – На 13.02.2017г. в гр. Ахелой, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага поддържал у Г.Ц.Р., заблуждение, че ще осигури работа в чужбина на нея и на К.Е.С., като за осигуряване на работа в Англия на нея и семейството ѝ и за осигуряване на българско училище за дъщеря ѝ, следва да плати сума в размер на 200 /двеста/ лева и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 200 /двеста“ лева;

 – На 14.02.2017г. в гр.Поморие, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага поддържал у Г.Ц.Р., заблуждение, че ще ѝ осигури работа в чужбина, като за легализация на документи за работа в чужбина, следва да плати сума в размер на 176 /сто седемдесет и шест/ лева и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 176 /сто седемдесет и шест/ лева;

 – На 14.02.2017г. в гр. Созопол, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага поддържал у К.Е.С., заблуждение, че ще му осигури работа в чужбина, като за легализация на документи за работа в чужбина, следва да плати сума в размер на 100 /сто/ лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 100 /сто/ лева.

Подсъдимият е пълнолетен български гражданин, извършил е деянието в състояние на вменяемост и като такъв е наказателно-отговорен.

От обективна страна престъплението е осъществено при форма на изпълнителното деяние  –  действие, като по отношение и на двамата пострадали подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение, че ще им осигури работа в чужбина, за което следва да му предоставят процесните парични средства, което пострадалите сторили, без да получат обещания резултат.

Деянието е извършено от подсъдимия с користна цел, а именно да набави за себе си имотна облага в посочените по-горе размери, като общо вредата за двамата пострадали е 836 лв.

От субективна престъплението е извършено от подсъдимия виновно, при при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като деецът е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е и искал настъпването на обществено-опасните последици. Деянията са извършени при един и същ механизъм, като деецът е знаел, че няма да осигури твърдяната от него работа в чужбина, но е искал да увреди пострадалите, за да може да се обогати за тяхна сметка с получените суми.

Престъплението е продължавано такова, тъй като са извършени пет деяния, всяко от които осъществява поотделно един и същ състав на престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Процесното престъпление е такова извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК, предвид посочените от съда осъждания на подсъдимия по НОХД № 14915/2009 г., по описа на СРС, по НОХД № 1547/2009 г., по описа на РС – Добрич и по НОХД № 2120/2011 г. , по описа на РС – Бургас, за които с влязло в законна сила на 28.12.2011 г., определение от 30.09.2011 г. по НЧД № 2429/2011 г., по описа на РС – Бургас, му е определено общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода, което е изтърпяно ефективно от  подсъдимия в периода от 09.08.2011 г. до 15.03.2012 г., като всички осъждания от съвкупността са за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК, съответно това по НОХД № 14915/2009 г., по описа на СРС е за престъпление по чл.206, ал.3 НК, наказуемо с лишаване от свобода от три до десет години, осъждането по НОХД № 1547/2009 г., по описа на РС – Добрич е по чл.196, ал.1, т.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години и това по НОХД № 2120/2011 г. , по описа на РС – Бургас също е за деяние по чл.196, ал.1, т.1 НК.

Посоченото определя извод, че подсъдимият е извършил настоящото престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 НК.

В случая не са налице предпоставките на чл. 30, ал.1 НК, съгласно която разпоредба не се прилагат правилата на чл. 29 от НК, ако са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието.

Наказанието по гореспоменатата съвкупност е изтърпяно от подсъдимия на 15.03.2012 г. а процесното продължавано престъпление е извършено в периода от 06.02.2017 г. до 14.02.2017 г., преди да изтече срокът по чл.30, ал.1 НК.

При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия И.Н.Р. съдът съобрази, че престъплението по чл. 211 от НК – измама при опасен рецидив, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

За да определи размера на предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода съдът съобрази доказаните по делото смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

Извън деянието, определящо квалифицикацията опасен рецидив, подсъдимият е многократно осъждан, нанесените вреди от престъплението не са възстановени, но от друга страна същите обективно не са в значителен размер, от изтърпяване на последното наложено на подсъдимия наказание е изминал сравнително дълъг период от време, от доказателствата по делото се установява, че същият е трудово ангажиран, полага грижи за собствени деца, има безупречно процесуално поведение и съдейства за разкриване на обективната истина по делото, а обстоятелството, че не се признава за виновен по обвинението не е отегчаващо такова, от доказателствата по делото се установява, че същият е трудово ангажиран, полага грижи за собствени деца, поради което съдът прие, че са налице многобройни смекчаващите вината обстоятелства, при които и най-лекото  предвидено от закона наказание, а именно три години лишаване от свобода се оказва несъразмерно тежко, ето защо и на основание чл. 211, предл.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, вр.с чл.55, ал.1, т.1 НК, наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година, като счете, че така определеното наказание съответства на целите на генералната и най-вече на специалната превенция по чл.36, ал.1 НК.

На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия една година наказание лишаване от свобода.

На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия И.Н.Р. да заплати в полза на Държавата, по съответната сметка на ОДМВР – Бургас, направените на досъдебното производство разноски в размер 94.45 лв.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :