Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 272
Добрич, 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Добрич, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет
и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша,
докладваното от председателя, административно дело № 183/ 2021 год.
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.С.М., ЕГН **********,*** Тошево, подадена чрез
адв. Т.Г., ВАК, срещу Отказ с изх. № МДТ – 02 – 4032/ 29.03.2021 г. на Началник
отдел „МДТ“ при Община Генерал Тошево, с който му е отказано извършване на
административна услуга по обработване на Декларация по чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
Жалбоподателят настоява, че отказът е
незаконосъобразен, постановен при противоречие с материалния и процесуалния
закон, необоснован. Изразява становище, че в отказа липсват правновалидни
мотиви за издаването му. Сочи, че отказът е постановен по повод подадена от
него чрез пощенски оператор декларация по чл. 14 от ЗМДТ относно недвижим имот,
представляващ жилищна сграда в с. ***, Община Генерал Тошево, област Добрич,
изградена в парцел V – 41 по плана на селото. Прави оплакване,
че административният орган е поискал от него, за да извърши поисканата услуга,
да представи документ за собственост, въпреки че в графата „придобивен способ“
е записал „давностно владение“. Допълва, че в отказа не е посочено правно
основание, на което се издава същият. Иска да бъде постановено решение, с което
да бъде отменен обжалваният отказ и да бъде разпоредено приемането на
подадената от жалбоподателя Декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Претендира съдебно –
деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т. Г., ВАК, който
поддържа подадената жалба. Обяснява, че декларацията е необходима, за да получи
данъчна оценка жалбоподателят за съответния имот и съответно да се сдобие с
нотариален акт за собственост по давностно владение. Изтъква, че
обстоятелството, че имотът е записан на името на друго лице, съответно дали има
спор за собственост, не е основание за отказ. Прави оплакване, че в случая
общинската администрация е влязла в ролята на правораздавателен орган.
Ответникът - Началник отдел „МДТ“ при Община Генерал Тошево, представляван
от юриск. Ж. З., редовно упълномощена, излага становище за недопустимост и
неоснователност на жалбата. На първо място счита жалбата за недопустима, тъй
като не е обжалван по административен ред отказът, а това е задължително,
доколкото съгласно чл. 4 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
данъците се извършва по реда на ДОПК и по същия ред се обжалват и свързаните с
тях актове, като ДОПК не допуска пряк съдебен контрол. На следващо място,
оспорва жалбата като неоснователна с оглед обстоятелството, че за същия имот е
подадена декларация и образувана партида на името на ****.
Административен съд - Добрич, Първи състав, като съобрази изложените в
жалбата доводи, становището на ответната страна, фактите, които се извличат от
доказателствата по делото, приложимите правни норми и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е изпратил Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (л. 7), в която е
посочил като придобивен способ „давност“ на имот, находящ се в с. ***, ул. ****№
8, сграда с РЗП от 52.15 кв. м. Според приложеното по делото копие от пощенския
плик и изявлението в писмо вх. № 1511/ 14.05.2021 г. на ответника, Декларацията
е получена на 30.11.2020 г.
По делото е представена от ответника заверена разпечатка от партидата на
имот, находящ се на ул. „Първа“ № 6 в с. ***, Община Генерал Тошево (л. 36 –
47), на името на ****, съответно служебно въведена декларация на наследници на ****,
с РЗП от 35 кв. м.
С писмо изх. № МДТ – 02 – 3445/ 15.03.2021 г. гл. специалист МДТ, ****, уведомява
г-н М., че следва да представи акт, който го легитимира като собственик в
тридневен срок от получаване на съобщението, като му указва, че в противен
случай декларацията му няма да бъде администрирана и ще му бъде върната. (л.
15)
След непредставянето на доказателства на 29.03.2021 г. е постановен отказ
от Началник отдел МДТ при Община Генерал Тошево, в който е отразено, че с
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е поискано удостоверяване за имот – земя и
сграда в с. ***, ул. „Втора“ № 8, че към нея не са били представени
доказателства, удостоверяващи правото на собственост на декларатора,
предоставен му е бил срок за това, който е изтекъл на 19.03.2021 г. и поради установени
несъответствия му се отказва администрирането на Декларацията, тъй като за
същия имот има образувана партида на името на ****. Указано е, че отказът може
да бъде обжалван в 14 – дневен срок от получаване на съобщението.
Видно от приложената по делото разписка (л. 17), жалбоподателят е уведомен
за отказа на 31.03.2021 г.
Жалбата е подадена чрез куриерска фирма Еконт на 12.04.2021 г.
С оглед датата на уведомяване за отказа, датата на подаване на жалбата, от
адресата на отказа, то същата е процесуално допустима за разглеждане, като
подадена от надлежна страна, засегната от действието на постановения отказ и
депозирана в предвидения от закона срок.
Оспореното писмо обективира отказ за обработване на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените или
придобити по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограничено
вещно право уведомява за това писмено в 2 - месечен срок общината по
местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти. Според чл. 3 от ЗМДТ декларацията се
подава от данъчнозадължените лица по образец, одобрен от министъра на
финансите. При деклариране от задължените лица на обстоятелства, релевантни за
възникването и определянето на задълженията им за местен данък по отношение на
един недвижим имот - за приходната администрация възникват задължения: да
приеме съответната декларация; да я обработи, като постави партиден номер на
имота, т.е. да създаде за този имот партида в регистъра; да извършва по
разписания в закона ред промени по партидния номер на имота, воден за данъчни
цели. В производствата по администриране на местните данъци общинските
служители имат правата и задълженията на органи по приходите, като в тази
връзка правилата за приемане на декларации по ДОПК са изцяло приложими при приемането
на декларациите и издаването на удостоверения за местни данъци. Отказът да се
отразят корекции и промени по партидния номер на имот, които са от значение за
определяне на данъците и таксите за имота, респ. за размера на задълженията на
задължените лица, засяга непосредствено правата и интересите на декларатора във
връзка с последващо определяне на задълженията му за местни данъци и такси,
което следва да се основава именно на декларираните данни, поради което
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
С декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ данъчнозадълженото лице не определя
дължимия данък за имота, а единствено декларира релевантните за определянето му
факти и обстоятелства, въз основа на които компетентният орган по чл. 4, ал. 3
от ЗМДТ изчислява облагаемата данъчна основа и размера на данъка. Като изискуем
от закона частен удостоверителен документ данъчната декларация по чл. 14, ал. 1
от ЗМДТ обвързва подателя си с декларираните от него и скрепени с подписа му факти
и обстоятелства.
Съобразно текста на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ редът и правилата за подаване на
декларацията са уредени в глава ХІІІ на ДОПК. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК
при установяването на несъответствия между съдържанието на декларацията и
изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в нея и
данните, които органите по приходите са получили от трети лица или
администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното
законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл.
101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията
в 14 - дневен срок от получаване на съобщението. Отстраняването им се извършва
с подаването на нова декларация, която ползва подателя, независимо от чл. 104,
ал. 3.
В процесния случай във връзка с подадената Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от конкретен
общински служител е поискано отстраняване на несъответствия, а именно
представяне на документ за собственост върху имота. В случая обаче в самата
Декларация е посочено, че подателят не разполага с документ за собственост, а
претендира като придобивен способ давностно владение.
Същевременно ответникът е приел, че не може да администрира Декларацията,
тъй като за същия имот има образувана според него партида на името на друго
лице.
Настоящият състав счита, че би могъл да обсъжда дали това е така или не
(имотът, за който е представена разпечатка, се намира на ул. Първа № 6, с РЗП
от 35 кв. м - така е отразено и в писмото на ответника, а процесната Декларация
е за имот на ул. ****№ 8, с РЗП 52.15 кв. м), след като прецени дали издателят
на отказа е материално компетентен да се произнесе. В тази връзка следва да се
съобрази следното:
Съгласно чл. 18 от ЗМДТ компетентният орган, който следва да проверява
подадените декларации и който може да може да иска допълнителни данни за
облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги,
планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се
ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи, е
служителят на общинската администрация. Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, вкл. и
свързаните с тях актове, какъвто е и настоящият случай, се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В случая писмото, с
което се настоява, че е налице несъответствие и се иска изправянето му, е от
главен специалист ****, която е определена съгласно Заповед № 055/ 17.01.2013
г. на Кмета на Община Генерал Тошево за служител с правата и задълженията на орган по приходите по смисъла на ДОПК (л. 49),
съответно и с правата да издава актове за установяване на задължения. Правата
на териториален директор на НАП са възложени със същата Заповед на Началника на
отдел МДТ в Община Генерал Тошево. Автор обаче на оспорения индивидуален
административен акт е Началникът на МДТ в Общината, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи,
който по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален
директор на НАП. С разпоредбата на чл. 4 от ЗМДТ на ръководителя на звеното за
местни приходи в общината са определени специални правомощия, респ.
компетентност. По силата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ при всички дейности във връзка
с администрирането на местни данъци и такси ръководителят на звеното има
специална компетентност, а именно правомощията само на териториален директор на
НАП, регламентирани в ДОПК, като с оглед на това се явява и по - горестоящ
административен орган спрямо лицата по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ.
С оглед горното, ако са налице основания за отказ, то произнасянето следва
да е от един от главните специалисти, посочени в Заповедта на Кмета, а не от
ръководителя на звеното. Видно от
оспореното писмо, последното не е издадено в производство по обжалване по
административен ред, при което Началникът на отдел МДТ да е действал като
горестоящ административен орган.
С оглед на това оспореният акт е издаден от некомпетентен орган – Началник Местни
данъци и такси при Община Генерал Тошево, който по силата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП, както е и изрично
разписано в Заповедта на Кмета.
Нарушена е забраната по чл. 10, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК по -
горестоящият административен орган да изземва за решаване въпрос, който е от
компетентността на подчинения му административен орган.
Поради наличието на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване
нищожността на акта, следва същата да бъде обявена от съда, а преписката да се
изпрати на звеното за местни приходи в Община Генерал Тошево за произнасяне от
служител на общинската администрация, определен със Заповедта на Кмета като
орган по приходите.
За пълнота настоящият състав счита, че следва да отбележи, че изпълнението
на задълженията по ЗМДТ от общинските служители, определени от кмета на
общината като органи по приходите и отразяването по партидите на имотите на
собствениците им във връзка с облагането с местни данъци и такси, няма и не
може да има за правна последица придобиване или лишаване от право на
собственост, в какъвто смисъл е изразеното в отказа становище на ответника,
съответно от процесуалния му представител в съдебно заседание. Вещните права
могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други
начини, определени със закон. В този смисъл е и Разяснение № 08-00-2 от
04.03.2015 г. на НАП, дадено на основание чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ. Във връзка с
декларациите по чл. 14 от ЗМДТ общинските служители извършват само проверка за
съответствие на декларираните данни с установяващите се факти от приложените
и/или събрани документи и извършени справки, като се предполага наличието на
достатъчно познания за констатиране на съответствие или несъответствие на
декларираните данни за собствеността и за обектите на собствеността с надлежно
удостоверените данни за действително правно положение. В случая следва да се
има предвид освен това, че от приложената разпечатка за имота на наследници на ****
не става ясно, че се касае за един и същ имот, макар и това да е без значение с
оглед липсата на компетентност на издателя на акта. Деклараторът декларира в
случая придобиване по давност единствено само на сграда, на ул. ****№ 8, а не
право собственост на земя и сграда на ул. Първа № 6 в с. ***. С оглед на това
отказът е постановен при неизпълнение на изискванията на чл. 35 от АПК, но
доколкото е постановен от некомпетентен орган, то това не се отразява на
правния резултат. Следва обаче да се има предвид от общинските служители, че
правото на собственост по давност се установява от нотариуса при изпълнение на
законовите изисквания за това. Подаването на декларация по чл. 14 от ЗМДТ не
установява и не създава право на собственост или друго вещно право.
С оглед горното жалбата следва да бъде уважена, макар и не по изложените в
нея доводи.
С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от страна
на жалбоподателя, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, за които са налице доказателства, а именно 10 лв. (десет лева) за
държавна такса. Макар и да е представляван от адвокат, жалбоподателят не
представя доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
поради което такова не се присъжда.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по жалба на Д.С.М., ЕГН **********,*** Тошево, Отказ с
изх. № МДТ – 02 – 4032/ 29.03.2021 г. на Началник отдел „МДТ“ при Община
Генерал Тошево, с който му е отказано извършване на административна услуга по
обработване на Декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси за
имот – сграда, находяща се в с. ***, Община Генерал Тошево, ул. ****№ 8.
ИЗПРАЩА преписката на звеното за местни приходи в Община Генерал Тошево за
произнасяне от определените със Заповед № 055/ 17.01.2013 г. на Кмета на Община
Генерал Тошево служители на общинската администрация, които имат правата и
задълженията на органи по приходите, при спазване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Генерал Тошево да заплати на Д.С.М., с ЕГН **********,***
сумата в размер на 10 лв. (десет лева), представляваща направени разноски по
делото за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: