Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         21.06.2019г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 10.06.2019г.  

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №748 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.537, във вр.с чл.505, ал.1 и чл.506, ал.1, т.1 и т.2 от Търговския закон.

Искът е предявен от Д.Д.Р. *** срещу Т.Д.Д. ***. С исковата молба се твърди, че на 05.05.2008г. ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата от 5000,00лв. на 30.06.2015г., като подписал запис на заповед. Записът на заповед съдържал всички необходими реквизити, обуславящи неговата действителност. Ищецът счита, че не е длъжен да посочва основанието на поетото от ответника задължение по записа на заповед. Ответникът не платил дължимата сума на падежа. Поради тази причина ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №387/2018г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №235/25.06.2018г. като е осъдил длъжника да заплати на заявителя сумата от 5000,00лв. представляващи задължение по запис на заповед, сумата от 1509,11лв. – лихва за забава за задължението по записа на заповед за периода от изпадането в забава – 30.06.2015г. до 19.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, което породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 5000,00лв. по издаден от ответника запис на заповед и сумата от 1509,11лв. – лихва за забава за задължението по записа на заповед за периода от изпадането в забава – 30.06.2015г. до 19.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли. Твърди, че между страните няма облигационна връзка и не съществува никакво правоотношение, във връзка с което да е издаден процесният запис на заповед. В записа на заповед било посочено, че е издаден на 05.05.2008г. в гр.Димитровград, като ответникът твърди, че на посочената дата не е бил в гр.Димитровград и не е подписал записа на заповед. Ответникът твърди, че не е изписвал имената си, нито се е подписвал, нито е изписвал други текстове по процесния запис на заповед. Ответникът познавал ищеца като управител на фирма, в която работел като шофьор през периода от месец юни до месец октомври 2002г. След прекратяване на трудовото правоотношение страните не поддържали връзка. Оспорва изцяло и съдържанието и авторството на приложения документ – „запис на заповед“. Твърди, че не е получавал сумата от 5000,00лв. от ищеца.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

В настоящото производство е приложено ч.гр.дело №387/2018г. по описа на РС-Гълъбово. Същото е образувано въз основа на подадено заявление от страна на Д.Д.Р. *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по запис на заповед. Съдът е издал Заповед за изпълнение №235/25.06.2018г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск. По делото не се спори, че към датата на падежа и до завеждане на делото ответникът не е престирал дължимото.

Записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ. Записът на заповед трябва да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Строгата форма на записа на заповед е съществено условие за неговата действителност и ако не съдържа едно от изброените в чл.535 от ТЗ съществени условия, няма менителнична сила. Липсата на задължителен реквизит на записа води до извод за липса на валидно менителнично правоотношение, което от своя страна води до недействителност на записа на заповед.

Представеният към заповедното производство оригинал на Запис на заповед, впоследствие изпратен на РУ „Полиция“ гр.Димитровград и приложен към Досъдебно производство №447ЗМ-87/2019г. по описа на РУ гр.Гълъбово, е издаден на 05.05.2008г. за сумата от 5000,00лв. с падеж 30.06.2015г., издаден е от ответника в полза на ищеца, и съдържа всички необходими реквизити по чл.535 от ТЗ и представлява валидна едностранна сделка. От формална страна, тъй като записът на заповед е строго формална сделка, същата е действителна.

По направеното възражение относно авторството на изявлението на ответника, с което се е задължил по процесния запис на заповед и конкретно за автентичността на подписа на издателя и на ръкописния текст, съдът откри производство по реда на чл.193 ГПК за оспорване истинността на писмен документ. Тежестта за доказване на обстоятелството, че процесният запис на заповед не е подписан от ответника, пада върху ответника на основание чл.193, ал.3 от ГПК. По делото бе назначена съдебно-графологична експертиза, заключението на която съдът прие като добросъвестно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, ръкописно изписания буквен и цифров текст, както следва: под реквизита „Място на издаване“ – „Димитровград“; срещу реквизита „подписаният издател“ – „Т.Д.Д.“***; на ред трети – „Трапезица – 1, *********“; на ред четвърти – „10.04.2001г., **********“; на ред девети – „5,000лв пет хиляди лева.“; срещу реквизита „Подписано от издателя“ – „Т.Д., е изпълнен  от Т.Д.Д. с ЕГН **********“; както и подписът, положен под името на издателя на записа на заповед, са изпълнени от ответника Т.Д.Д.. Въпреки оспорването от страна ответника съдът няма основания да се съмнява в достоверността и правилността на заключението на вещото лице, тъй като същото е изследвало достатъчно количество сравнителен материал и отговорите на въпросите са изключително обосновани. Макар да не бе поставена такава задача на вещото лице, същото обясни, че не е възможно да се изследва химикалната паста, с която е положен ръкописният текст и да се отговори на въпросите, поставени от процесуалния представител на ответника – дали целият текст е изписан с един и същи химикал, дали е положен по едно и също време, дали това време отговаря на времето на издаване на процесния запис на заповед. Поради тази причина съдът остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника да назначи допълнителна експертиза, която да отговори на тези въпроси. По искане на процесуалния представител на ответника съдът приложи копие на Досъдебно производство №447ЗМ-87/2019г. по описа на РУ гр.Гълъбово, по което също е била назначена графологична експертиза, изпълнена от друго вещо лице. По тази графологична експертиза вещото лице е достигнало до същите изводи, както и по приетата от съда, което е допълнителен аргумент за правилността на съдебно-графологичната експертиза.

От страна на ответника беше представено и съдът прие като писмено доказателство копие на Паспорт №*********, издаден на 26.02.2008г. от МВР Ст.Загора. От така приетото копие се установява, че номерът на паспорта и датата на издаването му се различават от записаните данни в процесния запис на заповед – там е записан „ЛПсерия…. №********* издаден на 10.04.2001г.“ Съдът намира на първо място, с оглед на заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза, че тези данни са записани в процесния запис на заповед именно от ответника, т.е. ответникът умишлено може да е записал неверни данни. От друга страна обаче, от приложените и ползвани като сравнителен материал от вещото лице копия на заявления за издаване на лични документи, а именно Заявление с вх.№2750/19.02.2008г. и Заявление с вх.№761/18.03.2011г., се установява, че към момента на издаване на процесния запис на заповед – 05.05.2008г. ответникът е имал лична карта със същия номер и дата на издаване както е записано в записа на заповед – лична карта №*********, издадена на 10.04.2001г. Това означава, че ответникът на реквизита „ЛП“ е записал данните от личната си карта и в никакъв случай не е индиция за неистинност на процесния запис на заповед.

Други доказателства, които да опровергават истинността на процесната запис на заповед не бяха представени. Поради тази причина оспорването истинността на цитирания по-горе писмен документ остана недоказано от ответника и съдът следва да ползва този документ при постановяване на решението си.

 

Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика - Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС – в т.17 се приема, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, както е в настоящия случай, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Тъй като по делото няма въведени от страните твърдения или възражения за наличието на каузални правоотношения, по повод или във връзка с което да е издаден процесният запис на заповед, то на изследване подлежи само редовността от външна страна на записа на заповед. Както бе посочено по-горе, записът на заповед е редовен от външна страна.

Ответникът не представи никакви доказателства, с които да установи плащане на претендираната сума на ищеца, поради което съдът приема, че претендираната сума е дължима.

Поради тази причина искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 130,18лв., представляващи платената от ищеца държавна такса и 600,00лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №235/25.06.2018г.

 Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Д.Д. ***, ЕГН **********, дължи на Д.Д.Р., ЕГН **********,***, офис 3, сумата от 5000,00лв. /пет хиляди лева/, представляващи неплатено задължение по запис на заповед от 05.05.2008г., 1509,11лв. /хиляда петстотин и девет лева и 11 стотинки/ - лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от 30.06.2015г. до 19.06.2018г., законната лихва за забава от подаване на заявлението в съда – 22.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №235/25.06.2018г. по ч.гр.дело №387/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

ОСЪЖДА Т.Д.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Д.Д.Р., ЕГН **********,***, офис 3 направените разноски по делото в размер на 130,18лв. /сто и тридесет лева и 18 стотинки/, представляващи платената от ищеца държавна такса и 700,00лв. /седемстотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Т.Д.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Д.Д.Р., ЕГН **********,***, офис 3, направените разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 130,18лв. /сто и тридесет лева и 18 стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 700,00лв. /седемстотин лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №235/25.06.2018г. по ч.гр.дело №387/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: