№ 561
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100510822 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.06.2021г., гр.д.12011/20г., СРС, 50 с-в се осъжда „ЗАД
„Д.Б. ж. и з.” АД да заплати на „ЗАД „А.” АД на основание чл.411 КЗ сумата
15 195,98 лв. - застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по
застрахователна преписка по щета № 13018030109346/2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.02.2020г. до окончателното й изплащане и
сумата 948 лева – съдебни разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „ЗАД
„Д.Б. ж. и з.” АД. Счита, че не са обсъдени всички доказателства в
съвкупност, поради което не е доказан механизмът на ПТП и приносът на
увредения. Двустранният констативен протокол за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила и не установява противоправно поведение и
вина на водача Г.Г.. Размерът на обезщетението е завишен. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
1
Въззиваемият - ищецът „ЗАД „Д.Б. ж. и з.” АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Безспорно е и от доказателствения материал се установява, че на
06.12.2018г. в гр. София, Околовръстен път, водачът на лек автомобил,
сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответника „ЗАД „Д.Б. ж. и з.” АД, причинява удар и вреди при внезапно
спиране на движещ се пред него лек автомобил, управляван от водач,
сключил имуществена застраховка „Каско“ с ищеца „ЗАД „А.” АД. Причина е
внезапното спиране на увредения автомобил, чието предимство изненадващо
е отнето от тежкотоварно МПС, напуснало произшествието.
Двустранният констативен протокол за ПТП от 06.12.2018г. със схема,
2
подписан от двамата участници, не съдържа подпис на длъжностно лице –
актосъставител. Протоколът не се ползва с обвързваща доказателствени сила
на официален свидетелстващ документ относно оспорените механизъм на
ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди.
Обективираното в протокола извънсъдебно признание на виновния водач за
неизгодните спрямо него факти, обвързват единствено подписалия, но не и
застрахователя му.
Независимо от това, същият виновен водач – свидетелят Г.Г., както и
разпитаният по делегация свидетел, по еднакъв начин изясняват механизма на
пътния инцидент. Установяват рязко спиране на увредения автомобил и
последвал удар с движещият се след него увреждащ автомобил, с оглед
избягване на удар с камион, чийто водач внезапно отнема предимството на
увредения.
След като констатациите и схемата в двустранния протокол се
подкрепят от свидетелските показания на непосредствените участници в
пътния инцидент, няма пречка да се кредитира заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, основана на протокола.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от
водача на увреденото МПС. Забраната на чл.24, ал.1 и ал.2 ЗДП и чл.95, ал.1,
изр.1 ППЗДП, водачът на пътно превозно средство да не намалява скоростта
рязко, както и задължението му преди значително намаляване на скоростта,
да се убеди, че няма да създаде опасност или затруднение на пътя, не е
приложимо при наличие на изключението, визирано в същия чл.24, ал.1 ЗДП
и чл.95, ал.1, изр.2 ППЗДП – освен ако това е необходимо за предотвратяване
на пътнотранспортно произшествие. В случая, именно осуетяването на ПТП с
неочаквано отнемащия предимство представлява обективна причина за
предприетото рязко спиране от водача, поради което не се доказва негово
противоправно поведение и вина.
Въз основа на САТЕ се доказва и пряката причинно-следствена връзка
между механизма на произшествието и настъпилите вреди, за чието
отстраняване са необходими 15 180,98 лв. по средни пазарни цени към датата
на ПТП и 15 лв. за ликвидационни разходи.
3
Размерът на застрахователното обезщетение не включва цени на
оторизиран сервиз, независимо че е задължителен за увредения лизингов и
гаранционен автомобил. Съобразно чл.386, ал.2 КЗ обезщетението е
съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл.400, ал.1 КЗ действителната стойност на застрахованото
имущество е тази, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество. Затова адекватното и реално овъзмездяване на вредите се получава
при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без
овехтяване, вложени за нови части, материали и труд.
Безспорно е, че след настъпване на процесното застрахователното
събитие, ищецът изплаща застрахователно обезщетение на застрахования при
него увреден собственик и се суброгира в правата му да претендира
възстановяване на изплатеното обезщетение от застрахователя на
делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“, каквото е ответното
дружество. Искът по чл.411 КЗ е изцяло основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата
100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.06.2021г., гр.д.12011/20г., СРС, 50 с-в.
ОСЪЖДА „ЗАД „Д.Б. ж. и з.” АД, със седалище: гр.София, район
„Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „**** да заплати на „ЗАД „А.” АД, гр. София,
ул. „**** сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5