Р Е Ш Е Н И Е
№ 519
гр. Плевен, 11 август 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретар
Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдията Господинов
административно дело № 889 по описа на
съда за 2019 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл.148, вр. с чл. 145
и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по жалба от „Новамед Хелткеър” ЕООД
гр.Плевен, ул. „Серес” № 12, вх.А, ет.4, ап.12, с ЕИК *********, представлявано
от Б.Н., чрез адв. С.Ж. ***, против Решение
№ 6/09.07.2019г. на директора на ТД „Северна Морска“ при Агенция
„Митници“ в частта му, с която е отказано изплащане на законната лихва върху
сумата от 41 572, 58 лв., представляваща недължимо платено мито по отменен
с влязло в сила съдебно решение административен акт.
Жалбоподателят излага доводи в насока, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че митническият орган неправилно
е приложил материалния закон, позовавайки се на чл. 116, § 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., тъй като в него не е предвидена
възможност за възстановяване на мито вследствие на отмяна на незаконосъобразен
акт на митническата администрация, а цитираните от ответника разпоредби касаят
надвзети суми на вносните или износните мита, а в конкретния случай не е налице
първоначално определен по- висок размер на митническото задължение. Касае се за
недължими държавни вземания, които подлежат на връщане на отпаднало правно
основание. Сочи се, че съдебната процедура по обжалването на административния
акт, въз основа на който е било платено недължимото мито е продължила три
години, което е в разрез с изискванията на чл.44, параграф 4 от Регламент 952/13,
а във вътрешното законодателство е налице законодателна празнота, касаеща
последиците от посочената по- горе отмяна, която обаче не следва да се тълкува
във вреда на лицата, потърпевши от незаконосъобразни актове на митническата
администрация. Твърди се, че горната празнота следва да бъде преодоляна
съобразно разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА, както и че липсва правна норма,
забраняваща плащане на лихви, поради което следва да се приложат основните
начала на правото и да се присъди такава, тъй като това би представлявало
възмездяване на вредите, настъпили в следствие на незаконосъобразен
административен акт, който принцип е залегнал и в данъчното законодателство.
В заключение е направено искане да бъде отменено
оспореното решение в частта му, с която е отказано плащане на лихви върху
сумата от 41 572,58 лв., представляващи платено мито по Решение ЕАД № 13BG002002H00866170/08.10.2013г.; №14ВG002002Н0015829/24.02.2014г.; №14ВG002002Н0033104/4.04.2014г.;№14ВG002002Н0038230/10.05.2014г.;
№14ВG002002Н0058540/03.07.2014г.;№14ВG002002Н0130685/29.12.2014г;№15ВG002002Н0074902/18.07.2015г.;№15ВG002002Н0117360/03.11.2015г.№16ВG002002Н0020851/24.02.2016г.,
издадено на 25.07.2016 г. от началника на Митница Варна, понастоящем дирекция
„Северна Морска“ в Агенция Митници от датата на внасянето му в бюджета до
датата на ефективното му връщане.
Ответната страна е изпратила писмено становище чрез
процесуален представител, с което оспорва жалбата, изразявайки доводи за
правилност на обжалваното решение. Изразява доводи, че е налице изрична
разпоредба по отношение заплащането на лихви, а именно разпоредбата на чл.116,
§ 6, предложение 1 от Регламент/ЕС/ 952/2013г., който предвижда, че лихва се
заплаща единствено в случаите, когато решението за възстановяване в срок от 3 месеца
от датата, на която това решение е било взето.Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се
представлява. Чрез процесуалния представител на същия са постъпили писмени
бележки, в които се повтарят доводите от подадената жалба, прави се искане да
бъде отменено оспореното решение в частта му, с която е отказано плащане на
лихви върху сумата от 41 572,58 лв. и е направено искане за присъждане на
разноски.
Ответникът също не изпраща представител в проведеното
открито съдебно заседание. Чрез процесуален представител е депозирал писмено
становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възнаграждение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Административен съд - Плевен, след като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и доводите на страните, след преценка поотделно и в
тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предмет на оспорване е Решение № 6/09.07.2019г. на директора на ТД „Северна
Морска“ при Агенция „Митници“ в частта му, с която е отказано изплащане на
законната лихва върху сумата от 41 572, 58 лв., представляваща недължимо
платено мито по отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт. Решението
е постановено във връзка с подадено от жалбоподателя заявление с вх. №
32-171512/12.06.2019г.
От представените по делото доказателства е видно, че с
Решение ЕАД№13BG002002H00866170/08.10.2013г.;№14ВG002002Н0015829/24.02.2014г.;№14ВG002002Н0033104/4.04.2014г.;№14ВG002002Н0038230/10.05.2014г.;№14ВG002002Н0058540/03.07.2014г.;№14ВG002002Н0130685/29.12.2014г;№15ВG002002Н0074902/18.07.2015г.;№15ВG002002Н0117360/03.11.2015г.;
№16ВG002002Н0020851/24.02.2016г.,издадено на 25.07.2016 г. от началника на
Митница Варна, понастоящем дирекция „Северна Морска“ /л.58 и сл./, са поправени
горепосочените ЕАД и са начислени за досъбиране държавни вземания в общ размер
49 903,28 лв., от които мито в размер на 41 572, 58 лв. и ДДС в
размер на 8 317,21 лв.
Горният административен акт е оспорен от „Новамед
Хелткеър” ЕООД, във връзка с което е образувано адм.д. № 2320/2016 г. по описа
на АС- Варна, който с Решение № 2612/22.12.2016 г. /л.17/ е отхвърлил
подадената жалба. Първоинстанционният съдебен акт е оспорен пред ВАС на РБ, във
връзка с което е постановено Решение № 2956/08.03.2018 г. по касационно адм.д.№
2493/17 г., с което решението на АС- Варна е отменено и производството е
върнато за ново разглеждане. С Решение № 2358/04.12.2018 г., постановено по
адм.д. № 821/2018 г. АС- Варна е отменил оспорения административен акт. Горното
решение е било предмет на касационно разглеждане от ВАС на РБ, който с Решение
№ 7441/20.05.2019г., постановено по адм.д. № 2241/2019 г. го е оставил в сила./л.30/
С писмо изх. № 32-75138/09.03.2020 г. от МФ, Агенция
„Митници“, ТД „Северна морска“ по делото са представени Служебни бележки с №№
32-71681/05.03.3030 г. и 32-2961/06.03.2020 г., ведно с приложени разпореждане
от 24.01.2017 г. на НАП и справка, от които е видно, че процесното мито е било
внесено от „Новамед Хелткеър” ЕООД на 16.01.2017 г. и е било разпределено по съответната бюджетна
сметка на НАП. От заключението по назначената икономическа експертиза, основана
на приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на основание
оспореното решение на жалбоподателя са възстановени по банков път на 26.07.2019
г. сума в размер на 43 776,44 лв – мито и антидъмп. мито и 2190,37 лв.
лихва върху мито. На същата дата е възстановена от ТД на НАП- В. Търново по
банков път и сума в размер на 8317,21 лв. Въз основа на горното вещото лице е
дало заключение, че размерът на дължимите лихви върху внесеното в бюджета мито
от „Новамед Хелткеър” ЕООД е 10 639,11 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице –
адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване, в рамките на
законоустановения срок и отговаряща на формалните изисквания на закона за
реквизити, което я прави допустима за разглеждане по същество.
Съдът намира, че същата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в рамките на правомощията му.
Между страните не се спори относно обстоятелството, че
на дружеството-жалбоподател е възстановено мито по посочените по-горе ЕАД на
26.07.2019 г. Спорът между страните е относно дължимостта на лихви върху
горното мито за периода от датата на внасянето му в бюджета- 16.01.2017 г. до
датата на връщането му на жалбоподателя- 26.07.2019г.
С Регламент /ЕС/ 952/2013 е отменен Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, считано от 01.05.2016 г. С
разпоредбата на чл. 241 от отменения Регламент № 2913/92 г. е предвидено, че при
възстановяване на митни сборове, лихва се изплаща в случай, че
"националните разпоредби предвиждат това".
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 219"а" от ЗМ /отм. ДВ, бр.58/2016 г./. Според
посочената разпоредба, възстановяване се допуска, когато се установи, че към
момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието им за
плащане е отпаднало. Съгласно чл. 116, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 : „Възстановяването
не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Въпреки
това, лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок
от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако
неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи.
В този случай лихвата се плаща от датата на изтичане на тримесечния период до
датата на възстановяване. Лихвеният процент се определя съгласно член 112.“ Предвид
горното правилно административният орган е
приел, че е налице недължимост на претендираната лихва за периода от
ефективното превеждане в бюджета до датата на връщане.
Съгласно чл. 288 от ДФЕС, Регламентът е акт с общо приложение, задължителен в
своята цялост и се прилага във всички държави-членки, поради което не е налице
твърдяната от жалбоподателя непълнота в нормативната уредба, която да бъде
преодолявана по реда на чл.46, ал.2 от ЗНА. В настоящия случай с отмяната на Регламент № 2913/92 г. и последвалата отмяна на разпоредбата на чл. 219"а" от ЗМ, не е налице друга правна норма,
уреждаща изплащането на лихви с оглед искането на жалбоподателя. При това
положение както към момента на подаване на заявлението за възстановяване на
недължимото внесено мито по процесните митнически документи, така и към момента
на произнасянето на административния орган с частично оспорения акт във
вътрешноправна уредба не се предвижда изплащане на лихва в хипотезата на
заплатени митни сборове в изпълнение на акт на митнически орган, признат за
незаконосъобразен.
При тези съображения съдът намира, че адм. акт в
оспорената му част е правилен и законосъобразен, поради което жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена.
Ответникът претендира разноски, поради което
жалбоподателят следва да му заплати на основание чл. 143 и чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ сумата от 100 лева– юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Новамед Хелткеър” ЕООД
гр.Плевен, ул. „Серес” № 12, вх.А, ет.4, ап.12, с ЕИК *********, представлявано
от Б.Н., чрез адв. С.Ж. ***, против Решение
№ 6/09.07.2019г. на директора на ТД „Северна Морска“ при Агенция
„Митници“ в частта му, с която е отказано изплащане на законната лихва върху
сумата от 41 572, 58 лв., представляваща недължимо платено мито по отменен
с влязло в сила съдебно решение административен акт.
ОСЪЖДА
„Новамед Хелткеър” ЕООД гр.Плевен, ул. „Серес” № 12, вх.А, ет.4, ап.12,
с ЕИК *********, представлявано от Б.Н., да заплати на ТД „Северна Морска“ при
Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : /п/