Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на десети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 953/2020г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба на Ц.М.Н.,
ЕГН ********** *** срещу Решение № Ц2153-03-4/13.04.2020г. на Директора на ТП
на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********/
31.01.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна. С посоченото
разпореждане на Н. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 68, ал.1 и ал. 2 от КСО, считано от 15.07.2019г. Жалбоподателят
счита решението за незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, по
съображения изложени в жалбата; твърди, че неправилно не е зачетен за учителски
стаж положения от нея труд като дружинен ръководител през периода 15.09.1981г.
– 01.03.1988г. и от 01.03.1988г. до 01.03.1990г.; административният орган е
извършил неправилно тълкуване, довело до неправилно приложение на материалния
закон. По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да
отмени решението на Директора на ТП на НОИ и да върне делото като преписка на
административния орган за ново разглеждане по същество, като даде указания по
тълкуването и прилагането на закона. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата.Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата –
Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:
Административното
производство е започнало по Заявление вх. № 2113-03-1797/15.07.2019г., подадено
от жалбоподателката Ц.М.Н., с искане да й бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № **********/ 31.01.2020г. на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна на лицето е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал.1 и ал. 2 от КСО, считано
от 15.07.2019г. – датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия.
За учителски не е зачетен стажът за
периодите от 15.09.1981г. до 01.03.1988г. – 06г. 09мес., 16дни и от
01.03.1088г. до 01.03.1990г. – 02год., 00мес, 00дни, положен на длъжност "дружинен ръководител" съответно в
Димитровски РК на ДКМС – София и в ОбК на ДКМС – София.
При осъщественото задължително
административно обжалване, от ответния ръководител ТП на НОИ – Варна са
възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган, а именно, че
към датата на придобиване право на пенсия по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО жалбоподателят
не изпълнява условията на чл.69в ал.1 от КСО за наличие на учителски
осигурителен стаж от 25 год. И 08 месеца.
В хода съдебното производство като
свидетели по делото са разпитани Л. П. Л.и И. М. П.. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че след завършването на висшето си образование –
педагогика, жалбоподателката е работила години наред като дружинен ръководител
в няколко училища в София, а именно 43-то, 28-мо и училище „Людмила Живкова“. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, които намира за обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт –
решението на директора на ТП на НОИ гр. Варна е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган -
длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Спор по установените факти не се
формира между страните по делото. Спорът е от правен характер и е относно
приложението на материалния закон, като се концентрира във въпроса дали стажът,
положен от жалбоподателя на длъжност "дружинен
ръководител" за периодите от 15.09.1981г. до 01.03.1988г. – 06г.
09мес., 16дни и от 01.03.1088г. до 01.03.1990г. – 02год., 00мес, 00дни, положен
на длъжност "дружинен ръководител"
съответно в Димитровски РК на ДКМС – София и в ОбК на ДКМС – София е учителски
по смисъла на чл.69в от КСО.
В приложимата редакция към момента
на издаване на процесното разпореждане, разпоредбата на чл.69в ал.3 от КСО
предвижда, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на
ал. 1 и се пенсионират при условията на чл.68 ал. 1 и ал.2 от КСО, се изплащат
пенсии за ОСВ от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд
в размер 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна
вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1.
Съгласно ал.5 на чл.69в от КСО,
лицата, които заемат учителски длъжности, както и зачитането на осигурителния
стаж за учителски по смисъла на този кодекс, се определят с наредбата по чл.
106.
Такава наредба в случая се явява Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж /обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000г., в сила от
01.01.2000г. /, разпоредбите на чл. 19 в ал. 1 и ал. 2, от която предвиждат, че
учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска
длъжност в учебни и възпитателни заведения, както и осигурителният стаж на лицата,
заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката,
съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на
длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование,
професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за
задължителна преподавателска работа.
В случая, органите на ТП на НОИ Варна
са приели, че макар лицето да е работило като "дружинен
ръководител" и негов работодател да е общинска структура на ДКМС,
то не съществуват доказателства, удостоверяващи полагането на осигурителния
стаж за спорните периоди в учебни и възпитателни заведения по смисъла на чл.19
ал.2 от НПОС, както и изпълнението на пълната норма задължителна
преподавателска работа.
Това становище съдът намира за
неправилно.
Няма спор, че жалбоподателката е
работила в структурите на ДКМС на длъжност "дружинен
ръководител" през периода 15.09.1981г. – 01.03.1988г. и от
01.03.1988г. до 01.03.1990г., съответно в Димитровски РК на ДКМС – София и в
ОбК на ДКМС – София. Затова, на първо място, за разрешаването на настоящия
административноправен спор, следва да бъде съобразена разпоредбата на пар.9 от
ПЗР на КСО. Същата предвижда, че времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., какъвто е и спорният,
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Или иначе казано, трудовият и осигурителният стаж, положен от
жалбоподателя, следва да бъдат преценени съгласно разпоредбите, действали към
момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение.
Спорният трудов стаж е полаган в
периода 15.09.1981г. – 01.03.1988г. и от 01.03.1988г. до 01.03.1990г., когато
са действали Законът за народната просвета /обн. ДВ, бр. 218 от 1948г., отм.
със Закон за народната просвета от 1991г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991г. / и Указ
№ ЗЗ0 за народната просвета /обн. изв. бр. 90 от 1954г., отм. ДВ, бр. 86/91г.
/. И в двата нормативни акта не се констатира да е предвиден изрично норматив
за задължителна преподавателска работа на дружинните
ръководители в учебни и възпитателни заведения, какъвто изискват да е
налице органите на пенсионното осигуряване. Дейността на дружинния ръководител, посочен в закона като
"ръководител на организацията "Септемврийче", е включвала
учителски функции за възпитание на деца от първи до осми клас в различни учебни
заведения и затова се е изпълнявала от лица с педагогическо образование,
каквото жалбоподателката безспорно притежава, съгласно чл.116 от Закона за народната
просвета (отм. 22.10.1991г.). Отделно от това, съгласно чл. 12 изр. 2 от Указ №
ЗЗ0 за народната просвета (отм. ДВ, бр. 86/91г.), на завършилите
педагогическите училища се дават права на учители в началните училища или
детските градини съобразно подготовката им: на завършилите учителските
институти се дават права на редовни учители в средния курс на
общообразователните училища (от V до VII клас), а на завършилите
педагогическите учебни заведения за подготовка на дружинни
ръководители - права на дружинни ръководители на Димитровската пионерска
организация "Септемврийче".
Не е спорно, че в утвърдения от
министъра на образованието и науката и съгласуван с управителя на НОИ списък на
длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл.19
ал.2 от НПОС, под № 11 фигурира и длъжността "дружинен
ръководител", т. е. ако същите са изпълнявали пълната норма на
задължителна преподавателска дейност в учебни и възпитателни заведения, то на
това основание би им се зачел стажът като учителски, което пък обезсмисля
включването на длъжността дружинен ръководител в
специалния списък, според който този стаж им се признава за учителски.
Ето защо, съдът намира, че
игнорирайки нормата на пар.9 ал.1 от ПЗР на КСО, пенсионният орган, неправилно
не е приложил относимите към спора норми на ЗНП (отм.), Указ № ЗЗ0 за народната
просвета от 1991г. (отм.) и съответно, е постановил решението си в противоречие
с материалноправните разпоредби, което е основание за неговата отмяна, както и
на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на отдел "ПО" в
ТП на НОИ Варна /в този смисъл са Решение № 504/14.01.2013г. по адм. д. №
7748/12г., Решение № 3148/21.03.2016г. по адм. д. № 6752/15г. и Решение №
8940/20.06.2012г. по адм. д. № 1512/2012г. на ВАС на РБ и други/.
Предвид изложеното, съдът намира, че
придобитият стаж от жалбоподателката за процесния период 15.09.1981г. –
01.03.1988г. и от 01.03.1988г. до 01.03.1990г. съответно в Димитровски РК на
ДКМС – София и в ОбК на ДКМС – София на длъжност "дружинен ръководител" следва да бъде зачетен като
учителски, който сумиран със зачетения такъв от органите на пенсионното
осигуряване надхвърля изискуемите 25год. и 08месеца. При това положение за
жалбоподателката са налице предпоставките по чл.69в ал.1 и ал.3 от КСО за определяне
на добавка от учителския пенсионен фонд.
В обсъждания контекст, следва да се
посочи, че дори само със стажът на длъжност "дружинен
ръководител" към ДКМС несъмнено включващ учителски функции,
свързани с възпитание на деца е основание да се приеме, че по отношение на
жалбоподателката са налице материалноправните предпоставки за пенсиониране при
условията на чл.69в от КСО.
Доказателства, които да подлагат на
съмнение възприетите по-горе изводи на съда, не са представени, нито в хода на
административното, нито в хода на съдебното производство. Напротив, събраните
по делото гласни доказателствени средства подкрепят извода, че по отношение на
жалбоподателката са налице материалноправните предпоставки за пенсиониране при
условията на чл.69в от КСО.
Позоваването от административният
орган на обстоятелството, че жалбоподателката през процесните периоди е била
назначен на работа в структури на ДКМС - гр. София, а не, от съответното
училище, от една страна, не държи сметка за установената практика през този
период от време. От друга страна, според свидетелските показания – лицето е
осъществявало дейността си и в училища, като всяко училище е разполагало с
пионерска стая, в която дружинните ръководители
са осъществявали своята възпитателна, учебна, трудова и организационна дейност.
Изложеното по- горе обосновава и
изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното Решение № Ц2153-03-4/13.04.2020г.
на Директора на ТП на НОИ – Варна и на потвърденото с него Разпореждане № **********/
31.01.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, поради което същите ще
следва да бъдат отменени.
На основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от КСО при ТП на НОИ – Варна за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-03-1797/15.07.2019г., подадено
от жалбоподателката Ц.М.Н., при съблюдаване на дадените с настоящото решения
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на спора
искането на жалбоподателката за присъждане на разноски е основателно и следва
да бъде уважено, като ответника бъде осъден да й заплати сумата от 400лв.,
представялваща адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № Ц2153-03-4/13.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Варна и
потвърденото с него Разпореждане № **********/ 31.01.2020г. на Ръководител „ПО“
при ТП на НОИ – Варна.
ВРЪЩА делото
като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените
с мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ – Варна да заплати на Ц.М.Н., ЕГН ********** *** сумата от 400лв./
четиристотин/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен
срок от съобщаването на страните, че решението е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: