Р Е Ш Е Н И Е
№ 1569/03.10.2019 година,
град Бургас,
Административен съд –
Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети септември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 3429/2018 година.
Производството е по реда
на глава десета раздел І от АПК.
Жалбоподателят „Г.“ ЕООД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление - село Славянци, община
Карнобат, Административно битова сграда ПИ 00035, представлявано от управителя Х.С.Б.,
е оспорил заповед № 03 - РД/2615/27.06.2018 година (лист 11 - 15) на
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ).
Със заповедта на
жалбоподателя е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД №
02/04/1/0/00281, подадено от жалбоподателя на 22.11.2016 година в нормативно
установения срок за прием на заявления по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 година, с предмет на
инвестицията „Закупуване на оборудване,
специализирана земеделска техника и внедряване на софтуерен продукт във ферма
за гушене на патици порода „Мюлар“.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на отказа. Твърди се, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, не е спазена установената форма и е налице противоречие
с материалноправните разпоредби. Поддържа се, че в заповедта липсват мотиви
относно правното и фактическо основание за постановяването му, тъй като не се
сочат конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи
обоснован извод, че следва да бъде отказано финансиране по подаденото
заявление. Заявява се, че са неоснователни
твърденията на административния орган, че жалбоподателят не отговаря на
условията за допустимост за подпомагане на кандидата по подмярка 4.1, защото
няма регистриран животновъден обект на името на дружеството. Обяснява се, че
дружеството доказва СПО с дейност - отглеждане на патици в съществуваща ферма,
а кандидатства за инвестиции на нова ферма за угояване на патици в други
помещения, в друг поземлен имот, като заявителят е следвало да получи
удостоверение за регистрация на животновъден обект на свое име за новата ферма
за угояване на патици, след като извърши инвестицията и да го представи в ДФ
„Земеделие“ при заявката за плащане. Така жалбоподателят счита, че проектното
предложение по никой начин не е в противоречие със закона. Заявява, че в
разпоредбите на ЗПЗП не е предвидено земеделският производител да регистрира
животновъден обект на свое име, поради което нормата на чл.137 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се явява
неприложима, поради което приема за неправилно възприетото с акта, че
дружеството не отговаря на изискванията на година, тъй като не е регистрирал на свое име животновъден
обект за дейността, за която доказва СПО. Изтъква, че клаузите на договора за
услуга, сключен с „Б.М.“ ООД, и изпълнението по него нямат никакво отношение
към кандидатстването по подмярка и не могат да служат като правно основание за
финансиране. Според жалбоподателя, в разпоредбите на Закона за
ветеринарномедицинската дейност не се съдържа забрана едно дружество да
отглежда животни в чужд животновъден обект, независимо от правната форма под
която става това. Също така счита, че за текущи ремонти по смисъла на §5 от ДР на ЗУТ не се изисква становище или уведомяване на РИОСВ
за тяхното извършване, нито да представят в тази връзка някакви други документи
в ДФ „Земеделие“.
Иска се отмяна на заповедта.
Претендират се разноски.
Ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната
преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Като взе предвид събраните
в хода на производството доказателства, съдът приема за установено следното.
Жалбата е допустима -
подадена е в законоустановения срок и от лице - адресат на административния
акт, при установен правен интерес (волеизявлението на ответника засяга
неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя). Заповедта
е получена от лицето на 05.09.2018 година, а жалбата чрез ДФ “Земеделие“ до
министъра на земеделието, храните и горите е подадена на 12.09.2018 година с
вх. № 01-2600/3320, изпратена до последния с писмо с изх. № 01-2600/3320 от
11.10.2018 година. От страна на горестоящия орган не е налице произнасяне,
поради което подадената жалба до съда на основание чл.84, ал.2 от АПК на
31.10.2018 година се счита за подадена в срок и се явява допустима.
След като съпостави
фактите по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 22.11.2016 година - в определения със заповедта на министъра срок, „Г.“
ЕООД е подало заявление за подпомагане по програма за развитие на селските
райони 2014 - 2020 година по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски
стопанства“ с № 02/04/1/0/00281 за
закупуване на оборудване, специализирана земеделска техника и внедряване на
софтуерен продукт във ферма за гушене на патици порода „Мюлар“. Кандидатът е
заявил общ размер на финансовата помощ 963 946 лева или 50 % от
1 927 892 лева – общия размер на разходите по проекта.
„Г.“ ЕООД е
регистрирано като земеделски производител на 08.06.2016 година (лист 95) е
попълнило анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 28.10.2016
година (лист 97). В декларацията за изчисление на минималния стандартен
производствен обем на стопанството към датата на подаване на заявлението за
подпомагане (лист 51-52) е посочено, че в стопанството се отглеждат 1000 броя
патици. Съгласно анкетната карта, като местонахождение на имота, където се
отглеждат патиците, е посочено село Маноле, община Марица, област Пловдив, а в
приложения опис на животни (лист 100) е посочен регистрационният номер на
обекта – № 4137 - 0362. Представена е и
справка (лист 96) от Регистъра на земеделските стопани - за дейността на „Г.“
ЕООД за стопанска 2016/2017 година от Министерство на земеделието и храните, в
която като вид и категория на отглежданите животни са посочени 1000 броя
патици, а като място на дейност – село Маноле, община Марица, област Пловдив.
На 24.11.2017
година при извършена справка в регистъра на Българска агенция по безопасност на
храните (БАБХ) е установено, че към датата на подаване на заявлението за
подпомагане и към датата на извършената справка посоченият в анкетната карта
животновъден обект с регистрационен № 4137 - 0362 е регистриран на „Бизнес парк
Маноле“ ООД. Направени са справки в „Регистър на животните и животинските
обекти“ по ЕИК на „Г.“ ЕООД към 17.10.2016
година (лист 217), към датата на кандидатстването - 22.11.2016 година (лист
216), както и към момента на проверката (лист 218) и е установено, че
кандидатът „Г.“ ЕООД няма налични животни.
С уведомително
писмо изх. № 01-2600-7403 от 04.12.2017 година заместник - изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е уведомил заявителя за установеното при направените
проверки и е изискал допълнителна информация и документи (лист 310 – 316).
В писмен отговор
(лист 318 – 322) от името на „Г.“ ЕООД е обяснено, че през 2016 година патиците
са отглеждани в животновъден обект № 4137 - 0362 – село Маноле, община Марица,
област Пловдив на основание договор за изработка (лист 339 – 341) за всяка партида
с титуляра на обекта, т.е. малките патици се купувани от титуляра на обекта и
впоследствие – след като са отгледани в самия обект, са продавани на „Бизнес
парк Маноле“ ООД. Посочено е, че животновъдният обект се намира в поземлен имот
47086.608.2 в землището на село Маноле, община Марица, област Пловдив, който
имот е собственост на „Локал асетс мениджмънт енд рисорсис“ АД (лист 349),
което дружество е отдало под наем част от помещенията в имота на „Б.М.“ ООД, в
това число и помещението, в което „Г.“ ЕООД е отгледало патици (лист 353 – 356).
Обяснено е и че в качеството си на ползвател на имота „Б.М.“ ООД е регистрирано
като титуляр на животновъдния обект, а „Г.“ ЕООД не е ползвател на обекта и
съответно не е длъжно да регистрира на свое име животновъден обект по чл. 137
от ЗВмД. Представена е фактура № ********** от 30.09.2016 година (лист 326), с
издател „Бизнаспарк Маноле“ ООД и получател „Г.“ ЕООД, с предмет – 1000 броя
„патици мъжки“ и фактура № ********** от 01.11.2016 година (лист 325), с
издател „Г.“ ЕООД и получател „Б.М.“ ООД, с предмет – 1000 броя „охранени
патици“. Представени са още тристранен споразумителен
протокол от 05.12.2017 година (лист 327) между „Г.“ ЕООД, „Б.М.“ ООД и
„Ависпал“ ООД; споразумителен протокол за насрещни вземания и задължения от
31.12.2016 година (лист 328) между „Г.“ ЕООД и „Бизнаспарк Маноле“ ООД;
извлечение от банковата сметка на „Г.“ ЕООД към 08.12.2017 година (лист 329);
договор за доставка от 01.09.2016 година (лист 330 - 332), сключен между ЗП Й.И.В.и
„Г.“ ЕООД, с предмет – доставка на пшеница; годишна данъчна декларация по чл.92
от ЗКПО (лист 334 – 338); анекс № 1 към договор от 30.09.2016 година (лист 341),
съгласно който възложителят „Б.М.“ ООД предоставя 1000 броя патици на цена 8
лева за брой и впоследствие заплаща отгледаните патици по 15 лева за брой, като
изпълнителят поема всички останали разходи за своя сметка; отчет за приходите и
разходите за 2016 година (лист 342 – 346); ветеринарномедицинско свидетелство
за придвижване/транспортиране на животни № ********** от 04.08.2016 година
(лист 348), в което в качеството на изпращач или собственик е вписан „Върхът“
ООД от животновъден обект № 6000 - 0161, а получател е „Б.М.“ ООД с място на
разтоварване в село Маноле (BG2065-0084) за 2500
броя патета „Мюлар“; ветеринарномедицинско свидетелство за
придвижване/транспортиране на животни №
0014830 от 31.10.2016 година (лист 347), съгласно което 2500 броя патици
„Мюлари“ са изпратени от животновъден
обект № 4137 - 0356 на „Б.М.“ ООД до птицекланица BG02-02074 в село Чубра; договор за наем на недвижим имот от 26.03.2015
година (лист 353 – 356), сключен между „Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис“ АД
- наемодател и „Бизнаспарк Маноле“ ООД – наемател за наем на свинеферма
„Маноле“, представляваща ПИ с идентификатор 47086.608.2, с площ от 141 076
кв.м.; удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1203/03.07.2013
година – ферма за отглеждане и угояване на патици Мюлари, с капацитет
20 000 броя и собственик „Б.М.“ ООД, с ветеринарен регистрационен №
4137-0362 (лист 362); обяснителна
записка по заявление за подпомагане с ИД № 02/044/1/0/00281 от 22.11.2016 година
(лист 365); обяснителна записка към проект „Закупуване на оборудване,
специализирана земеделска техника и внедряване на софтуерен продукт във ферма
за гушене на патици порода „Мюлар“ (лист 373 – 390); доклад за обследване за
енергийна ефективност на промишлена система, собственост на „Г.“ ЕООД (лист 391
– 410).
С решение №
БС-1-ПР от 04.01.2018 година, издадено от Регионална инспекция по околната
среда и водите – Бургас е взето решение да не се извършва оценка на
въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение: „Угояване на
патици порода „Мюлар“ в птицеферма в ПИ
№ 000035 в местност „Корията“, землище на село Славянци, община Сунгурларе и
закупуване на технологично оборудване за нуждите на фермата“ с възложител:
„Локал асетс мениджмънт енд рисорсис“ АД (лист 487 – 493).
На 21.03.2018 година, във връзка с
разглеждането на проект на кандидата „Г.“ ЕООД, заместник - изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изискал от директора на ОДБХ - Пловдив
становище относно съответствие с нормативните разпоредби на ЗВмД (лист 428 –
429).
В отговор
директорът на ОДБХ – Пловдив (лист 432) е посочил, че съгласно удостоверение за
регистрация на животновъден обект № 1203/03.07.2013 година, издадено от ОДБХ –
Пловдив за ферма за отглеждане и угояване на патици мюлари с ветеринарен
регистрационен № 4137-0362, регистриран собственик на обекта е „Б.М.“ ООД, а „Г.“
ЕООД няма регистриран животновъден обект на територията на ОДБХ – Пловдив и
съответно не подлежи на официален контрол, като следва да се има предвид
разпоредбата на чл.13б, ал.4 от Закона за животновъдството съгласно, която:
„Селскостопанска дейност в една ферма се извършва от едно лице“.
На 21.03.2018
година заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изискал
от директора на РИОСВ – Бургас становище относно съответствието на
инвестиционното намерение на „Г.“ ЕООД с изискванията за опазване на околната
среда и водите, предвид факта, че пред РИОСВ – Бургас са заявени инвестиционни
намерения само за закупуване и инсталиране на оборудване и съоръжения, а пред
ДФЗ е заявено и извършване на СМР (лист 438 – 439).
В отговор
директорът на РИОСВ – Бургас (лист 442 – 443) е посочил, че след като от
възложителя не е заявено конкретно инвестиционно предложение за строително - ремонтни
дейности на помещения в 12 сгради във ферма за угояване на патици порода
„Мюлар“, ситуирана в ПИ № 000035, местност „Корията“ в землището на село
Славянци, община Сунгурларе и не е заявена промяна в капацитета на отглежданите
водоплаващи птици – патици и гъски, РИОСВ няма правно основание да приложи
разпоредбите на Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното
разнообразие, както и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, тъй
като „не може да се потвърди, че не се очертава рамката на бъдещо развитие на“ (т.
е. има вероятност за) инвестиционни предложения, които попадат в позициите на
Приложения № 1 и 2, съответно към чл.92 и чл.93 от ЗООС.
Предвид
събраните доказателства и установени обстоятелства, със заповед № 03-РД/2615 от
27.06.2018 година на основание чл.20а,
ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 42, ал. 1, във
връзка с чл.39, ал.1, т.1 и т.4 във връзка е чл.8, ал.1, т.2 и чл.20 от Наредба
№ 9 от 21.03.2015 година за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2О20 година, чл.13б, ал.4 от
Закона за животновъдството и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, на жалбоподателя
„Г.“ ЕООД е отказано изцяло подпомагане по заявление с ИД № 02/04/1/0/00281 от
22.11.2016 година (лист 11 – 15).
В мотивите си
ответникът е посочил, че представените от „Г.“ ЕООД счетоводни документи,
допълнително споразумение към договора за изработка и наличието на фактури за
дохранване и клане от възложителя с получател дружеството-кандидат и съответно
фактури по заплащане на вече отгледаните патета с получател възложителя,
променят правния характер на договора, като му придават белези на договор за
покупко -продажба. Прието е, че дейността на дружеството включва не само
предоставяне на услуга по отглеждане на патици, но и производство на продукция,
тъй като изпълнителят вече е собственик на малките патета, отглежда ги на свой
риск и ги предава като готова продукция на възложителя. Прието е, че в този
случай жалбоподателят „Г.“ ЕООД се явява ползвател на животновъден обект и като
такъв следва да го регистрира по реда на чл.137, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и тъй като този ред не е бил спазен,
дружеството - кандидат няма регистриран животновъден обект. Посочено е, че са
нарушени изискванията на чл.137, ал.1 от ЗМВД, тъй като кандидатът в качеството
си на ползвател на чужд животновъден обект следва да е регистриран като такъв
по реда посочената разпоредба, във връзка с изискването на чл.13, ал.5 от Закон за животновъдството (в редакцията му към датата на издаване на заповедта), съгласно което
животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и
храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират
по реда на чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Поради това е
прието, че инвестиционното предложение на „Г.“ ЕООД, представено пред ДФ
„Земеделие“ на 22.11.2016 година не отговаря на изискването за безвъзмездно
подпомагане съгласно разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 9/21.03.2015
година, съгласно която „дейностите и инвестициите по
проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за
извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се
подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или
документ, удостоверяващ регистрацията“. С административния акт е прието, че
дейността по отглеждане и угояване на патици от дружеството не е извършена
съобразно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската
дейност и не може да послужи за доказване на минималният
стандартен производствен обем на земеделското му стопанство.
На 12.09.2018
година заповедта е обжалвана по административен ред от „Г.“ ЕООД чрез Държавен
фонд „Земеделие“ пред министъра на земеделието, храните и горите (лист 478 –
483). Жалбата е препратена до заместник - министъра на земеделието, храните и
горите с писмо с изх. № 01-2600/3320 от 11.10.2018 година (лист 494 – 500). Министърът
на земеделието, храните и горите със заповед № РД 20-1 от 03.01.2019 година е
оставил без уважение жалбата на „Г.“ ЕООД (лист 526 – 529).
В хода на
съдебното производство е допусната и приета съдебно -икономическа експертиза
(лист 619 – 625), съгласно заключението на която осчетоводяванията, направени
при жалбоподателя, във връзка с фактура № **********/30.09.2016 година, са
както следва: Д-тс/ка 3012 „патета“ - 8000 лева, 609 „др.разходи“ - 1600 лева;
К-т с/ка 4001 „доставчици“ - 9600 лева. Осчетоводена е доставка на фураж: Д-т
с/ка 3010 „фураж“ - 1300 лева, К-т с/ка 500 „каса в лева“ - 1300 лева. От вещото
лице е установено, че за формиране нова себестойност на патиците, с посочено в
счетоводния продукт основание „хранене на патици“, са взети следните
осчетоводявания: Д-т с/ка 600 „разходи за материали“ - 8000 лева, К-т с/ка 3012
„патета“ - 8000 лева; Д-т с/ка 610 „разходи за осн.дейност“ - 8000 лева, К-т
с/ка 600 „разх.за материали“ - 8000 лева; Д-т с/ка 600 „разходи за материали“ -
1300 лева, К-т с/ка 3010 „фураж“ - 1300 лева; Д-т с/ка 610 „разходи за
осн.дейност“ - 1300 лева, К-т с/ка 600 „разх.за материали“ - 1300 лева, Д-т
с/ка 3131 „охранени патета“ - 9300 лева, К-т с/ка 3012 „патета“ - 8000 лева,
К-т с/ка 3010 „фураж“ - 1300 лева. Осчетоводяванията, направени при
жалбоподателя, във връзка с фактура № **********/01.11.2016 година, са както
следва: Д-т с/ка 4101 „клиенти“ - 15000 лева, К-т с/ка 700 „приходи от продажба
на продукция“ – 15 000 лева. Експертът заявява, че за дейността, във връзка с
която са издадени посочените две фактури, между страните няма непогасени
задължения.
На
експертизата са предоставени следните първични счетоводни документи: фактура №
**********/30.09.2016 година, издадена от „Б.М.“ ООД на „Г.“ ЕООД, с предмет на
доставката „патици мъжки“ - 1000 броя, единична цена 8,00 лева, данъчна основа
8000 лева, ДДС 1600 лева и обща стойност 9600 лева; фактура №
**********/01.11.2016 година, издадена от „Г.“ ЕООД на „Б.М.“ ООД, с предмет на
доставката „охранени патици“ - 1000 броя, единична цена 15,00 лева, данъчна
основа 15000 лева, ДДС 0,00 лева и обща стойност 15 000 лева.
По отношение
разплащанията между страните, във връзка с посочените фактури, вещото лице
заявява, че са извършени по следния начин: с двустранен споразумителен протокол
за насрещни вземания и задължения от 31.12.2016 година между страните, са
прихванати 9600 лева, като остатъкът на задължението на „Б.М.“ ООД към „Г.“
ЕООД по фактура № **********/30.09.2016 година, е в размер на 5400 лева. На
05.12.2017 година, по разплащателна сметка на „Г.“ ЕООД в „ПИБ“ АД, са преведени
11721,44 лева от наредител „Ависпал“ ООД, с посочено основание „по фактури за
сметка на „Б.М.“ ООД“ Преводът е направен в изпълнение на тристранен
споразумителен протокол от 05.12.2017 година между „Г.“ ЕООД, „Б.М.“ ООД и
„Ависпал“ ООД. С направения превод, финансовите взаимоотношения между „Б.М.“
ООД и „Г.“ ООД, по горепосочените фактури, са уредени. Посочено е, че в НАП е
налична информация само за фактура № **********/30.09.2016 година, издадена от
„Б.М.“ ООД на „Г.“ ЕООД. „Б.М.“ ООД е регистрирано по ЗДДС лице и фактурата е
включена в дневника му за продажби с посочен предмет на доставка „продажба на патици“ и е намерила
отражение в резултата на справката -декларация по ЗДДС за периода септември
2016 година, подадената СД е с вх.№ ДДС.2210-2880854/13.10.2016 година.
Посочено е, че към датата на издаване на фактура № **********/01.11.2016 година
„Г.“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС лице, няма задължение да начислява ДДС и не
може да подава СД по ЗДДС. Експертизата е установила, че формираният през 2016
година приход от дейността на „Г.“ ЕООД е в размер на 21321,44 лева, в т.ч. по
фактура № **********/01.11.2016 година с предмет „охранени патици“ – 15000
лева, а приходите са осчетоводени по кредита на с/ка „приходи от продажба на продукция“.
Вещото лице е
разяснило, че в случаите, когато възложителя не прехвърля собствеността на
материала на изпълнителя по договор за изработка, а само предоставя материала,
стойността на същия този материал не се заплаща и не участва в себестойността
на изработеното, което изпълнителя ще фактурира на възложителя след
изпълнението на договора. В този случай, предоставените материали се отчитат
задбалансово. Направените разходи от изпълнителя за материали и/или услуги, в
т.ч. и разходите за труд, ще формират себестойността на изработеното във връзка
с изпълнението на договора. Разходите за преработка се отчитат най-напред по
с/ка от група 60 „разходи по икономически елементи“, а след това, според
възприетата организация на отчетността или по дебита на с/ка от група 61
„разходи за дейността или директно по дебита на с/ка 702 „приходи от продажба на услуги“.
Обичайно изработката с материали на клиента (преработка на ишлеме) се отчита
като услуга. Посочва, че предмет на фактуриране е стойността, която е
договорена с договора за изработка. Съгласно т.8 и 9 от НСС 18 - Признаване на
приходи, условията за признаване на приход от услуга по преработка на ишлеме,
са изпълнени в момента на завършване изпълнението по договора. За дата на
възникване на данъчното събитие, съгласно чл. 25, ал.1, т.1 и 2 от ЗДДС, се
счита по-ранната от двете дати: датата на завършване на услугата или датата на
плащането. Ако изпълнителят на услугата е регистрирано по ЗДДС лице, се
кредитира и с/ка 4532 „начислен данък за продажбите“.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Съгласно
чл.20а, ал.1 и ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители,
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност.
Съгласно
чл.42, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година за прилагане на подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
година, изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за пълно или
частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. В
случая обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – РА.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма, съдържаща посочването на фактическите и правни
основания, мотивирали отказа при обсъждането на събраните в хода на
административното производство доказателства.
С оглед разпоредбата на
чл.37, ал.3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година от дружеството-жалбоподател са
били изискани липсващите документи, които да доказват съответствието на
кандидата с изискванията на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година
и реално извършване на посочената дейност.
Заявлението за
подпомагане е получило отказ за финансиране на основание чл.39, ал.1, т.1 и т.4
във връзка с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година и чл.20 от
същата наредба. Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба № 9
от 21.03.2015 година заявлението за подпомагане получава пълен или частичен
отказ за финансиране в случай на т.1 - нередовност на документите или непълнота
или неяснота на заявените данни и посочените факти, установени при проверките
по чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и т.4 - неотстраняване на нередовност на
документи, непълнота и неяснота на заявените данни и посочени факти и/или
непредставяне на изисканите от РА документи, необходими за удостоверяване
съответствие на заявените от кандидата данни до изтичане на срока по чл. 37,
ал. 3, като РА отказва изцяло финансирането или намалява финансовата помощ в
съответствие с естеството на неотстранените нередности, непълноти, неясноти
и/или липси.
Разпоредбата
на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година предвижда, че към датата
на подаване на заявлението за подпомагане минималният стандартен производствен
обем на земеделското им стопанство на кандидата трябва да е не по-малко от
левовата равностойност на 8000 евро. Съгласно ал.2 на чл.8 от Наредба № 9 от
21.03.2015 година минималният стандартен производствен обем на земеделското
стопанство по ал. 1, т. 2 се доказва със:
1. регистрация
на обработваната от кандидата земя и отглежданите животни в Интегрираната
система за администриране и контрол и декларация (по образец) за изчисление на
минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата
стопанска година към момента на кандидатстване; или
2. документ за
собственост или ползване на земята или заповеди по чл. 37в, ал. 4, 10 и 12 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която участва при
изчисляването му, и декларация (по образец) за изчисление на минималния
стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година
към момента на кандидатстване; или
3. анкетните
формуляри от анкетна карта/анкетни карти на земеделския стопанин, издадени по
реда на наредбата по § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за
подпомагане на земеделските производители за създаване и поддържане на регистър
на земеделски стопани, и декларация по образец за изчисление на минималния
стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година
към момента на кандидатстване.
От „Г.“ ЕООД е
представена декларация за изчисление на минималния стандартен производствен
обем на стопанството към датата на подаване на заявлението за подпомагане (лист
51 – 52), с която дружеството е декларирало, че в стопанството се отглеждат
1000 броя патици, които съгласно представения опис на животните към анкетния формуляр (лист 100) са в
животновъден обект № 4137-0362. След извършена справка в регистъра на БАБХ
(лист 220) е установено, че както към датата на подаване на заявлението за
подпомагане, така и към датата на извършване на проверката животновъден обект №
4137-0362 е регистриран на името на „Б.М.“ ООД, а не на „Г.“ ЕООД. Установено е
още, че кандидатът не разполага със собствен регистриран животновъден обект (лист 216 и
лист 217), които факти не са спорни между страните. Предвид така установеното и
предвид представения договор за изработка от 30.09.2016 година и анекс към него
административния орган е приел, че „Г.“ ЕООД се явява ползвател на животновъден
обект и като такъв следва да го регистрира по реда на чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, а доколкото е установено, че дружеството няма
регистриран животновъден обект, то не е спазен реда по чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
От събраните доказателства
действително се установява, че в случая не е спазено изискването на чл.8, ал.1,
т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година, тъй като към датата на подаване на
заявлението за подпомагане и към датата на извършване на проверката кандидатът
не разполага със собствен регистриран животновъден обект по реда на чл.137 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, а общо нормативно изискване към
проектите е всички дейности и инвестиции, за които се изисква лицензиране,
разрешение и/или регистрация съгласно българското законодателство да се
подпомагат, само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или
документ, удостоверяващ регистрацията (арг. чл. 26 от Наредба № 9 от 21.03.2015
година). Доколкото към момента на подаване на заявлението и произнасяне от
органа дружеството няма регистриран животновъден обект по реда на чл.137 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, дейността по отглеждане и угояване
на патици не е извършена съобразно изискванията на този закон и не може да
послужи за доказване на минимален стандартен производствен обем на земеделското
стопанство. Пред Държавен фонд „Земеделие“ кандидатът е представил договор за
наем на недвижим имот от 26.04.2016 година -ферма за отглеждане на животни
(птицеферма), находяща се в село Славянци , с ЕКАТТЕ 67115, местност „Корията“,
наета от „Локал асетс мениджмънт енд рисорсис“ АД – наемодател, а в същото
време в анкетния формуляр посочва местонахождение на имота - село Маноле,
община Марица, област Пловдив - с № 47086. Пред Държавен фонд „Земеделие“ е
представен и договор за наем на недвижим имот от 26.03.2015 година, съгласно
който „Локал асетс мениджмънт енд рисорсис“ АД, в качеството си на собственик
на поземлен имот с идентификатор 47086.608.2, с адрес: село Маноле, община
Марица, област Пловдив, местност „Гьопса Герен“ и находящите се в този имот
сгради, отдава под наем описания поземлен имот и сградите на „Б.М.“ ООД. В
посочения договор кандидатът „Г.“ ЕООД не участва като наемател или ползвател
на сградите. Единствено е договорено, че
наемателят „Б.М.“ ООД има право да преотдава имота или отделни сгради от имота,
да сключва договори за съвместна дейност, както и да предоставя сградите в
имота на трети лица под каквато и да е друга форма, включително и за отглеждане
на животни с договор за изработка.
В депозирания пред ДФ
„Земеделие“ договор за изработка, сключен между „Б.М.“ ООД и „Г.“ ЕООД, като
предмет на договора е посочено, че възложителят – „Б.М.“ ООД възлага, а
изпълнителят – „Г.“ ЕООД приема да отгледа 1000 броя патици, предоставени му от
възложителя в животновъден обект 4137-0362, регистриран на името на възложителя
с удостоверение за регистрация. Липсва изрично посочване къде се отглеждат
патиците, а също така няма предвидена клауза, според която възложителя да
предава на изпълнителя във владение и/или държане недвижимия имот, в който се
намират патиците. Липсва и преотдаване на имота под наем.
Предвид това съдът намира
за правилен е изводът на управляващият орган, че дружеството не отговаря на
изискването за безвъзмездно подпомагане, тъй като в нарушение на разпоредбата
на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като ползвател на
животновъден обект № 4137-0362, регистриран на името на „Б.М.“ ООД, не го е
регистрирал по реда предвиден в Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Съгласно чл.26 от Наредба
№ 9/21.03.2015 година дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква
лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията
съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени
съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията.
В този смисъл е и
разпоредбата на чл.139, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
която забранява транспортирането на животни без ветеринарномедицинско
свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните животни - и без
ветеринарномедицински паспорт. Независимо, че след угояването на патиците от
изпълнителя „Г.“ ЕООД и предаването им на възложителя „Б.М.“ ООД няма движение
извън обекта, при предаването на патиците следва да бъде издадено ВМС, но
според писмо вх. № 01-2600/7403/6 от 20.04.2018 година ОДБХ - Пловдив, в което
е посочено, че дружеството „Г.“ ЕООД няма регистриран животновъден обект на
територията на ОДБХ - Пловдив и съответно не подлежи на официален контрол.
В хода на извършваните
проверки е установена и промяна в обхвата на инвестиционните намерения, заявени
пред РИОСВ-Бургас от „Г.“ ЕООД спрямо обхвата на инвестиционните намерения
представени пред ДФ „Земеделие“. В проектното предложение на
дружеството-кандидат представено пред ДФ „Земеделие“ е посочено извършването на
СМР и независимо, че за тези дейности не се кандидатства за финансиране, същите
дават приоритет на „Г.“ ЕООД пред останалите кандидати при извършване на оценка
по критериите за подбор.
Според настоящия състав
спазването на всички тези изисквания може да бъде доказано само с представянето
на съответните документи за регистрация и разрешаване извършването на
строително-ремонтните работи, с каквито дружеството жалбоподател не разполага.
Нещо повече – от негова страна нито се твърди да са издавани такива, нито са
представяни при извършените административни и контролни проверки или в
настоящото съдебно производство. Основното твърдение на дружеството се основава
на липсата на необходимост от такива разрешения и регистрация, което от своя
страна безспорно е доказателство за липсата на изискуемите по закон
доказателства за проведени процедури и издадени документи.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя в този смисъл, тъй като съгласно
§1, т.49 от Допълнителните разпоредби на Закона за животновъдството
"Собственик на животновъден обект" е физическо лице, едноличен
търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи
собствеността и/или правото на ползване върху обекта. В случая жалбоподателят
не е собственик, нито притежава документ за ограничено вещно право, в т.ч.
право на ползване върху обекта. От друга страна §1, т.79а от Закона за
ветеринарномедицинската дейност дава определение за „ползвател“, а именно всяко
лице, което осъществява възмездно или безвъзмездно дейност в обект или
инсталация, подлежащ на ветеринарномедицински контрол, който не е негова
собственост. Като не е бил регистриран обекта на името на дружеството в
качеството му на ползвател, не е било възможно и осъществяването на контрол
върху стопанската му дейност по отглеждане на животни – в случая на процесните
патици.
Изслушаната
съдебно-икономическа експертиза не установява нищо ново, което да е относимо
към предмета на спора. В случая редовно воденото счетоводство и наличието на
съответните счетоводни записи за извършената дейност по отглеждане на патета не
са спорни, но не доказват спазването на нормативните изисквания на чл.137 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от
21.03.2015 година, поради неспазването на които е отказано финансирането. Освен
това от представените пред административния орган доказателства от страна на
дружеството, в т.ч. ГДД по чл.92 от ЗКПО (лист 334 – 338) и Отчета за приходите
и разходите за 2016 година (лист 342 – 346), не става ясно как дружеството е
осъществило изпълнението по договора за изработка, след като не е направило
никакви разходи за персонал, нает по трудов договор или по граждански договори,
т.е. как се организира стопанство по отглеждане на 1000 бр. патици, без наличие
на какъвто и да е персонал.
Настоящият състав не
открива никаква правна и житейска логика в действията на „Г.“ ЕООД – без собствен
персонален капацитет, материална база и технически възможности, да приеме за
отглеждане значително количество патици от „Б.М.“ АД в производствени помещения
на „Б.М.“ АД и с техника на „Б.М.“ АД, които след това да предаде на „Б.М.“ АД,
освен ако целта на тази „комбинация“
е създаването на привидни предпоставки за финансиране от държавата и
европейските фондове на проекта по представеното заявление и бизнес – план на
обща стойност 1 927 892 лева.
Административният орган законосъобразно
е отказал цялостно финансиране в размер на посочената сума, поради което
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото,
съдът приема претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на
15 027,08 (петнадесет хиляди двадесет и седем лева и осем стотинки) лева,
от които 425 лева възнаграждение за вещо лице и 14 602,80 лева изплатено
адвокатско възнаграждение за основателна.
С оглед на
мотивите, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г.“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление - село Славянци, община Карнобат,
Административно битова сграда ПИ 00035, представлявано от управителя Х.С.Б.,
против заповед № 03 - РД/2615/27.06.2018 година на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие”.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД с ЕИК ********* и
адрес на управление - село Славянци, община Карнобат, Административно битова
сграда ПИ 00035, представлявано от управителя Х.С.Б., да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ сумата от 15 027,08 (петнадесет хиляди двадесет и седем
лева и осем стотинки) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд - в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :