РЕШЕНИЕ
№ 11510
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110107151
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответницата Л. М. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...,
като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача,
като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни
протоколи. Допълва, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и
обезщетение за забава върху всяка от главниците. Предвид изложеното заявява претенция за
сумите, както следва: 299,59 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 46,41 лв., представляваща лихва за забава върху задължението
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 11.06.2021 г.; 21,76 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до
31.12.2019 г., както и 4,99 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 11.06.2021 г., ведно със
1
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 30.06.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
38143/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 07.07.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. М. Д. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че в рамките на исковия
период е била собственик на процесния апартамент № 8, но навежда довод за изтекла
погасителна давност на всички вземания, чийто падеж е настъпил преди 30.06.2018 г.
Оспорва да са представени доказателства относно отправянето на покана за заплащане на
вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, както и
за публикуване на същите на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което
оспорва изпадането си в забава. Заявява, че регулярно е извършвала плащания, като на
17.08.2021 г. лично е посетила касата на ... и изцяло е погасила вземанията за периода
м.04.2018 г. – м.07.2021 г., в подкрепа на което представя доказателства. Оспорва точното
отчитане на топлинна енергия в имота, установяващо реално потребената в него такава.
Сочи, че считано от 2013 г. до настоящия момент радиаторите в него са били демонтирани, в
подкрепа на което представя талони за отчет. Поддържа, че исковата претенция се основава
на счетоводните данни на ищеца, които не я обвързват. Сочи, че исковете за лихва се
претендират в завишен размер. Оспорва доказателствената стойност на представените от
ищеца съобщения към фактура и извлечение от сметка, тъй като нямат характеристиката на
документ по смисъла на ГПК и не се ползват с материална доказателствена сила, а освен
това не става ясно за кой абонатен номер се отнасят. Оспорва представения протокол от
общо събрание на етажната собственост от 15.10.2001 г., тъй като е неотносим. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ... изразява становище, че през исковия
период услугата дялово разпределение е законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
2
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, с определение от 08.04.2022 г.
съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ответницата Л. М. Д. е била собственик апартамент № 8,
находящ се в ..;., ет. 4, с аб. № 243657. Изложеното обосновава извод, че в рамките на
исковия период тя е имала и качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди по отношение на него, поради което се явява задължено лице за заплащане на
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение. Доколкото според действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката възникването на качеството потребител на топлинна енергия е обусловено
единствено от титулярство на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване, то сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо. Нещо
повече, с отговора на исковата молба ответницата е навела довод за погасяване на
процесните вземания за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение,
с което принципно тя е потвърдила пасивната си легитимация да отговаря за тях.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва двамата ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или
да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на
правото на собственост върху процесния апартамент № 8 съдът прави извод, че между нея и
ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 15.10.2001 г. и списък към него,
договор от 07.02.2002 г. /л. 110-112 от делото/, договор при общи условия за извършване на
услугата за дялово разпределение от 02.06.2017 г., индивидуални справки за топлинна
енергия и протоколи за отчет /л. 106 от делото/, а и с оглед изложеното в констативната част
от заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата,
находяща се на адрес: ..;. и Б, са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице – помагач - ... /тогава ООД/.
Следва да се отбележи, че претендираните от ищеца суми действително се основават
на съставени от него частни документи - извлечения от сметки, които не представляват
доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът приема, че сами по себе
3
си извлеченията от сметки, на които се позовава ищецът в исковата си молба и въз основа на
които са формирани претендираните суми, не са от естество да установят реално
доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В
същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ..;., е
измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в
края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. През процесния период в имота на ответницата са начислявани суми за
отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се
формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са начислявани с оглед
наличието на щранг-лира в него; сумите за битово гореща вода са начислявани въз основа на
данни за разход на гореща вода, доколкото абонатът не е осигурил достъп за отчет, за което
са съставяни протоколи, удостоверяващи този факт, а тези за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение
към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно
пълния отопляем обем на имота - 145 куб. м. и на етажната собственост – 6 176 куб. м. От
техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните
изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото
лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ
на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155,
ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответницата количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 621,50 лв., представляваща
разлика между прогнозно начислените суми по фактури /627,43 лв./ и сумите за
възстановяване на абоната по изравнителните сметки /5,93 лв./, като посочената стойност е
без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Действително, от представените от ответницата талони за отчет следва извод, че в момент,
предхождащ по време исковия период – още през 2013 г. радиаторите в имота са били
демонтирани. От този факт обаче не следва, че тя е престанала да бъде потребител, респ.
клиент на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия за
отопление, отдадена от щранг-лирата в имота, както и топлинна енергия за горещо
водоснабдяване, доколкото данните по делото сочат, че същата не е осигурила достъп за
извършване на отчет. Също така по аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-
4
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването следва, че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,
както и дължат заплащане на сумата за мощност /в този смисъл е решение № 210 от
24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на ВАС/. Нещо повече, разпоредбата на чл. 153,
ал. 5 ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребителя. Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по
съдебно-техническата експертиза по делото са установени по категоричен начин
доставената и потребена в процесния имота топлоенергия в определено количество и
нейните стойности за исковия период. По отношение на начислена от ищеца топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за необходимо да изясни, че
потребителите дължат нейното заплащане – арг. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, като ирелевантно се явява
реалното ползване или неползване на такава от собствениците и носителите на вещни права.
Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща част по своето
предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по
предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй като всеки собственик на самостоятелен
обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, то всеки
следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация /в този смисъл – Решение № 5 от
22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на РБ/. С оглед на изложеното,
при така установените количества топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
правилното начисляване на топлинната енергия за имота на ответницата и заключението по
съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение е правилно извършено,
ищецът е доказал количеството на доставената в имота на ответника топлинна енергия. Ето
защо, главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. се равнява на посочения по-горе размер от 621,50 лв., като ирелевантно за
неговата дължимост се явява отправянето на изрична покана за плащане от ищеца.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответницата дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадена в съда на
30.06.2021 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 30.06.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на
ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., като в този смисъл, действително е изтекла погасителна давност за сумите,
начислени за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително. Това е така, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца –
тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г., но в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане - това за м.
април 2018 г. е станало изискуемо на 15.06.2018 г., т. е. преди 30.06.2018 г., поради което то,
както и предхождащите го месечни задължения - тези за м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.07.2017
г., м.08.2017 г., м.09.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г., м.12.2017 г., м.01.2018 г., м.02.2018 г.
5
и м.03.2018 г., включени в исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност.
Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания,
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, част
от които са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура № **********/31.07.2018
г. и чрез включването им в нея е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели
избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случая,
съдът приема, че крайният размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на
ответницата следва да бъде определено въз основа приетия от съдебно-техническата
експертиза такъв. Ето защо, от сумата от 621,50 лв. следва да се приспаднат сумите, които са
погасени по давност за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., които предвид данните по
таблици № 4 и № 5 от заключението, отразяващи фактурираното количество топлинна
енергия за процесния период и годишното изравнение след края на отчетния такъв, възлизат
на 264,18 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, общият размер
на задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 357,32 лв.
/621,50 лв. – 264,18 лв./. В случая, от страна на ответницата Д. се твърди погасяване на
процесните суми, като същата се позовава на представените от нея разписки за извършени
плащания чрез каса на „... и фискални бонове, но при внимателно проследяване на
съдържанието им се установява, че волята на платеца е била насочена към погасяването на
суми, които или са погасени по давност, което принципно е допустимо, доколкото
погасеното по давност вземане също подлежи на доброволно изпълнение, или на суми,
които не са част от исковия период, т. ч. част от тях са неотносими към настоящия спор.
Нещо повече, на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза да дадени изрични
указания, че при отговор на въпрос № 1 следва да съобрази и представените от ответницата
доказателства за извършени плащания, както и отразените в тях основания за плащане
съобразно волята на платеца, а не само начина, по който те са били отнасяни в счетоводната
система на ..., като въпреки това изводът на експерта е, че платените суми от общо 321,86
лв. са били съобразени от ищеца и същите са приспаднати от него още преди завеждане на
делото, поради което те не са част от исковата претенция. При наличието на изрично
оспорване от ищеца в тежест на ответницата е било да установи, че платените от нея суми
изцяло покриват процесните вземания, което обаче с оглед изводите в констативната част на
заключението по съдебносчетоводната експертиза не може да се приеме, че е сторено от нея.
Ето защо, с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се
приеме, че макар и отчасти да се явява погасена по давност, главната искова претенция за
цена на топлинна енергия в размер на 299,59 лв., начислена за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., се явява доказана, поради което следва да се уважи изцяло, като само за
прецизност следва да се отхвърли за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 31.12.2019 г., чиято стойност съгласно заключението на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза се равнява на посочения от ищеца размер от 21,76 лв. Това
е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
6
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 02.06.2017 г., сключен между ищеца и ..., страните са договорили
заплащане от ... на ползваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти април за следващия отчетен
период. Както се посочи по-горе, представен е и договор от 07.02.2002 г., сключен между
етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който
страните са договорили годишна абонаментна цена за отчитане на показанията на
топлинните разпределители и водомери от 6,00 лв.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът ... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.08.2018 г. до 31.12.2019 г., чиято обща стойност съгласно заключението на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза възлиза на посочената от ищеца сума от 21,76 лв.,
която не се доказва да е била заплатена от ответницата, доколкото представените от нея
разписки касаят вземания за период, преди процесния. Във връзка с възражението за изтекла
погасителна давност тук следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово
разпределение се претендира от ищеца едва от 01.08.2018 г., поради което същото не е
обхванато от изтеклата погасителна давност. Ето защо, следва да се приеме, че главната
искова претенция за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 21,76 лв.,
начислена за периода от 01.08.2018 г. до 31.12.2019 г., се явява доказана, поради което тя
също следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 30.06.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца. Съгласно заключението по
съдебносчетоводната експертиза размерът на акцесорната претенция за лихва за забава
върху претендирната главница за цена на топлинна енергия в размер на 299,59 лв. възлиза
на 46,41 лв., начислена за периода от 15.09.2018 г. до 11.06.2021 г., колкото е и
претендираният размер, поради което тя също се явява доказана и следва да се уважи
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
7
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 38143/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 73,99 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 685,69
лв. – платена държавна такса, депозити за СТЕ и ССчЕ, както и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца,
липсата на фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответницата следва да се присъдят направените разноски в исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, които възлизат на 4,01 лв. – адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения
договор за правна защита и съдействие от 15.06.2022 г. /л. 122 от делото/, в който е
отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ... със седалище и адрес
на управление: ... срещу Л. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ..;., ет. 4, ап. 8 кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. М. Д.
дължи на ... сумата от 299,59 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение
на топлоснабден имот, находящ се в г....., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата
от 21,76 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.06.2021 г. до окончателното им заплащане,
както и сумата от 46,41 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 11.06.2021 г., за които суми по ч. гр. дело №
38143/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 07.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение в размер на 4,99 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 11.06.2021
г.
ОСЪЖДА Л. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ..;., ет. 4, ап. 8 да заплати на ..., ЕИК ...
със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 73,99 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 38143/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 685,69 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: .... да заплати на Л. М. Д.,
8
ЕГН **********, с адрес: ..;., ет. 4, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4,01 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца .... – ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9