Присъда по дело №1295/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 9
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 12 февруари 2022 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20215140201295
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 9
гр. Кърджали, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин К. Спасов
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
и прокурора Ч.И.Ч.
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Наказателно дело от общ
характер № 20215140201295 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С.Г.К., роден на ******* г. в гр. К., живущ в гр. К.,
български гражданин, неженен, с начално образование, работи, неосъждан, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че:
През периода месец август-месец декември 2020г. в гр.Кърджали като
пълнолетно лице, без да е сключило брак заживял съпружески с лице от женски пол -
Г.Р.Д., от с.П., общ.Кърджали, родена на ******г. ненавършило 14-годишна възраст ,
поради което и на основание чл.191 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца като на основание чл. 66 ал.1
от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.
ОСЪЖДА подсъдимия С.Г.К., със снета по делото самоличност, да заплати по
сметка на ОДМВР- Кърджали направените в досъдебното производство разноски сумата от
195.00 лева.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд
гр.Кърджали в 15-дневен срок от днес.
1
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ: НОХ дело № 1295/2021 г.

Подсъдимият С.Г.К. от гр. Кърджали е предаден на съд по обвинение
за извършено престъпление по чл. 191 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, осъществено
по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен и чрез
процесуалния си представител прави искане за съкратено съдебно следствие,
на основание чл. 371 т.2 от НПК, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. На основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът,
след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, с протоколно определение обяви,
че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, на основание чл. 373 ал.3 от НПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Пострадалата свидетелка Г.Р.Д. е родена на ******г. в гр.К.. Живяла в
гр.Х. заедно с майка си Р.Д.. През 2020г. биологичният баща на свид.Г.Д.
починал и майката заминала да работи в чужбина. Детето Г.Д. била оставена
при роднини в с.П., общ.Кърджали. През лятото на 2020г. в с. П. свид.Г.Д. се
запознала с подс.С.К. от гр.Кърджали, чрез интернет социални мрежи, като
по това време обвиняемият е живял в гр.Кърджали, но идвал при свои
роднини в с.П., общ.Кърджали, където и са се срещали двамата. Подс.К. и
свид.Д. решили да заживеят заедно в дома на подсъдимия в гр.Кърджали.
Бащата му- свид.Г.А., който по това време била на работа в гр.София,
изразил съгласие двамата да заживеят заедно. Свид.Г.Д. и подс.С.К. заживели
заедно от месец август 2020г. на адрес ул. ,,Р.“, № ***, в гр.Кърджали. Към
този период свид.Г.Д. не е имала навършени 14 години. В следващите месеци
на 2020г. свидетелката Г.Д. забременяла от подс.С.К.. Майката й се върнала
през месец януари 2021г. в България и до тогава не е знаела за връзката на
дъщеря й с подс.С.К.. На 16.09.2021г. свид.Г.Д. родила дете. На 03.10.2021 г.
свид. Г.Д. навършила 14 годишна възраст. През време на бременността
двамата са живели заедно (периодично) и след раждането на детето двамата
са полагали грижи за него. Не са сключвали брак поради законовото
ограничение, но са имали такова намерение. Подс. С.К. и свид. Г.Д. са били в
трайни отношения, характеризиращи се със съвместен живот в едно
домакинство, споделяли една стая, поддържали са полови контакти и живели
като съпрузи. Съвместното съжителство е било осъществено със
съдействието и на пострадалата свид. Г.Д., участваща доброволно в
установяване на посочените отношения.
1
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда при
условията на чл. 373 ал.3 от НПК. При оценка на доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство, съдът прецени, че всички те са
еднопосочни и непротиворечиви, съответстващи на самопризнанията на
подсъдимия, поради което не следва да бъдат обсъждани.
По така описаният начин подсъдимият С.К. осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.191, ал.З във вр. с ал.1 от НК.
Престъплението е продължено и на просто извършване. Законът не
предвижда настъпването на други противоправни последици, освен
съпружеското заживяване между извършителя и пострадалата.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при
форма на вина пряк умисъл - съзнавал е обществената опасност на деянието,
предвиждал е и пряко е целял настъпването на обществено-опасните
последици. Извършителят е съзнавал, че пострадалата не е навършила 14, но
независимо от това е предвиждал и искал да заживее съпружески е нея.
При определяне на наказанието и базирайки се на двата основни
принципа, залегнали в разпоредбата на чл. 54 от НК- принципите на
законност и индивидуализация, съдът прецени следното:
-обществената опасност на подсъдимия е занижена: същият е с чисто
съдебно минало, с добри характеристични данни по местоживеене, съдейства
за разкриване на обективната истина както в хода на досъдебното
производство, така и пред съда, отнася се критично към извършеното,
понастоящем работи и се грижи за семейството си.
-обществената опасност на деянието по чл. 191 ал.3 вр. с ал.1 от НК,
както и това по чл. 191 ал.1 от НК е под типичната за този вид престъпления,
засягащи обществените отношения, свързани с морала и половото израстване
на малолетните и непълнолетните поради това, че К. се грижи за създаденото
от него семейство.
Съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК съдът е длъжен да
определи наказанието при условията на чл. 58а от НК, която, с оглед
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, следва
да се приложи алинея 4 и наказанието по чл. 191 ал.3 във вр. с ал.1 от НК да
бъде определено при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК- под минималния,
предвиден в текста на закона размер, а именно “ лишаване от свобода” за срок
от 6 месеца. Така определеното наказание, с оглед тежестта на деянието,
личността на дееца и липсата на формални пречки за приложението на чл. 66
ал.1 от НК, както и възможността осъдения да се поправи и превъзпита без да
бъде отлъчван от свойствената му социална и семейна среда, необходимостта
за полагане на грижи за детето и семейството, може и следва да бъде
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Така наложеното наказание по вид, размер и условия на изтърпяване
2
напълно отговаря на извършеното и ще осъществи изцяло целите на личната и
генерална превенция на закона.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 195 лв. по сметка на ОДМВР-Кърджали.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3
Съобщи за изтекли лични данни