Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 611/13.10.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 578 по описа за 2023г. на Административен съд - Монтана, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 4б, ал. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ДР на ЗИНЗС).
Образувано е по жалба и уточнение по нея подадена
от лишения
от свобода Ц.Ч.Е. с ЕГН * изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от
свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора гр.Враца, с която с която оспорва
Заповед №133 от 08.04.2016г. издадена от Началник Затвора – Враца по заместване
съгл. Заповед №252/05.04.2016г., с която за извършено дисциплинарно нарушение
по чл.97, т.4 във вр. чл.100, ал.1 във вр. с ал.2, т.7 от ЗИНЗС, на основание
чл.104, ал.1 във вр. чл.101, т.5 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание
„лишаване от хранителна пратка“ за срок от три месеца. С уточнение към жалбата
се сочи, че същата е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон и
следва да бъде прогласена за нищожна и незаконосъобразна. Твърди се нищожност
поради несъответствие с целта на закона, липса на посочване, че се обжалва по
съдебен ред. Излага доводи, че не е изслушан преди налагане на дисциплинарното
наказание.
В съдебно заседание жалбоподателя Ц.Ч.Е. доведен от органите на ОЗ
„Съдебна охрана“ – Монтана се явява лично, като поддържа жалбата си. По
съществото на делото заявява, че заповедта се отразява на рисковите му точки и
плана за присъдата който има. Твърди, че не е бил изслушан преди налагане на
дисциплинарното наказание, както и че не отрича заливането с кафе, което се
дължи на факта, че е бил предизвикат от лишения от свобода. Не отрича факта, че
е „…бутнал лишения от свобода, за да приключи случая и да не се стигне до
физическа саморазправа, но не съм го бил…“ Моли оспорената заповед да бъде
обявена за нищожна.
Ответникът по жалбата – Началник Затвора
гр.Враца издал оспорената заповед, не се явява, от процесуалния му представител
старши юрисконсулт Г*** Х*** се излагат доводи за недопустимост на жалбата. В
постъпил подробен писмен отговор се оспорва жалбата, като се излагат доводи за
нейната недопустимост, неоснователност и недоказанoст.
Твърди се, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната писмена
форма, съобразно процесуалните правила, материалния закон и неговата цел. Моли
за отхвърляне на жалбата.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, тъй като в
хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, че
жалбоподателя е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, съдържа мотиви, в съответствие с
процесуалните правила и материалния закон, както и в съответствие с целта на
закона, поради което не се явява нищожна.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Към датата на постановяване на оспорената Заповед с рег. №133
от 08.04.2016г. издадена от Началник Затвора – Враца по заместване Ц.Ч.Е. изтърпява наложено му
наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.Враца.
Дисциплинарната отговорност на л. св. Ц.Ч.Е. е
ангажирана за това, че на 03.04.2016г. към 11:30часа на пети етаж малко крило при
възникнал конфликт между л.св. Е. и л.св. А*** Н*** В*** , жалбоподателя залял с кафе л.св. В. и го блъснал на земята до решетката, в резултат на което л.св.Василев е
получил повърхностни наранявания по главата. Прието е, че това действие на
л.св. Е. е в нарушение на чл.97, т.4 от ЗИНЗС и се явява дисциплинарно
нарушение съгласно чл.100, ал.1 във вр. с ал.2,т.7 от ЗИНЗС.
На 03.04.2016г. е съставена докладна
записка от К*** И*** Й*** приета от ДГН, като от П*** - ИСДВР в Затвора – Враца
е извършена проверка, като са снети обяснения от л.св. А*** Н*** В*** от който е видно, че потвърждава факта на възникнал конфликт с
жалбоподателя, в резултат на който е залят с кафе и блъснат на земята, като си
ударил главата в тръбата. Обяснения са снети от жалбоподателя, който твърди, че
бил „…принуден да го направи….“, както и обяснения от л.св. Р*** П*** и И*** П*** , който не отричат факта на заливане с кафе, но сочат, че
същото се е случило на шега. По делото е приложена медицинска справка на лекар,
като в приложени по нея е отразено, че има болезненост над ляво ухо, леко
зачервяване без хематоми. В горната част на главата има наранявания с размер
1,5см., повърхностно с гладки ръбове. Приложен е и снимков материал от
системата за видеонаблюдение в пенитенциарното заведение.
Като е взето предвид извършеното нарушение
и е изслушан жалбоподателя съгл. разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, предвид
характера и тежестта на извършеното нарушение, на основание чл.104, ал.1 във
вр. чл.101, т.5 от ЗИНЗС е издадена процесната Заповед с рег. №133 от 08.04.2016г.
от Началник Затвора – Враца по заместване, с която на л.св.Ц.Ч.Е. е наложено
дисциплинарно наказание „лишаване
от хранителна пратка“ за срок от три месеца
По делото са приобщени като доказателства
дисциплинарната преписка, както и доказателства за правомощията на лицето,
постановило оспорваната Заповед, а именно приложена е Заповед №252 от
05.04.2016г. издадена на осн. чл.15, ал.2 от ЗИНЗС, с която е упълномощен
гл.инсп. Р*** В*** – зам. Началник на Затвора гр.Враца в
т.3 да наказва и награждава л.св., съгласно изискванията на ЗИНЗС. Приложена е
и служебна справка на л.39 по делото.
Дисциплинарнонаказаното лице не е оспорило
заповедта по административен ред пред Главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/, съобразно указаното
в заповедта.
Въз основа на така изяснената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в настоящото производство е Заповед №133 от 08.04.2016г. издадена
от Началник Затвора – Враца по заместване, с която за извършено дисциплинарно
нарушение по чл.97, т.4 във вр. чл.100, ал.1 във вр. с ал.2, т.7 от ЗИНЗС, на
основание чл.104, ал.1 във вр. чл.101, т.5 от ЗИНЗС на л.св.Ц.Ч.Е. е наложено дисциплинарно
наказание „лишаване от хранителна пратка“ за срок от три месеца.
Жалбата е подадена срещу индивидуален
административен акт, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.
Предвид това, че се оспорва административен акт с искане обявяване нищожността му, оспорването не е ограничено със
срок по аргумент на чл. 149, ал. 5 от АПК и чл. 168, ал. 3 от АПК. Подадена е от лице,
което е адресат на оспорената заповед, поради което за него е налице правен
интерес да я оспори. По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК
в случая на обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт.
Жалбата е допустима и с оглед действащата
разпоредба § 4б, ал. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ДР на ЗИНЗС) и правото на ЕС, че всеки има право на
ефективни правни средства за защита пред съд, чрез които да се обезпечи
упражняването на неговите права, гарантирани от правото на ЕС по аргумент от
член 6 от ЕКПЧ която се подкрепя от член 59, буква „в“ от Европейските правила
за затворите, разгледана по същество е неоснователна.
Съдът следва да установи само онези
недостатъци, които обуславят нищожността
на административния акт във връзка с искането за прогласяване нищожността на Заповед №133 от 08.04.2016г. издадена
от Началник Затвора – Враца, поради което съдът намира следното:
Нищожността на административния акт
предполага наличие на толкова съществен и тежък порок, че актът да се
приравнява на "правно нищо", да не поражда целените от него правни
последици. За да не се създаде привидност за съществуването им в правния мир,
когато в производството по оспорване на административния акт съдът установи нищожността му, следва изрично да я обяви в
диспозитива на решението, дори да не е сезиран с изрично искане за това (чл. 168, ал. 2 АПК).
В АПК не са регламентирани основанията за нищожност
на административните актове. В теорията и в съдебната практика е прието, че
такива са основанията за незаконосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК,
но в случаите, в които порокът, от който е засегнат актът, е толкова тежък и
съществен, че води до невъзможност актът да прояви правните си последици.
Некомпетентността на издателя на административния акт /по материя, по място и
степен/ е винаги основание за неговата нищожност.
Такова основание е и издаването на акта при неспазване на задължително изискуемата
от закона форма, както и когато, макар и формата да е привидно спазена,
материализираното в съдържанието й волеизявление на компетентния
административен орган е толкова неясно или противоречиво, че изпълнението на
акта е напълно невъзможно. Съгласно чл. 146, т. 3 АПК
основание за отмяна на незаконосъобразен акт е и допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, но не всяко нарушение, а само такова,
което се явява съществено. С оглед изложеното дотук, наличието на съществено
нарушение на административнопроизводствените правила ще представлява основание
за нищожност на административния акт само
в краен случай – когато разписаната административна процедура за издаването му
до такава степен е опорочена, че на практика е липсваща, при което
волеизявлението на административния орган е опорочено до степен, че липсва
волеизявление. Противоречието на акта с материалноправните разпоредби е
основание за нищожността му единствено в
случаите, в които изобщо отсъства нормативна опора за издаването му,
изпълнението на акта е юридически невъзможно, както и когато с издаването му са
погазени основополагащи правни принципи. Това налага в мотивите към настоящото
решение да се коментира законосъобразността на оспорения административен акт и
през призмата на изложените от жалбоподателя доводи за нейната нищожност.
Между страните в производството липсва
спор досежно обстоятелството, че на 03.04.2016г. към 11,30часа на пети етаж
малко крило при възникнал конфликт между л.св. Е. и л.св. А*** Н*** В*** , жалбоподателя залял с кафе л.св.В***, макар и в състоянието което твърди „..бил предизвикан…“ и го блъснал, в
резултат на което л.св. В*** е получил повърхностни
наранявания по главата. Прието е, че това действие на л.св. Е. е в нарушение на
чл.97, т.4 от ЗИНЗС и се явява дисциплинарно нарушение съгласно чл.100, ал.1
във вр. с ал.2,т.7 от ЗИНЗС.
В разглеждания случай атакуваната заповед
е издадена от
Началник Затвора – Враца по заместване т.е., в условията на надлежно делегирани
правомощия, предвид Заповед
№252/05.04.2016г. на Началника на Затвора Враца, л. 36 по делото, и предвид
нормата на чл. 15, ал. 2 ЗИНЗС, предоставяща възможност на началника на затвора да делегира
правомощията си на определено от него длъжностно лице. Оспорената заповед е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не е
нито унищожаема, нито нищожна.
Заповедта е издадена в предписаната от
закона писмена форма и съдържа необходимия минимум от реквизити, съгласно
установеното в чл. 59, ал. 2 АПК.
От посочените в нея фактически и правни основания стават ясни юридическите
факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Събраните
в административното производство писмени доказателства и приложената медицинска
бележка са адекватни и напълно кореспондират с изложените от ответника мотиви
към заповедта, от което логично се налага изводът, че волята на ответника е
формулирана ясно и недвусмислено, което позволява на дисциплинарнонаказаното
лице да организира защитата си. Следователно оспореният административен акт не
страда от формални пороци по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК,
които да са толкова съществени, че да налагат отмяната му като
незаконосъобразен, а още по-малко да бъде прогласен за нищожен.
Разпоредбите на АПК регулират в най - общ
вид административните производства като цяло. Специалните закони доразвиват,
имат специфични области на приложение и предвиждат различен ред за всяко
административно производство в зависимост от сферата, която регулират. С оглед
на това нормите на АПК биват дерогирани от нормите на специалния закон /който и
да е той/, ако в съответния специален закон е предвиден специален ред за
конкретното производство. В разглеждания случай с обжалваната Заповед №133 от
08.04.2016г. издадена от Началник Затвора – Враца по заместване е финализирано не
типично административно производство, а дисциплинарно такова. Предвид
спецификата на урежданата правна материя, правилата за провеждането му са
разписани в специалния закон – ЗИНЗС. Разпоредбите на ЗИНЗС се отнасят към
разпоредбите на АПК като специални към по-общи и дерогират тяхното действие
/lex specialis derogat legi generali/. Редът за провеждане на дисциплинарните
производства в местата за лишаване от свобода е указан в Глава ІХ, Раздел
ІІ от ЗИНЗС, именуван " Мерки за поощрения и дисциплинарни
наказания" и в Глава ІІ, Раздел
ІІ на Правилника за прилагане на ЗИНЗС, озаглавен по същия начин.
Процесната заповед основно се атакува с
доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати от ответника в хода на проведеното дисциплинарно производство, водещи
до нищожност на оспорената заповед. Като такива се сочат липсата на изслушване.
Видно обаче от отбелязването върху даденото обяснения от жалбоподателя от
03.04.2016г. в левия ъгъл е отразено „днес 08.04.2016г. лично изслушах л.св. Ц.Е.“
и е поставен подпис Началник на затвора, поради което е спазено изискването на
чл.105, ал.1 ЗИНЗС, която правна норма, както правилно твърди и ответника не
вменява конкретно изискване за форма, съдържание и начин на отразяване на
проведеното изслушване, поради което не е налице твърдяното нарушение на
процесуалните правила, водещо до обявяване на нищожност на оспорената заповед.
Освен това към момента на даване на
писменото обяснение от 03.04.2016 г. от л. св. Ц.Е., предвид и заявеното от л.св.
А*** В*** , за жалбоподателя е била налице
яснота за провеждането на процесуални действия във връзка с установяване
деянието, респ. за започване на разследване във връзка с дисциплинарно
нарушение.
Видно от текста на чл. 89, ал. 3,
изречение първо ППЗИНЗС, със заповедта за наказание лишеният от
свобода се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и датата. А
съгласно изречение първо на следващата алинея (4) на правната новела, екземпляр
от всяка заповед се връчва на лишения от свобода. В разглеждания казус това е
сторено и не е спорно между страните в съдебното производство.
Изложеното по-горе налага извод, че в хода
на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати процесуални нарушения
от категорията на съществените, които да водят до извод за нищожност на административния акт.
Дори да се приеме, че е допуснато
процесуално нарушение, то същото не може да бъде определено като съществено,
доколкото по делото оспорващият не установява фактическа обстановка във връзка
с дисциплинарното нарушение, различна от приетата от органа. Тоест не е налице
вероятност за решение на органа, различно от взетото. Последното се отнася и до
твърдението на оспорващия, че не са обсъден факта, че е „..бил предизвикан…“. Следва
да се посочи и че пълното отричане от л.св на фактите, във връзка с дисциплинарното
нарушение, не кореспондира с фактите, установяващи се от доказателствата по
дисциплинарната преписка.
Не се установява нарушение на съдопроизводствените
правила, което да води до липса на волеизявление. Оспорваният акт не е нищожен или унищожаем.
Оспорената в настоящото съдебно
производство заповед е и материално законосъобразна.
Съгласно чл. 96, т. 3 ЗИНЗС
лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, а нормата
на чл. 97, т. 4 ЗИНЗС
въвежда изрична забрана лишените от свобода да упражняван физическо или
психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.
От страна на л. св. Е. не са ангажирани доказателства, които да оборват
изложените от ответника в Заповед №133 от 08.04.2016г. издадена от Началник Затвора
– Враца факти, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание, а
именно, че същият 03.04.2016г. към 11,30часа на пети етаж малко крило при
възникнал конфликт между л.св.Е. и л.св. А*** Н*** В*** , л.св. Е. залял с кафе л.св.Василев и го блъснал на земята до
решетката, в резултат на което л.св. В*** е получил повърхностни наранявания по главата. Установява се от
доказателствата по дисциплинарната преписка – докладни записки, обяснения, медицинска
бележка и др. извършеното дисциплинарно нарушение.
Дисциплинарното нарушение според чл. 100, ал. 1
и ал. 2, т. 7 от
ЗИНЗС е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените
от свобода, с което е влязъл във физическа саморазправа с лишен от свобода,
като в случая е налице неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията,
предвидени в този закон.
Безспорно се установява по делото извършването от оспорващия на вмененото
дисциплинарно нарушение.
Не е налице разминаване, противоречие или
липса на логична връзка между посоченото в докладните записки и дадените във
връзка с установяване на дисциплинарното нарушение писмени обяснения. Не се
установява да не си кореспондират установяващите се обстоятелства с фактите,
които се извеждат от доказателствата, разгледани и поотделно.
Съдът съобрази, че в производства по
налагане на дисциплинарни наказания дисциплинарнонаказващият орган действа в
условията на обвързана компетентност, т. е. винаги при установяване на деяния
(действия или бездействия), притежаващи белезите на дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл. 100, ал. 1
и ал. 2 ЗИНЗС,
е длъжен да наложи на нарушителя дисциплинарно наказание, освен ако е изтекла
една година от извършване на нарушението или два месеца от откриването му – по
аргумент от чл. 106, ал. 1 ЗИНЗС. Дисциплинарнонаказващият орган не разполага с правото на
свободна преценка дали във всеки конкретен случай да наложи съответстващото на
констатираното нарушение дисциплинарно наказание или не. В разглеждания казус
не са налице материалните предпоставки на цитираната по-горе норма за неналагане
на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. От това следва, че за ответника не
е имало друга законова възможност да приключи дисциплинарното производство,
освен да издаде процесната заповед.
С оперативна самостоятелност органът
разполага само при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание,
но дори и по този въпрос е длъжен да действа в рамките, определени от закона – чл. 102, ал.1 ЗИНЗС. Според цитираната разпоредба, при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на
извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението
му преди това и здравословното му състояние. Констатираното нарушение правилно
е квалифицирано от ответника като такова по т. 7 на ал. 2 на
чл. 100 ЗИНЗС – за физическа саморазправа с лишени от свобода, както
и закана за такава. Не се установява по делото здравословното състояние на л.
св. Е. да изключва възможността за налагане на процесното наказание.
С оглед твърденията на жалбоподателя, че в
заповедта не е вписан реда за обжалване по съдебен ред, следва да се отбележи,
че разпоредбата на § 4б, ал. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража е в сила от 15.12.2020г. и не е била действаща към датата
на издаване на оспорената заповед, за която е било допустимо единствено
обжалването по административен ред, както е отразено в заповедта пред ГД „ИН“
гр.София.
Оспорената Заповед №133 от 08.04.2016г.
издадена от Началник Затвора – Враца е и в съответствие с целта на закона –
осигуряване на ред в затвора и осигуряване поправително и превъзпитателно
действие спрямо нарушителя и спрямо останалите лишени от свобода. Преследваната
със заповедта цел не е различна от законоустановената, респ. не е налице
превратно упражняване на власт.
Оспорената заповед не е нищожна, като изложените
в жалбата на л. св. Ц.Е. доводи в обратен смисъл са недоказани, и съответно
неоснователни.
Предвид измененията на ЗИНЗС, публикувани
в ДВ, бр. 105 от 2020г., решенията на първоинстанционния съд са окончателни.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК,
във вр. с § 4б, ал. 1 от ДР
на ЗИНЗС, Административен съд – Монтана, ІІ-ри състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Ч.Е.
изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към
Затвора гр.Враца против Заповед
№133 от 08.04.2016г. издадена от Началник Затвора – Враца по заместване съгл.
Заповед №252/05.04.2016г., с която на Е. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от
хранителна пратка“ за срок от три месеца, за извършено дисциплинарно нарушение
по чл.97, т.4 във вр. чл.100, ал.1 във вр. с ал.2, т.7 от ЗИНЗС, поради липса
на основанията за нейната нищожност.
Решението не подлежи на касационно
оспорване по аргумент от § 4б, ал.1 от
ДР на ЗИНЗС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Председател: