№ 101
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110211380 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. М. П. с ЕГН ********** против
наказателно постановление № КПК-НП-56 / 29.04.2024г. на Председателя на
Комисия за противодействие на корупцията, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 600 лева основание
чл. 115, ал.1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 т. 1 във вр. с чл.
49, ал. 1, т. 2 от ЗПК,
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Оспорва се фактът на извършване на
нарушението, като се застъпва, че по отношение на жалбоподателят не е било
налице задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК. Твърди се, че Б. М. П. не е
административно- наказателно отговорно лице по смисъла на ЗПК, тъй като
не попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. По изложените съображения
направено искане за отмяна на санкционния акт.Претендират се разноски.
Наказващият орган се представлява от юрк. А., която в дадения ход
по същество пледира НП да бъде потвърдено. Поддържа, че жалбоподателят
има качеството на задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 ЗПК, и като
1
такова е следвало да подаде встъпителна декларация. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на КПК и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 06.10.2023 г. влиза в сила Закон за противодействие на
корупцията /ЗПК/. Към този момент жалбоподателят заемал длъжността
независим член на съвета на директорите в ***************** видно от
писмо вх. № КПК-ПР-136#2/01.11.2023 г., подадено от и.д. главен секретар на
Министерството на здравеопазването до КПК.
На 18.01.2024 г. свидетелката Д. Й. на длъжност инспектор в дирекция
"Публичен регистър" на КПК, извършила проверка на получените и вписани в
регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата,
задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси.
Констатирала, че жалбоподателят Б. М. П. не бил подал встъпителна
декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2
ЗПК в едномесечен срок от влизане на ЗПК в сила - до 06.11.2023 г.
Предвид това на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН свид. Д. Й. в
присъствието на двама свидетели, съставила АУАН № ПР-258/30.01.2024 г., в
който приела, че в качеството на задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т.
51 ЗПК, като не е подал встъпителна декларация за имуществото и интересите
си в КПК в срок до 06.11.2023 г., жалбоподателят на 07.11.2023 г. в гр. София е
нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при
идентично фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична
правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49,
ал. 1, т. 2 ЗПК, наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 1 600 лв.
2
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Д.
Й. и писмени материалите по административната преписка.
Показанията на свидетеля Д. Й. са информативни относно
констатираните при извършената проверка факти и относно обстоятелствата
по съставянето на АУАН. Съдебният състав ги прецени като обективни и
достоверни, предвид корелацията им с писмените доказателства, и ги
кредитира в цялост. Компетентността й по съставяне на АУАН следва от
заповед № РД-06-38/18.01.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, в предвидените от закона съдържание и
форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Същите са надлежно връчени на жалбоподателя и отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН като
съдържат конкретно описание на твърдяното нарушение, мястото и времето
на извършването му и правната му квалификация. Обстоятелствата, при които
се твърди да е извършено, са точно и ясно конкретизирани, и изрично е
посочено мястото на извършването му - гр. София, където подаването на
декларацията е било дължимо. Налице е и съответствие между фактическото
описание и дадената цифрова квалификация на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т.
1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.
Предвид това настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на
защита на жалбоподателя и да се явяват формални основания за отмяна на
санкционния акт.
Въпреки това обаче атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като материалноправно незаконосъобразно. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл.л. 49, ал.2 вр.ал. 1 от ЗПК, лицата, заемащи публични
3
длъжности, подават декларация за имущество и интереси пред Комисия за
противодействие на корупцията. Сред лицата, заемащи публични длъжности
по смисъла на чл.6, ал.1,т.51 от ЗПК, са представителите на държавата или на
общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с
държавно или общинско участие в капитала.
От доказателствата по делото се изясни, че към 06.10.2023 г. /датата на
влизане в сила на ЗПК/ жалбоподателят е заемал длъжността независим член
на съвета на директорите към *****************, видно от писмо вх. №
КПК-ПР-136#2/01.11.2023 г., подадено от и.д. главен секретар на
Министерството на здравеопазването до КПК.
Съгласно чл. 63 от Закона за лечебните заведения, държавни и общински
лечебни заведения - еднолични акционерни дружества, имат едностепенна
система на управление. Съветът на директорите на държавните и общинските
лечебни заведения за болнична помощ се състои от трима членове. Членовете
на органите на управление и контрол на държавните и общинските лечебни
заведения и на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие в
капитала, които са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните
предприятия, се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда
на Закона за публичните предприятия.
Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„***************** е търговско дружество със 100% държавно участие и
едноличен собственик на капитала министъра на здравеопазването. Видно от
справка в търговския регистър, към 06.10.2023г. дружеството се управлява от
съвет на директорите, който се състои от трима члена като жакбоподателят е
бил независим член на съвета на директорите.
Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„***************** е публично предприятие съгласно чл.2,ал.1 от Закона за
публичите предприятия. Според чл. 22, ал.1 от ЗПП, в съветите на
директорите и в надзорните съвети на публичните предприятия независимите
членове трябва да са не по-малко от една трета, но не повече от една втора от
състава. Разпоредбата на чл.23, ал.3от същия закон изрично предвижда, че не
са независими членове представителите на държавата в органите за
управление и контрол.
Ето защо, след като представителите на държавата в органите за
управление и контрол не са независими членове, жалбоподателят, като
независим член и Председател на съвета на директорите на публичното
дружество -лечебно заведение за болнична помощ ************ не е
представител на държавата в орган на управление и контрол и няма
качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, т.
51 ЗПК. Поради тази причина за него не е възникнало задължение по чл. 52,
4
ал. 1, т. 1 ЗПК и нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в
случая не е извършено от жалбоподателя от обективна страна, доколкото
последния не е административнонаказателно отговорно лице по смисъла на
ЗПК, тъй като не попада в обхвата на задължените лица по смисъла на чл. 6,
ал. 1, т. 51 от ЗПК.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав прие, че
материалният закон е приложен неправилно от актосъставителя и наказващия
орган, което се явява основание за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски при направено
възражение за прекомерност.
В случая адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело е в размер от 1200 лв.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C438/22, чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на
целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение
не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на
адвокатския хонорар с действителната фактическа и правна сложност на
делото не е обвързан от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В този смисъл и поради липсата на фактическа и
правна сложност на делото-същото е приключило в едно заседание, с разпит
на един на свидетел, съдът намира, че претендираната сума от 1200 лева не се
5
явява пропорционална на осъществената защита. Възнаграждение в
поискания размер е несъразмерно на осъщественото процесуално
представителство. В този смисъл съдът намира, че следва да присъди
възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал.
1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-56 / 29.04.2024г. на
Председателя на Комисия за противодействие на корупцията, с което на Б. М.
П. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 600 лева
основание чл. 115, ал.1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 т. 1 във
вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК,
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ да
заплати на Б. М. П. с ЕГН ********** сума в размер на 500 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
София в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6