Р Е Ш
Е Н И Е
№ 341/26.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№227/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Н.Т. ***
против Решение №2153-11-23/10.04.2018г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с
което е потвърдено Разпореждане №**********/15.02.2012г. на Ръководител „ПО”
при ТП на НОИ Монтана, а жалбата на оспорващия е приета за неоснователна. В
жалбата се поддържа, че административният акт постановен от Директора на ТП на
НОИ Монтана е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран, неправилен и
противоречи на европейското законодателство. В съдебно заседание оспорващият
поддържа жалбата си, моли да бъде отменен оспорения административен акт.
Ответникът по оспорването Директора на
ТП на НОИ Монтана, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К*** оспорва
жалбата, като развива доводи, че оспорения административен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден, като моли за присъждане на разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168 ал.1 АПК намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №2153-11-23/10.04.2018г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, с което е потвърдено Разпореждане №**********/15.02.2012г. на
Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Монтана, а жалбата на оспорващия е приета за
неоснователна. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че по
посочения от оспорващия базисен период 1991-1993 г. изчисления индивидуален
коефициент на оспорващия е 1,089, който при прилагане на формулата от за
определяне размера на пенсията е дало основание на административния орган да
приеме, че размера на пенсията, която следва да бъде отпусната на оспорващия
правилно е определена на 285,15 лева.
Доказателствата по делото са
писмени, по делото е приета съдебно-икономическа експертиза, като настоящата
съдебна инстанция вземайки предвид становищата на страните, формира следните
правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.3 КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася
по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им,
като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, тоест в случая оспорения
административен акт е постановен от компетентен административен орган, които се
е произнесъл по жалба срещу административен акт, които попада в описаните в
чл.117, ал.1, т.2, б.”а” КСО.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като не е
надлежно мотивиран. Оспорващия е подал пред административния орган жалба вх.№1012-11-36/12.03.2018г.
(л.9 по делото), с която е оспорил пред Директора на ТП на НОИ издадено
Разпореждане №**********/15.02.2012г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ
Монтана, с което му отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
285,15 лева. Претенцията на оспорващия е била свързана с размера на отпуснатата
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като административния орган е изложил
подробни доводи относно приложимите материално правни норми и подробно е
посочил реда по който е получен размера на определената пенсия за осигурителен
стаж и възраст, тоест в случая не е налице основание, че оспорения
административен акт е немотивиран.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че размера на пенсията на оспорващия е неправилно определена, тъй
като била неправилно изчислена. С оглед изясняване на въпроси свързани с
правилното определяне на размера на пенсията на оспорващия по делото бе
изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц.,
която настоящият съдебен състав кредитира изцяло като безпристрастна и
обективна, кореспондираща със събраните по делото писмени доказателства. Вещото
лице Л.З. установява, че към датата на подаване на заявление за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст (прието на л.22-24 по делото), оспорващия
е навършил 66 години и 1 ден, като към същата дата има осигурителен стаж 18г.,
02м., 28 дни втора категория и 5г., 08м., 15 дни трета категория или общ
осигурителен стаж 23г., 11м, 13 дни. Вещото лице Л.З. установява, че
осигурителния стаж на оспорващия приравнен към трета категория е 28г., 06м, 5
дни, тоест към датата на подаване на заявлението за оспорващия е налице
основание да му бъде отпусната пенсия на основание чл.68, ал.3 КСО. Вещото лице
Л.З. подробно изяснява реда и начина по който се определя размера на пенсията
на оспорващия, като сочи, че месечния осигурителен доход за страната определен
от НОИ/НСИ за 12 месеца преди месеца на отпускане на пенсията
01.12.2016-30.11.2017г. е 815,96 лева. Извършвайки изчисления по методиката на
чл.70, ал.3-5 КСО, вещото лице установява, че индивидуалния коефициент на
оспорващия е 1,089, като извършвайки изчисления на тази основа сочи, че
пенсията на оспорващия следва да се изчислява при база за изчисление от 888,58
лева. При пресмятане на базата за изчисление на личната пенсия на лицето, която
както стана дума по-горе е 888,58 лева, умножена по процента на осигурителния
стаж, който е 32,091% вещото лице дава заключение, че размера на отпуснатата пенсия
на оспорващия е следвало да бъде 285,15 лева. След сумата 285,15 лева е
посочена и от административния орган, като размер на отпуснатата му пенсия за
осигурител стаж и възраст, следва да се приеме, че в случая не е налице
незаконосъобразно определяне на размера, както поддържа оспорващия. По
разбиране на настоящият съдебен състав в случая размера на отпуснатата пенсия
за осигурителен стаж и възраст е определен при точно прилагане на разпоредбите
на чл.70 КСО.
Неоснователно оспорващия
поддържа, че при определяне на размера на пенсията му е допуснато противоречие
с европейското социално законодателство. Това е така, тъй като по отношение на
оспорващия следва да се приложи само реда за определяне на размера на пенсия
предвиден в КСО, който в случая е приложен законосъобразно от пенсионните
органи. В тази връзка следва да се посочи, че позоваването на Европейската
социална харта е неотносимо към въпроси свързани с определяне на размера на
дължимата пенсия, който е подчинен на режима на съответната държава член на
общността.
При проверка законосъобразността на
оспореният административен акт на основанията по чл. 146 АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
При този изход на
делото и направеното
искане от пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане разноски по
водене на съдебното производство, и съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредба за правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ във вр с чл.78, ал.8 ГПК във вр. с 143, ал.4 АПК, оспорващият М.Н.Т. ***, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ Монтана, разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, който предвид характера на спора следва да бъдат
определени в размер на 100 (сто) лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №2153-11-23/10.04.2018г.
на Директора на ТП на НОИ Монтана е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна,
предвид което на основание чл.172, ал.2 АПК и чл.143, ал.4 АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Н.Т. *** против Решение №2153-11-23/10.04.2018г. на Директора на
ТП на НОИ Монтана.
ОСЪЖАДА М.Н.Т. *** да заплати на
ТП на НОИ Монтана разноски по воденото съдебно производство в размер на 100
(сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: