Решение по дело №12187/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

           

Номер              03.12.2018г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                           АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12187 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 04.12.2017г., гр.д.8626/15г., СРС, 34 с-в отхвърля предявения от Д.Н.А. срещу П.П.„А.“ иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата 10 000 лв. -  обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2015г.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца Д.Н.А.. Счита за доказано обстоятелството, че ответникът е собственик на електронния сайт и на вестник „А.“ като хартиен носител, където е публикувана статията. Фигурирането на името на ищеца в статията служи като основание за неговото уволнение от МВР, което рефлектира много зле върху здравето му. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

Въззиваемият – ответникът по иска П.П.„А.“ оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

Безспорно е, че във вестник „А.“, брой  1302/23.02.2010г. е публикувана статия със заглавие „Полицаи снабдявали А.П.с тайна информация“ и със съдържание, както следва: „Според него полицаите предоставяли на бандитите секретни телефонни разпечатки на хора, които представляват интерес за тях.“; „бившият шев на инспектората на МВР Н.С.и служителят на транспортна полиция Д.А. са проверявани за връзки с Петров. Д.А. попаднал в полезрението на службите, защото бившият съветник в ДАНС му бил кум.“; „Според Д. общо четирима полицаи са проверявани за връзка с октопода. Вътрешното ведомство е установило, че преди време двама полицаи са получили телефони и СИМ-карти от фирмата на Петров, въпреки че за дарение или спонсорство нямало разрешение“; „Директорът на инспектората не изключва възможността броят на служителите от вътрешното ведомство, контактували с бандата на А.П.да се разшири.“; „Октоподът е проникнал навсякъде“, коментира Д..“; „Именно това е накарало съдия Мими Петрова да потвърди най-тежката мярка за неотклонение. Тя дори е определила държанието на обвиняемия като „нагло“ и „спекулации“. В началото на януари в Плана планина полицията изрови два трупа на отвлечени от Наглите. Най-вероятно свидетелят е пропял за този случай.“.

Публично обиденият от статиите ищец Д.Н.А. упражнява правото си на избор и насочва претенцията си за обезвреждане срещу ответника П.П.„А.“, с твърдение, че последният е собственик на вестника, поради което отговаря за неимуществените вреди, причинени от противоправното поведение на авторите на публикациите. В този смисъл са твърдения в исковата молба и молбите-уточнения от 01.04.2015г, 18.06.2015, 06.10.2015, 11.07.2016г., 21.03.2017г. и 10.04.2017г., като към последната молба е приложен препис страницата на хартиения носител на брой  1302/23.02.2010г. от вестник „А.“, брой  1302/23.02.2010г., заедно с отпечатаната статия. Едва с въззивната жалба за първи път се релевира недопустимо оплакване, че в решението не е обсъдено доколко ответникът е собственик на електронния сайт, а не само на хартиения носител на вестник „А.“, където е публикувана статията. Тези доводи се навеждат за първи път с въззивната жалба в противоречие със забраната на чл.266, ал.1 ГПК за релевиране на твърдения или представяне на доказателства във въззивното производство, които е могло да се посочат и направят в първоинстанционното. След като нито в исковата молба или в многобройните молби-уточнения, нито във връзка с отговора на исковата молба или съдебния доклад, ищецът не прави изрично позоваване в подобна насока, тази негова възможност е преклудирана още в първа инстанция, поради което оплакването в същия смисъл не следва да се обсъжда. Независимо от всичко, същото е неоснователно.

Въпреки разпределената със съдебния доклад доказателствена тежест за ищеца, съобразно чл.154, ал.1 ГПК, относно установяване, че ответникът възлага работа по публикуване на статии във вестник „А.“, не е проведено успешно доказване. Не са представени преки и категорични доказателства, ответникът да е регистриран като собственик на вестника или сайта към момента на публикацията, нито да възлага съставянето и публикуването на статията, нито да получава материални придобивки от тази дейност към същия момент. Представеният пред въззивна инстанция препис от вестник „А.“, бр.282 от 02. – 08.11.2018г., където е вписано, че основател и главен редактор е Волен Сидеров, а издател е Партия „А.“, касае период значително отдалечен от процесния, поради което не променя изхода на спора. Не се доказва твърдяното противоправно поведение да е на служители при ответника, без чието проявление вредата не би настъпила при нормално стечение на обстоятелствата.

Съобразно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди действия и бездействия съществува независимо от виновната лична отговорност на прекия причинител и не се изключва от нея. Непосредствен възложител на работата може да е единствено правен субект, чийто предмет на дейност е свързана с медийни публикации, защото само между него и служителите му възниква облигационна или трудовоправна връзка за осъществяване на дейността. Идеята е, че извличащият полза от определена работа е длъжен да обезпечи сигурността на третите лица и затова поема отговорността в случай на причинена щета при или по повод изпълнение на възложена работа.

По делото не се установява възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД, след като няма доказано натоварване от ответника на лице с извършване на действие, попадащо в предметния обхват на областта, в която ответникът да упражнява собствена дейност. Не се установява възложена работа за изготвяне и публикуване на статията да се извършва в интерес на ответника като възложител и резултатът й да рефлектира в неговата имуществена сфера. Щом ответникът не получава изгода от посочената работа, която да е извършвана за него, не е длъжен да обезпечи сигурността на третите лица, като поеме отговорността за причинени вреди от статията. Искът по чл.49 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 830 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.12.2017г., гр.д.8626/15г., СРС, 34            с-в.

ОСЪЖДА Д.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, „У.Г.“ № *******да заплати на П.П.„А.“, гр.София, пл. „*******А, ет.2 сумата 830 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.