№ 174
гр. Разград, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500187 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение № 228 от 10.04.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213330101275 по описа за 2021 година на РС – Разград, съдът е постановил
следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. с чл. 124 от ГПК във вр. с чл. във вр. с чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата Е. Р. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес:
село Стражец, област Разград, ул. ***, дължи на ищеца
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град Разград, ул.***, представлявано от С. Р. И., следните суми
във връзка с издадената срещу ответника Заповед № 385 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20213330100557 по
описа на за 2021 г. Районен съд - Разград: 499,20 лв. (четиристотин
деветдесет и девет лева и 20 стотинки), представляващи стойността на
незаплатени ВиК услуги, а именно доставени 179 куб. м. вода за периода
04.02.2019 г. – 25.08.2020 г. в имот, находящ се на административен адрес:
село Стражец, община Разград, ул. ***, с абонатен номер 152103, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на заявлението на 12.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; обезщетение за забава в размер на законната
лихва , начислена върху дължимата сума от 499,20 лв. за периода от
1
настъпването на изискуемостта на всяко едно от месечните плащания,
първото от което е изискуемо на 28.04.2019 г. и за всяко следващо до
04.03.2021 г. в размер общо на 52,62 лв. (петдесет и два лева и 62 стотинки),
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за сумата над
уважения размер от 499,20 лв. до 2086,46 лв. и за обезщетение за забава над
уважения размер от 52,62 лв. до 107,73 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е. Р. Д., ЕГН **********,
с поС.ен адрес: село Стражец, област Разград, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град Разград, ул.***, представлявано от С. Р. И., съразмерно на
уважените искове:
- сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) за направени разноски по
заповедното производство по ч. гр. д. № № 20213330100557 по описа на за
2021 г. Районен съд – Разград и
- сумата от 261,45 лв. (двеста шестдесет и един лева и 45
стотинки) за направени разноски по настоящото исково производство.
Недоволен от това решение, в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ останал
ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД, който го обжалва, чрез
пълномощника си адвокат Н. П. Й. от АК - Разград. Намира решението в
обжалваната част за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон. Моли същото да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него бъде постановено решение, с което исковите
претенции на жалбоподателя бъдат уважени. Излага подробни съображения.
Изрично сочи, че на 28.03.2022г., след приключване на съдебните прения и
изчакване на постановяване на първоинстанционното решение, лично
ответницата се е явила в ищцовото дружество и е заплатила в цялост своето
задължение по всички процесни фактури. За доказване на това обстоятелство
прилага Справка за консумация на абонат по клиентски № 152103.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна, чрез
особения си представител назначен на осн. чл. 47, ал.6 ГПК - адвокат М. Т. от
АК - Разград, депозира отговор. Намира жалбата за допустима, но
неоснователна. Моли в обжалваните части решението да бъде потвърдено.
Излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
жалбоподателя се явява пълномощникът му адвокат Н. П. Й. от АК – Разград.
Поддържа жалбата и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването с
призовка връчена лично на 03.08.2022г. /л. 47/, въззиваемата страна Е. Р. Д. не
се явява. Явява се назначения /още от първата инстанция/ на осн. чл. 47, ал.6
ГПК особен представител адвокат М. Т. от АК – Разград. Особения
представител поддържа отговора на въззивната жалба и излага подробни
2
съображения за потвърждаване на решението.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част, но неправилно. При преценка на обжалваното решение
по същество по реда на чл. 269 ГПК и с оглед доводите в жалбата, следва да
се отбележи следното:
Решението, в частта, с която е уважена исковата претенция, не е
обжалвано и като такова е влязло в сила.
Въззивния съд, на осн. чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на
първоинстанцинонното решение, с изключение на извода за недоказаност на
исковата претенция по Фактура № ********** от 30.09.2020 г.
Предмет на настоящото производство е само отхвърлителната част на
първоинстанционното решение - за сумата над уважения размер на
главницата от 499,20 лв. до 2086,46 лв. и за обезщетение за забава над
уважения размер от 52,62 лв. до 107,73 лв. За да отхвърли иска в тази му част,
първоинстанционния съд е приел, че не може да приема за верни отразените
от ищеца показания във Фактура № ********** от 30.09.2020 г., касаеща
периода от 25.08.2020 г. до 17.09.2020 г., с отразени 545 куб.м. на стойност
1587,26 лв.
С въззивната жалба ищецът представя доказателства за това, че на
28.03.2022г. /т.е. след приключване на съдебното дирене и устните
състезания пред първоинстанционния съд на 10.03.2022г. и преди
постановяване на обжалваното решение на 10.04.2022г./ ответницата е
заплатила всички суми по процесните фактури, включително и по
фактурата по която първоинстанционния съд е отхвърлил иска. Към
въззивната жалба е приложена и справка за извършеното плащане. При
редовност в призоваването с призовка връчена лично на 03.08.2022г. /л. 47/,
въззиваемата страна Е. Р. Д. не се яви и не направи каквито и да е било
възражения.
Плащането по процесната Фактура № ********** от 30.09.2020 г.,
направено на 28.03.2022г. и прието от ищеца, по съществото си представлява
признаване от ответницата на вземането на ищеца, направено чрез
конклудентни действия /вж. и Решение № 65 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 600/2010 г., I т. о., ТК/.
Съдът взе предвид и липсата на възражения от ответницата,
въпреки че същата бе редовно призована с призовка връчена й лично за
3
насроченото пред въззивната инстанция открито съдебно заседание.
Ответницата нито се яви лично, нито депозира молба, с която да възрази
срещу исковите претенции.
Съдът взе в предвид и че в Свидетелство за проверка № 4 от
17.01.2022г., издадено въз основа на Протокол за проверка на водомери № 15
от 17.01.2022г., от лаборатория за проверка на водомери „Бордер“ ЕООД гр.
Разград, е отразено, че процесния водомер „СЪОТВЕТСТВА“.
Поради гореизложеното, съдът приема, че ответницата действително
е дължала на ищеца сумата по горепосочената фактура, като е заплатила
задължението си в хода на процеса.
Плащането в хода на процеса следва да бъде съобразено на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Това е така, тъй като с т. 9 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
производството по чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
Поради изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като погасени чрез плащане в хода на процеса, а не както е приел
първоинстанционният съд като неоснователни и недоказани. Поради това, с
оглед приетото от въззивната инстанция различно основание за отхвърляне на
предявените искове, което следва да бъде отразено в диспозитива на съдебния
акт, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
отхвърлителната част и исковете да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно с частта от исковете, която се отхвърля поради плащане
в хода на процеса, в размер на 778.13 лева за първоинстанционното
производство и в размер на 18,88 лева за заповедното производство, както и в
размер на 706,76 лева за въззивното производство.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд, на осн. чл. 271, ал.1
ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 228 от 10.04.2022 г. постановено по гражданско
дело № 20213330101275 по описа за 2021 година на РС – Разград, В ЧАСТТА,
с която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените положителни установителни искове с
4
правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, вр. със
заповедно производство ч. гр. д. № 20213330100557 по описа на за 2021 г.
Районен съд – Разград, за имот с аб. № 152103, в село Стражец, община
Разград, ул. *** – за установяване, че Е. Р. Д. дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД, следните суми:,
- сумата над 499,20 лв. до 2086,46 лв. - представляваща главница за
незаплатени ВиК услуги,
- сумата над 52,62 лв. до 107,73 лв. – представляваща обезщетение за
забава върху горепосочената главница,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД
с ЕИК ***, срещу Е. Р. Д., ЕГН ********** положителни установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК по 20213330100557 по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград, за имот
с аб. № 152103, в село Стражец, община Разград, ул. *** – за установяване, че
Е. Р. Д. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД, за следните суми:
- сумата над 499,20 лв. до 2086,46 лв. - представляваща главница за
незаплатени ВиК услуги,
-сумата над 52,62 лв. до 107,73 лв. – представляваща обезщетение за
забава върху горепосочената главница,
КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
В останалата му част Решение № 228 от 10.04.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20213330101275 по описа за 2021 година на РС – Разград,
е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Е. Р. Д., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес обл.
Разград, общ. Разград, с. Стражец, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град Разград, ул.***, представлявано от С. Р. И. разноски по
делото, както следва:
в размер на 778.13 лева /седемстотин седемдесет и осем лева и
тринадесет стотинки/ за първоинстанционното производство,
в размер на 18,88 лева /осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/
за заповедното производство,
в размер на 706,76 лева /седемстотин и шест лева и седемдесет и шест
стотинки/ за въззивното производство.
Решението не подлежи обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6