№ 874
гр. Бургас, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20242120108635 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба на Я. Р. Г. против „Еос матрикс“ ЕООД (след замяна
на страната на ответника), за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищецът не му дължи сумата от 12351.36 лв. – сборна главница, включваща
главница, ливхи и такси по договор за банков кредит от 15.12.2005 год., сключен с „*****“
АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ответника с договор за цесия от
16.07.2018 год., както и сумата от 252.23 лв. - разноски по делото, за които вземания по ч. гр.
дело № ****/2006 год. на РС - Омуртаг е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.
дело № ***** на ЧСИ с рег. № **** на КЧСИ.
Искът черпи своето основание в чл.254 от ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.9 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, тогава трето лице - помагач, е
признал основателността на иска, поради което процесуалният представител на ищеца е
поискал постановяване на решение при признание и присъждане на деловодните
разноски.
Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, основавайки се на
признанието.
Настоящият състав намира, че така признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а ответникът е легитимиран да се разпорежда със същото,
поради което са налице предпоставките на цитираната разпоредба и настоящото решение се
постановява при признание на исковете.
По разноските: Действително, ответникът е признал иска, но е правоприемник
1
на взискателя по изпълнителното дело, в т.ч. поемайки риска, като търговец - цесионер по
занятие, от несъществуването по една или друга причина на цедираното вземане по
изпълнителния лист. Освен това разпогала с изпълнителен титул срещу ищеца за вземането,
който може да послужи за образуване на ново изпълнително дело. В рамките на
изпълнителния процес, обаче, длъжникът не би могъл да направи обвързващо кредитора или
ЧСИ възражение за погасяване на задълженията по давност, което да отрече бъдещо
изпълнение, а такова следва да бъде предявено по съдебен ред.
Т. е. предявяването пред съд е условие за упражняване на субективните права на
ищеца и признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК, поради което, на основание ал.1 от същата разпоредба, на ищеца се следват
деловодни разноски в размер на 1304.14 лв., в т.ч. 504.14 лв. - държавна такса и 800 лв. -
адвокатски хонорар, чийто размер съдът определя съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, отчитайки
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.235, чл.236 и чл.237 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че Я. Р. Г. от гр.Б****, ЕГН - **********, не дължи на „Еос
матрикс” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. С****, представлявано от
управителя Р*М* – Т*, сумата от 12351.36 лв. – сборна главница, включваща главница,
лихви и такси по договор за банков кредит от 15.12.2005 год., сключен с „*****“ АД,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ответника с договор за цесия от 16.07.2018
год., както и сумата от 252.23 лв. - разноски по делото, за които вземания по ч. гр. дело №
**** / 2006 год. на РС - Омуртаг е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело №
***** на ЧСИ с рег. № **** на КЧСИ.
ОСЪЖДА „Еос матрикс” АД да заплати на Я. Р. Г. деловодни разноски в
размер на 1304.14 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2