РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Пазарджик, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Д.а Васева
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
в присъствието на прокурора Д. Г. П.
като разгледа докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Гражданско дело №
20245200100303 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод предявени искове от И. Б. П., ЕГН
**********, от гр. В. бул. *** против Прокуратура на Република България, с
адрес гр.София, бул.”Витоша” №2 с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и
цена: 50 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди/ , 4 900 лв.
/обезщетение за имуществени вреди от платени адвокатски хонорари/ и 400
лв./обезщетение за имуществени вреди в резултат от платени лихви по
отпуснати два банкови кредита за задоволяване потребителски нужди на
семейството на ищеца/.
Първоначално е сезиран РС-Велинград, който с Определение №
348/23.04.2024 г. е прекратил производството на основание чл.118, ал.2 ГПК
вр. чл.119, ал.1 вр. чл.104, т.4 и т.6 ГПК и е изпратил делото по подсъдност на
ОС-Пазарджик. Родовата му подсъдност се определя от цената на предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., при което
окръжният съд следва да разгледа и обективното съединените с него други два
иска, независимо от тяхната цена, която е под 25 000 лв.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
На 20.10.2023 г., около 17.30 ч. ищецът се намирал в офиса на фирма „Дъ
1
Централ“ ЕООД в централната градска част на гр.Велинград, която фирма
стопанисвала заведение „Централ бар енд динър“. От дълги години той
работел в тази фирма като *** и на посочената дата изплащал аванси на
служители, като при него в офиса се намирал пицаря на заведението А. Г..
Твърди се, че внезапно в офиса нахлули полицейски служители, които му
казали да става и да тръгва с тях. Попитал ги какво става и защо да тръгва, но
не получил отговор. Дори не му било позволено да прибере парите за
заплатите в касата. На слизане по стълбите също така не му било позволено да
се върне и да вземе личната си карта, която останала в джоба на якето му. Без
обяснения бил изведен от офиса. Градината на заведението била пълна с
клиенти, повечето от които познати на ищеца. Това извеждане, охраняван от
полицията, било ужасно унизително за ищеца пред погледите на хората,
персонала и клиентите, като той бил воден и през целия пълен с хора паркинг
до полицейския автомобил, в който бил „натикан“. Пак пред погледите на
хората бил отведен в сградата на РУВелинград. Стоял в една стая около час и
не получил обяснения защо е там, като в същия момент силно се притеснил от
неизвестността за това какво се случва. След това бил качен отново в
полицейски автомобил и отведен в дома му, където трябвало да се извърши
претърсване и изземване. Полицаите били около 10 човека, като водели още
поемни лица и експерти. Твърди се, ищецът е семеен и живее в дома си със
съпругата и две малки деца, които в този си били вкъщи и след влизане на
служителите започнали да пищят, а съпругата му изпаднала в шок, паника и
ужас. В дома си ищецът държал парични средства от отпуснат паричен кредит
и спестявания в размер на 23700 лева и спестени пари в евро банкноти, които
закупил за предстоящо пътуване на екскурзия в чужбина. При претърсването
полицията взела всички намерени в дома му парични средства в лева и евро,
както и дебитните и кредитните карти, както и цялото портмоне, телефона.
Бил отведен отново на паркинга на заведението „Централ бар енд динър“ при
автомобила му, където също започнало претърсване и изземване пред
погледите на целия персонал на заведението и клиентите. Около ищеца имало
внушителен брой полицейски служители, които стояли неотлъчно до него, при
положение, че към този момент заповед за задържане все още не му беше
връчвана. На въпрос дали е задържан и дали може да си тръгне, му било
отговорено, че това е невъзможно. Едва тогава му било обяснено, че имало
сигнал от лице, че той купува гласове за предстоящите избори, след което му
2
била връчена и заповед за държане – часове след като било ограничено
правото му на свободно придвижване. Бил задържан за 24 часа в арестните
помещения на РУ-Велинград, през което време не били извършвани никакви
процесуално следствени действия, а на следващия ден бил освободен без
обвинение. Прибрал се при семейството си, които били в истински шок след
преживения стрес и тъй като не разполагал с никакви парични средства, с
кредитни или дебитни карти, които били иззети, се наложило както той, така и
съпругата му да изтеглят кредити от по 1000 лв. всеки, за да могат да закупят
храна за семейството си и да посрещнат ежедневните нужди, понеже нямали
пари дори за един хляб. Тези кредити били погасени по-късно лично от ищеца,
който върнал сумите от по 1200 лв. за всеки, или общо 2400 лв. На 01.11.2023
г. му било предявено постановление за привличане на обвиняем и повдигнато
обвинение, затова че на 20.10.2023 г. в гр.Велинград е предложил на Д. Г. Д. от
Велинград имотна облагасумата от 100 лева, с цел да го склони да упражни
избирателното си право в полза на политическа партия ПП „Земеделски
народен съюз“ и в полза на определен кандидат - А. Р., на изборите за
общински съветници и за кметове, насрочени за 29.10.2023 г. - престъпление
по чл.167,ал.2 от НК, което е „тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7
НК. Твърди се, че ищецът останал шокиран от случващото се, почувствал се
ужасен и безкрайно унижен от несправедливо повдигнатото му обвинение. По
отношение на него била взета мярка за неотклонение „***“, като в
последствие на няколко пъти бил призоваван и викан в полицията за
извършването на процесуално-следствени действия и очни ставки с човека,
който е наговорил измислици на полицията и дал свидетелски показания
срещу него. Твърди, че всяко едно явяване коствало много душевни терзания и
страдания, както на него самия, така и на семейството му. С постановление №
5846 от 28.11.2023 г. образуваното наказателно производство ЗМ № 532/2023 г.
по описа на РУ-Велинград и по вх.№ 5846 по описа на РП-Пазарджик-ТО-
Велинград било прекратено на основание чл.243,ал.1, т.1 от НПК вр. чл.24,
ал.1, т.1, предл 1-во от НПК. Посоченото постановление не било обжалвано от
ищеца, който нямал правен интерес да го атакува. Всички обстоятелства около
воденото срещу него наказателно производство му причинили огромни
негативни морални и психологически вреди. Изпитвал неблагоприятни
психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на
репариране от държавата. Изтъква се, че той е дългогодишен *** на едно от
3
найпосещаваните и големи заведения в центъра на гр.Велинград, дълбоко
уважаван и ценен както от работодателя и персонала, така и от хората в
региона, както и от честите гости от други населени места. В следствие на
образуваното и водено срещу него наказателно производство, той изпаднал за
продължителен период от време в състояние на стрес и тревожност, имал
големи терзания и притеснения, че може да бъде осъден, без да има някаква
вина, което предизвиквало у него много негативни емоционални
преживявания, не можел да спи и да работи нормално. Настъпили негативни
промени в личността му, което му създавало проблеми в общуването с
близките хора, с персонала на заведението и с приятелите. Приятелския му
кръг били, общо взето, също уважавани хора в града, които се отдръпнали и
избягвали комуникация и срещи с него. Сочи се, че гр.Велинград е малко
населено място и много негови познати разбрали за воденото наказателно
преследване, като станало обществено достояние, като се коментирало и
получило гласност. Поради тази причина ищецът изпитвал срам, почувствал
се като отхвърлен от обществото, имал чувството, че от всеки поглед, който
отправяли към него, у съгражданите му имало отрицателна реакция и укоримо
отношение. Бил принуден да ограничи социалните си контакти, като се
затворил в себе си, нямал желание да се вижда и комуникира с никого. Това
довело да влошаване на обстановката на работното му място, където се
изисквали ежедневен контакт с клиенти, персонал и доставчици. Изпитвал
огромно притеснение и стрес, че това негово състояние е възможно по
някакъв начин да рефлектира и върху работата му и върху работния режим на
работа, която изисквала максимална концентрация, отдаденост и
задълбоченост. Изпитвал също сериозни притеснения да не загуби работното
си място. Изтъква се, че бил задържан в арестните помещения на РУ-
Велинград, където изтърпял истински стрес, почувствал се като животно в
клетка и било ограничено правото му на свободното придвижване. Вземането
на мярка за неотклонение макар и най-леката предвидена в закона създала у
него също доста стресова ситуация, предвид факта, че за всяко напускане на
населеното място следвало да уведомява органа, който я е наложил. Уточнява
се, че с решение № 1515/18.04.2024 г. по адм.д. № 224/2024 г. на Адм. съд-
Пазарджик, заповедта за задържане на ищеца е била отменена. Изразено е
становище, че повдигнатото неоснователно обвинение се посрещало различно
от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в
4
сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на
наказателно преследване. Цитира се съдебна практика в тази връзка, като се
сочи, че до този момент ищецът не е бил осъждан, не е имал 4 Този файл е
копие на електронно подписан документ. досег до правоохранителните и
правораздавателните органи и образуваното и водено срещу него наказателно
производство го извадило от нормалното от му състояние от началото до
приключването му. Твърди се, че наказателното производство се отразило
негативно върху личния му и обществен живот. Развиват се съображения, че
всеки индивид, подложен на такава репресия, изпитвал притеснения,
несигурност, стрес, неудобство, напрежение в семейния и социалния кръг,
евентуално затруднения в професионалната реализация, безперспективност.
Изложена е тезата, че фактът на засягане на личната сфера настъпвал от
момента, в който спрямо съответното лице се извършвали действия във връзка
с образуваното срещу него наказателно производство, а не от формалното му
привличане в качество на обвиняем по реда на НПК. Цитира се съдебна
практика. Твърди, че в следствие на преживения стрес му се наложило да
посети специалист-лекар в областта на психологията, и след становището на
когото, изрично в ИМ се поддържа, че са му били причинени болки и
страдания над обичайните за такъв случай, с оглед конкретните обстоятелства,
личността на увредения, обичайната му среда и обществено положение.
Отделно от изложеното относно неимуществените вреди се твърди още,
че във връзка с представителства пред правозащитните органи по воденото
наказателно производство ищецът упълномощил адвокати, за което им
заплатил адв.хонорар в размер на 4 900 лв., представляващи за него
имуществена вреда.
След дадени указания с молба вх. № 7393/05.08.2024 г. и молба вх. №
7775/19.08.2024 г. ищецът е уточнил втората си претенция за имуществени
вреди за погасени и изтеглени кредити, като е посочил, че реално нанесените
такива вреди във връзка двата договора за кредит се равняват на общо 400 лв.,
колкото е възлизало задължението за връщане на съответните лихви по всеки
от тях. законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите. Причинната връзка между тези имуществени вреди /загуба на
средства за погасяване на лихвите по кредите/ се обосновава с
обстоятелствата, че семейството останало без никакви пари за издръжка, след
5
като от дома им били иззети банкноти на значителна стойност и банкови
карти. Това наложило да вземат двата заема от банка с поемането на
съответното задължение за заплащане на лихви.
Претендира се и законната лихва върху обезщетенията от 20.10.2023 г.,
както и сторените по делото разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и на Окръжна
прокуратура – Пазарджик, като в законния срок от прокурор от същата е
подаден писмен отговор.
Правят се следните възражения срещу основателността на исковете и
техния размер:
Недоказани били твърденията, че от незаконното обвинение спрямо
ищеца са настъпили морални и психологически вреди, изразяващи се в стрес,
тревожност, страх, унижение, ограничаване на социалните контакти,
проблеми с общуването, накърнена репутация, които да са пряка последица от
действията на ответника. Твърди се, че действията, свързани с претърсването
и изземването на вещи и документи от жилището му са били в извършени
рамките на процедурата по закон, а Прокуратурата на РБ не е
разпространявала данни за воденето на наказателното производство и не
следвало да отговаря за отзвука му в обществото. Освен основанието се
оспорва и сочения от ищеца размер на претенцията за неимуществени вреди.
Възразява се, че размерът й е прекомерен и не е несъобразен с принципа на
справедливост по чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични
случаи (включително и на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите
условия в страната. Посоченото обезщетение от 50000 лв. не съответствало на
обстоятелствата, свързани с развитието и движението на наказателното
производство. Сочат се съображения, изведени от практиката на Пленума на
ВС, възприети с т. ІІ на Постановление № 4/23.12.1968 г. Цитира се практика
на ВКС (Решение №832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010г.; Решение №
488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., т.11 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.
гр.д. № 3/2004 г., ОСГК), като се сочат подробни съображения относно начина
за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че
наказателното производство е било проведено в разумен срок – в рамките на
законоустановения двумесечен срок за разследване по чл.234, ал.1 НПК, с
изключително кратка продължителност от само 28 дни - от повдигане на
6
обвинение на 01.11.2023г. до прекратяване на наказателното производство на
28.11.2023г., с нисък интензитет на извършените спрямо ищеца процесуални
действия. Изтъква се, че в случая се касаело за обвинение в едно
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, по отношение на което е
приложима предвидената с чл.66, ал.1 НК възможност то да бъде отложено с
определяне на изпитателен срок, като по отношение на ищеца е била
приложена и най-леката мярка за неотклонение „***“, която с нищо не е
ограничила неговите права и спрямо него не са налагани каквито и да било
мерки за процесуална принуда. Възразява се, че негативните емоционални
състояния, за които твърди да е изпитвал, не характеризират никакви болки и
страдания, а от заявеното в исковата молба не могат да се извлекат никакви
трайни конкретни увреждания, причинени от конкретни действия на
прокуратурата, нито може да се направи безспорен извод, че е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между действията на ответника и
твърдените вреди. Направено е възражение, че прокуратурата не е пасивно
легитимирана да отговаря по иск за обезщетяване на вреди от задържане по
ЗМВР, което по своето естество представлява административна дейност и в
тази връзка претенции за възникнали вреди в резултат на незаконосъобразни
актове, следва да се реализират по административен ред. Оспорва се също
основанието, както и размера и на претенциите на имуществени вреди.
Твърди се, че липсвали доказателства за заплатен хонорар и за реално
осъществена адвокатска помощ по наказателното производство във връзка с
двата приложени договори за правна помощ и съдействие, като липсват. Сочи
се, че единият от договорите бил с предмет обжалване по административен
ред на Заповед за задържане по ЗМВР, като с влязло в сила Решение № 1515
от 18.04.2024г по КНАХД № 224/2024г. на АСПазарджик, в полза на ищеца са
били присъдени съдебно-деловодните разноски по това дело, представляващи
възнаграждение за адвокат и ДТ. Затова се възразява, че защитата не е била
реализирана по процесното ДП № 532/2023г. на РУ МВР-Велинград.
Възразява се и срещу искането за обезщетяване за причинени имуществени
вреди, представляващи изтеглени и погасени кредити, доколкото същите не
били в пряка причинно-следствена връзка с обвинението. Изразява се
становище, че неизпълнението на договорените условия пораждало договорна
отговорност, а извършеното плащане на лихвата, дължима при връщане на
кредита (32,50 лв.) и неустойката (167,50лв.) са резултат на гражданско-
7
правни взаимоотношения. Сочат се съображения, че договорната лихва, както
и неустойката, поради възмездния характер на първата, както и предвид
характера на неустойката като последица от недобросъвестно поведение на
ищеца по чл.11, ал.1 вр. чл.5 от договора, изключвали възможността те да се
отъждествяват с вреди по реда на ЗОДОВ. Освен това неоснователно се
претендирало и обезщетяване на вреди, претърпени от близки на ищеца,
доколкото връщането на чужд кредит било личен избор на ищеца, поради
което и не били налице основания за неговото репариране. Възразява се срещу
посочения начален момент, от който е поискана законовата лихва. Твърди се,
че същата се претендирала от датата на прекратяване производството, но
реално би била дължима от датата, на която прокурорският акт е придобил
стабилност - по арг. от т.4 на ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните,
съдът приема за установено следното:
Безспорно е доказано, че срещу ищеца И. Б. П. от гр.П. е било
повдигнато незаконно обвинение по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, тъй
като той е бил привлечен като обвиняем по ДП ЗМ 532/23 г. на РУ на МВР –
Велинград за извършване на престъпление по чл.167,ал.2 НК, за което
наказателното производство е било прекратено с влязло в сила постановление
на прокурор от РП-Пазарджик, ТО-Велинград.
Привличането му като обвиняем е станало на 01.11.2023 г., когато е бил
разпитан в това качество, като разпитът е траял 10 мин. Освен че са му
разяснение процесуалните права, той е заявил, че не се признава за виновен и
потвърждава всичко казано при извършен по-рано разпит в качеството на
свидетел. Няколко дни по-късно е направена очна ставка между ищеца, в
качеството му на обвиняем, и лицето, по чийто сигнал е започнала проверката
и е образувано досъдебното производство, което се е водило против И. П. и
още две лица, обвинени в друго престъпление против подалия сигнала Д. Г. Д..
Други процесуално-следствени действия по отношение на ищеца не са
извършвани от момента на привличането му като обвиняем на 01.11.2023 г. до
прекратяването на наказателното производство с постановление от 28.11.2023
г.
Следва да се отбележи, че препис от постановлението е връчен на
тримата обвиняеми и на пострадалите, като най-късната дата на връчване е
8
08.12.2023 г., т. е. сроковете за обжалването му са изтекли по отношение на
всички заинтересовани лица на 15.12.2023 г. и датата 16.12.2023 г. следва да се
приеме за тази, на която актът е стабилизиран и към този момент вече
обвинението без съмнение следва да се приеме за незаконно и за Държавата е
възникнало задължението за обезщетяване на вредите, свързани с него.
Ищецът се позовава на извършени по отношение на него неотложни
процесуално-следствени действия – претърсване и изземване, за чието
осъществяване преди привличането му като обвиняем има безспорни
доказателства в досъдебното производство. Св.Т. разказа по време на разпита
си в съдебно заседание как точно се осъществило претърсването в дома им,
как е изглеждал и как се държал ищеца по време на тези действия, като от
показанията й се установяват неговите твърдения за преживян силен
емоционален шок, за усещане за несигурност и безпомощност в ситуацията, в
която е бил поставен, без да е извършил престъпление, както се оказва след
събиране на доказателствата по случая..
До дома си е бил отведен от множество полицаи, които го взели от
офиса на ресторанта, в който работел като ***. Това станало през деня, в
центъра на гр.Велинград, така че го видели много хора. Ситуацията накарала
ищеца да изпита срам и унижение, за което даде показания св.Р.. Така именно
на широк кръг от хората в гр.Велинград станало известно, че И. П. е
извършил нещо нередно, задържан е и обвинен в престъпление.
Св.Т. и св. Р. твърдят, че ищецът изпитвал дълго време неудобство, срам
и силна тревожност, като последица от преживяваното по време на
отвеждането му от полицаите от офиса до неговия дом и по време на самото
претърсване. Силните притеснения продължили и докато траело досъдебното
производство, но тревожността не отшумяла и след това. Продължил и срамът
от това, че авторитетът и доброто му име в града вече са накърени
След претърсването били иззети голяма сума пари от дома на ищеца и 3
банкови карти. Св. Т. твърди, че семейството не разполагало с други пари в
брой, а поради изземването на картите, не могли да теглят пари и от банковите
сметки до тяхното връщане, което е станало на 09.11.2023 г., видно от
протокола на л. 268 от досъдебното производство, приложено в цялост по
настоящото дело.
Претърсването и изземването са се състояли на 20.10.2023 г., а на
9
21.10.23 г. ищецът и св. Т. Т., с който той живее на семейни начала и отглеждат
заедно 2 деца, са получили кредит от по 1 000 лв. всеки, за чието сключване и
уговорени погасителни планове са представени доказателства по делото. От
погасителните планове е видно, че срокът за погасяване е двата кредита е
едномесечен – до 21.11.2023 г., а дължимата лихва е 32,50 лв. по всеки кредит.
Именно сумата от 1 032,50 лв. е посочена в чл.3,ал.2 от договора като „размер
на погасителната вноска“, вкл. главницата по отпуснатия кредит и
уговорената възнаградителната лихва. Не става ясно защо в погасителния
план тогава се сочи размер на акцесорно вземане „неустойка“, но е известно,
че неустойка се дължи при някакъв вид неизпълнение на договор от някоя от
страните. Ето защо, ако ищецът е понесъл някаква вреда от това, че се е
наложило да вземе кредит поради изземване на пари и банкови карти във
връзка с разследването, то би могъл да се позовава на намаляване на
имуществото му със сумата на възнаградителната лихва по получения от него
кредит – 32,50 лв.
В конкретния случай не са били наложени запори върху банковите
сметки, за които са издадени съответните карти, така че ако в тях е имало
наличност или разполагаеми суми, притежателят им е могъл да ги използва.
Не се установи обаче дали е имало и достатъчни ли са били за да се осигури
издръжката на семейството, докато ищецът не е ходил на работа поради това,
че се чувствал зле психически и притеснен да се показва пред персонала на
ресторантна и въобще – да излиза от дома си. Това продължило няколко
седмица според показанията на св.Т.. Тъй като са иззели всичките им
спестявания в размер на 23 700 лв., без да знаят кога ще им ги върнат, ищецът
не се чувствал в състояние да ходи на работа, от която са били единствените
доходи за издръжка на домакинството им, то вземането на кредит от ищеца и
поемането и заплащане на задължение за възнаградителна лихва в размер на
32,50 лв. се явява за него финансова загуба, която е в пряка причинна връзка с
незаконното обвинение. Макар да са извършени преди привличането му като
обвиняем, претърсването и изземването са одобрени от съда като неотложни
процесуално следствени действия, предшестващи и свързани именно с
повдигнатото по-късно обвинение за престъплението по чл. 167,ал.2 НК.
Вярно е, че иззетите пари са били върнати на ищеца преди крайния срок
за погасяване на получения от него кредит, но така или иначе лихвата вече е
10
била уговорена и погасителния план подписан от страните, като няма данни да
е извършено предсрочно погасяване с намаляване размера на
възнаградителната лихва. За това следва да се приеме, че ищецът е доказал
имуществени вреди в размер 32,50 лв., които е понесъл във връзка с
незаконното обвинение.
Тъй като с Т. Т. нямат сключен брак, то за кредитите получени от всеки
от тях те отговорят лично, без да е предвидена солидарна отговорност като
при съпрузите. Ето защо, дори да има връзка между получения кредит и
поетото задължение за лихви, то тази вреда настъпва в нейния патримониум, а
не – в правната сфера на ищеца, поради което няма как да бъде репарирана по
повод на неговия иск по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Друг факт, във връзка с който се претендира обезщетение за
неимуществени вреди е задържането на ищеца със Заповед от 20.10.2023 г.
издадена от полицейски орган на осн. чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР. Следва са се
приеме, че задържането за срок от 24 от органите на МВР, което е свързано с
повдигнатото по-късно незаконно обвинение, неминуемо увеличава размера
на вредите, за които съдът следва да присъди обезщетение на осн. чл.2,ал.1т.3
ЗОДОВ и то, без значение дали тази заповед е била законна сама по себе си и
дали е отменена или - не. Ето защо задържане за срок от 24 часа следва да се
вземе предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, както и факта, че като средство за процесуално принуда е било
приложено по отношение на лице, което до тогава не е било осъждано, нито е
било обвинявано в извършването на друго престъпление до онзи момент. Без
съмнение върху психиката на такова лице задържането, както и
осъществяването на последващите следствени действие рефлектират много
по-интензивно, отколкото върху лица с предишни криминални прояви.
Чистото съдебно минало и липсата на данни за противообществени
прояви и нарушения на закона от страна на ищеца, следва да се вземат
предвид и когато се преценяват показанията на свидетелите относно
наблюдаваните от тях промени в поведението и начина му на живот във връзка
с незаконното обвинение. Човек, който се ползва с добро име в обществото,
познат и уважаван в малкия град, ценен от работодателя и от останалите
работещи в ресторанта, който същевременно е свикнал да се чувства като
глава на семейството си и основна опора на останалите негови членове, се е
11
почувствал несигурен и унизен от предприетите срещу него действия. Загубил
е самочувствието и увереността си, като дори е отказвал е да ходи на работа и
да излиза из града няколко седмици. Когато се е върнал на работа е споделял,
че се чувства неудобно от погледите и коментарите на хората. Това било и
видимо за св. Р., който твърди, че и реално е имало хола, които подхвърляли
явно неудобни въпроси и коментари или пък-шушукали нещо, когато бил
наблизо. За това и от м. септември т. г. ищецът решил окончателно да напусне
тази работа, а в деня на последното съдебно заседание, според показанията на
св. Т., е заминал на работа извън България – на кораб, както уточни тя.
Очевидно това решение е продиктувано от факта, че трудно понася срещите с
хора из града и на бившето работно място, които знаят за обвинението и
ареста му и гледат на него вече по друг начин /или поне такова е неговото
усещане, според показанията на свидетелите/.
Разпитана бе и св.Б., при която ищецът е имал няколко посещения за
психологически консултации. След стандартни устни консултации
психологически тестове, свидетелката твърди, че е констатирала занижена
самооценка, най-вече като „социален образ“, поради това, че ищецът смятал,
че е загубил своя авторитет пред колеги и приятели. Притесненията и
тревожността му били във много високи нива при първото посещение при
психолога. Работата на психолога приключила с известно подобрение на
състоянието на ищеца, което свидетелката обяснява с това, че той е изпял да
съпреживее емоционалната травма по време на разговорите с нея като
специалист. Като единствено травматично събитие, довело до това
емоционално-психологическо „пречупване“, което е било установено в
кабинета на психолога, както свидетелката Б., така и другите двама свидетели
сочат преживяното във връзка с незаконното обвинение в престъпление. През
последните години животът на ищеца е вървял спокойно и подредено, както в
личен план, така и в професионалната му сфера. Много назад във времето, в
юношеските си години И. П. е преживял травма от ранната смърт на неговата
майка, която преди това е била болна и се е налагало той са полага грижи за
нея. Тогава е имал сериозни проблеми със съня, дори „***“, което състоянието
било отключено отново от стреса около незаконното обвинение.
На ищеца са причинени неимуществени вреди от незаконното
обвинение, изразяваща се в трайно занижаване на самооценката му, промяна в
12
поведението и начина на живот и дори – смяна на работата, поради чувството,
че е загубил своя авторитет на работното си място и в града, като цяло.
Изпитвал е дълго време силна тревожност от промяната на социалния му
образ и от опасността да бъде наказан, без да е извършил престъпление.
Тревожил се и за това, как предприетите срещу него действия рефлектират
върху останалите членове на семейството. Тези негативни емоции са били
много интензивни, въпреки кратката продължителност на досъдебното
производство, поради това, че за пръв път е бил обект на подобни
процесуално-следствени действия и не имал до сега криминални прояви.
Поради това че се е ползвал с добро име на успешен, сериозен и уважаван
човек, както и – защото гр.Велинград не е много голям и повечето хора там се
познават, е усетил, че репутацията му много сериозно е пострадала и това е
продължило да го измъчва дори след прекратяване на наказателното
производство. С тези преживявания се свързва и решението му да напусне
дългогодишната си работа и да потърси такава далеч от града, което обаче ще
го отдалечи за дълго време от семейството му и също носи негативни
последици в личната му емоционална сфера.
В съответствие с чл.52 от ЗЗД съдът приема за справедлив размер на
дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди, равняващо се на
20 000 лв. То се дължи, заедно със законната лихва, считано от 16.12.2023 г.,
когато са изтекли сроковете за обжалване на постановлението за прекратяване
на наказателното производство от заинтересованите лица, на които е бил
връчен препис от него, видно от приложените в разписки в края на
досъдебното производство и направени отбелязвания с положени подписи
върху самото постановление.
Претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху
обезщетението следва да се отхвърли за периода от 20.10.2023 г. до 15.12.2023
г.
Ищецът претендира и имуществени вреди във връзка с незаконното
обвинение в размер на 4 900 лв., като представя два договора за правна защита
и съдействие, само единият от които е сключен за осъществяване на така по
досъдебното производство. В него е уговорено възнаграждение в размер на 2
600 лв., платено по банков път с платежно нареждане от 07.12.2023 г. /л. 30 от
делото на РС-Велинград/. Другият договор с Адвокатско дружество „М. и
13
партньори“ /на л.25 и сл. от същото дело/ касае обжалването на заповедта за
полицейското задържане, което е осъществено пред АС-Пазарджик, видно от
приложеното към исковата молба решение и в това производство са могли са
се претендират всички сторени от жалбоподателя разноски, вкл. – за
възнаграждение за адвокат.
Няма спор, че заплатеното от обвиняемия адвокатско възнаграждение в
наказателното производство е имуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване по реда на ЗОДОВ. По този въпрос е постановено и ТР №
1/2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС. Основните мотиви за това
тълкуване са, че наказателно - процесуалния кодекс, /за разлика от ГПК и
АПК/, не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по
отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това
тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в
производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на
основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ, по силата на общото правило да не се вреди
другиму.
Такава вреда в случая е доказана до размера от 2 600 лв., като за
разликата до 4 900 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Другият иск за обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи
до размера от 32,50 лв. Въз основа на приетите по-горе фактически
констатации за получени кредити и размера на възнаградителната лихва,
дължима лично от ищеца, неговото имущество е намаляло с посочената сума,
като тази загуба е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, във
връзка с което му е иззета голяма сума пари като неотложно процесуално-
следствено действие, а и той е отказвал да ходи на работа известно време,
поради срам и тревожност, предизвикани от публичното му отвеждане с
полиция от работното му място на 20.10.2023 г. Ето защо сключването на
договор за кредит на 21.10.2023 г. и поемането на задължение за по него са
пряко свързани с незаконното обвинение и ищецът има право да бъде
обезщетен за настъпилата имуществена вреда.
За разликата до 400 лв. този иск е недоказан по основание и размер и
следва да бъде отхвърлен.
Върху дължимите обезщетения за имуществени вреди също следва да се
14
присъди законна лихва от 16.12.2023 г. до окончателното плащане, като за
периода от 20.10.2023 г. до 15.12.2023 г. акцесорните искове се отхвърлят като
неоснователни.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. П., ЕГН **********, от гр. В. бул.
***, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетения в размер на: 20 000 лв. /
двадесет хиляди лева/- за неимуществени вреди, 2 600 лв. - за
имуществени вреди /платено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство/ и 32,50 лв. - за имуществени вреди /поето задължение за
възнаградителна лихва по договор да паричен кредит/, заедно със законната
лихва върху обезщетенията, считано от 16.12.2023 г. до окончателното
плащане, както и разноски: 618 лв. - съразмерно на уважената част от
исковете.
ОТХВЪРЛЯ искове за присъждане на обезщетения: за разликата от 20
000 до 50 000 лв./за неимуществените вреди/, от 2 600 лв. до 4 900 лв. /за
имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение/ и за
разликата от 32,50 лв. до 400 лв. /за имуществени вреди от поети
задължения за възнаградителна лихва по договори за паричен кредит/,
заедно със законната лихва върху тази разлика.
Отхвърля акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху
присъдените обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди за
периода от 20.10.2023 г. до 15.12.2023 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него от
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
15