Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс. в публично съдебно заседание на
20.07.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ИВАНЕЛА ДИМИТРОВА -мл.съдия
Секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА
Разгледа докладваното от председателя на
състава
В.гр.д.№ 1284/ 2020г.
Производството е по реда на чл. 268-271 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.С.К.,
предявена от пълномощник-адв. Ю.К., срещу решение № 1812/ 10.04.2020г. по
гр.д.№ 10081/ 2019г. на Районен съд-Варна, в
частта на постановеното прекратяване на гражданския брак между Г.С.К. и Е.Г.К.
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на
съпруга, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
Счита, че изводът за изключителна брачна вина
на съпруга е основан на погрешна преценка за отношенията между брачните партньори преди и след
раздялата. Не е съобразен факта на отстраняването му от семейното жилище и
издадената срещу него ограничителна заповед, което обективно предполага
невъзможност за поддържане на нормален семеен живот. Не са изследвани и
коментирани в решението причините, довели до инцидента на 10.06.2019г. Относно
вината са обсъдени приоритетно
твърденията на съпругата за извънбрачна връзка на съпруга и
употреба на наркотични вещества, които не доказани в процеса. Счита, че
не са преценявани и изследвани относими факти във връзка с твърденията на
ищеца, че съпругата системно употреба на алкохол, не работи и не полага
достатъчно грижи за дома и децата. Според жалбоподателя конкретни причини и
персонална вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения
не са доказани по непротиворечив и категоричен начин. Нито един от съпрузите не
е положил усилия за хармонизиране на отношенията помежду им. Съобразно
изложените аргументи отправя искане за отмяна на решението в оспорената
част и постановяване на друго, с което
да се приеме, че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи.
Съответно на това решение да се извърши разпределение на разноските за първа
инстанция и да се присъдят направените пред въззивна инстанция съдебно-
деловодни разноски.
Въззиваемата страна- Е.Г.К., чрез адвокат И.В..
С изразява становище за неоснователност на жалбата по всички възражения срещу
решението, с оглед твърдяната брачна вина на съпругата. Счита решението за
правилно и законосъобразно.
Дирекция „Социално подпомагане „-Варна, не
изразява становище.
Съдът,
съобразно становищета на страните и доказателствата към делото, преценявани при
условията на чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
С решение № 1812/ 10.04.2020г. по
гр.д.№ 100191/ 2019г. на Районен съд-Варна, е прекратен гражданския брак между Г.С.К.Е.Г.К.,
поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на съпруга, на основание чл.
49, ал.1 и ал.3 СК. Упражняването на родителските права по отношение на
родените деца –И.Г.К., С.Г.К. и Е.Г.К., е предоставено на майката, с определен
режим на лични отношения на бащата с трите деца. Присъдени са издръжки в размер
на 152.50лв. за всяко дете, с начална дата- датата на постановяване на
решението, на основание чл. 143, ал.1 СК. С решението семейното жилище в с.Д.е
предоставено на Г.К. и постановено Е.К. да запази брачното фамилно име
след прекратяването на брака. На
основание чл.329, ал.1 вр. чл.78, ал. 6 ГПК Г.К. следва да заплати направени от
другата страна разноски в размер на 1275лв., и в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 698.80лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила относно прекратяването на
брака, предоставените родителски права и производните на тях въпроси- режим на
лични отношения и издръжки, относно
ползването на семейното жилище и фамилното име на съругата.
На основание чл.49, ал. 1 от СК страните са
отправили искане за произнасяне по брачната вина на другия съпруг за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, на
посочените брачни основания в исковата молба на Г.К. и насрещната искова молба
на Е.К..
С решението е прието, че състоянието на
брачните отношения е резултат от проявеният акт на физическо насилие над
съпругата на 10.06.2019г., след който тя и трите деца напуснали семейното
жилище в с.Д.. Действията са оказали негативен ефект върху бъдещето на
семейните отношение и поставили началото
на окончателна раздяла.
Няма спор и от писмените доказателства
следва, че с молба на Е.К. е инициирано производство по ЗЗДН. На основание
чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашно насилие със заповед № 109/ 19.06.2019г. по гр.д.№
9149/ 2019г. ВРС са постановени мерки на
закрила спрямо молителя по чл.5, ал.1, т. 1, т.3 и т.4 ЗЗДН, чрез отстраняване на Г.С.К. от
съвместно обитаваното жилище в с.Д., забрана да приближава на по-малко от
двеста метра от молителката и посочените места за социални контакти, временно
местоживеене на трите деца при майката.
Ответникът не оспорва обстоятелствата на
10.06.2019г., след които е настъпила раздялата. Като причина за „ този инцидент“
посочва напрежението между страните и изявлението му да подаде молба за развод.
Счита, че категоричното му нежелание да продължи брака и отказът на съпругата
му това да стане по взаимно съгласие, са я провокирали към манипулативни
действия, в резултат на които срещу него е издадена ограничителна заповед.
По спорните факти и обстоятелства:
За установяване на твърдените брачни
провинения на съпругата, изразяващи се в системна употреба на алкохол от три
години, занемаряване грижите към семейството, децата и хигиената в дома, нежелание да работи, е допусната като
свидетел М.К.- майка на ищеца. Съдът преценява показанията при условията на чл.
172 ГПК, с оглед на евентуалната й заинтересованост.
Свидетелката има впечатления за семейството,
придобити основно в периода когато са живели заедно. Подчертава постоянната
трудова заетост на сина си и кратките периоди на работа на Е., оказваната помощ
при отглеждането на децата. Заявява, че е възмутена от снаха си, защото пие
непрекъснато, „всяка вечер“, алкохол. Според нея това е причина за пожара в
дома им, когато била сама с децата и гръмнала газова бутилка. Твърди, че
преместването в с.Д.е по желание на ответницата, защото искала да гледа кози и получила
субсидия като фермер, за която разбрали случайно, но не работела сериозно. След
месец-два извикала баща си да й полага, а тя се занимавала само с малкото дете.
Изложените факти не са убедителни за брачните
провинения на съпругата. Няма доказателства за алкохолна зависимост и повлияно
от алкохола неадекватно поведение на съпругата, на които се позовава ищеца и
неговия свидетел. Предвид полаганите грижи за три деца, дом и стопанство, е
получавала помощ от своя баща и св.К., но това не е укоримо поведение. По
същите съображения приема, че изявленията на свидетеля за занемаряване на домакинската
работа и грижите за децата, изразяват повече собствена оценка и негатив,
отколкото непосредствено възприятие. Показанията следва да се изключат за
събития настъпили след раздялата на страните, които нямат отношение към
брачната вина.
Посочените от насрещната страна свидетели имат
собствени наблюдения от майката и децата в различно време и ситуации, които в
контекста на обсъжданите въпроси за брачна вина, опровергават твърденията за
безотговорно отношение към децата.
Свидетелката С.П.- без родство, потвърждава,
че на 10.06.2019г. Е.К. е оставила децата при нея, за да подаде жалба в
полицията срещу съпруга си, който я насилил и тормозил. Докато работели заедно
през 2017г. споделила, че той има
извънбрачна връзка и това не се отразявало добре на брака им, по-късно за
отправяните обиди и псувни към нея, и
грубото отношение към децата. Свидетелката научила от Е., че под влияние на
наркотични вещества Г. се променял и
държал грубо.
Свидетелката Р.Д.е учител и класен
ръководител на сина на страните С.в първи и втори клас. Познава само майката,
която е идвала сутрин и следобяд да прибере делата, присъствала е на
родителските срещи. Има наблюдения за поведението и емоционалното състояние на
детето в училище, които определя като проблемни. Със съдействието на майката е
подадено заявление за работа с училищния психолог.
По искане на Г.К. е допусната
съдебно-психиатричната експертиза с въпроси поставени с писменият отговор на
насрещната искова молба. Заключението определя
съпрузите като психично здрави. С всеки от тях е проведен тест за ПАВ,
който дава отрицателен резултат за скорошна употреба на наркотични вещества / метаамфетамини,
амфетамини, опиати, кокаин, марихуана/. По отношение на освидетелстваната Е.К.
не се установява употреба или зависимост от наркотични вещества. По отношение
на освидетелствания Г.К. не може да се изключи напълно употреба на ПАВ в
миналото , но към датата на експертното заключение няма установен синдром на
зависимост от наркотични вещества.
Правни
изводи:
Бракът на страните е прекратен при
констатирано дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, предвид
отсъствието на взаимна привързаност, доверие и уважение, липса на
разбирателство и желание за подобряване на брачния живот с общи усилия.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за вината
в границите на поддържаните брачни основания като съвкупност от факти и
обстоятелства, които са обосновали
реално прекъсване на брачната връзка. На основание чл. 322, ал.1 и 2 ГПК
това са всички посочени основания по съединените брачни искове.
Според жалбоподателя не са установени
конкретните причини и персонална вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брачните отношения , и от друга, не се установява нито един от съпрузите да
е положил усилие за хармонизиране на брачните отношения, поради което няма
основание разпада на брачната връзка да се вмени само на единия съпруг,
предвид отсъствието на доказано безукорно поведение на другия.
Становището за брачната вина е погрешно,
поради противоречие с безспорни факти и обстоятелства. Констатацията за
влошени, нехармонични отношения на брачните партньори преди раздялата, основани
на проблеми в общуването и доверителната връзка, и от друга, за отсъствие на
адекватни постъпки към подобряване на брачния живот / с уточнението,че се
твърдят след раздялата/ не води до еднозначен извод за обща вина, а само за
състоянието на брака им.
Анализът на установените факти и обстоятелства
обаче, показва непротиворечиво, че доминиращо значение за разпада на брачната
връзка е посегателството на съпруга върху брачния партньор, обстоятелствата при
които е извършено по време и място, и последвалата реакция от съпругата, която
незабавно с децата е напуснала семейния дом. По този начин осъзнато и
окончателно е прекъснато общуването между страните. Следователно, причина за
окончателната раздяла на съпрузите не е противобрачно поведение на съпругата, а
морално неприемливо и укоримо поведение на мъжа към жената. Действията на
ищеца, квалифицирани като форма на домашно насилие, не могат да бъдат оправдани
и обяснени с поведението на съпругата.
Мотивите на първоинстанционният съд за вината
на съпруга като причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните
отношения, са обосновани и кореспондират с обсъдените данни.
Решението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваните части.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК следва
да се уважи искането за въззиваемата страна за разноски, с присъждане на сумата
400лв.- внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие.
На основание чл. 271 ГПК и чл.280, ал. 3 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1812/
10.04.2020г. по гр.д.№ 10081/ 2019г. на Районен съд-Варна, в частта , в която е обявено, че вина за разстройството на брачните
отношения има съпруга Г.С.К., на основание чл. 49, ал.3 СК, и в частта на
присъдената държавна такса, на основание чл.78, ал. 6 ГПК и съдебни разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
В останалите части решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
Г.С.К., ЕГН- **********, да заплати
на Е.Г.К., ЕГН- **********, сумата 400лв./
четиристотин лева/, направени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.