РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1264
22.06.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на седемнадесети юни, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 814 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на Т.С.Г., с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат П., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-1030-000857 от 24.03.2021г.
на Началник група към ОДМВР Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1, б.“ж“ от ЗДвП
е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за срок от един
месец.
Жалбоподателят намира оспорения акт за
неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че оспорената заповед не е мотивирана
и не става ясно с какво конкретно действие е нарушен потен знак В2.
Претендира се отмяната на оспорения
административен акт и разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът по жалбата – Началник група към
ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в писмено становище намира
жалбата за неоснователна. Възразява относно прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
- принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от
материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. Директора на ОДМВР-Пловдив.
Съдът намира, че заповедта е
издадена в установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59 от АПК.
Установи се, че процесната
заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа
наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта,
фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на
заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и
разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в
самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/,
поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН с №GA 404880
от 24.03.2021г., който представлява част от административната преписка, съставлява и мотиви на заповедта.
В обстоятелствената част на
оспорената заповед е описано следното: Т.С.Г. управлява на 24.03.2021г., около 22:36
часа, в община Куклен на път Втори клас №86 като водач на МПС- Мерцедес ГЛК 320
ЦДИ 4 МАТИК, с рег. № ***, при обстоятелства: на път II -86 12 км, в
посока АМ „Тракия“, управлява лек автомобил Мерцедес ГЛК 320 ЦДИ 4 МАТИК, с
рег. № ***, собственост на С.Г. с ЕГН **********, като допуска следното
нарушение: нарушава пътен знак „В2“ при въведена временна организация на
движението извън населено място. Водачйт на МПС навлиза след знак забраняващ
влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение, с което
виновно е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че оспорената заповед отговаря
на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2
от АПК.
По отношение на изискването на
чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено
такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се
установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Следва изрично да се посочи, че в АУАН е
изписана нарушената правна норма и, че водачът на МПС навлиза след знак
забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за
движение. При това АУАН е подписан без възражения, което означава, че Т. Г.
напълно е разбрал в какво се състои вмененото му нарушение.
При излагане на фактическите и правни
основания за издаването на заповедта административният орган се е позовал на
фактическата обстановка, приета за установена със съставения АУАН №GA 404880 от
24.03.2021г., като е възпроизвел направените в него констатации. Описаните в
АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла на чл. 59, т. 4,
пр. 1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. По този
начин оспорената заповед отговаря на изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП да е
мотивирана, като включва посочване на установените факти и правните основания
за издаването й, които са в пълна кореспонденция помежду си. При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от категорията на преустановителните ПАМ. За
лице, което, при управление на моторно превозно средство, навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена
временна забрана за движение извън населените места, по смисъла на чл. 171, т. 1, б. "ж" от ЗДвП се
прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" – за срок от
един месец. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание чл. 171, т. 1, б. "ж" от ЗДвП за
временно отнемане СУМПС е извършено от водача административно нарушение по чл.
6, т. 1 от ЗДвП. Нарушението на водача се установява с акт за административно
нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
Доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна
от тази в АУАН, е на жалбоподателя. В
случая АУАН е подписан без възражение, както се коментира по-горе в настоящото
изложение. При това положение административният орган не е задължен да събира
други доказателства.
При това положение съдът приема за безспорни
фактите, че на посочената дата и час Т. Г. е управлявал МПС извън населено
място, като е навлязъл и се е движел в зоната на действие на пътен знак В2, при
въведена временна забрана за движение.
Следва да се посочи, че в конкретния
казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е
изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя
е издадена от административния орган в условията на обвързана
компетентност.
При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
След
като жалбоподателят управлява
описаното по-горе МПС извън населено място, като е навлязъл и се е движел в
зоната на действие на пътен знак В2, при въведена временна забрана за движение,
то административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед
за прилагане на предвидената в чл.171, т.1, б.“ж“от ЗДвП принудителна
административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният
орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и
мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при
създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в
заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се
касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171
т.1,б.“ж“ от ЗДвП, т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно
основание за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също,
че се налага санкция по цитираната разпоредба.
Оспорващият, в качеството си на участник в
движението, е бил длъжен да спазва правилата за движение по пътищата и в
частност забраната, въведена с пътен знак В2 "Забранено е влизането на
пътни превозни средства в двете посоки", сигнализиращ процесния участък.
При
наличие на посочените фактически основания за издаването на акта,
законосъобразно е наложена принудителната административна мярка, която е с
период на действие в предвидения от закона срок. Ето защо, подадената жалба се
явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.
Ответникът
не претендира разноски и съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат П., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1030-000857 от 24.03.2021г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /П/