МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 191
от 28.11.2017г.
по НОХД № 927/2017г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение
срещу М.К.К. *** за престъпления
по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК и чл.343б, ал.3 от НК, извършени на 05.01.2017г. в
гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.1 от НПК. Защитникът и подсъдимия дават съгласие да не
се провежда разпит на всички вещи лица, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните експертни заключения от
досъдебното производство.
В настоящото наказателно производство съдът прие
за съвместно разглеждане и предявените от пострадалия О.С.Х. граждански искове срещу
подсъдимия, за сумата
от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, както и за сумата 67 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението
чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането до окончателното им изплащане.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвиненията срещу подсъдимия и пледира съдът да
го признае за виновен. Намира за несъмнено установени извършените от същия
деяния, за които бил предаден на съд. Подсъдимият бил нанесъл удар на
пострадалия с метален гаечен ключ, с който му причинил лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Освен това, на процесната дата той управлявал
автомобила си след като употребил марихуана, с което осъществил и
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Обясненията на подсъдимия били изключително
нелогични и представлявали негова защитна версия, поради което не следвало да
бъдат кредитирани. Прокурорът пледира на К. да бъдат наложени наказания 1
година „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, както
и 1 година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 500 лв. за
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. На основание чл.23 от НК за двете
престъпления следвало да му се определи едно общо наказание в размер на 1 година
„лишаване от свобода“, както и „глоба“ от 500 лв. Наказанието „лишаване от
свобода” предлага да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години при условията
на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимия до момента не бил прояваван и имал
добри характеристични данни.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител намира за напълно доказани извършените от подсъдимия престъпления.
Сочи, че всички събрани по делото гласни и писмени доказателства подкрепяли
обвинителната теза. Дадените от К. обяснения били плод на защитна позиция,
неподкрепена с наличния доказателствен материал. Освен наказанието, което
следвало да понесе, подсъдимият трябвало да заплати на пострадалия и
имуществена репарация за причиненото нелеко нараняване. От приложената по
делото епикриза било видно, че О.Х. се лекувал една седмица, направил и разходи
по своето лечение. Затова предявили искове за имуществени и неимуществени вреди,
които повереника моли да бъдат уважени в пълен размер. Претендира и за
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия моли за оправдателна
присъда и по двете обвинения. Счита, че от събраните по делото доказателства не
се установявало безспорно К. да е извършил деяние по чл.131, ал.1, т.12 от НК, както и по чл.343б, ал.3 от НК. Разпитаните свидетели не установявали по никакъв начин подсъдимият да е
нанесъл лека телесна повреда по хулигански подбуди на пострадалия. Х. бил
замахнал да удари с бухалка подсъдимият, което той възприел като заплаха и
затова го ударил. К. действително бил нанесъл телесна повреда на О.Х., но
деянието не било извършено по хулигански подбуди. Това била една обикновено
причинена лека телесна повреда, която се преследвала по тъжба на пострадалия.
Освен това, можело да се помисли и за приложението на незбежната отбрана по
чл.12, ал.1 от НК. Относно второто деяние, за което К. бил привличен към
наказателна отговорност, оставало неясно къде и кога е употребил наркотични
вещества и управлявал автомобилът. Защитникът моли подсъдимият да бъде признат
за невиновен и по двете обвинения.
Подсъдимият в съдебно заседание не се
признава за виновен по повдигнатите обвинения, дава обяснения за случилото се
на инкриминираната дата. Твърди, че се защитавал от О.Х., както и че не бил
употребявал марихуана. Моли да бъде оправдан.
Съдът като взе предвид всички доказателства
събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.К.К.
е роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добра характеристика по
местоживеене.
На 05.01.2017г., около обяд, свидетелят О.Х. *** при т.нар. „обръщало”, тъй като по това време работел
като таксиметров шофьор на л.а. „Дачия Сандеро” с рег.№ К 5155 ВВ. Той бил
позиционирал таксито си на пиацата, непосредствено до автобусна спирка, където имало
и водачи на други таксиметрови автомобили, както и граждани чакащи на спирката
и при близките кафенета и магазини. Около 11.00-12.00 часа св.Х. получил
поръчка по радиостанцията за клиенти, които трябвало да вземе от с.Опълченско и
предприел тръгване. В същото време точно пред него спрял подсъдимият М.К. с
таксиметровия си автомобил „Дачия Сандеро” peг. № К 5388
ВА и му препречил пътя. Тъй като не можел да тръгне, св.Х. подал светлинен
сигнал на първия водач, за да му направи път. Подсъдимият не реагирал и тогава О.Х.
свалил стъклото на прозореца и няколко пъти му викнал, защото бързал за
поръчката. Водачът М.К. заявил на колегата си Х., че трябвало да се научи да се
реди на пиаца и го напсувал. В този момент св.Х. слязъл от автомобила и се
насочил към таксито пред него, от което излязъл подсъдимият, държейки в ръка метален
гаечен ключ. Двамата се скарали и К. замахнал с металния ключ към главата на О.Х.
и го ударил в областта на дясното око. Пострадалият започнал да кърви и седнал
на тротоара, а подсъдимия се качил отново в колата си и прибрал гаечният ключ. На
мястото на инцидента се насъбрали около 10-15 човека, като неустановено лице от
присъстващите там сигнализирало на ЕЕН 112 за ударения тексиметров водач.
Въпреки, че познати на св.Х. се опитали да попречат на М.К. да си тръгне, той
привел автомобила в движение и успял да се отдалечи. На разстояние около 20-30
метра подсъдимият спрял колата, слязъл и извикал към хората: „Ако кажете нещо
на полицаите, ще ви убия всичките”. След това отново потеглил.
Междувременно свидетелите В.М. и К. К. - полицаи в
РУ-Кърджали, получили сигнал от дежурния служител за възникнал скандал на
„обръщалото” в кв.Гледка, гр.Кърджали. При потеглянето им към мястото от
РУ-Кърджали, те забелязали подсъдимият К. да спира с автомобил пред сградата на
полицейското управление. И двамата го познавали във връзка със службата си, тъй
като бил системен нарушител, но не знаели, че той имал участие във въпросния инцидент
в кв.Гледка. Полицейските служители тогава само го поканили да премести колата
на паркинга от другата страна на булеварда, защото местата пред сградата на РУ били
определени за спиране на служебни автомобили. След това се отправили към
местопроизшествието.
Подсъдимият през това време отишъл в пропускателния кабинет
на РУ-Кърджали, където работела св.Д.Т.. Тя също го помолила да измести колата
си на паркинга срещу управлението, което той сторил и се върнал в сградата на
РУ-Кърджали. К. обяснил на св.Т., че бил дошъл да се предаде заради сбиване с друг
таксиметров шофьор за паркомясто. Служителката проверила личната карта на
подсъдимия, отразила посещението му в дневника и уведомила дежурният за сигнала.
До идването на полицейски служители, които да се заемат със случая, К. ***. Не
след дълго там се върнали полицаите М. и К., които били проучили инцидента на
място от свидетели очевидци и установили пострадалия. Те разбрали, че
извършителя бил подсъдимия и снели обяснения от него. След това К. закарал
автомобила си в двора на РУ-Кърджали, където трябвало да бъде извършена
проверка на моторното превозно средство. Той не съобщил на полицейските
служители, че към този момент имало някаква пречка да управлява сам автомобила
и че е употребил наркотични вещества. При проверката на моторното превозно
средство, подсъдимият предал доброволно на св.К. един брой ключ за джанти,
черен на цвят, с дължина около 25-30 см., и обяснил, че с него бил ударил
колегата си.
В РУ-Кърджали бил извикан и св.Н.П. - служител в сектор ПП
при ОД МВР-Кърджали, за да извърши проверка на подсъдимия за употреба на
упойващи и наркотични вещества. Около 14.15 часа на 05.01.2017г. св.П. тествал К.
с техническо средство „Дръг чек/Drug check
3000”, за което съставил Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества. Уредът отчел положителна проба за употреба на
марихуана и на подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване № 0048078.
В СПО при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” гр.Кърджали деецът бил освидетелстван, взета
му била и кръвна проба за анализ.
По повод причинените му наранявания, пострадалият О.Х. на
05.01.2017г. бил приет в хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” гр.Кърджали,
където останал на болнично лечение до 11.01.2017г.
От заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че О.Х. на инкриминираната дата е получил следните
увреждания: оток на дясната
лицева половина, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око с пълно
затваряне на очната цепка, разкъсно-контузни рани на лицето и сътресение на
мозъка. Описаните увреждания били причинени при действието на твърд или
тъпо-ръбест тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така,
както съобщавал пострадалият. Отокът на клепачите на дясното око с пълно
затваряне на очната цепка, разкъсно-контузните рани на лицето и сътресението на
мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са причинили на пострадалия
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите
описани травматични увреждания са довели до болка и страдание.
Видно от заключението по
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза, при извършените изследвания на пробата кръв взета
от подсъдимия е било установено наличие на специфичен за ТНС метаболит, което
било биомаркер за доказване употребата на наркотично вещество, съдържащо
тетрахидроканабинол /ТНС/ - марихуана, канабис.
Горната
фактическа обстановка настоящата
инстанция прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, а именно: частично от обясненията на подсъдимия М.К., дадени в хода на съдебното следствие;
показанията на свидетелите С.А., В.М., К. К., Д.Т., К.С. и Н.П., дадени в хода
на съдебното следствие, на които съдът дава вяра изцяло; показанията на
свидетеля К.К., дадени в хода на съдебното следствие, кредитирани отчасти; показанията
на свидетеля О.Х., дадени пред съдия на досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК и възприети изцяло; експертното заключение на вещото лице Николай Маринов по
назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, както и експертното
заключение на вещите лица В.Г. и Б.М. по назначената на досъдебното
производство съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза, включени в
доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл.373, ал.1 вр.
чл.283 от НПК; Протокол
от 05.01.2017г. за личен обиск на лице; Протокол от 05.01.2017г. за извършена
проверка на превозно средство по реда на чл.81 от ЗМВР; Протокол за доброволно
предаване от 05.01.2017г.; Протокол за разпознаване на лица от 20.03.2017г.,
ведно с фотоалбум; Протокол за оглед на веществени доказателства от
15.03.2017г., ведно с фотоалбум; Протокол за доброволно предаване от
15.03.2017г.; Протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 05.01.2017г.; Талон
за медицинско изследване № 0048078; Справка за нарушител/водач на подсъдимия;
Протокол за медицинско изследване от 05.01.2017г; Акт за установяване на
административно нарушение № 716/29.06.2017г; Епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” гр.Кърджали; Лист за преглед на пациент
от 05.01.2017г.; Фискален бон от 05.01.2017г; Фискален бон от 11.01.2017г; Фискален
бон от 16.01.2017г; Заповед за задържане на лице по реда на ЗМВР от
05.01.2017г; Предавателно-приемен протокол от 18.01.2017г.; Писмо на
Изпълнителна агенция по лекарства от 08.04.2016г.; Справка за съдимост
на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на подсъдимия, както и другите приети по
делото писмени доказателства. На базата на всички тях съдът намира за безспорно,
че подсъдимия е нанесъл удар на О.Х., причинявайки му съставомерните увреждания.
На първо място, това се установява от показанията на самия пострадал.
Показанията на Х. досежно лицето, което му е нанесло телесната повреда и
начина, по който това се е случило, съответстват на заключението на съдебно-медицинска експертиза, подкрепят се
напълно и от показанията на свидетелите очевидци С.А. и К.К.. Последните
еднопосочно заявяват, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е ударил О.Х. с метален
гаечен ключ в областта на окото. Относно съществените обстоятелства, които са
предмет на доказване по делото показанията на свидетелите А. и К. съответстват,
както помежду им, така и с приобщените писмени доказателства. Св.К. пояснява
обаче, че подсъдимия нападнал пострадалият, защото последния носел бухалка и
замахнал с нея да го удари. В тази им част показанията на К., който се оказа
познат с подсъдимия, не се кредитират от настоящия състав. Те не кореспондират
със свидетелските показания на абсолютно незаинтересования от изхода на делото С.А.,
както и с тези на останалите разпитани свидетели. Работилите по случая
полицейски служители В.М., К. К. и К.С. заявяват, че не са установили изобщо да
е имало нападение с бухалка от страна на пострадалия към подсъдимия К.. За
подобен факт не бил споменал и никой от очевидците на местопроизшествието. Категорично
се установи от гласните и писмени доказателства по делото още, че подсъдимия на
процесната дата е управлявал автомобила си „Дачия Сандеро“ с рег.№ К 5388 ВА,
като това той е сторил след като е бил употребил наркотично вещество, съдържащо
тетрахидроканабинол. Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя до известна степен и от обясненията на самия
подсъдим, който не оспорва фактът, че на 05.01.2017г. е ударил пострадалият.
Сочи, че действително му нанесъл удар с ключ, който имал в колата си, но това
направил, защото О.Х. замахвал с бухалка към него. К. не оспорва и обстоятелството,
че на инкриминираната дата и място е управлявал автомобила „Дачия Сандеро“
с рег.№ К 5388 ВА. Твърди обаче, че не бил употребил наркотично вещество
марихуана. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази им част,
насочена към оневиняването му, защото представляват негова защитна теза и са в противоречие с целия приет
доказателствен материал - коментираните по-горе свидетелски показания и неоспореното заключение на съдебно-химическата
/токсикологична/ експертиза.
При така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
На М.К. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, а именно за причиняване на лека телесна повреда, по
хулигански подбуди. Леката
телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК е налице, когато на пострадалия са
причинени анатомични увреждания или функционални смущения извън тези, визирани
в чл.128, ал.2 и чл.129, ал.2 от НК. Такива са всички увреждания, които не са
завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота. Според
настоящата инстанция подсъдимият е
осъществил престъпният състав на чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 05.01.2017г. в гр.Кърджали е причинил на О.С.Х. *** лека телесна
повреда, изразяваща се в оток на клепачите на дясното око с пълно затваряне на
очната цепка, разкъсно-контузни рани на лицето и сътресение на мозъка, протекло
без пълна загуба на съзнанието, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански
подбуди. От обективна страна с действията си на 05.01.2017г., насочени срещу
телесната неприкосновеност на пострадалия О.Х. - нанасяне на удар в областта на
окото, подсъдимият му е причинил оток на клепачите на дясното око с пълно
затваряне на очната цепка, разкъсно-контузни рани на лицето и сътресение на
мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието. Тези травматични
увреждания са довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК. В случая престъплението се явява квалифицирано
по чл.131, ал.1, т.12 от НК - осъществено по „хулигански подбуди“. Според съдебната практика тази
квалификация е налице, когато деянието е предшествано или съпроводено от
хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, или когато е
извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност - Постановление
№ 2 от 16.XII.1957г., Пленум на ВС. При
деянието, извършено по хулигански подбуди извършителят цели да покаже явно неуважение
към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност.
При него отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия като вражда,
завист и др. подобни. Именно такъв е и настоящия случай, тъй като подсъдимия напълно
безпричинно е нападнал по гореописания начин св.Х., причинявайки му
съставомерните телесни увреждания. С деянието си К. грубо е нарушил общественият
ред, показал е висока степен на неуважение към обществото, към личността на пострадалия, а също и пренебрежение
към общоприетите норми на поведение, които забраняват демонстрация на такъв вид
сила и поведение. Престъплението е осъществено при пряк умисъл, подсъдимият
е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Той е съзнавал, че нанасяйки удар на
пострадалия, ще му причини телесно увреждане и е искал именно такъв вредоносен
резултат. Съзнавал е също и
хулиганския характер на извършеното деяние.
М.К. е осъществил състав и на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като на 05.01.2017г. в гр.Кърджали е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“
с рег.№ К 5388 ВА, след употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол. От обективна страна по делото е безспорно
установено, че на 05.01.2017г. в
гр.Кърджали подсъдимият е управлявал моторно превозно средство, като това
управление е било предприето след употреба на наркотично вещество, съдържащо
тетрахидроканабинол - марихуана, канабис. Според &1, т.11 от Допълнителните разпоредби
на ЗКНВП „Наркотично вещество“ означава всяко упойващо
и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2,
т.1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, което може
да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно
въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения
на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Марихуаната
представлява наркотично вещество, няма
легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната
конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Р.България, както и
съгласно ЗКНВП. Включена е в Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и Списък I по чл.3, т.1 от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - “Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Наличието на наркотичното вещество е било
установено, както при извършената на процесната дата проверка с техническо средство „Drug сhek
3000“, така и впоследствие при назначената съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза. От субективна страна подсъдимият е действал виновно,
при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на М.К.К. за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1
от НК, съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието; предвиденото от закона наказание за престъплението - „лишаване
от свобода” до 3 години; степента на
обществена опасност на деянието - типична за престъплението; степента на
обществена опасност на дееца - ниска, предвид необремененото му съдебно минало;
подбудите за извършване на деянието - незачитане неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните
характеристични данни по местоживеене и обясненията, с които отчасти допринася
за разкиване на обективната истина по делото; липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Ето защо съдът счете, че са налице основанията по чл.55, ал.1, т.2
б.”б” от НК за замяна на предвиденото наказание „лишаване от свобода”, за което
не е предвиден най-нисък предел, с наказание „пробация”, тъй като се
констатираха многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-ниското
по размер предвидено наказание „лишаване от свобода” би се оказало несъразмерно
тежко за извършеното от дееца. Настоящият състав, предвид горепосочените
обуславящи отговорността обстоятелства, определи на подсъдимия наказание „пробация” със следните по вид и размер
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца
с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10 месеца.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на М.К.К. за престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК, съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието; предвиденото от закона наказание за престъплението - „лишаване от
свобода“ от една до три години и „глоба“ от петстотин до хиляда и
петстотин лева; степента на обществена
опасност на деянието - типична за престъплението; степента на обществена
опасност на дееца - ниска, предвид необремененото му съдебно минало; подбудите
за извършване на деянието - незачитане на установените правила за движение по
пътищата; смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия,
положителните характеристични данни по местоживеене и обясненията, с които
отчасти допринася за разкиване на обективната истина по делото; отегчаващите
отговорността обстоятелства - многократно налаганите на дееца административни
наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата. Предвид изложеното
съдът прие, че в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Затова на подсъдимия бе наложено наказание под най-ниския предел, а именно
„лишаване от свобода” за срок от
8 месеца. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
тъй като М.К. не е осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер, а срока на наложеното му наказание е под три години. Същевременно, за
постигане целите на наказанието и по-специално за поправянето на подсъдимия, не
е наложително той да изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран от
обществото. Поради това изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бе
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. На подсъдимия бе наложено и
кумулативно предвиденото наказание „глоба” в минимален размер от 500 лв., съобразно имотното му състояние. По силата
на чл.343г вр. чл.343б, ал.3 вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК съдът постанови дееца да изтърпи и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 месеца, с оглед обуславящите
отговорността обстоятелства.
Тъй като и двете процесни престъпления са
извършени от подсъдимия М.К. в условията на реална съвкупност, преди да има
вляза в сила присъда, за което и да е от тях, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК му определи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - „лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Към определеното
общо и най-тежко наказание, на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК настоящият
състав присъединени и наказанията „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 15 месеца и „глоба” в размер
на 500 лв.
Така наложените по вид и размер наказания се
явяват справедливи и достатъчни да окажат необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху личността на дееца, както и ще въздействат
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
По гражданските искове:
Съдът намира предявеният от О.Х. против подсъдимия граждански
иск за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК за основателен. Установената
по безспорен начин фактическа обстановка, отразена по-горе сочи, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение, настъпила вреда и причинна връзка между
тях. Пострадалият е претърпял неимуществени вреди, за които
обезщетението се определя според критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. В тази връзка съдът отчете вида и характера на причинената
телесна повреда, периодът на лечение на
уврежданията, създадените неудобства за пострадалия, обстоятелства, при които е
извършено деянието. С оглед на това, обезщетение в размер на 1 500 лв. се явява справедливо за
преживените от св.Х. болки и страдания. Затова подсъдимият К. бе осъден да заплати на О.Х. сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за
причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането - 05.01.2017г., до окончателното й изплащане.
Гражданският иск за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 2 000 лв.
бе отхвърлен като неоснователен и недоказан. Основателен и доказан е предявения
от пострадалия граждански иск за причинени имуществени вреди от престъплението.
Установи се, че св.Х. е претърпял и имуществени вреди вследствие на извършеното
деяние, а именно разходи за лечението на телесните увреждания в размер на 67
лв. Ето защо настоящата инстанция осъди подсъдимият М.К. да заплати на пострадалия и сумата от 67
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва считано от 05.01.2017г. до окончателното й изплащане.
На основание
чл.53, ал.1 б.“а“ от НК съдът постанови след влизане на присъдата в сила
вещественото доказателство - „Г“-образен гаечен ключ, да бъде отнето в полза на
държавата, тъй като принадлежи на виновния и е послужило за извършване на
умишленото престъпление.
Предвид изхода на делото, съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК осъди
подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 1 800 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както
и по сметка на Районен съд-Кърджали сумата от 110 лв., представляваща държавна
такса върху уваженитe
граждански искове. В тежест на М.К. бяха
възложени и направените разноски на досъдебното производство в размер на
354.92 лв., които следва да заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Съдия: