Решение по дело №50/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 77
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Бисера Максимова
Дело: 20203500500050
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                       29.06.2020  г.                        гр.Търговище

 

                                                

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                гражданска колегия                                  

На двадесет и втори юни                                                2020 година

В публично съдебно заседание в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир Петков

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова

                                                                                           Бисера Максимова

 

                                                                                   

Секретар  Ирина Василева

като разгледа докладваното от Б.Максимова

В. гр. д. № 50  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

    С Решение № 117 от 20.12.2019 година, постановено по гр. д. 129/2019 година по описа на Районен съд - Омуртаг, съдът е обявил за окончателен писмен предварителен договор от 05.03.2019 г., в частта му, по силата на която Ж.П.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********, ПРЕХВЪРЛЯ на Ф.М.Р., с адрес: ***, с ЕГН **********, собствената си ¼ идеална част от следния недвижим имот, находящ се в с.Кестеново, общ.Омуртаг, обл.Търговище, а именно: Урегулиран поземлен имот № Х-4 /десет-четири/, в квартал 15 /петнадесети/ по регулационния план на селото, незастроен, с площ от 2200 /две хиляди и двеста/ квадратни метра, при граници: от две страни улици, УПИ №ХІ-2, УПИ № ІХ-7, УПИ № VІІІ-6 и УПИ №VІІ-5, за сумата от 375.00 лева – за ¼ идеална част от имота, която сума била заплатена напълно, в брой на продавача от купувача като е отхвърлил иска в частта му, с която се иска да бъде обявен за окончателен писмен предварителен договор от 05.03.2019 г., в частта му, по силата на която Ж.П.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********, ПРЕХВЪРЛЯ на Ф.М.Р., с адрес: ***, с ЕГН **********, ¾ идеални части от същия недвижим имот, находящ се в с.Кестеново, общ.Омуртаг, обл.Търговище, за сумата в размер на 1 125.00 лева – за ¾ идеални части от имота, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

    Постъпили е въззивна жалба от Ф.М.Р., с адрес: ***, с ЕГН **********, действащ  чрез пълномощник – адв. А.А. ***,  срещу посоченото съдебно решение в отхвърлителната му част, в която се излага следното:

    В обжалваната част решението е неправилно, тъй като по делото се събрали достатъчно убедителни гласни доказателства, от които е видно, че по силата на давностно владение ответникът е станал собственик на целия имот, а не само на ¼ идеална част от него. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи изцяло предявения иск.

    Не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба.

    Доказателствени искания не са направени.

    В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба чрез адвокат А. и моли съда да я уважи.

    В съдебно заседание ответната страна Ж.П.Г. се явява лично и изразява становище за основателност на въззивната жалба.

    Съдът, след като констатира, че въззивната жалб е подадена в срок и е  ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените  доказателства и констатира следното:

      Пред РС – Ф.М.р. *** е предявил иск с правно основание в разпоредбата на чл. 19, ал.3 от ЗЗД срещу Ж.П.Г. *** за обявяване на сключен между тях предварителен догомвор за продажба на недвижим имот за окончателен.   

    Фактите по спора са следните:

    На 05.03.2019 година страните са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в с.Кестеново, общ.Омуртаг: Урегулиран поземлен имот № Х-4, в квартал 15 по регулационния план на селото, незастроен, с площ от 2200 квадратни метра, при граници: от две страни улици, УПИ №ХІ-2, УПИ № ІХ-7, УПИ № VІІІ-6 и УПИ №VІІ-5, за сумата от 1500.00 лева.

    Относно правото на собственост върху имота се установява следното:

    С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство №78 от 23.03.1977 г., том І, дело №102/1977 г. на РС – Омуртаг,  Радка Христова Зидарова от гр. Върбица, Жечо Иванов Жечев от гр. Пловдив, Йорданка Иванова Илиева  от гр.Омуртаг и Марко Иванов Жечев от с.Куртово Конаре окр. Пловдив, са признати за собственици по давностно владение и наследство върху следния недвижим имот, находящ се в с. Кестеново, окр.Търговище: Дворно място, дворище с планоснимачен номер 4, за което е отреден парцел Х в квартал 15 по регулационния план на селото, с площ от 2100 квадратни метра, при граници: от две страни улици, Исмаил Керимов Мехмедов, Ахмед Ахмедов Арифов, Хасан Алишев и Юсеин Алишев.

    2. Видно от скица изх. № 62/25.02.2019 г., издадена от Община Омуртаг, процесният имот е отразен и е посочено, че същият е собственост на Радка Христова Зидарова, Жечо Иванов Жечев, Йорданка Иванова Илиева и Марко Иванов Жечев, по силата на посочения по-горе нотариален акт.

    Видно от удостоверение за наследници №2404/22.11.2019 г., издадено от Община Омуртаг, Йорданка Иванова Илиева е починала на 27.11.1997 г. и нейни наследници са Иван П.Г. – син, починал на 09.03.1975 г. и Ж.П.Г. – син, като е отбелязано, че Иван Г. не бил женен, няма деца и негов наследник е Ж.Г..

    Свидетелят Ибрахим Хасанов установява, че имотът е бил на дядото на ответника, който имал четири деца. От 1980 година майката на ответника, а впоследствие и той, владеели и работили имота. Децата на дядо Иван не са идвали в селото да търсят дела си от нивата. В същата насока са и показанията на другия свидетел.

    От правна гледна точка съдът приема следното:

    Разпоредбата на чл.69 ЗС не намира приложение в отношенията между сънаследници. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване, сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването на частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай. В посочената хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен-сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите съснаследници намерението си да свои имота.

    По делото не се установява, че ищецът е отблъснал владението на останалите сънаследници. Това, че същите не са се интересували от имота, не означава, че са загубили правото си на собственост. Фактът, че ответникът е декларирал имота като свой и е плащал данъци за него, не представлява действие по отблъскване на владението. В настоящото производство е доказано, че ответникът има право на собственост в размер на ¼ идеална част върху процесния имот, за който е сключен предварителния договор и следователно, той има право да прехвърли само такава част от имота, каквато притежава. Ето защо предварителният договор може да бъде обявен за окончателен по съдебен ред само за ¼ идеална част от имота.

    Решението на Омуртагския районен съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

    Настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 от ГПК. Искът е облигационен и с цена под 5000 лева, поради което настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

    Водим от горното, съдът, на основание чл.272 от ГПК

 

                                                    Р  Е  Ш  И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117 от 20.12.2019 година, постановено по гр. д. 129/2019 година по описа на Районен съд - Омуртаг в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.

    Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                    2.