Р Е Ш Е Н И Е
№289 22.07.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На седми юли 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №537 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр.
с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на В.Л.П. против Решение
№2349/27.06.2019г на общински съвет Стара Загора, с което на основание чл.129
ал.1 от ЗУТ се одобрява проект за ПУП- Изменение на плана за регулация и изменение
на плана за застрояване за територията на парк/квартал „Бедечка“, обхващащ
квартали от 801 до 831 по плана на град Стара Загора, в частта му за УПИ І – за
парк и спортни дейности в кв.810, съответна на ПИ 68850.513.6801,
68850.513.6802, и 68850.513.6803, собственост на жалбоподателката. Съгласно
т.1.5 от Решение №2349/27.06.2019г на Общински съвет Стара Загора всички УПИ
западно от р. Бедечка се обединяват в УПИ І с отреждане „за парк и открити
спортни обекти“ в кв. 810, с което отпадат регулационните граници на образуваните
с ПУП – ПРЗ от 2012г урегулирани поземлени имоти. Видно от цветно копие на
обжалвания план имотите на жалбоподателката попадат в терена за спортни
дейности в границите на УПИ І и са западно от река „Бечедка“
/ оцветени са в жълто/. Съгласно нотариален акт за дарение на недвижими имоти
жалбоподателката е собственик на изброените поземлени имоти, засегнати от
оспореното изменение на ПУП-ПР и ПЗ, извършено с Решението на общинсик съвет Стара Загора.
Посочено е в
административния акт, че Решение №2349/27.06.2019г на Общински съвет Стара
Загора е прието по Заявление №10-33-252/09.10.2018г, без да уточнен подателя и
същото не е представено по делото. На стр.75 е приложено Задание за проектиране
от Кмета на община Стара Загора, което няма входящ номер и дата, а
предложението на Главния архитект е от 28.09.2018г. Но в случая това няма
правно значение, защото процедурата по изработване на проекта на изменение на
плана за регулация и плана за застрояване за всички квартали в обхвата на
територията на парк/кв „Бедечка“ е служебно образувана със Заповед №
10-00-1666/28.09.2020г на Кмета на община Стара Загора / стр.72/ на основание
чл. 135 ал.5 вр с чл.124 ал.1, т.1 вр с ал.2 от ЗУТ, поради което следва да се
приеме, че материалното правното основание за последващото урегулиране на поземлените
имоти, чрез обединяването им с всички УПИ на запад от река Бедечка в УПИ І в
кв.810 е съществени промени в устройствени условия, при които е бил съставен
планът по чл.16 ал.1 от ЗУТ през 2012г. Видно от Заповед
№10-00-1666/28.09.2019г на Кмета на община Стара Загора изменението на
регулационния и застроителния план в обхвата на описаната територия / юг – ул.
Христина Морфова, север – алеята към предприятие „Труд“, запад – ул. Иван
Вазов, изток – ул. Хан Тервел“/ е допуснато и съответно одобрено, за да се съобразят
устройствените предвиждания за същата територия по действащия общ устройствен
план приет с Решение №1115/28.09.2017г, който е влязъл в сила след отхвърляне
на жалбата на Областния управител против него с Решение № 132/11.05.18г.,
постановено по адм.д.№529/17г. на АС Стара Загора. Устройствените предвиждания
на ОУП от 2017г за територията са за озеленени площи, които са публична
общинска собственост по силата на чл.61 ал.4 от ЗУТ, съгласно посоченото в
заповедта на Кмета за допускане изработване на проект за изменение на ПУП-ПР и
ПУП-ПЗ, поради което и Общинския съвет е дал предварително съгласие за
разпореждане с имоти – общинска собственост, засегнати от проектираното
предвиждане за преотреждането им за обекти, които са публична общинска собственост
– парк по смисъла на чл. 61 ал.2 от ЗУТ. Не се сочи да има такова предварително
съгласие от засегнатите собственици. Според техническото задание и съобразно
предвижданията на ОУП, с подробния устройствен план – изменение на план за
регулация и план за застрояване, за територията се установява устройствена зона
за озеленяване, като се запазват имотните граници и съответните отреждания по
предходен план / този по чл.16 ал.1 от 2012г/ за поземлените имоти, в които е
реализирано строителство, съгласно предвижданията на този предходен план тоест
не се запазват имотните граници, установени с плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ за
имотите, които се обединяват в УПИ І за парк и спортни дейности, на запад от
коритото на реката, сред които и процесния, видно от графичните части на стр. 102.
Доколкото се касае за установяване в процесната територия на обекти на публична
общинска собственост – озеленени площи, паркове и градини и качеството на
общината на заинтересована страна по отношение на значителна част от обхвата на
разработката, служебно е възложено изработване на проект за ПУП с възложител
Община Стара Загора. Това са мотивите към оспорения административен акт в
съответната му част –урегулираните имоти на запад от реката, с изключение на
онези по чл. 125 ал.5 от ЗУТ, сред които имотите на жалбоподателката не попадат
и няма въведени факти и правен спор, че нормата следва да намери приложение
спрямо тях, не запазват имотните си граници, а се обединяват в УПИ І – за парк
и спортни обекти, които по силата на закона са публична общинска собственост от
момента на възникването им. Съответно частните имоти, отредени за тези
мероприятия стават общинска собственост след заплащане на обезщетението в
процедурата по отчуждаване по ЗОС. Изменението е предприето с цел да се приведе
подробния устройствен план за регулация, който определя предназначение на
имотите за застрояване, в съответствие с предвижданията на ОУП за територията –
за озеленяване / парк по смисъла на чл.64 ал.2 от ЗУТ/.
Заповедта на Кмета на община
Стара Загора не е съобщена по реда на АПК, който ред е бил приложим до
01.01.2019г, когато влиза в сила нова разпоредба на чл.135 ал.7 от ЗУТ,
изискваща съобщаване по реда на чл.124б от ЗУТ, тоест по реда за съобщаване на
проектите за първоначално одобряване на подробни устройствени планове. Въпреки
това на 24.04.2019г В.П. е подала възражение до Кмета на община Стара Загора /
стр.146/, в което сочи, че в ДВ бр. 27/02.04.2019г повторно е обнародвано
съобщение за изработения проект с посочване и на заповедта на Кмета на община
Стара Загора за допускане на процедурата, поради което жалбоподателката е
узнала за този административен акт най-късно с изтичане на срока за подаване на
възражения против проекта, но не го е обжалвала. Следователно спрямо нея е
влязъл в сила и всички възражения по този процедурен въпрос са преклудирани.
Няма спор и, че тя не е подавала заявление за изменение на ПУП ПРЗ, нито е
налице сключен предварителен договор по чл.15 ал.3 от ЗУТ, нито дори съгласие,
изразено по какъвто и да било начин.
С жалбата се иска отмяна на Решение №
2349/27.06.2019г на Общински съвет Стара Загора в частта му, съответстваща на
нейните поземлени имоти, част от новообразувания УПИ І, като постановено при
съществено нарушение на материалния закон – забраните на ЗУТ за последващо
урегулиране на поземлените имоти, освен в предвидените от закона случаи, но без
да се променят границите между урегулираните поземлени имоти. Не е посочена
конкретна разпоредба на чл.134 от ЗУТ, нито съществува основание за изменение,
тъй като не е подадено заявление от засегнатите собственици. Сочи и нарушение
на чл.136 от ЗУТ. В писмена защита процесуалния представител твърди, че
заповедта за допускане изработване на проект за изменение на подробния
устройствен план не одобрява представеното техническо задание от името на Кмета
на общината, а тя се основава на заданието към Решение №521/29.09.2016г, с
което са му възложени действия за изработване на ОУП и последваща разработка на
ПУП, съгласно техническо задание, неразделна част от решението – този факт
действително се установява по делото и е известно на съда, че с посоченото
Решение на общинския съвет Стара Загора е възложено едновременното изработване
на проекти за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП – изменение на ПР
и ПЗ за същата територия – кв. Бедечка. Освен това, твърди защитата, в мотивите
на заповедта се обосновава необходимост от изработване на проект за подробен
устройствен план, а не за изменение на действащия. Излага съображения за
неприложимост на правилото на чл.128 от ЗУТ спрямо процедурата по изменение на
ПУП, тъй като заповедите по чл.135 ал.5 от ЗУТ подлежат на самостоятелен
контрол, а жалбоподателката е лишена от възможността да се запознае с
процесната, доколкото не е следван реда по §4 ал.2 от ДР на ЗУТ. Не би следвало
да се приема, че тази заповед спрямо нея е влязла в сила след като няма
надлежно удостоверяване на факта за редовното й връчване. Няма спор и се
установява от СТЕ, че действащия план е такъв по чл.16 от ЗУТ и с влизането му
в сила е приложен по аргумент от §22 от
Твърди, че липсва материално правно основание за издаване на оспореното
решение. Освен това счита, че одобреното изменение на ОУП няма характера на
такъв план, а на подробен, тъй като определя конкретно предназначение на
имотите, а не на територията и поради това е нищожно и влече нищожност на
оспореното. Обратното доказва тезата за незаконосъобразност на оспореното
Решение №2349/27.06.2019г на Общинския съвет. Нарушена е разпоредбата на
Наредба №8/2001г тъй като липсват линии на застрояване в графичната част на
одобрения ПУП- изменение на ПР и на ПЗ, нито са отбелязани тези по изменения
план. Отреждането на УПИ І за озеленяване за широко обществено ползване и
задоволяване на трайни обществени потребности води до основание по чл.62 ал.5
от ЗУТ за отчуждаване на процесните имоти на жалбоподателката. Същевременно с
ПЗ не е предвидено изграждане или разполагане на обекти по чл.62 ал.7 от ЗУТ. В
противоречие с текстовата част на одобрения ПУП, която предвижда терен за
спортни игрища на мястото на фабрика „Кристал“, в графичната част не е
предвидено спортно игрище на това място. В решение №1115/28.09.2017г за
изменение на ОУП на града е предвидено, че териториите в които не преобладават
дървесни видове, се запазва устройствената зона, предвидена в действащия ПУП на
града. Вещото лице сочи в отговор на въпрос №9, че в имотите на
жалбоподателката има само едно картотекирано дърво, което изключва целта на
разработения план. Обсъжда се и друго предложение за изменение на ПУП-ПРЗ,
което не е процедирано като самостоятелно производство по инициатива на лицата
по чл.135 ал.1 от ЗУТ. Предвиждането на плана не отговарят на изискването на
чл.108 ал.5 от ЗУТ за икономичното им осъществяване. Проекта не съдържа
документите по чл.108 ал.2 от ЗУТ и не са обсъдени възраженията на
жалбоподателката. Претендира разноските по делото.
Ответника иска от съда да се отхвърли жалбата като твърди, че имотните
граници не са засегнати и няма нарушение на материалния закон, тъй като съгласно
чл.15 ал.2 и ал.3, чл.14 ал.5 от ЗУТ се налага извод за допустимо последващо
урегулиране на вече урегулирани поземлени имоти, като единствено се изключва
възможността това да се извърши с план по чл.16 от ЗУТ. Тъй като се касае за
изменение на план за регулация границите на поземлените имоти не са променени,
не са засегнати, защото оспореното изменение не е план за първа регулация. След
влизане в сила на плана по чл.16 от ЗУТ регулационните линии са станали граници
на поземлените имоти, поради прекия вещно правен ефект на този план, но настоящото изменение няма такова вещно правно
действие, поради което е променена само регулационната линия със запазване на
имотната граница, а двете понятия са различни. В този смисъл доводите за
незаконосъобразност, поради нарушаване на чл.15 ал.2 от ЗУТ са неоснователни. Поддържат
се доводи за правомощие на кмета да инициира процедура за изменение на подробни
устройствени планове с цел привеждането им в съответствие с действащите общи
устройствени предвиждания за територията. В този смисъл процесното решение има
материално правно основание, изводимо от заповедта на Кмета за допускане
изработване на проект за изменение на подробния устройствен план от 2012г.
Липсата на план схеми по чл.108 ал.2 от ЗУТ е обусловено от факта, че не се
предвижда изграждане на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, нито
е предвидено изграждане или поставяне на обекти. Показателя за задължително
озеленени площи нормативно е установен като минимален и няма пречка да бъде
определян по-висок, но се изчислява за целия град и не се определя с подробния
устройствен план за част от градската територия. Иска се от съда да бъде
отхвърлена жалбата и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара
Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена на 18.07.2019г.
преди публикуването на оспореното Решение в ДВ бр. 59/26.07.2019г. Подадена е
от лице по чл.131 ал.2 т.1 вр. с ал.1 от ЗУТ, което е собственик на урегулиран
поземлен имот – предмет на разработката. Разгледана по същество се явява
основателна.
Спорът между страните е
изцяло правен относно спазване изискванията за съдържание на административните
актове с посочване на конкретни правни мотиви и фактически основания, които в
настоящия случай се съдържат в заповедта на Кмета на община Стара Загора, с
която на основание чл. 135 ал.5 от ЗУТ е допуснато изработването на проект за
изменение на подробните устройствени план за регулация и план за застрояване в
обхвата на територията на кв. Бедечка, описана по-горе. Мотивите на един
административен акт могат да се съдържат и в друг, който е изготвен в
процедурата по неговото издаване, поради което няма пречка да се установи
правното основание за одобреното изменение и то е именно чл.134 ал.2 вр. с
ал.1, т.1 от ЗУТ – съществени изменения на устройствените условия, при които е
бил съставен планът по чл.16 ал.1 от ЗУТ, одобрен с решението на общинския
съвет от 28.06.2012г, имащо значението на юридически факт, който създава и
обекта на правото на собственост – урегулирания поземлен имот със съответстващ
идентификатор и е основание да се придобие този имот от субектите по чл.16 ал.4
от ЗУТ. При изработване на планове по правилата на чл.16 ал.1 от ЗУТ, имотните
граници не се съобразяват, а в съображение влиза само обема на правото на
собственост, от което се отнемат съответните проценти и се образува нов
урегулиран имот с площ, съответна на остатъка. В хипотезата на чл.16 ал.1 от ЗУТ регулационните граници определят обема на правото на собственост, поради
предвиденото придобиване на собствеността върху новосъздадения урегулиран
поземлен имот с влизане в сила на плана. Ето защо регулационните граници,
определени по чл.16 ал.1 от ЗУТ стават имотни с влизане в сила на плана, а тъй
като границите определят площта на един имот, то тя е тяхна функция. Когато
имотите са урегулирани за първи път с план по чл.17 от ЗУТ регулационните линии
следват границите на правото на собственост между имотите, освен ако не са налице
условията на чл.17 ал.3 от ЗУТ и оттук извода, че упълномеряване,
разделяне или обединяване на съседни поземлени имоти с цел образуване на нови
урегулирани поземлени е допустимо само по волята на собственика.
Административния орган има забрана, въведена с чл.15 ал.2 и чл.17 ал.1 от ЗУТ
по собствена инициатива да образува урегулирани поземлени имоти и така да
създава нови обекти на правото на собственост, независимо дали се касае за
първи или последващ регулационен план. Длъжен е винаги да съобразява границите
на правото на собственост, освен в случаите по чл.16 ал.1 от ЗУТ. Забраната на
чл.15 ал.2 от ЗУТ важи независимо от вида на първия план за регулация на
поземлените имоти. С последващото изменение никога не може да променя границите
между тях, освен по разпореждане на собственика, което ще изисква спазване на
правилото за съвпадение на вътрешните регулационни линии с имотните граници и
затова плана ще се измени. Правната норма, която се съдържа в чл.15 ал.2 вр. с ал. 1 изречение второ от ЗУТ, коментирана
от ответника гласи следното: Последващо урегулиране на поземлените имоти е
недопустимо, освен в предвидените от закона случаи, но тогава то се извършва
без да се променят границите между тях, като е допустимо да се променят само
уличните им регулационни линии. Това е правната норма, която се извлича от
систематичния прочит на двете разпоредби. Извода, който следва е, че при
урегулирани веднъж поземлени имоти, независимо дали плана за регулация е
изработен по правилата на чл.16 или на чл.17 от ЗУТ, по инициатива на
административния орган може да се променя само уличната регулационна линия,
която по определението на чл.14 от ЗУТ определя границата с прилежащата улица. Това
е същината на промяната, извършена с отмяната на ЗТСУ, а именно да няма
принудителна промяна на вътрешните граници между поземлените имоти, нито
първоначално им урегулиране, нито при последващо. Запазва се възможността, тъй
като е в обществена полза, да се променят границите с прилежащата улица. За
разлика между граница на собственост и регулационна граница може да се говори
при действието на ЗТСУ, но не и при действието на ЗУТ, което очевидно не се
разбира от ответния административен орган, който поддържа, че е запазил имотни
граници, въпреки обединяване в един урегулиран поземлен имот на всички УПИ на
запад от река Бедечка. ЗУТ си служи с
термина регулационна „линия“, която е графично изображение на имотната граница
върху графичните части на плановете, и регулационна граница/линия, за да
обозначи ясно, че регулационната линия е имотната граница с улицата / обществен
интерес/, защото последната в обществен интерес трябва да се определя от
административния орган и да не зависи от волята на всеки собственик дали и
колко ще отстъпи в обществена полза. Затова
е запазено правото, при необходимост границата с улицата да се промени, но тази
правна възможност е предвиденото с нормата на чл.16 ал.1 от ЗУТ, няма друго
основание в ЗУТ, което да позволява по инициатива на административния орган да
се променят вътрешните граници с цел създаване на нови урегулирани поземлени
имоти, независимо от възникналите промени по чл.134 ал.1 т.1 от ЗУТ. Друг е
законовия ред да се постигне съответствие между предназначението на урегулираните
с подробен регулационен план имоти с устройството на територията, което е
въведено с влизане в сила на Общия устройствен план. При образуването на нов
УПИ І с отреждане за парк и спортни
дейности, е безпредметно да се обсъжда дали и какво да бъде предназначението на
част от този урегулиран имот, съответна на предмета на делото / на собствения
ПИ на жалбоподателката/. Установява се от текстовата и графична част на
оспореното решение, и конкретно от заповедта на Кмета за допускане изработване
на плана, че същата територия, която е предмет на разработката на плана по
чл.16 от 2012г, се урегулира отново без да се съобразят забраните на чл.15 ал.2
от ЗУТ да не се засягат вътрешни граници,
а да се урегулират само кварталите и улиците – да се променя по инициатива на
органа само границата към прилежащата улица, и без да се съобрази, че
посоченото правно основание – чл.134 ал.1 от ЗУТ – изменението на
предвижданията на общия устройствен план за предназначението на територията, а
именно за парк, ако и да изисква синхронизиране на подробния устройствен план
за регулация, тъй като с него се определя предназначението на имота, не изисква
отпадане на вътрешните граници между имотите, като е неспособно и да постигне
синхрон с ОУП подобно изменение на регулацията. Синхрона се постига с промяна
на предназначението на урегулирания поземлен имот и ако е необходимо, е
допустимо да се промени границата с прилежащата улица. Ето защо оспореното
решение, по силата на закона, не е способно на това. Постигнатата цел не е
съответствие на ПУП-ПРЗ от 2012г с ОУП от 2017г, а създаване на големи имоти,
чието предназначение да бъде за парк. Необходимостта от площи за парк на тази територия не може да се задоволи
по използвания от ответника начин. Ето защо решението е постановено в нарушение
на чл.15 ал.2 вр. с ал.3 и в несъответствие с целта на чл.134 ал.1 от ЗУТ и
следва да бъде отменено. Промяната на предназначението на един урегулиран
поземлен имот, наложена от ОУП, който е преминал и съдебен контрол, поради
което и на това основание, освен закона, косвения контрол е недопустим, не се
постига с промяна на границите между имотите, а с промяна на предназначението
при спазване на всички изисквания на ЗУТ за нейното извършване и обосноваване,
а тяхното изпълнение не може да се обсъжда, тъй като с оспореното изменение не
са запазени УПИ- та на жалбоподателката, на които да е променено само
предназначението, за да се изследват доводите в тази насока -дали попада в
територията, която ОУП позволява да остане за застрояване или не. На жалбоподателката се следват разноски в
размер на 630лв.
Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Решение
№2349/27.06.2019г на общински съвет Стара Загора за Изменение на плана за
регулация и изменение на плана за застрояване за територията на парк/квартал
„Бедечка“, обхващащ квартали от 801 до 831 по плана на град Стара Загора, в
частта му за УПИ І – за парк и спортни дейности в кв.810, съответна на ПИ68850.513.6801,
ПИ 68850.513.6802, и ПИ 68850.513.6803, собственост на В.Л.П.
ОСЪЖДА Община Стара Загора
да заплати на В.Л.П. сумата от 630лв/шестстотин и тридесет/, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: